на 29.04.2017 г. в 20:34, Петър Чакъров написа:

домашно кино със суб канал 500 ватов

Силно се съмнявам че има такова,, вероятно ватовете са китайски по шарените лепенки.. Модел? Колко ампера му е предпазителя?

Това няма ли си към него оригинално озвучително тяло? Колко ома е? А това, което се напъваш да свържеш? Тази измислена кутия или каквото е може би е подходяща за автомобил с неговия обем и резонансни честоти и никак не се връзва със стая, която вероятно е с доста различно акустично оформление, реверберация и т.н.

Препоръчвам на децата преди да се правят на всезнайковци да прочетат малко книжки. Никой не се е родил научен.

Нищо не разбрах за решаването на изначалния проблем на автора! Прочетох обаче много глупости и единственото което схванх до тук е меренето на знания ли ,комплекси ли или нещо друго! Впрочем за подобни неща са изписани милиони листове литература, качени в интернет пространството и то не от днес та .........       трябва само да се почете това онова!

Редактирано 1 май 20179 г. от Кумчо вълчооо (преглед на промените)

Да, но не бива да даваме само препратки към книжки, а и не всичко е написано в книгите, затова трябва дилетантът да направи свои модификации и да размени опит с другите. А кой ли вече пише книги, няма ги  едновремешните автори-професори с богат опит, а сега навсякъде псевдо професори-зубрачи, които не са пипнали нищо, а и да го пипнат ще дадат грешно обяснение за него.

Ужасявам се не толкова от неграмотността, а от погрешните познания. И най-големите каши може да ги забърка този който разбира, но не достатъчно, докато невежият поне знае че не трябва да пипа.

Но и една поправка: Кондензатора се свързва паралелно на говорителя за да угаси допълнително високите честоти. Но аз предложих такава схема при която високите да се запазят.

Редактирано 1 май 20179 г. от Гост (преглед на промените)

преди 22 часа, Петър Чакъров написа:

Не се карайте не му е мястото тук за караници ето какво направих напълних я със вата и сега е по добре

 

Казах ти, че възглавниците помагат. Ватата да е добре закрепена. Аз първо лепя филц и върху него вата, по ъглите слагам и други неща с различна от ватата плътност, на това са подробности.

Не трябва обаче да се прекалява с ватата, защото се получава и обратен ефект. Могат да избягат от теб ниските честоти, обаче в комшиите или в съседната стая да са непоносими.

току-що, AGD написа:

Казах ти, че възглавниците помагат. Ватата да е добре закрепена. Аз първо лепя филц и върху него вата, по ъглите слагам и други неща с различна от ватата плътност, на това са подробности.

Не трябва обаче да се прекалява с ватата, защото се получава и обратен ефект. Могат да избягат от теб ниските честоти, обаче в комшиите или в съседната стая да са непоносими.

Еми сега като пусна баса е по мек и се чупа през 5,6 къщи як басс

преди 16 минути, Петър Чакъров написа:

Еми сега като пусна баса е по мек и се чупа през 5,6 къщи як басс

Щом те кефи значи си намерил решение.

Пусни една снимка все пак за по-нагледно.

току-що, AGD написа:

Щом те кефи значи си намерил решение.

Пусни една снимка все пак за по-нагледно.

ок но по късно като се прибера само да не забравя

на 30.04.2017 г. в 20:43, peppone1 написа:

Чуваш ли се какво говориш, а на пищялките какво се слага за да пищят? Кондензаторът има голямо съпротивление за ниските честоти, а за високите е проводник, при бобината е обратното. Свързването на бобина и кондензатор, паралелно един спрямо друг и двойката последователно свързана с говорителя, то в зависимост от подходящия капацитет, филтъра ще изреже само средните без да се загубят високите. Това може да се приложи например когато искаме да премахнем средните или неприятните кънтящи ниски честоти. колкото по-голям е капацитета, толкова повече пропуска ниските честоти. Но такава комбинация на практика не се употребява, тъй като тонколоните са с отделни говорители за ниски и високи честоти. Подобно свързване се прилага само в тонкоректорите или еквалайзерите, но пък там вместо дроселите се заменят със съпротивления, единствено във ВЧ- филтрите за радиоприемници и в тунерите се свързва дросел с паралелен на него кондензатор.

Нека автора сам прецени какво иска да направи. За да приглуши само дървеният бас, без да заглушава високите и средните, трябва да направи бобина с кондензатор от порядъка на 100-470 микрофарада, а бобината да я навие с дебела жица, но без желязна сърцевина или такава с нисък хистерезис, тъй тя както казах внася огромни изкривявания. Ако високите честоти по принцип ги няма, не е нужен кондензатор. но нека най-напред се оправи кутията и в краен случай се мисли за филтри, защото ням смисъл да изплозваш 50% от възможността на говорителят.

Кондензаторът се избира опитно първо без бобина, така че в началото той да изреже само най-ниският мек бас, а пък обината се навива до толкова навивки, докато се чуе само мекият бас. Но тази граница е най-лошата, тъй като бобината трябва да отреже много широк диапазон и неизбежно ще има големи изкривявания, ако е с желязна сърцевина. Биполярен кондензатор с такъв голям капацитет няма да се намери, затова може да се използва обикновен полярен кондензатор, като плюса се свърже с плюса на изхода от усилвателя, а минуса към плюса на говорителя или обратното- минусът към минуса от усилвателя, а плюсът към минуса на говорителя. Но това само при условие че стъпалото в радиокасетофона е с разделителен кондензатор, докато при мостовите усилватели при качествените касетофони, кондензатора трябва задължително да е биполярен. Това може да се осъществи  чрез свързването противопосочно на два кондензатора с двойно по-голям капацитет.

Забележка: При първият вариант капацитета на полярния кондензатор трябва да е близък до този на разделителният в касетофона за да може променливата съствака да се угаси по равно и в двата кондензатора.

Peppon1, вас ви изритаха много бързо от повечето аудио- форуми, ама тук яко сте се окопали.Не ми е жал за невинните които ви четат бисерите и ви вярват-за тях още има надежда.За вас -едва ли.

 

 

Редактирано 2 май 20179 г. от Крумов (преглед на промените)

Препоръчвам на всички без изключение да прочетат книгата "Проектиране на озвучителни тела" на инж. Димитър Попянев, всепризнат експерт по акустика! Има я и в електронен вариант...След прочита всякакви спорове ще отпаднат и всеки ще види къде греши, защото никой не е безгрешен. Електроакусиката е цяла наука и отделен раздел, желая Ви успех в обучението!

И престанете да говорите за ТУБИ, КАСИ и други подобни вещи!

Тубата е за нафта, касата за пари и БИРА!

Някога много се занимаваах и се бях затрупал с литература! Цяла енциклопедия за това кога баса ще да е твърд , мек и при какви условия т.е. кутия и нейната форма, материали на изработка, високоговорители и размери, материали на мембрани, филтри и поне 1000 таблици за изчисляване на стръмност и срез, изолационни материали, кога фазоинвертор и кога не. Не помня марката, но по ония времена се говореше за бутикови изпълнения на яки пари на тонколони от мрамор и с високоговорители с дървени мембрани от черешова балса и сертифицирани по стандарт Hi- Hi, който не говори много за повечето тук, но пък и за това оплакванията! За мнозина е важно всичко да бумти и подскача, но дали има истински бас в този момент - няма значение! Важното е всичко да дрънчи и подскача!

Редактирано 2 май 20179 г. от Кумчо вълчооо (преглед на промените)

преди 4 часа, nickolaycho написа:

книгата "Проектиране на озвучителни тела" на инж. Димитър Попянев,

Имам и съм чел още през 1980 "Високоговорители и озвучителни тела" на същия автор. Техника УДК 534.232

преди 4 часа, nickolaycho написа:

ТУБИ, КАСИ и други подобни вещи!

Най са ми интересни буферите. Все си мисля че са само по подвижния ж. п. състав като локомотиви и вагони . . . . 

Между другото питащия продължава да се трае за модела на великата си свирка.

Редактирано 2 май 20179 г. от Филипов (преглед на промените)

Недейте четете книги като слепци и очаквайте чудеса. Нещата са строго индивидуални и зависят от много други фактори та да има таблица за изчисляване на озвучителни тела, това е смешно. Кутията не може да се изчисли, последният потребител го доказа - 90 литрова туба, а дрънчи като бъчва. Не винаги обемът е благоприятен за баса, зависи от самия говорител и амплитудата на мембраната. Някои говорители вадят много мек бас в малки кутии, други нямат никакъв бас и в големи кутии. При първите, когато затвориш гърбът кутията всичкият бас се загубва, а като е отворена се засилва, докато при други говорители отворената кутия убива всичкият бас, но когато се затвори, той се възстановява. С увеличаване обема на кутията се увеличава кънтящият твърд бас, който после трябва да се погълне от ватата, но нали вкарването на вата в кутията също отнема от обема.

Когато в книгата е написано в таблица за конкретен модел говорител какви размери кутия иска, тогава ще е полезно. Но във всичките тези помагала допускат грешката да вземат говорителят за константа, подбран единствено според спецификациите му, а въздушното налягане на мембраната, формата и т.н. ги пренебрегват. Ако кутиите винаги подобряваха акустиката, то мембраните на говорителите щяха да се правят от талашит.

 

" Недейте четете книги като слепци ххххххххххххх "

Е, хеееее! Ма,няма начин някой да не вземе да преоткрива топлата вода, да отрече многократно провереното и написано в помагала и учебници! Еволюционно слуховото възприятие на човека не се е променило т.е. възможността за честотно възприятие на ухото. Конструктивно високоговорителя също почти не се е променил, та принципите се запазват или може би някогашните, понеже са били комунистически, та не важат! Бе, кво ли да се коментира с дървени философи!  Разглобявал съм много маркови озвучителни тела с единствената цел да проверя дали са изпълнени по описанията на книжките и се оказва че са абсолютно така изпълнени за разлика то сегашните аматьорски изпълнения  и аматьорски термини на новоизлюпени разбирачи!

Редактирано 3 май 20179 г. от Кумчо вълчооо (преглед на промените)

Заради тези книжки си развалих всички тонколони които бях си сглобил, защото според книгата те са малки. Но според мен размерите в книгата са преувеличени, а и както автора споменава при по-малка кутия изкривяванията са по-малки, така че трябва да се избере оптималният обем. След като увеличих обемът им и неприятното лумтене се усили, но и това е добре, когато басът е недостатъчен и строго зависи от това какъв високоговорител ще се използва. А в книгата виждам огромни размери дори за широколентови говорители с ограничение в ниските честоти.

За щастие авторът Димитър Попянев дава готови изчисления за повечето модели български високоговорители, но пропуска как стои въпросът с овалните говорители, тъй като те имат широк спектър на излъчване и изискват различна форма на кутията. Радиоточките например имат огромен овален широколентов високоговорител, побран в малка кутия.

Редактирано 11 май 20179 г. от Гост (преглед на промените)