Премини към съдържанието

Препоръчан отговор


Здравейте,

Казусът ми е следният:

Майка ми (43г.) е диагностицирана с Параноидна шизофрения преди няколко години. Претърпя 2 тежки епизода, а към края на септември се отключи трети. Не се хранеше и не спеше с дни, респективно и здравето й се влоши. По съвет на полиция,  се наложи да заведем дело срещу нея за спешно настаняване в психиатрично заведение. Семейството ми написа молба с дата 29.09.  От тогава мина повече от месец, а резултат - никакъв.

Майка ми почина в неделя сутринта (05.11) след 2 дни в реанимация след получен шок и стомашен кръвоизлив. 

Въпроса ми е има ли срок за обработване на молбата ни за дело и какъв е той? Дали имаме право да пуснем жалба срещу институцията за обезщетение? 

Днес като проверих в Съда ми казаха, че днес чак били подготвили призовките и щели да ги изпратят по-късно. А още при подаване на молбата казаха, че делото е спешно и ще се разглежда като приоритетно. Всички служители, с които разговарях се стреснаха много като чуха за смъртта й, което ме накара да мисля, че някой не си е свършил работата и заслужава да понесе отговорността си за което. 

Някой дали знае какви са стъпките и за какво бихме могли да претендираме. 

Невероятното забавяне категорично доведе до фаталния край - ако беше влязла в болница на време това навярно нямаше да се случи, тъй като щяха да й бъдат изписани подходящи медикаменти за психичното й състояние, а щеше да бъде и под лекарско наблюдение.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Защо търсите под вола теле ?
Какво обезщетение ? Като ти трябват пари се хвани на работа.
Водите дело срещу майка си да не ви е в тежест и да е на държавни грижи (тя диагнозата е ясна, било е въпрос на време да напусне този свят) а за това че се е отървала по рано жената от подобни роднини вие и пари искате да вземете !

Навремето се наложи да зарежа всичко в чужбина и да се прибера да гледам лично майка си докато почине и през ум не ми е минавало да я захвърля на държавни грижи и да си гледам живота.
Пази Боже човек да попадне на такива  деца.

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Виж, аз просто помолих за съвет. 

В момента са ми необходими средства за оправяне на документи, обикаляне по институции и какво ли не. Но дори да не е за обезщетение, майната им на шибаните пари, искам този, който е пренебрегнал случая да си отнесе последствията. Абсурдно е да не можем да помогнем на мама повече от месец. Ходихме няколко пъти ня преглед при психиатъра, той казва, че й е нужна спешна хоспитализация. Тя не можеше да пие силни хапчета заради ХБН. Случая беше толкова труден за всички.

Как може да обвиняваш така без дори да знаеш какъв е случая в действителност?!

Аз имам само нея, безработна, възрастна баба и по-малката ми сестра. Майка ми беше болна от много време и въпреки липсата на средства нон-стоп сме ходили по какви ли не болници за бъбречната недостатъчност и анемията. Аз единствено работя и финансовото ни положение е трагично. Взех пари на заем за да погреба майка си.

А и кой ти каза, че искам да я оставям на държавни грижи?? Това и през ум не ми е минавало. Делото е защото няма друг вариант да лекува заболяването си, когато е в активен период освен в болница, където или постъпва по свое желание или съдебно.  Престоя в болница е до месец... Тя и преди е влизала, когато имаше епизоди за да се стабилизира и това е всичко, което искахме - да се оправи, а това, че ми била в тежест... Е толкова нелепо и абсурдно. Пълни глупости говориш!!! 

Потресена съм що за човек си. Не те ли е срам да лепиш етикети на хората, при всичката мъка, която преживяваме в момента... Да бил пазил Господ от такива деца... Дано преживееш всичко, което аз! Така само ще разбереш от колко години се борим за мама и колко много сме направили... Ще те питам пак после за Господ.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не разбрах какъв ви е проблема. Болестта се е развивала продължително време  и е можело да се погрижите за лечение и без дело. За да го водите сте искали да я обявите за недееспособна и под запрещение за да се докопате до някаква нейна собственост (имот). Спокойно, има закон за наследството. Пак ще получите нещо.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Струва ми се, че не разбирате правилно позицията на пусналия темата.Авторът по-скоро търси отговор на въпроса, дали някой не си е свършил работата и това е довело до смъртта на майка му.Нали не мислите, че можете да гледате и лекувате вкъщи психичноболен човек, особено в криза!


  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Делата си имат срокове в който влизат за разглеждане и те не са 1 месец или два. Отделно натовареност на съдилищата и други подобни отлагания. Няма как да търсите отговорност на никой, още повече да чакате обезщетение! 

Живота не е справедлив. Но понякога трябва да се замислиш че може да се мъчиш да работиш и едвам да свързваш двата края, но тази жена всъщност е единствената причина да съществуваш! Така че, оправданията после.

ToughLife значи? С това нещо не се парадира. С това всеки се бори сам. И не се оплаква. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 3 часа, Филипов написа:

Не разбрах какъв ви е проблема. Болестта се е развивала продължително време  и е можело да се погрижите за лечение и без дело. За да го водите сте искали да я обявите за недееспособна и под запрещение за да се докопате до някаква нейна собственост (имот). Спокойно, има закон за наследството. Пак ще получите нещо.

Тук изобщо не става въпрос за имоти или каквито и да било облаги. Тя беше с 95% инвалидност и съответно нетрудоспособна. 

Навярно не си запознат с лечението на такава тежка психична болест, защото няма как да се проведе болнично лечение без нейното съгласие и подпис. Вкъщи сме водели непрекъснато борби за това, но тя се страхуваше, че гласовете ще я нападат повече там и отказваше. Непрекъснато се караше с наши близки починали. Беше трудноконтактна и започна да вреди на здравето си. Отказваше да се храни. По цял ден сме я молили да яде и да не стои права, защото краката й се подуваха и схващаха. Търсили сме какви ли не терапевти, клинични психолози, психиатри и тн. Всички казваха, че тя трябва да бъде настанена в болница, където ще й се вливат лекарства, които няма да са толкова тежки за бъбреците й. Ако някога си виждал антипсихотик, ще знаеш, че са противопоказни при хронична бъбречна недостатъчност и анемия, както и че предизвикват мускулни крампи и схващания в сухожилията. 

Не знам какво ви става хора... Аз ви питам дали е редно да търся отговорност от някого заради това, че повече от месец прокурор така и не разглежда делото, което е спешно и реално ни спира от всякакъв вид лечение, в следствие на което тя почина. А вие ме нападате, че съм я изкарала нетрудоспособна и, че искам да й взема имоти и какво ли още не.... :(

преди 23 минути, eminem_vr написа:

Делата си имат срокове в който влизат за разглеждане и те не са 1 месец или два. Отделно натовареност на съдилищата и други подобни отлагания. Няма как да търсите отговорност на никой, още повече да чакате обезщетение! 

Живота не е справедлив. Но понякога трябва да се замислиш че може да се мъчиш да работиш и едвам да свързваш двата края, но тази жена всъщност е единствената причина да съществуваш! Така че, оправданията после.

ToughLife значи? С това нещо не се парадира. С това всеки се бори сам. И не се оплаква. 

Изобщо не парадирам с нищо!!! Никога през целия ми живот не съм изтъквала която и да е от мъките в живота ми. Винаги съм се оправяла с всичко сама и не съм позволила някой да ме съжалява... Май не си давате сметка какво е да изгубиш единствения си останал жив родител. ToughLife, защото не исках да пиша името си.

Това е единственото, което питах. Какъв е срокът. 

При втората й криза всичко стана много по-бързо и благодарение на това се възстанови и преодоля кризата. Чувстнаше се отлично, очите й блестяха с желание за живот.

Интересуваше ме дали не са спазили срока или просто цялата процедура е вече по-тромава... Не ми е за обезщетение, снощи така го написах през сълзи, защото не знаех как да обясня какво очаквам. Няма какво, нея вече я няма, макар че никой още не може да го приеме. Но ако знам, че хората са си свършили работата и не са се забавили излишно, може би по-лесно ще приема случващото ни се. Това е всичко...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 5 часа, Toughlife написа:

Как може да обвиняваш така без дори да знаеш какъв е случая в действителност?!

Кажи диагнозата и да видим не знам ли какъв е случая. Има диагнози пред които съвременната медицина е безсилна и ти казах да не търсиш под вола теле.
https://bg.wikipedia.org/wiki/Болест_на_Алцхаймер
 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Toughlife, приемете моите съболезнования за загубата ви!Вярвайте, че тя е на по-добро място и се е избавила от земните си страдания.

Редактирано от M.Николов (преглед на промените)
  • Харесва ми 1
  • Любов 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.