Добро утро.

 

добро утро Идиотчитата

Добро утро!!!

Добър ден!

преди 6 часа, haidukpikaso написа:

сричката е дал-

Моята думичка не вАжи ли? 

преди 17 часа, pullman написа:

далече

 

преди 18 минути, pullman написа:

Добър ден!

Моята думичка не вАжи ли? 

 

тц, сори

сричката е дал-

твойто далече е с да-

преди 1 час, haidukpikaso написа:

тц, сори

сричката е дал-

твойто далече е с да-

начи дал-взел.

Добър вечер.

и стигъ съ фръцкъ с тос гъщиризон,фръцкъй съ с рокличкъ

наздраве Идиотчитата приятна вечер

НАЗДРАВЕ

я с биричкъ

набора запали джапанките да бърза-

хорходил хапва таблет-

от нас с милейди лека нош сладки сънищъъъъъ

Добро утро!

Добро утро!

добро утро Идиотчитата

Добър ден.

Добро утро!!!

Продължавам ... да се събуждам!

Самая высокая температура тела была зафиксирована в 1980 году у Уилли Джонса из Атланты (США). Причиной госпитализации был тепловой удар. Температура тела оказалась равной 46,5°C. Из больницы Уилл Джонс был выписан через 24 дня

еееееей.ино хубу нещу дъ нъпрай тоъ въмпир-

Вчера денят ми определено не беше добър.

Сутринта се събудих много рано, прегледах фейса и форума и ми се доспа.

Легнах и почти веднага заспах и сънувах много странен сън, в центъра на който беше покойната ми майка.

Имах усещането, че сънят не е на добро, но като размислих реших, че е свързан с днешната Задушница и реших да посетя гроба и следобед.

Тръгнах къв 13.30, дълго чаках тролей, а той взе че се развали на петте кюшета и се наложи прекачване.

Стигнах до крайната спирка, а най-прекия път от нея до Централни гробища налага преминаване през един ужасен подлез тип тунел, който излиза на локомотивното депо.

На входа на подлеза стоеше млад, много мургав мъж, който явно беше клошар, защото беше ужасно мръсен, а поведението му повече от странно.

Не знам дали беше циганин или бежанец.

Помислих, че не трябва да минавам през подлеза, но в този момент от него излязоха хора и реших да мина въпреки предчувствието си.

Когато слязох по стълбите видах, че няма нито един човек, достраша ме и хукнах до бягам.

Почти бях стигнала до средата на тунела, когато чух ужасяващи крясъци зад гърба си - онзи беше слязъл след мен, явно очаквайки да бъда близо.

Засилих темпото и успях да изляза навън.

Имах чувството, че ще припадна от преживяването!

Колкото пъти съм пренебрегвала предчувствията си, толкова пъти съм грешила.

Благодаря на Бога, че се отървах само с уплахата!

 

Добър ден!

наздраве Идиотчитата

преди 2 часа, Мойра написа:

Вчера денят ми определено не беше добър.

Сутринта се събудих много рано, прегледах фейса и форума и ми се доспа.

Легнах и почти веднага заспах и сънувах много странен сън, в центъра на който беше покойната ми майка.

Имах усещането, че сънят не е на добро, но като размислих реших, че е свързан с днешната Задушница и реших да посетя гроба и следобед.

Тръгнах къв 13.30, дълго чаках тролей, а той взе че се развали на петте кюшета и се наложи прекачване.

Стигнах до крайната спирка, а най-прекия път от нея до Централни гробища налага преминаване през един ужасен подлез тип тунел, който излиза на локомотивното депо.

На входа на подлеза стоеше млад, много мургав мъж, който явно беше клошар, защото беше ужасно мръсен, а поведението му повече от странно.

Не знам дали беше циганин или бежанец.

Помислих, че не трябва да минавам през подлеза, но в този момент от него излязоха хора и реших да мина въпреки предчувствието си.

Когато слязох по стълбите видах, че няма нито един човек, достраша ме и хукнах до бягам.

Почти бях стигнала до средата на тунела, когато чух ужасяващи крясъци зад гърба си - онзи беше слязъл след мен, явно очаквайки да бъда близо.

Засилих темпото и успях да изляза навън.

Имах чувството, че ще припадна от преживяването!

Колкото пъти съм пренебрегвала предчувствията си, толкова пъти съм грешила.

Благодаря на Бога, че се отървах само с уплахата!

 

Добър ден!

майка ти те е предупредила в съня

слава Богу че си добре, аз не рискувам в такива катакомби

преди 2 часа, Мойра написа:

Вчера денят ми определено не беше добър.

 

Оф, зачудих се кво да напиша, не че съм длъжен, ама така. Всеки има такива дни и може би, ако слушаш интуицията си ще ти е по-спокойно. Понякога, обаче се налага да игнорираме вътрешния си глас. Бла-бла, много се разфилософствах, че все едно съм някакъв си лайф коуч. 

С няколко думи: не се знае знае ли се, а и да се знае, не е сигурно (кво иска да каже вътрешния глас)

Може човека да е имал камъче в обувката, че затва да е извикал, а може и да е отдавнашен бежанец и да му липсва бежанката. 

И кът те е видял и си въздъхнал "ех, бежанката ми остана там в Сирия (примерно), а аз тука се гърча самотен "

Пък то знайш ли как се въздъхва на бежански език?

Може и така да звучи, кът вик на бежанец в потрес. 

Комплимент един вид. Такива въздишки да искаш.