Здравейте,

Казусът ми е следният:

Майка ми (43г.) е диагностицирана с Параноидна шизофрения преди няколко години. Претърпя 2 тежки епизода, а към края на септември се отключи трети. Не се хранеше и не спеше с дни, респективно и здравето й се влоши. По съвет на полиция,  се наложи да заведем дело срещу нея за спешно настаняване в психиатрично заведение. Семейството ми написа молба с дата 29.09.  От тогава мина повече от месец, а резултат - никакъв.

Майка ми почина в неделя сутринта (05.11) след 2 дни в реанимация след получен шок и стомашен кръвоизлив. 

Въпроса ми е има ли срок за обработване на молбата ни за дело и какъв е той? Дали имаме право да пуснем жалба срещу институцията за обезщетение? 

Днес като проверих в Съда ми казаха, че днес чак били подготвили призовките и щели да ги изпратят по-късно. А още при подаване на молбата казаха, че делото е спешно и ще се разглежда като приоритетно. Всички служители, с които разговарях се стреснаха много като чуха за смъртта й, което ме накара да мисля, че някой не си е свършил работата и заслужава да понесе отговорността си за което. 

Някой дали знае какви са стъпките и за какво бихме могли да претендираме. 

Невероятното забавяне категорично доведе до фаталния край - ако беше влязла в болница на време това навярно нямаше да се случи, тъй като щяха да й бъдат изписани подходящи медикаменти за психичното й състояние, а щеше да бъде и под лекарско наблюдение.

Защо търсите под вола теле ?
Какво обезщетение ? Като ти трябват пари се хвани на работа.
Водите дело срещу майка си да не ви е в тежест и да е на държавни грижи (тя диагнозата е ясна, било е въпрос на време да напусне този свят) а за това че се е отървала по рано жената от подобни роднини вие и пари искате да вземете !

Навремето се наложи да зарежа всичко в чужбина и да се прибера да гледам лично майка си докато почине и през ум не ми е минавало да я захвърля на държавни грижи и да си гледам живота.
Пази Боже човек да попадне на такива  деца.

Виж, аз просто помолих за съвет. 

В момента са ми необходими средства за оправяне на документи, обикаляне по институции и какво ли не. Но дори да не е за обезщетение, майната им на шибаните пари, искам този, който е пренебрегнал случая да си отнесе последствията. Абсурдно е да не можем да помогнем на мама повече от месец. Ходихме няколко пъти ня преглед при психиатъра, той казва, че й е нужна спешна хоспитализация. Тя не можеше да пие силни хапчета заради ХБН. Случая беше толкова труден за всички.

Как може да обвиняваш така без дори да знаеш какъв е случая в действителност?!

Аз имам само нея, безработна, възрастна баба и по-малката ми сестра. Майка ми беше болна от много време и въпреки липсата на средства нон-стоп сме ходили по какви ли не болници за бъбречната недостатъчност и анемията. Аз единствено работя и финансовото ни положение е трагично. Взех пари на заем за да погреба майка си.

А и кой ти каза, че искам да я оставям на държавни грижи?? Това и през ум не ми е минавало. Делото е защото няма друг вариант да лекува заболяването си, когато е в активен период освен в болница, където или постъпва по свое желание или съдебно.  Престоя в болница е до месец... Тя и преди е влизала, когато имаше епизоди за да се стабилизира и това е всичко, което искахме - да се оправи, а това, че ми била в тежест... Е толкова нелепо и абсурдно. Пълни глупости говориш!!! 

Потресена съм що за човек си. Не те ли е срам да лепиш етикети на хората, при всичката мъка, която преживяваме в момента... Да бил пазил Господ от такива деца... Дано преживееш всичко, което аз! Така само ще разбереш от колко години се борим за мама и колко много сме направили... Ще те питам пак после за Господ.

Не разбрах какъв ви е проблема. Болестта се е развивала продължително време  и е можело да се погрижите за лечение и без дело. За да го водите сте искали да я обявите за недееспособна и под запрещение за да се докопате до някаква нейна собственост (имот). Спокойно, има закон за наследството. Пак ще получите нещо.

Струва ми се, че не разбирате правилно позицията на пусналия темата.Авторът по-скоро търси отговор на въпроса, дали някой не си е свършил работата и това е довело до смъртта на майка му.Нали не мислите, че можете да гледате и лекувате вкъщи психичноболен човек, особено в криза!

Делата си имат срокове в който влизат за разглеждане и те не са 1 месец или два. Отделно натовареност на съдилищата и други подобни отлагания. Няма как да търсите отговорност на никой, още повече да чакате обезщетение! 

Живота не е справедлив. Но понякога трябва да се замислиш че може да се мъчиш да работиш и едвам да свързваш двата края, но тази жена всъщност е единствената причина да съществуваш! Така че, оправданията после.

ToughLife значи? С това нещо не се парадира. С това всеки се бори сам. И не се оплаква. 

преди 3 часа, Филипов написа:

Не разбрах какъв ви е проблема. Болестта се е развивала продължително време  и е можело да се погрижите за лечение и без дело. За да го водите сте искали да я обявите за недееспособна и под запрещение за да се докопате до някаква нейна собственост (имот). Спокойно, има закон за наследството. Пак ще получите нещо.

Тук изобщо не става въпрос за имоти или каквито и да било облаги. Тя беше с 95% инвалидност и съответно нетрудоспособна. 

Навярно не си запознат с лечението на такава тежка психична болест, защото няма как да се проведе болнично лечение без нейното съгласие и подпис. Вкъщи сме водели непрекъснато борби за това, но тя се страхуваше, че гласовете ще я нападат повече там и отказваше. Непрекъснато се караше с наши близки починали. Беше трудноконтактна и започна да вреди на здравето си. Отказваше да се храни. По цял ден сме я молили да яде и да не стои права, защото краката й се подуваха и схващаха. Търсили сме какви ли не терапевти, клинични психолози, психиатри и тн. Всички казваха, че тя трябва да бъде настанена в болница, където ще й се вливат лекарства, които няма да са толкова тежки за бъбреците й. Ако някога си виждал антипсихотик, ще знаеш, че са противопоказни при хронична бъбречна недостатъчност и анемия, както и че предизвикват мускулни крампи и схващания в сухожилията. 

Не знам какво ви става хора... Аз ви питам дали е редно да търся отговорност от някого заради това, че повече от месец прокурор така и не разглежда делото, което е спешно и реално ни спира от всякакъв вид лечение, в следствие на което тя почина. А вие ме нападате, че съм я изкарала нетрудоспособна и, че искам да й взема имоти и какво ли още не....

преди 23 минути, eminem_vr написа:

Делата си имат срокове в който влизат за разглеждане и те не са 1 месец или два. Отделно натовареност на съдилищата и други подобни отлагания. Няма как да търсите отговорност на никой, още повече да чакате обезщетение! 

Живота не е справедлив. Но понякога трябва да се замислиш че може да се мъчиш да работиш и едвам да свързваш двата края, но тази жена всъщност е единствената причина да съществуваш! Така че, оправданията после.

ToughLife значи? С това нещо не се парадира. С това всеки се бори сам. И не се оплаква. 

Изобщо не парадирам с нищо!!! Никога през целия ми живот не съм изтъквала която и да е от мъките в живота ми. Винаги съм се оправяла с всичко сама и не съм позволила някой да ме съжалява... Май не си давате сметка какво е да изгубиш единствения си останал жив родител. ToughLife, защото не исках да пиша името си.

Това е единственото, което питах. Какъв е срокът. 

При втората й криза всичко стана много по-бързо и благодарение на това се възстанови и преодоля кризата. Чувстнаше се отлично, очите й блестяха с желание за живот.

Интересуваше ме дали не са спазили срока или просто цялата процедура е вече по-тромава... Не ми е за обезщетение, снощи така го написах през сълзи, защото не знаех как да обясня какво очаквам. Няма какво, нея вече я няма, макар че никой още не може да го приеме. Но ако знам, че хората са си свършили работата и не са се забавили излишно, може би по-лесно ще приема случващото ни се. Това е всичко...

преди 5 часа, Toughlife написа:

Как може да обвиняваш така без дори да знаеш какъв е случая в действителност?!

Кажи диагнозата и да видим не знам ли какъв е случая. Има диагнози пред които съвременната медицина е безсилна и ти казах да не търсиш под вола теле.
https://bg.wikipedia.org/wiki/Болест_на_Алцхаймер
 

Toughlife, приемете моите съболезнования за загубата ви!Вярвайте, че тя е на по-добро място и се е избавила от земните си страдания.

Редактирано 9 ноември 20178 г. от M.Николов (преглед на промените)