Да слезеш в Ада.

"Най-великият певец  и музикант на всички времена", така пише в рекламната брошура на слепия Омир за певеца Орфей. До ден днешен гърци и българи спорят къде точно младият Орфей се е научил да свири на цифара и върбова свирка, да имитира гласовете на разни птици и животни, което му създало образа на първото дете чудо в световната история. Дали из родопските чукари или из бреговете на Пелопонес, откъдето корабите на финикийци  и египтяни разнасяли славата му до дворците на Крит, Евбея  и Лесбос. Талантът на тракиеца покорил не само Елада, Родопа, но и далечни острови, създавайки цяло движение от поклонници, които се кичели с дива теменуга, носили гердани от животински зъби  и се наричали "братята на Орфей", а женската фен група " менади" ,която впоследствие му отсякла главата, съвсем не в преносен смисъл. Една жена винаги може да намери повод да се ядоса на един мъж и да намери начин  да се разправи с него. Когато обаче недоволните жени са повече от една  ,методите на саморазправа са доста радикални. Историята на това пътешествие  "захапва" друга част от легендата за Орфей и  Евридика  и това за слизането му в Ада.

Българите са нарекли това място "Дяволско гърло"  . Всъщност това  е пещера. Намира се в Западния дял на Родопа планина . За разлика от другите пещери в Родопа , тази няма никакви живописни природни образувания с които да радва окото .Но тя има нещо ,което го няма никъде другаде- най-високия подземен водопад на Балканите. Това е историята на една река и страховитите неща ,които може да сътвори. История за природата ,която няма как да укротиш и подчиниш.

Една ранна дъждовна утрин  напуснахме топлия уют на четири звездния спа хотел в Пампорово  и потеглихме за град Девин. Понеже искахме да усетим в пълна степен красотата на Триградското ждрело ,бяхме наели предварително високопроходим  джип с планински водач, който да бъде изцяло на наше разположение.  Оставихме нашата кола на паркинг в град Девин и се  прехвърлихме на джипа. По-късно разбрахме че сме постъпили правилно. Пътят беше живописен, можехме да видим и снимаме много интересни неща, но също така беше тесен еднолентов и имаше много места, където за да се разминеш с друго превозно средство се налагаше да се връщаш дори километър назад. 

Това, което  всички мислят за начало на пещерата  в действителност е края /изхода/ .Историята започва  там където човека е направил да свършва - така наречения изход.:

 Мисля,че е редно да бъде показана в правилната последователност, още повече ,че Орфей се е спускал-поне така пише Омир /ако може изобщо на грък да се вярва, още повече и сляп/

малка водна баричка, която набира скорост и се превръща в буйна планинска река издълбала пещерата, която всички наричат "Дяволското гърло:

]

][

мястото където  водата набира сила и влиза в недрата на земята, където изкопава в продължение на векове дълбока пещера.

]

 

водната стихия между две подземни скали подобни на Сцила и Харибда.

[

Стигайки до едно широко място, наречено "Бучаща зала " оставаме оглушени от яростния и страшен тътен на реката. Точно под бетонната площадка се намира страховития воден сифон. Каквото и да попадне там, никога и никъде не достига до повърхността на земята. Брррр. Настръхваме ,но не от студ. Обясняват ни че никой досега не е успял да изследва тайната на водния сифон, отнел и две човешки жертви преди години. Оцветената вода излиза чак след  около два часа, при положение че нормалното при такава скорост на движение е 6 минути. Тайна остава къде и колко надълбоко водата върти  тези часове в километри. Бетонните стълби и парапет сигурно следват пътят на Орфей но разликата е ,че  жените вървяха напред , а мъжете  следваха  отзад. Еее , аз се обърнах. Моят любим не беше изчезнал.

 

 Извора на Орфей образуван от сълзите изплакани по безвъзвратно изгубената   Евридика.

Суеверието и традицията  и тук беше насложило разни икони . Не знам на кой би му хрумнало да хвърля монети за да се връща в ада. Но явно желаещи имаше достатъчно. 

 паметната  плоча  на загиналите водолази.

 

това е края, но кой знае защо човека го беше нарекъл начало. 

 

Редактирано 1 май 20179 г. от valkiria1 (преглед на промените)

Още малко от Дяволското гърло

_M2A0662 by Romeo Ninov, on Flickr

 

_M2A0664 by Romeo Ninov, on Flickr

 

_M2A0665 by Romeo Ninov, on Flickr

И още малко пак от там

_M2A0670 by Romeo Ninov, on Flickr

 

_M2A0672 by Romeo Ninov, on Flickr

преди 3 часа, capnemo написа:

И още малко пак от там

_M2A0670 by Romeo Ninov, on Flickr

 

_M2A0672 by Romeo Ninov, on Flickr

На тази снимка в дъното се вижда началото на близо 300 стълби ,които водят към така наречения изход на пещерата. Нарекохме го" Пътят на Орфей " Самото изкачване е преживяване. Стълбите са стръмни  и тесни  . Отдясно бучи страховито водната стихия, която пада от близо 42 метра височина. 

на 5/5/2017 в 11:22, capnemo написа:

Още малко от Дяволското гърло

_M2A0662 by Romeo Ninov, on Flickr

 

 

тук отдолу се намира ужасяващия воден сифон  отнел живота на двама водолази ,които дръзнали да влезнат в него за да го изследват.

на 5/5/2017 в 11:22, capnemo написа:

 

 

_M2A0664 by Romeo Ninov, on Flickr

 

_

 В пропастната пещера се намира най-голямата зала от всички български пещери. " Бучащата зала" Тук с оглушителен тътен  и рев водата се скрива в дълбините на земята.  Това е изглед от нея. Според екскурзовода в тази огромна зала може да се побере катедралата " Александър Невски"

Ягодинската пещера.

Наречена е така на близкото до нея село Ягодина .Подобно на пещерата "Дяволско гърло" и тя е образувана от игривата фантазия и упоритостта  на река . Река Буйновска. За разлика обаче от реката в "Дяволско гърло" река Буйновска " остава " да тече отвън  и това ,което напомня за нея е пясъка по земята.Пещерата е дълбока ,разположена на три етажа ,като само най-ниския / в случая ,третия етаж/ е отворен за посещения. В програмата на посещение се предлага и скално катерене до другите етажи . Решихме обаче, че не сме чак толкова ентусиазирани за такава "разходка" ,която изисква предварителна подготовка и специално оборудване. Нашето фотографско такова беше достатъчно тежко .

Честно казано не бяхме доволни и от екскурзоводката ,която  умееше да вкарва и нотки на хумор в разказа си ,но беше твърде припряна и "препускаше" из коридора ,като не оставяше почти никаква възможност да се насладим изцяло на прелестта на това ,което виждахме. Не обичаме ,когато се претупват нещата. 

Входа и изхода и на тази пещера представляват изкуствено прокопани тунели. Това което ни посреща в началото е така наречената "Новогодишна зала" В нея членове на местния пещерен клуб и техни приятели посрещат почти ежегодно всяка нова година . В залата стои  елха ,която въпреки многогодишния си престой не е увехнала и стои запазена даже новогодишната  украса. 

Залата е призната за първата пещерна ритуална зала и в нея се извършват и бракосъчетания. На една от стените е поставен  и герба на Републиката и ритуална маса.

 

 

В беседата се спомена за праисторическо присъствие в пещерата. Артефактите обаче ,както се разбра са изнесени и са експонати в музеите в Смолян и Чепеларе. За мен това лично е недомислие, защото истинска тежест могат  да имат само в естествената среда в която са открити.

Ягодинската пещера е незабравима и вълшебна феерия от цветове ,дължащи се на естественото окисление на мангана ,медта и желязото.

 

 

част от огромния сталактон за който казват ,че тежи около три тона.

]

 

подобно  и на другите пещери , Ягодинска също има  своите "обитатели" и "пазители". Причудливи образувания ,които напомнят на различни герои от приказките, легендите и митовете.

В пещерата има и колонии от прилепи но те не са разрешени за снимане по обясними причини. Видяхме ги на сантиметри от нас. Спяха. Иначе  е легенда ,че нападат хора. 

Ягодинската пещера заслужава да се види. Тя наистина е едно чудо на природата  и неподправената фантазия на нейните сили.

Накрая екскурзоводката се пошегува ,че тези мъже ,които се врекат във вярност на любимите си в тази пещера и не спазят обещанието си се пращат на обиколен тур из съседната пещера "Дяволско гърло" .

Там за разлика от легендата  , на "горния свят " излизали жените. Причината- Бог наказвал така Дявола ,като му създавал съперници 

 

Редактирано 19 май 20179 г. от valkiria1 (преглед на промените)

на 19.05.2017 г. в 11:30, valkiria1 написа:

Ягодинската пещера.

....

Там за разлика от легендата  , на "горния свят " излизали жените. Причината- Бог наказвал така Дявола ,като му създавал съперници 

Още малко снимки от Ягодинската пещера

_M2A0519 by Romeo Ninov, on Flickr

 

_M2A0527 by Romeo Ninov, on Flickr

 

_M2A0548 by Romeo Ninov, on Flickr

И още малко от там:

_M2A0554 by Romeo Ninov, on Flickr

 

_M2A0581 by Romeo Ninov, on Flickr

Дяволското гърло, продължение

_M2A0673 by Romeo Ninov, on Flickr

 

_M2A0681 by Romeo Ninov, on Flickr

 

_M2A0694 by Romeo Ninov, on Flickr

И още малко, пак от там

_M2A0699 by Romeo Ninov, on Flickr

 

_M2A0715 by Romeo Ninov, on Flickr

 

_M2A0704 by Romeo Ninov, on Flickr

Отново Дяволското гърло

_M2A0717 by Romeo Ninov, on Flickr

 

_M2A0721-HDR by Romeo Ninov, on Flickr

 

_M2A0733-HDR-2 by Romeo Ninov, on Flickr

на 5/19/2017 в 11:30, valkiria1 написа:

В беседата се спомена за праисторическо присъствие в пещерата. Артефактите обаче ,както се разбра са изнесени и са експонати в музеите в Смолян и Чепеларе. За мен това лично е недомислие, защото истинска тежест могат  да имат само в естествената среда в която са открити.

Ягодинската пещера заслужава да се види. Тя наистина е едно чудо на природата  и неподправената фантазия на нейните сили.

Относно първото - на горния етаж на пещерата (който е с отделен вход) имаше артефакти, когато аз ходих - то беше преди години. Не споменаваш дали сте ходили там.
Относно второто - доколкото знам "неустроената част" на пещерата е с пъти по-красива (то повечето големи пещери са така де), но трябва да се съберат групи по 20ина човека с предварителна заявка и тогава можело да се ходи там. Имало спускания с въже малко и такива неща де.

                    Пещера с името на птица.

 

[

Родопа планина е богата на пещери. Поредната ,която посетихме е "Ухловица" .Името в превод означава граблива нощна птица. Такава птица не видяхме и май наличието и беше повече в легендите.. Обаче видяхме колонии от прилепи ,които по разбираеми причини са забранени за снимане.

Освен ,че светлината от светкавиците щеше да наруши техния сън ,тези прилепи  са и едни от видовете обявени за закрила не само в България.Минахме на сантиметри от животинките , които висяха заспали с главите надолу. Посетихме пещерата в сезон ,който не е обичаен за туристически посещения и бяхме доволни от факта ,че получихме възможност да разгледаме  самостоятелно бавно и спокойно пещерата. Екскурзоводката също остана доволна ,че ще оползотвори по някакъв начин деня си и беше много внимателна и подробна в обясненията.

Оставихме колата си на добре уреден паркинг  встрани от шосето и  поехме нагоре. До пещерата вървяхме по стръмна пътека ,която на едно място   предлагаше и желязна стълба за улеснение.  Имаше уредени места за почивка ,което беше много добро решение   и улеснение за туристите. С напредване към пещерата от високо се откриваха чудни  планински гледки. Хайтов е напълно прав и май е дал най-точното досега определение за планината на Орфей. "Родопа е като майка, приятелка, любовница и закрилница. Тя те пази,закриля, обсипва с любов "

Подобно на други пещери в Родопа и тази е открита и изследвана от пещерен клуб от град Чепеларе. Пещерата е добре уредена за посещения. Ухловица е на няколко етажа .До долния етаж стигнахме по стръмна желязна стълба.

Най-интересното в нея са няколкото езера ,които напролет при разтапянето на снеговете се пълнят с вода от повърхността, красивите природни образувания дендрити ,които приличат на морски корали и разбира се белия водопад ,който искри като брилянт .

"пазителите " и " обитателите "на пещерата:

[

 

[

 

белия водопад

 

[

нарекох това образувание "слонски уши"

още красота. Природата е уникален творец.

 

Ухловица е пещера ,която заслужава да бъде посетена.

 

 

 

 

 

 

 

Редактирано 14 юли 20179 г. от valkiria1 (преглед на промените)

преди 11 минути, valkiria1 написа:

                    Пещера с името на птица.

 

[

Родопа планина е богата на пещери. Поредната ,която посетихме е "Ухловица" .Името в превод означава граблива нощна птица. Такава птица не видяхме и май наличието и беше повече в легендите......

И още малко от тази много интересна пещера

DSC03685 by Romeo Ninov, on Flickr

 

DSC03686 by Romeo Ninov, on Flickr

 

DSC03691 by Romeo Ninov, on Flickr

Тази пещера е известна със съкровищата си-диаманти и много други видове скъпоценни камъни. В предверието и може да се купят за десетина долара едно пликче полускъпоценни камъчета, които сам си избираш от купчината. Намира се между  Fish Hoek  и Simons Town , South Africa.

 Горе в ляво се вижда част от фабриката за шлифоване на диаманти.

преди 1 час, valkiria1 написа:

                    Пещера с името на птица.

...

Още малко красоти от Ухловица

DSC03692 by Romeo Ninov, on Flickr

 

DSC03695 by Romeo Ninov, on Flickr

Пещера с името на гълъб

Голубовица

Дойде и нейния ред. Един цял уикенд посветихме на водната пещера  и на едно друго   изключително място в сърцето на Родопите- "Дядова ряка".

Имахме уговорено влизане в пещерата с момчетата от пещерен клуб  и екстремен туризъм "Мурсалица".Запознахме се с тях , докато преминавахме по маршрута " Невястата" . Разказаха ни за тази пещера и хоп след две седмици сме  отново при тях готови за нова  доза адреналин.

Маршрута започва от една дървена беседка по пътя за село Могилица и преминава през местност наречена " Гарга дере".

]

Колата  бяхме оставили на друго място и отново предвидливо бяхме наели джип с водач ,  за да преодоляваме и трудно достъпните места към местността " Дядова ряка" ,където бяхме отседнали. Поехме пеша към пещерата. Пътеката към нея  не е много стръмна , но на места е много тясна и предвижването е трудно. Има някои подобрения  , но те съвсем не са достатъчни за улесняване на туриста. През дерето тече река Есенска. Преминахме я по едно  малко дървено мостче.

Стигнахме пещерата и започнахме подготовката за влизането в нея. Получихме напътствия ,  инструктаж и подходящо облекло за всеки един от нас. Дадоха ни да нахлузим на краката си найлонови торбички и върху тях дебели вълнени чорапи. Температрурата на пещерата и водата е много ниска и това щеше да пази краката ни от измръзване. Гумен гащиризон, водонепромокаемо яке , сигнално жълти жилетки , надчелници с лампи и бяхме готови за влизане.

Влязоме в пещерата и ни трябваше около минута две за да свикнем с тъмнината. Беше и много тихо. Чуваше се само движението на краката ни по пясъчното корито на реката  , която газихме. Вървяхме бавно един зад друг и скоро стигнахме до една от най-ниските части на пещерата. Пред нас имаше само един тесен нисък процеп и вода. Оказа се , че ще преминем това място и това беше част от приключението.

 

Водача ни показа лодките с които щяхме да бъдем превозвани поединично и начина по който трябваше да стоим или по-точно лежим в лодката , за да не се нараним в камъните ,които буквално бяха на сантиметри от лицата ни. Изчакахме да видим как ще премине първата лодка през този воден  полусифон.

]

Продължихме с разходката от другата страна. Беседата за произхода на четирите нива на пещерата , пещерните образувания и пещерните обитатели беше много интересна. На някои места газихме студената  вода ,която стигаше до бедрата ни.

Стигнахме до едно място , след което започваше неизследван воден сифон. Това беше и краят на близо 400 метровата обиколка на пещера " Голубовица"

]

Маршрута се повтори в обратния ред. Отново смях и шеги  при преминаването на ниския участък. Обратния път извън пещерата предлага и спускане до беседката с планински тролей, но натоварени с  много и тежка снимачна техника предпочетохме да слезем пеша. Останахме доволни от преживяното.

 

 

 

Редактирано 7 септември 20179 г. от valkiria1 (преглед на промените)

преди 5 часа, valkiria1 написа:

Пещера с името на гълъб

Голубовица

Дойде и нейния ред. Един цял уикенд посветихме на водната пещера  и на едно друго   изключително място в сърцето на Родопите- "Дядова ряка".

.....

Още малко снимки от същата пещера

_M2A7519 by Romeo Ninov, on Flickr

 

_M2A7523 by Romeo Ninov, on Flickr

 

_M2A7529 by Romeo Ninov, on Flickr

Още снимки от същото място:

_M2A7569 by Romeo Ninov, on Flickr

 

_M2A7576 by Romeo Ninov, on Flickr

 

_M2A7547 by Romeo Ninov, on Flickr