Премини към съдържанието
kalansuv

Православният комунист – неосведомен или лъжлив

Препоръчан отговор


Много хора съвместяват православие с комунизъм, комбинирано с патриотизъм в русофилия. Това според Вас съвместимо ли е?

 

Цитат

Андрей Кострюков, сътрудник в Научноизследователския отдел по най-нова история на Руската православна църква при Православния свето-Тихоновски хуманитарен университет, доктор на историческите науки: Православният комунист – неосведомен или лъжлив

– Андрей Александрович, дори в средата на 80-те, буквално преди перестройката, за един член на КПСС да кръсти дете или да бъде забелязан в храма автоматично означаваше изключване от партията и уволнение (неприятностите нямаше да подминат и безпартийните, най-малкото, представителите на интелигентските професии). Минаха не чак толкова много години и ето, че в нашите храмове се появиха хора, които без противоречие, както на тях им се струва, съчетават православната вяра и симпатиите към Комунистическата партия на Руската Федерация (КПРФ), при това не само миряни, но понякога и клирици. Доколко са съвместими, според вас, християнството и комунистическата идеология?
– Хората, които съвместяват посещението на храмовете и комунистическата идеология, или не разбират православната вяра, или недотам схващат какво представлява идеологията на комунистическата партия. Та нали болшевиките поначало отричат възможността за съвместяване на вярата в Бога и пребиваването в партията. И известното разделение на болшевики и меншевики през 1903 г. отчасти се дължи на това, че болшевиките, начело с Ленин, не допускат именно никаква лична свобода за комуниста. Ако меншевикът теоретично може да посещава храма, при условие че това не влияе на неговите партийни задължения, то за болшевика това категорично не е възможно.

Самият Ленин никога не е крил, че е атеист. В анкетата си той посочва, че е станал атеист на 15-годишна възраст. От спомените на неговите съвременници (Крупская, Кржижановски) знаем, че именно на тази възраст той изхвърля кръстчето, което носи на врата си, и никога вече не се връща към църковния живот. Статиите и писмата му от дореволюционния период свидетелстват, че това е бил човек не просто равнодушен към религията, а и човек, когото религията ужасно много е дразнила, ядосвала го е и който изобщо не допуска никакъв компромис с нея. И когато идва на власт, Ленин, разбира се, не променя позицията си. През 1919 г. той открито се обявява за изгонване от партията на онези комунисти, които посещават храма.[1]

Сега ситуацията е различна: да си атеист е политически неизгодно и сегашната руска комунистическа партия вече заявява, че болшевизмът и религията са напълно съвместими.

По мое лично убеждение в историята не е имало друга партия, по-лъжлива от комунистическата. Може да спорим кой е бил по-жесток – последователите на Мао Дзедун, Сталин или Хитлер, но що се отнася до лъжливостта и подмяната на понятията, несъмнено води комунистическата партия. Нито една от партиите не се е приспособявала така цинично към обществените настроения.

Днес комунистите заявяват себе си като патриоти, макар изначално в програмата им да няма и дума за патриотизма. „Пролетариатът няма отечество“, казва Ленин; тяхната задача е била друга: да вземат властта в целия свят, да изградят безнационално общество. Същото е и с религията: при Ленин и Сталин всички са били войнстващи атеисти, сега комунистите смениха своята риторика, започнаха да заявяват себе си като православни патриоти.

Но съвременният комунист неизбежно изпада в противоречие: да ходи по улиците с портрети на гонителите на Църквата и в същото време да смята себе си за вярващ е най-малкото странно. Изглежда тези хора са неосведомени – те не знаят за страшните жертви на комунистическия режим, или пък са лъжливи – това са онези, които знаят за жертвите, но твърдят, че не е имало такива. Най-страшното обаче е, когато за репресиите се знае, но ги оправдават – тук вече става дума за духовно увреждане.
– Съвременният историк Владимир Лавров казва, че сега тече процес на изграждане на червеното новообновленчество. Съгласни ли сте с това, че съществува такова явление? По какво си приличат и по какво се различават обновленците от началото на ХХ век и днешните?

– Да, Владимир Михайлович е прав. Явление има и то е доста опасно. Онзи човек, който идва при Бога, не винаги е информиран за новомъчениците, за преследванията за вярата. Може да си купи някоя брошурка за православието, да гледа по телевизията лъжлив „документален“ филм за „православния Сталин“ и да получи изкривена представа за историческата реалност. За съжаление, същото се случва понякога и със свещенослужителите. Засега адептите на „червеното новообновленчество“ не са много, но са активни.

Сходство между предишните обновленци и техните съвременни последователи има, но не във всичко. Каква е била същността на обновленчеството от 20-те и 30-те години на ХХ век? Не само в опасните реформи − въвеждането на женения епископат, многобрачието на духовенството и т. н. Другата страна на този разкол е, че адептите му по едни или други причини са се поклонили на „червения звяр“.

Сегашното „червено новобновленчество“ – това не са призиви към литургични и канонични реформи, а стремеж да се възроди съветската система. Да се възроди, за да се върне „великата държава“ − това, че е била богоборческа, няма значение. Всъщност тези хора са готови да предадат новомъчениците, изповедниците и в крайна сметка Самия Христос. Да ги предадат в замяна на една илюзия за величието на Отечеството.

Когато свещеникът оправдава убийствата и смъртните присъди

– Един петербургски свещеник, апологет на Сталин, на въпрос за новомъчениците отговаря буквално следното: „… Върху кръвта по жертвениците е стъпил православният свят. Ако някой от невинно разстреляните… е получил венеца на мъченичеството, то тъкмо това е маята, с която може да бухне тестото на нашето развитие. И това също е заслуга на Сталин“. Нямате ли опасения, че нецърковни хора, отнасящи се обаче доброжелателно към православието, ще възприемат подобни изказвания като гледна точка на Църквата и че те ще отблъснат такива хора от нея?

– Подобна сталинска апологетика за мен е една обикновена демагогия. Ако възприемем такава гледна точка, защо тогава да не възхваляваме и убийците на Самия Христос: възникването на християнството по тази логика е заслуга на Кайяфа, на Анна и на Пилат Понтийски. Защо да не издигнем паметници на Нерон и на Деций? Та ако не са били те, нямаше да ги има и почитаните от нас светци.

Гонителят трябва да бъде посочен като гонител, а не като благодетел, престъпникът – като престъпник, а не като светец. Без истината няма да има мир между хората.

Неотдавна посетих Витенберг – градът, където е проповядвал Лутер. Там обаче ме заинтересува най-много не наследството на този реформатор, а един много необичаен паметник − на истината. На нивото на земята са положени четири плочи, приближени една до друга и леко приповдигнати, защото нещо отдолу напира. Смисълът на този паметник е в това, че както и да прикриваш истината, тя все едно ще се разкрие, с каквито плочи и да я притискаш, тя ще ги разруши.

Така е и в нашия случай. Ако у нас е създаден поизгладен и измислен вариант на историята, ако върху това бъде построена идеология, то ни чака нова катастрофа – истината все едно ще излезе наяве, отново ще измете лъжливата идеология и пак ще трябва да започнем всичко отначало.

Затова не бива да измисляме оправдания за убийствата, а да ги осъдим веднъж завинаги. И само след като бъде дадена такава оценка, когато вече няма паметници на палачите, когато градовете и улиците не носят вече техните имена, само тогава можем да говорим за национално примирение. И няма нужда да се оправдаваме с някакво „уважение към историята“, а едно такова уважение не бива да означава почитане на престъпниците и предателите, каквито в историята на всяка страна е имало немалко.

Изразихте опасение, че мнението, изказано от свещеника-сталинист, ще бъде възприето като мнение на Църквата. Не съм оптимист по този повод. За един невъцърковен човек свещеникът винаги е представител на Църквата. И ако свещеникът започне да оправдава убийствата, смъртните присъди, репресиите, а църковното ръководство не го спира, изводът ще бъде един – Църквата одобрява всичко това. И е напълно възможно нещо подобно да стане препятствие по нечий път към православието.

– Как да се отнасям, бидейки православна християнка, към това, че свещеници поднасят цветя на паметника на убиеца на толкова много новомъченици и напълно невинни хора? Как да се отнасяме към изказванията на един епископ, който на страниците на вестник Завтра прославя Сталин като съвършения изпълнител на Божите заповеди (в частност, „Не убивай“ и „Не кради“) и казва също така, че в онзи период комунистическата партия успешно била изпълнявала функциите на Църквата?

– Ами че комунистическата партия наистина се е опитвала да замени Църквата: Бердяев справедливо нарича комунистическата партия секта на атеисти. Това действително е била религия, но религия без Бог, религия на празнотата. Да, тя е заменила Църквата, но именно по този начин, а не като водеща по пътя към спасението.

За православния християнин е тежко да гледа как пастири, а понякога и архипастири представят комунистическата идеология като един от пътищата за спасение. Да се правят подобни изявления е все едно да плюеш върху иконата на новомъченик. Какво да посъветваме в тази ситуация? Трябва да помним, че грешки са правили дори великите светци. Преподобният Герасим Йордански, който е живял в пустинята, се е прославил с чудеса, прозорливост, но дори и той за известно време е изпадал в ерес. В конкретния случай мисля, че мирянинът има право да се обяви против. Всички получаваме при миропомазването даровете на Светия Дух, всички имаме право да отстояваме истината. Сред древните апологети – защитници на вярата – е имало не само архиереи и свещеници, но и миряни.

Ако един човек е смутен от цитираните от вас думи и чуе глас на протест от страна на православните християни, то естествено ще разбере, че споменатият архиерей не изразява мнението на цялата Църква.

И е полезно винаги да помним колко хора са пострадали за вярата. Арестувани, изселени, пратени в лагери само по религиозни дела са в порядъка на до 500 хиляди души.

Приблизително половината от тях са пострадали до смърт – онези, които са били разстреляни или са загинали в лагерите и в изгнание заради непоносимите условия на живот.

Ние обаче не обръщаме внимание на това колко души всъщност са погубили душите си заради комунистическата идеология. Та нали хората са били възпитавани във войнстващо безбожие, в силна ненавист към всичко християнско. И мнозина са умирали некръстени заради такова възпитание, и са богохулствали, и са участвали в атеистична пропаганда, разрушавали са храмове. Кой ще отговаря за стотиците милиони погубени с атеизъм човешки души?
Осъждането на комунистическия режим не е доведено до край

– Вече беше казано, че архетипната основа на култа към Сталин е извращение на монархическата идея, любовта към „царя-батюшка“. Съгласни ли сте с това?

– Да, това е извращение на монархическата идея. Но мене ме учудва следното: като говорим за недостатъците на днешния ни живот, веднага споменават Сталин – той нямаше да допусне това, той щеше да въведе ред. Макар че какъв ред е това, когато са били унищожавани невинни хора, какъв ред е това, щом едва не загубихме войната и си отиде толкова народ.

А защо в тази ситуация да не си спомним за руските царе – наистина достойни хора? Не, споменава се тъкмо тази фигура. Мисля си, причината е там, че всичко, свързано с руската история до 1917 г., у нас вече сто години се представя като нещо чуждо, а при съветската администрация 70 години беше заливано с кал. Положително бяха представени само двама царе: Иван Грозни и Петър I, всички останали бяха показвани като бездарности и нищожества, което много добре се вижда по игралните филми.

Ако в продължение на 70 години натрапваш такива неща на хората, се изгражда определена масова представа. И след това те някак не са успели да се преустроят, да се върнат към нашата доисторическа Русия. И мечтаейки за силен лидер, им остава да се ориентират към идеализирания, ретуширан образ на Сталин. А в последно време се наблюдава уклон към идеализиране на всичко съветско, което задължително води след себе си и оправдание на революцията, а следователно и до нови твърдения за „недееспособността“ на царския режим.

– Действително, наблюдава се много силна вълна на митологизация на съветското минало. Забравени са реалните „прелести“ на съветския живот с неговите комунални квартири, вечните опашки и дефицит, със страха да не кажеш някоя излишна дума. Защо предмет на идеализация е именно този, кошмарен дори от битова, еснафска гледна точка, период от нашата история, в който при това дори за едно десетилетие, като се започне от 1917-а, та до края на 80-те години, преследването заради вярата не е спирало?
– Мисля, че основната причина е в това, че нямаше лустрация на кадрите. Комунистическите лидери на различни нива останаха на власт. Те си живееха добре тогава − имаха власт, различни блага, и сега също имат власт. И онова, което е свързано с тяхната младост, те го пропагандират, като получават възможност за това чрез медиите. Другата причина е тази, че през 90-те осъждането на комунистическия режим не беше доведено до край.

Също така хората, които са заварили съветската власт, са основно онези, които са живели по времето на Хрушчов и Брежнев, когато масовите репресии вече са останали в миналото. Обикновеният човек е запомнил тези години като относително стабилни, когато в рамките на един живот можеш да спестиш пари за старост и да си сигурен, че няма да ги загубиш. Тъгата е по тази „стабилност“, като се забравя всичко, което вие казахте: дефицитът, талоните, многочасовите опашки. Забравят и за преследването заради вярата. Не е лесно да се изкорени това.

Но нали и хитлеризмът в Германия е бил трудно надживян – според проучванията, в края на 40-те години повечето германци смятат Хитлер за най-великия деец в цялата история на страната. И е било нужно много сериозно просвещаване, пропаганда, публикували са истината за нацисткия режим, организирали са екскурзии в концентрационните лагери за децата. При нас нямаше нищо подобно и сега няма, а малкото музеи на репресиите влачат жалко съществуване.

За капак се появяват всякакви легенди, които нямат никакви основания: как Сталин е посетил блажената Матрона (Става дума за икона, появила се през 2008 г., на която са изобразени св. Матрона Московска и Сталин – бел. прев.), за виденията на митрополит Илия.[2] Достатъчно е да прочетем вече публикуваната кореспонденция между патриарх Алексий I и Г. Г. Карпов или спомените на Волоколамския митрополит Питирим (Нечаев), за да разберем, че това е бил по-скоро аферист, а не боговидец. И своите приказни истории митрополит Илия започва да разказва вече след войната, когато за пръв път посещава Русия. И неговата кореспонденция със съветското ръководство, която той бил водил, изобщо не е фиксирана документално.

И накрая има недобросъвестни хора, които открито се занимават с фалшификации. На светителя Лука (Войно-Ясенецки) например се приписват хвалебствени речи по адрес на Сталин, макар в действителност архипастирът да не е произнасял нищо подобно.

– Трябва ли според вас Църквата да помогне на обществото за покайното осмисляне на трагичното минало на нашето Отечество?

– Трябва, при това именно по пътя на поднасяне на истината. Като четеш как са убили царското семейство, преподобната мъченица Елисавета, как са умирали обикновените пастири и вярващи, какви мъки са преживели – всичко това не може да не трогне сърцето. И ако Църквата активно разпространява такава информация, това ще доведе до сериозна промяна в народното съзнание. Засега у нас се пише малко за новомъчениците в сравнение с това, колко много би трябвало да се пише. А ако това се случи и тази тема започне да звучи в проповедите, резултатът няма да закъснее.

Засега, за съжаление, остава популярно мнението, че няма в какво да се покаем, революцията е конспирация на враговете, загубата от Русия на изконни територии през 1991 г. е резултат от дейността на някакви шпиони. Ако застъпваме такива позиции, ще се върнем към нова 1917-а и нова 1991-ва. Защото хората просто не разбраха урока, който Господ им преподаде в XX век.

Когато виждаме, че в Република Коми е поставена паметна плоча в чест на охранителите в концлагера, а не на убитите в този лагер, когато в различни градове се появяват бюстове на Сталин, става ясно, че този урок е минал напразно. А ние знаем от Библията, като гледаме Израел, какво се случва с народ, който не желае да усвои уроците на Господа. Ако признаем, че за трагедията на ХХ век сме виновни ние самите и се покаем за това, ако престанем да оправдаваме престъпленията, тогава ще се появят перспективи за нашето Отечество. И Църквата трябва да играе главна роля в това.

Превод: Анна Георгиева

Източник: Портал Православие и мир

Снимка на Антоанета Георгиева.

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Комуниста никога не е бил вярващ или православен. Църквата и вярата се забраняваха по времето на комунизма. Лично аз съм кръстен тайно. Стига глупости вече. Човек неделя е ти почиваш ли си въобще???

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост
преди 47 минути, Емил Костов написа:

 Човек неделя е...

Анджък де- Денков тайм.  :)   Даже закъсня... за малко да реша, че не е неделя даже.

Иначе, комунизма е доста заимстван от християнството, нормално е да са си близки... колкото и да се отричат взаимно. И вярата не беше забранена по комунизма. Не се гледаше с добро око, но не беше забранена.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 6 минути, язе написа:

Анджък де- Денков тайм.  :)   Даже закъсня... за малко да реша, че не е неделя даже.

Иначе, комунизма е доста заимстван от християнството, нормално е да са си близки... колкото и да се отричат взаимно. И вярата не беше забранена по комунизма. Не се гледаше с добро око, но не беше забранена.

Така е прави си!!

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.