Премини към съдържанието
_ramus_

"Склонност за потвърждаване" - един от изворите за рационална неадекватност.

Препоръчан отговор


Миговете "зад завесата" - в невидимия свят на несъзнаваното:

Склонност за потвърждаване: Защо правим погрешни житейски избори


Склонността за потвърждаване е когнитивен пряк път.

Влизате в залата за първия си урок по йога. Чувствате се леко несигурни относно теглото си, а облеклото ви разкрива всеки недостатък. Притеснени сте, че ще изглеждате глупаво.

Очите ви незабавно се спират върху момичетата с тяло на модел, които си говорят в ъгъла. Докато минавате покрай тях дочувате смях. "Боже мой, смеят ли ми се?"

Избирате място в задната част на залата, където никой не може да ви вижда. Учителят иска от всички да влязат в поза риба. "Всички ли знаят тази поза?"

Подхлъзвате се на килимчето и падате върху палеца си.

Поглеждате, за да се уверите, че никой не видя това. По дяволите. Човекът до вас крие усмивката си. Мислите си, "Знаех си. Всеки ми се присмива."

След часа избягвате очен контакт, изтичвате навън и си обещавате, че никога повече няма да правите йога.

Склонността за потвърждаване ви удря отново

В часа по йога вие търсите примери, които потвърждават несигурността ви - момичетата с хубаво тяло, които ви се смеят; човекът, който крие усмивката си при вашето падане.

Пренебрегвате други фактори, които не доказват вашата несигурност – на практика всички останали в класа, които изобщо не ви забелязват.

Склонността за потвърждаване е човешката тенденция да търсите, интерпретирате и помните информация, която потвърждава собствените ви вече съществуващи вярвания.

Това е коварно, защото тя засяга всеки избор, който правите. Всеки - Божи - Ден. Нещата, които решавате да купите, вашето здраве, за кого ще се омъжите, кариерата ви, емоциите ви и вашите финанси. Всичко се случва във фонов режим, без дори да забелязвате това.

Как функционира склонността за потвърждаване?

Тя ви засяга по три начина:

1. Начина по, който търсите информация

Търсенето на потвърждение оказва влияние върху начина, по който гледате на света около вас.

Сами сте вкъщи и се чувствате зле, веднага влизате във Facebook или Instagram. Разглеждате снимки на хора, които пътуват, празнуват, женят се и си мислите, че всеки, когото познавате, живее великолепен живот. Тогава си казвате: "Аз съм такъв загубеняк".

Седите у дома и се чувствате ужасно – и всичко това, защото избирате да търсите информация, която потвърждава тези чувства. Знаете, че разглеждането на тези снимки ще ви накара да се чувствате по-зле, но въпреки това го правите.

2. Начина, по който интерпретирате информацията пред вас

Склонността към търсене на потвърждение оказва влияние и върху начина, по който обработвате информацията, която иначе е неутрална - и тя има тенденция да облагодетелства вашите вярвания.

Когато се влюбите, всичко, което виждате в партньора си, е красив и перфектен Адонис. Не забелязвате нито един недостатък. Когато връзката не върви, всичко, което виждате, са недостатъци - дъхът му на кафе, склонността му да се впуска безкрайно в теми, които не ви интересуват, космите, които оставя в мивката.

Вие сте във връзка със същия човек, но възприемате нещата, които той прави, по различен начин въз основа на начина, по който се чувствате.

3. Начина, по който си спомняте нещата

Дори вашите спомени са засегнати от пристрастието ви към потвърждение. Вие тълкувате и евентуално дори променяте спомени и факти в главата си въз основа на вярванията си.

В класически експеримент студенти от Принстън и Дартмут наблюдават футболна игра между двете училища. В крайна сметка студентите от Принстън си спомнят повече фалове, допуснати от Дартмут, а тези от Дартмут си спомнят повече фалове, допуснати от Принстън.

И двете групи студенти по принцип вярват, че тяхното училище е по-доброто. Така че имат склонност да си спомнят и припомнят повече случаи, които показват училището им в добра светлина, а противоположното училище в по-лоша.

Защо това ви харесва?

Търсите доказателства, които потвърждават вашите вярвания, защото да грешите е неприятно. Да грешите означава, че не сте толкова умни, колкото си мислите, че сте. Така че в крайна сметка търсите информация, която потвърждава това, което вече знаете.

В известен експеримент, когато участниците получават доказателства, противоречащи на техните политически убеждения, областите от мозъка им, свързани с физическата болка, стават по-активни - сякаш това, че грешат им причинява физическа болка.

Лесно е да приемате противоположни мнения, когато става дума за неща, които не ви интересуват. Но имате също дълбоки вярвания, които формират основна част от вашата идентичност (например, че сте любезен човек, че вашите политически възгледи са правилни). Доказателство, което противоречи на тези убеждения, често причинява когнитивен дисонанс - усещане за огромен стрес и тревожност.

Когнитивният дисонанс предизвиква реакция "бий се или бягай" - или изкопавате земята, за да удвоите съществуващите си вярвания (борба), или се измъквате от противостоящия факт (бягство).

Главната цел на мозъка ви е самозащита

Това важи както за физическото, така и за психическото ви Аз. Когато противоречивите факти оспорват самоличността ви, мозъкът ви възприема психологическата заплаха и ви защитава, сякаш това е действителна физическа заплаха.

Има твърде много информация за обработка

Необходими са огромни усилия за поддържане на противоположни хипотези, както и за опита да се оценят доказателства за и против всяка от тях.

Така че мозъкът ви оптимизира най-бързия достъп до решение.  Оценката на противоречивата информация и отсейването на правилната изисква прекалено много работа. По-лесно е да потърсите бързо потвърждение на текущата си гледна точка.

И така, какво можете да сторите по този въпрос?

1. Подхождайте към живота с любопитство, не с предубеждение

Когато влизате във всяко взаимодействие с нагласа да докажете себе си, то вие ще се поддавате на пристрастието към потвърждение.

Учени изучават две групи деца в училище. Първата избягва предизвикателни задачи, защото при тях има висок риск от грешка. Другата активно търси подобни задачи, заради възможността за учене, макар да греши в тях. Втората група постоянно надминава първата в успехите си.

Съсредоточавайте се не толкова върху това да сте прави, а върху това да живеете живота си с любопитство и учудване. Когато сте готови да грешите, вие се отваряте за нови прозрения.

2. Търсете и разбирайте разногласието

Разбирането на различните гледни точки може да ви помогне да проясните перспективата си. Според изследователите, всъщност дори можете да промените дълбоките си вярвания. Какъв е трикът? Заобикаляйте се с различни противоположни гледни точки.

Да кажем, че купувате къща и сте се спрели по-специално на една от тях. Помолете свой приятел да играе адвокат на дявола и да ви даде причини да не купувате тази къща. По този начин можете да видите нещо повече от гледната си точка и да направите рационално решение.

3. Мислете за мисленето

За да се борите срещу когнитивните отклонения, вие трябва да правите оценка на инстинктивните си реакции.

Следващия път, когато се натъкнете на факти, които напълно потвърждават вашия мироглед, спрете. Помислете за предположенията, които правите, и потърсете начини да си докажете, че грешите.

Да кажем, че сте любител на кафето - имате нужда от вашата сутрешна чаша кафе, за да функционирате правилно. Когато разглеждате емисията си във Facebook, статиите, които описват ползите от кафето, незабавно ще привлекат вниманието ви.

Лесно е да прочетете тези статии и да си кажете "Аха, това потвърждава всичките ми житейски избори." Когато хванете себе си в такава ситуация, опитайте се активно да потърсите информация, която противоречи на онова, в което вярвате.

Заключение

Склонността за потвърждаване е неизбежна част от начина, по който взимате решения. Тя е еволюционна черта, която оцветява начина, по който виждате света и НЕ е нещо, което винаги можете да преодолявате.

Но когато вземате големи решения – такива за вашето здраве, финанси, любовен живот – е нужно да смекчите ефектите й, доколкото е възможно. Изучаването и разбирането на начина, по който действа пристрастността ни към потвърждение, ви дава възможност да компенсирате недостатъците и да вземете по-рационални решения.

Така че следващия път, когато преминавате от поза риба към летящо чихуахуа, не се притеснявайте, никой не ви гледа.

---------------

Източник: psychologytoday.com

======================

https://psychology.framar.bg/склонност-за-потвърждаване-защо-правим-ужасни-житейски-избори

======================================================================================================================================

Твърде много хора вярват че като са подочули или научили "логическите или когнитивните грешки" това от самосебе си ги 'спасява' да не ги допускат. Това всъщност е генералната грешка и самоподвеждане, която не е описана в никои от справочниците по "логически, паметови и когнитивни грешки и заблуди"... (които са специално изведени като тема в този раздел)

Не е достатъчно просто нещо да се знае, да се научи - особено сложните взаимодействия при поведението, мисленето и натиска на инерцията и наследствата които носим в мозъците си... Заедно с това че учим и четем как самите ние се заблуждаваме, ние намираме и нови начини да се саморазделим отвътре - заблуждаваме се защото за мозъка това е предпочитания метод и начин за съхранение. И при това положение дали си дават сметка четящите всичко това, че по същество преодоляванията на заблудите всъщност е кански труд, който отгоре на всичко изисква огромна цена... Огромна! Затова е толкова рядко да се намери някой да се мотивира да я "плати".

В този смисъл - за да се преодоляват ограниченията които природата е задала, за да се стигне до положението да ги осъзнаете, първо е нужно да се осъзнае колко е сложно да се научиш да се самопрограмираш и да поемеш сам отговорността по промените и измененията в начина по който виждаш, усещаш, отразяваш и реагираш... Далеч по-лесното е да се оставиш на "както са си били" и това е причината повечето хора да избират този "хитър компромис" от типа - все пак е добре че го знам - защото това само изглежда някакво предимство..

Дали някой забеляза че в статията едновременно с популярността и нагаждането към масовия таргет, се засягат огромни и сложни казуси с които ние хората си обясняваме как самите ние функционираме в най-сложното от всички ни познати материи - мозъка... И как и колко е сложно да се преодоляват инерциите и заложените склонности, които тепърва откриваме че може би са ни служили за оцеляване и природата ги е програмирала в гените или ДНК-то... но това е вече форма на лимит и за да се преодолее е нужен нов тип подходи...

В някакъв смисъл сякаш се изправяме срещу заложеното и онова, което очевидно ни е съхранило до този момент... само защото в него съзираме ограничения зад които откриваме нови хоризонти... Но и съвсем друг тип отговорност... вече без спасителните обяснения и оправдания за "ние хората сме...", "това ни е присъщо", ...

Редактирано от _ramus_ (преглед на промените)
  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Гост

Ограниченията са в основата на сценария на всяко личностно порастване. Без тях всичко се обезсмисля - няма нито история, нито сюжет, нито опит, нито нищо.

От друга страна, програмата "оцеляване" е най-мощният софтуер в главите ни. Куражлии да си разбиват главите в собствените ограничения, няма много. Болшинството хора предпочитат удобството на кувьоза, обгръщат се с хора, които да не ги предизвикват по никакъв начин, които да са им нещо като безопасни одеала или детегладачки, от които да лъха само безкрайна доброта и нежност и в никакъв случай критика, не дай си Боже да се окажат предизвикателство. Ще зареват безпомощни като бебета, неспособни да се справят с житейски ситуации, за които не са подготвени. Ама как да са подготвени, като не са излизали от кувьоза?! Как да поемат отговорност за живота си, като цял живот не са напускали психично топлия майчин скут?

Как да обясниш на хората, че не трябва да се боят да грешат, да паднат, да се наранят, да се опитват и експериментират, да се поставят в нови ситуации? Нали на всеки това е най-страшния страх - от болката. Къде по-удобни са ролите жертви, на мъченици, на онеправдани от живота, щото не се налага да се поема лична отговорност. Хвърляш вината за собствените си страдания на някой друг и си свиркаш. Какво като приличаш на щраус, заровил глава в пясъка? Нали на теб така ти е комфортно. А болката е просто инструмент, инструмент за растеж. Не искаш да растеш, маминото? Окей, но това няма да ти спести болката. Нито ще намали страданието ти. Но пък ще деградираш, ако не използваш болката като мотиватор за растеж.

Животът е страдание, няма какво да се лъжем. Но е страдание за всички нас. Защо обаче някои успяват да творят, а други никога не напускат детската възраст?  Силата на човешкия дух е в състояние да трансформира страданието и да изгради нещо ново, по-силно, по-отговорно, по-широко в себе си…Обаче…кво от това. Светът е пълен с лигави инфантили, които са се предали и врякат безпомощно. Ако допуснем, че има Бог, то той може би умира от отегчение, наблюдавайки всичко това…

Разбира се, че осъзнавам, че и това е моя проекция.

Мисли някакви си…

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.