Трябва ми спешно есе на темата: Това ме интересува 

Благодаря предварително

Всички искат да разберат какво ме интересува. Питат ме какъв/каква искам да стана. Кимат с глава или цъкат с език, а аз опитвам да отгатна правилния отговор. Когато открих, че правилният отговор пред едни е погрешен пред други. В този ден разбрах, че само моето мнение е важно за моята съдба. Затова се нарича моя съдба. И разбрах, че искам всичко. И като ме попитат какъв/каква искам да стана аз ще им отговоря, че искам да стана всичко и всеки; че искам да съм пилот и градинар, лекар и писател. И ако някой цъка с език, значи това не е неговия правилен отговор. Но пак си остава моя правилен отговор. Защото това ме интересува. Това ме вълнува. Това съм Аз.

Човек за да получи помощ, трябва да знае и как да я поиска. Реално погледнато всеки се интересува от всичко, защото такъв е живота... най-малкото, защото трябва да сме информирани или просто защото такава е човешката природа.

Но, за да бъдем по-конкретни и все пак есето да има и отражение на характера на пишещия, би следвало да кажете на тези, от които искате помощ, поне основни насоки.

Примерно различните възрасти водят до различни интереси. Различията в интересите зависи и от половата принадлежност, както и от собствения натюрел на всеки един човек по света. Един се интересува от спорт, друг се интересува от изкуство, а трети се интересува от математика - примерно.

Та... Поне едни години можехте да споменете... или някаква насока в каква връзка е това есе - какво е разисквано в клас, за да се стигне до тази домашна... ако въобще е домашна.

преди 29 минути, аm-аm написа:

...

Toва обаче не изчерпва отговора. От семинара в Москва научих две ценни неща. 80% от обкръжението ви изобщо не ги интересува вашите проблеми. Тези които демонстрират някакво внимание на практика си слагат тръба между ушите. Емпатия, симпатия, антипатия са доста в страни. Интересното е с останалите 20% как възприемат вашите проблеми. Те просто се кефят отвътре, но се опитват да го прикрият отвън.

Вторият ценен съвет е да си изберем подражател. Не идол, не да станем шестица на някого, а именно да се вживеем в супер герой. Избрах си Магнето. Той е интроверт, индивидуалист, социопат, интелигентен. Вдъхновяващ момент е пресоването на немските каски от разстояние. Светът се напълни с дебили и поредния преречил ти се на пътя му провиш чугунения череп на трътка. Първо правило - не ти пука че е дебил или изпускаш парата на вътрешните си чувства.

Тук не се ли получи лекинко противоречие... Щом всеки има право да каже "това съм аз и това е моят правилен отговор" и отговорът на останалите не е правилният, просто защото не е моят - защо пък всички останали да нямат право да кажат същото по отношение на него... Уж всички са дебили, а търсим емпатия, симпатия и прочие разбирания...

Като поисках насоки за есето, то беше и с оглед на това, че все пак автора на темата трябва да го защити пред оценяващите го. Едва ли човек, който дори не може да формулира какво есе иска, би могъл да защити такъв експресионистичен поглед върху нещата.

Но вие си знаете де.

Не. Тук се получи хранилка за мозъци.
С господин am-am сме стари познайници, мисля над 10 години. Много ми допада потока на неговите мисли, затова си позволих, да ги интерпретирам и финиширам.

Какъвто и да е човек по натура той си остава социално същество. Мозъкът тежи около 1.5кг, но заделя над 20% от енергията за свои нужди. Над 20% от въздуха пак той усвоява. Мозъкът обаче има нужда от една свойствена храна - общуване с други мозъци и той не може, да гладува дълго без нея. Излиза че с господин am-am сме на една вълна! Разделихме си шоколадче.

Признавам, не знаех отенъците на дебил, но знанието е сила зарита в книгите и това изравни сконфуза. След дебил следва имбецил и накрая идиот. Дебил и имбецил ми звучи по-натъртено, по-качествено.

Най-страшното наказание в  лагерите е изолатор. Сам сред дебели стени без светлина. Загубата на ориентация след първите 24ч води до шок за мозъка, следващите 24ч до лабилност и въпрос на часове е умопобъркване. Рекорд в това отношение е 64дни в Алкатраз. Това било известно в Римската империя и се прилагало още по-страшно. Към наказания за всеки случай връзвали на гърба му умрял. Ако мозъка му в тъмната килия не се пръсне, то умрелия логично се разлагал и повличал с себе си здравата плът.

До Магнето, харесвах младия Ханибал. Брилиянтен ум, обноски, знания, маниери, физическа красота. Те обаче не са виновни с Магнето. Просто е. Човек се ражда добър, но цял живот се учи да бъде зъл.

Пред малки деца до 2г възраст разиграли куклен театър. Едно пате и две мечета. Зеленото било добро, а червеното лошо. Зеленото помагало на патето, а червеното налитало на двамата приятели. В края на сценката психолог се доближавал до малкото дете и поднасял двете мечета. 20 майки доброволки и 20 пъти децата избирали доброто. Излиза, че в мозък на възраст годинка-две има зашит код, който ориентира детето в социалната игра Добро срещу Зло.

Ако продължаваш да четеш книги ще разбереш, че всезнанието е власт. Наблягам на умните книжки и те винаги ме извеждат на един и същи път, че най-силната мощ в Вселената е Любовта. Само че тя е подметната на рафта и яко събира прах. 

В една от лекциите чух интересна хипотеза. Първобитният човек  бил хиперсексуален и често налитал на животни. Това обяснява произхода на маймуните.
Да, стана дълго и за да не доскучи спирам. Става трета година как задочно уча психология и така. А, да, симпатизирам и на аутистите. Много яки мозъци, завиждам им.

Ти коя героиня си избра? И за лична консумация - Нео не е избраният. Агент Смит е, а той май е вакантен...

преди 3 часа, Merryl написа:

Щом всеки има право да каже "това съм аз и това е моят правилен отговор" и отговорът на останалите не е правилният, просто защото не е моят - защо пък всички останали да нямат право да кажат същото по отношение на него.

Тълкуваш погрешно правото на личен избор. То касае личната свобода и чуждата - осъзнаването, че има различни хора, съответно с не твоите мисли и разсъждения, което ти помага да ги разбереш и да бъдеш толерантен. Да имаш мнение не означава да отричаш чуждото мнение. Това е агресия. Ако моят любим цвят е червен, аз няма да се изненадам, че твоя е син, нито това ще ми пречи да си обичам червения.

Обърни внимание на 7-те ни века робство. Те са ни казвали "роби сте", но ние сме решили да не сме. Могат да оковат телата ни, но не и нас.

преди 3 часа, Profruit написа:

Пред малки деца до 2г възраст разиграли куклен театър. Едно пате и две мечета. Зеленото било добро, а червеното лошо. Зеленото помагало на патето, а червеното налитало на двамата приятели. В края на сценката психолог се доближавал до малкото дете и поднасял двете мечета. 20 майки доброволки и 20 пъти децата избирали доброто. Излиза, че в мозък на възраст годинка-две има зашит код, който ориентира детето в социалната игра Добро срещу Зло.

Не искам да ви преча на разговора,но малкият ми син в момента е на 2 години и 2 седмици. Знае кое е добро и кое е зло, защото така сме го научили. И тези неща не ги знае от вчера. Никакви признаци не е показал, да има нещо закодирано. И учудващо за мен, помни неща, случили се преди половин година.

преди 13 часа, Merryl написа:

Човек за да получи помощ, трябва да знае и как да я поиска. Реално погледнато всеки се интересува от всичко, защото такъв е живота... най-малкото, защото трябва да сме информирани или просто защото такава е човешката природа.

Но, за да бъдем по-конкретни и все пак есето да има и отражение на характера на пишещия, би следвало да кажете на тези, от които искате помощ, поне основни насоки.

Примерно различните възрасти водят до различни интереси. Различията в интересите зависи и от половата принадлежност, както и от собствения натюрел на всеки един човек по света. Един се интересува от спорт, друг се интересува от изкуство, а трети се интересува от математика - примерно.

Та... Поне едни години можехте да споменете... или някаква насока в каква връзка е това есе - какво е разисквано в клас, за да се стигне до тази домашна... ако въобще е домашна.

Есето е за празника на училището ... 

На 16 год съм .. Какво може да го интересува едно 16год дете?

Интересува се от това какво ще прави когато завърши - къде ще учи, какво ще учи и т.н. 

Ето, че чудесно си започнала. Сега започваш и да отговаряш на въпросите, които си задаваш и есето се получава.

От какво се интересува един човек на 16 години. Интересува се от себе си, от бъдещето си, от това какво ще учи. Интересува се от това, че има да взима важни решения, които може би ще определят живота му занапред, а може би все още не е готов да взима толкова важни решения. За това и се интересува от всичко. За това и мъничко се страхува, че идва момента на самостоятелност и на отговорност пред самия себе си. Това е живота. Това е целият свят, който е и негов /на 16 годишния човек/.

Интересува се от това къде ще учи - ако ще остане в страната дали ще има сили да бъде фактор и помощ за евентуална промяна на случващото се в родината му към по-добро. Интересува се от случващото се света, защото ако решението е да учи в чужбина - важно е как ще се впише в глобализацията и как ще приеме да бъде гражданин на света.

Един човек на 16 години... Всичко е в перспектива, всичко е светло бъдеще, а миговете толкова бързо се търкулват и превръщат в часове и години, че човек не разбира кога бъдещето се превръща в минало... Един човек на 16 години трябва да се интересува от това как да изживее мига си така, че да е щастлив и как да направи така, че да има това и занапред, защото щастието, любовта, здравето и топлината на близките хора - това е на пръв поглед малкото, което ни интересува, а всъщност е целият ни свят...

Та така... Е, в зависимост от личния натюрел, всичко подлежи на съответните подробности и изглаждане. Това са само груби насоки. Успех!

преди 15 часа, Profruit написа:

Ти коя героиня си избра?

Какво да ти кажа... Явно в човек изначално е заложено да харесва силните, харизматичните, интелигентните и дори намира начин да оправдае това, че са социопати. Сам казваш, че любовта е най-силната мощ на Вселената, а някак винаги от нея боли. Няколко пъти съм го споменала по различни поводи, че навремето, още в класовете, бях чела някъде и за жалост така и не мога да си спомня в годините къде точно, че майката на Александър Македонски го е възпитавала така, че да не изпитва привързаност към никого и нищо, защото само това е пътя към неуязвимост и съответно към властта - без поводи за шантажи, заплахи и манипулации...

Още тогава си мислех какъв социопат трябва да си, за да осакатяваш по този начин душата на едно човешко същество. Сиреч всичко е въпрос на приоритети и ценностна система.

И в крайна сметка какво се оказва - че когато човек се научи на добро и зло, той винаги го различава, така както като се научи едно дете да не се напишква, като зрял човек е способен да стиска до пръскане, но не и да се напишка на публично място. Това също беше някакво сериозно изследване, което пак не помня къде съм го чела.

Та... това, което исках да кажа по повод социопатите и това, че харесваш силата на ума им е, че просто при тях чувствата са деформирани и всъщност причинявайки болка на другите те си доставят така необходимата им емоция, която силно и непреодолимо им липсва. Демек и социопатите не са щастливи от липсата на емоция и всъщност проявленията им идват точно, за да доставят тази емоция - макар и крива, макар и не общоприетата нормална любов към ближния. Сиреч - няма достатъчно силен ум, който да успее здравословно и напълно адекватно да се лиши от чувства, за да развие единствено ума си.

Коя героиня съм си избрала ли... Никога не съм искала да имам суперсила, с която да съм отговорна за света. И да е имало моменти на такъв избор, той е бил свързан с компенсация на нещо, което ми липсва или намалява в годините - примерно силен взор, или силен слух или възможност за летене... но отговорността за целия свят винаги ме е плашела. Виж как звучи уж социопатично и егоистично, а всъщност явно е въпрос на страх да няма огъване под отговорността, която би дошла със суперсилата, което всъщност пак си е отговорност.