Преди 40 години България бе сполетяна от „77 секунди ад”, отнел живота на стотици

Денят е 4 март 1977 г., 21.24 ч. – започва най-убийственото земетресение в историята на България. Сеизмичната вълна тръгва двайсетина секунди по-рано от епицентъра в румънския окръг Вранча, намиращ се в областта Молдова в източните Карпати и безшумно, но коварно раздвижва земята под Свищов. И до ден-днешен се спори за броя на загиналите. Според някои те са 114 души, според други – 120. Има и такива, които говорят дори и за близо 250 души. Бедствието от 7,3 степен по скалата на Рихтер трае по-малко от минута, но картината е апокалиптична. Градът потъва в мрак, токът спира веднага. Паника обзема свищовлии, които се опитват да избягат сред падаща мазилка и срутващи се комини далеч от сградите. Недосъбудените деца хленчат, жените истерично бърборят, мъжете мълчат и гледат загасналия и замрял град. Това са късметлиите. Свищов е обхванат от масова паника и истерия. Въпреки трагедията и стенанията изпод развалините, из улиците плъзват мародери, които плячкосват в тъмното магазини и опустели домове. Трошат се бензиностанциите, уплашени хора наливат бензин в колите си и бягат. Първият трус е вертикален. Следващият трус е хоризонтален. Някои стари къщи започват да поддават и падат. Цепят се стени, падат комини. Всички са навън в гробна тишина. Пътят към болницата е затворен, паднало е голямо общежитие - срутил се е жилищният блок на “Свилоза”. В близост до училището "Алеко Константинов" е паднала друга сграда. Засегната е и църквата "Света Троица", която е напълно възстановена едва през 2004 година. В мрака от руините се чуват стенания и звук от включени на батерии транзистори. Милицията чака разпореждания от свиканото събрание на градския комитет на партията, а връзка с останалия свят няма. Започва тежка и кървава работа по изваждане на оцелелите. Налага се да се вземат тежки решения. Все още живи хора, затиснати под зидове и бетонни плочи, са изоставени, за да може да се помогне на други, където това е възможно без техника. Чак на разсъмване се появяват помощници. Започват да идват линейки и милиция. Точният брой на мъртвите все още е неизвестен заради липсата на официална информация. Между 120 и 250 души, според различни източници, остават смазани под развалините на рухналите жилищни блокове. Коридорите на болницата са превърнати в голяма морга и в тях са наредени телата на загиналите. В зловещата редица има малки детски трупчета, младежи, застинали в мига на бягството. Има семейства, скупчили се в отчаян опит да защитят децата си, загинали под телата на своите родители.

Източник - Блиц  бг

Спомням си!  Усещах тухлите как се движеха в стената.  Жената изсочи навън и клюкарства цяла нощ, а ние с малката бебка си спахме.

Спомням си го като сякаш е било днес въпреки че съм бил доста малък тогава! Страшен шум се носеше из под земята сякаш от парен локомотив! Пукане, скърцане и дрънчене на стъкла се носеше от всякъде! Паднах в коридора 2 пъти! На сутринта видях доста изпопадали комини на съседните блокчета.

Редактирано 4 март 20179 г. от Кумчо вълчооо (преглед на промените)

Помня че паднах няколко пъти на излизане от къщата на дядо ми. Баща ми ме хвана и ме изкара на двора. Аве струваше ми се че бягах по баир. Постояхме малко на двора па се прибрахме. Бледи са ми спомените общо взето.

Земетресението не е нито най-силното, нито най-разрушителното. Ето малко статистика.

Сестра ми, майка ми и всичките ни роднини го помнят. Аз не, 'щото е било преди моето време.

на 5.03.2017 г. в 11:32, Емил Костов написа:

Земетресението не е нито най-силното, нито най-разрушителното. Ето малко статистика.

 

Спомня ли си някой за земетресението 

Това е заглавието на темата. Земетресението е едно от най силните в България Емиле ! (7,2 по скалата на Рихтер) Ти помниш ли го или и теб те е нямало на бял свят? Щото аз много добре го помня! Ама да си кажеш нещо - нали си модер!  Абе ти Търновсият университет ли завърши бре?

 

 

току-що, * СТЕФАН * написа:

 

 Абе ти Търновсият университет ли завърши бре?

 

 

А така, градски, какво му е на нашия университет? Шегувам се, знам какво му е. :)

преди 2 часа, * СТЕФАН * написа:

 

Спомня ли си някой за земетресението 

Това е заглавието на темата. Земетресението е едно от най силните в България Емиле ! (7,2 по скалата на Рихтер) Ти помниш ли го или и теб те е нямало на бял свят? Щото аз много добре го помня! Ама да си кажеш нещо - нали си модер!  Абе ти Търновсият университет ли завърши бре?

 

 

Аз лично, не съм била родена и няма как да си спомня. Но отдавна спря, ме изумява, това, че чули-недочули, видяли-невидяли, чукат в Гугъл и копират, като папагали, без даже и да се замислят, а какво остава да запомнят нещо от от това, което са пейстнали.  Ако го няма тоя интернет, ще мълчат като пукали и две изречения няма да могат да вържат.....

Не си го спомням, но го усетих в корема на майка ми, а пък тя взела че на следващия ден ме родила.

Като стана въпрос за раждане. По телевизията даваха "Родена от революцията", сериал за ЧК. Защо си спомням точно това и дали наистина е бил този сериалът? При нас разлюля хоризонтално (аз съм от Силистра, жилищен блок, 5-и етаж), помня, че беше около 9ч. вечерта и в стаята имаше нафтова печка, а на печката кутия от халва, пълна до половината с вода. Кутията отхвръкна до библиотеката на отсрещната стена. После не помня подробности, но всички, както обикновено става, хукнахме по стълбите надолу и никой с асансьора. И чакахме в тъмното и студа навън дълго време на улицата, далеч от сградите. Бях облечена с дълга до петите бархетна нощница, боса. 

преди 32 минути, Momolord написа:

Не си го спомням, но го усетих в корема на майка ми, а пък тя взела че на следващия ден ме родила.

Ти си роден под щастлива ЗВЕЗДА!

преди 8 часа, * СТЕФАН * написа:

 

Спомня ли си някой за земетресението 

Това е заглавието на темата. Земетресението е едно от най силните в България Емиле ! (7,2 по скалата на Рихтер) Ти помниш ли го или и теб те е нямало на бял свят? Щото аз много добре го помня! Ама да си кажеш нещо - нали си модер!  Абе ти Търновсият университет ли завърши бре?

 

 

Дал съм линк. Там всичко си пише. Но родителите ми го помнят и то много добре.  Бил съм на 1 годинка!

Редактирано 8 март 20179 г. от Емил Костов (преглед на промените)

За разлика от теб, аз съм бил на...27 годинки. А линка си го попрочети няколко пъти.

преди 6 минути, * СТЕФАН * написа:

За разлика от теб, аз съм бил на...27 годинки. А линка си го попрочети няколко пъти.

Не е нужно да го чета. Бях свидетел на следващото силно земетресение след 14 години. Много добре видях и усетих за какво става на въпрос. Преживяното е от една страна уникално, защото се случва рядко, но е и плашещо............

Странно обаче!  Гореописаният спомен за това земетресение от едно градче наречено Мизия! То е на окло 75км. от Враца. Много мощни земетресения станаха от тогава с епицентър Вранча, но във Враца почти нищо не се усеща. Усещаме обаче доста осезаемо земетресенията от посока Юг!

преди 5 минути, Емил Костов написа:

Не е нужно да го чета. Бях свидетел на следващото силно земетресение след 14 години. Много добре видях и усетих за какво става на въпрос. Преживяното е от една страна уникално, защото се случва рядко, но е и плашещо............

Щом не е нужно да го четеш, тогава поне разкажи какво толкова  е било "уникалното" на земетресението. Тя темата е именно за това, ако не си забелязал все още! какво си спомняш, а не линкове.

преди 5 минути, * СТЕФАН * написа:

Щом не е нужно да го четеш, тогава поне разкажи какво толкова  е било "уникалното" на земетресението. Тя темата е именно за това, ако не си забелязал все още! какво си спомняш, а не линкове.

Не може да го разкажеш. Това трябва да се усети. Цялата земя се тресе и бучи от много дълбоко. Всичко се движи - Къщи, дървета, плочки...... Усещаш първичния трус и след това просто знаеш какво ще последва. "Уникално" и все пак е страшно, защото се е смърт и разрушение ако е с по-голям магнитут.

Вечерта бях в елитен ресторант, празнувахме "ден на колежката" (8-ми март, де).Изведнъж кристалните чаши започнаха да звънтят силно.Хукнахме в различни посоки.За половин час пробягах 3-4 км., за да стигна до жилището си, където бях оставил съпругата си заедно с двете деца и третото в корема.Тя се беше справила успешно и след две седмици се роди и втората ми дъщеря (беше най-палава).

 

Точно тогава бях в казармата.Тъкмо бяхме легнали и като почна да бучи земята всичко живо излезе на плаца.Блоковете,в които спяхме,бяха 5-етажни и доста се размърдаха.Беше си доста силно земетресение,спомням си,че имаше хора,които след земетресението спяха на палатки няколко дни,докато се успокоят,бяха си уплашени.