Премини към съдържанието
_ramus_

около народните вярвания за Плоската земя или нужните народни митологии.

Препоръчан отговор


http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2662-2019-asimov-essay

cosmos.1.bg
 

Айзък Азимов и войнстващият антиинтелектуализъм

Светослав Александров

Isaac-Asimov.jpg

Писателят Айзък Азимов

"В САЩ има култ към невежеството. Винаги е имало такъв култ. Вълната от анти-интелектуалщина винаги си е проправяла своя път към политическия и културен живот, подхранена от погрешното схващане, че демокрацията означава, че моето невежество е също толкова добро, колкото твоето познание".

-Айзък Азимов

15 март 2019 г. 19:40 ч.

Светослав Александров. Дълги години преди да стана популяризатор на космонавтиката в България, аз бях върл почитател на научната фантастика. Един от най-любимите ми писатели винаги е бил Айзък Азимов - невероятен гений на своето време. Още през тийнейджърските си години бях залюбил сборника от разкази "Аз, роботът". Отделните разкази са писани в периода между 1940 и 1950 г., но в някои отношения и до ден днешен звучат стряскащо актуално. 

Най-впечатляващият разказ за мен е "Логика" (публикуван за пръв път през 1941 г.). На български език той може да бъде прочетен на сайта "Читанка" (натиснете тук). Ако не сте го чели, горещо ви препоръчвам да го направите. За останалите, които искат да си го припомнят, ще публикувам кратък преразказ:

Майк Донъвън и Грегъри Пауъл живеят на орбитална станция, която снабдява Земята с енергия. Основната поддръжка на станцията и изпращането на енергийните лъчи се осъществява от двамата членове на екипажа и от множество роботи. Един ден на борда пристига нов робот, обозначен като QT-1, на галено наричан Кюти. Роботът се отличава от останалите, защото проявява интерес към своя произход. Когато Донъвън и Пауъл му разказват, че роботите се създават от хора на Земята, Кюти отвръща, че това противоречи на логиката. Ето каква е логиката: хората са изградени от мека органична материя и са физически немощни, докато роботите са направени от здрав метал и няма как несъвършено творение да създаде по-съвършено. На базата на това роботът стига до извода, че хората и роботите са били създадени от същество, което е много по-могъщо от тях - Всемогъщия. Самата идея, че на Земята има огромни фабрики, създаващи роботи, е чужда на Кюти. Той дори не вярва, че Земята и другите планети съществуват. 

Донъвън и Пауъл полагат страховити усилия, за да убедят Кюти, че бърка. Те излагат редица логически аргументи. Обръщат внимание как изглежда Земята през телескоп и дори сглобяват друг робот, за да му покажат истината. Нищо не помага. На всеки аргумент Кюти отвръща с контра-аргумент. Изображението през телескопа има смисъл само за да се насочват енергийните лъчи. Сглобяването на робота може да е направено от Донъвън и Пауъл, но частите са доставени от Всемогъщия. Защо се получава така? Ето извадка от разказа:

— В такъв случай, кълна се в Юпитер, трябва да направим нещо! — Донъвън едва не се разплака. — Той не вярва нито на нас, нито на книгите, нито на собствените си очи.

— Не вярва — каза ядно Пауъл. — Това е мислещ робот, мътните го взели! Вярва само в логиката и цялата работа е там, че…

— Какво?

— Че със строго логически разсъждения можеш да докажеш каквото си искаш — стига да подбереш съответните постулати. Ние имаме едни постулати, а Кюти — други.

— Тогава да се оправяме по-бързо с неговите постулати, че утре ще ни налети бурята. Пауъл въздъхна уморено. — Тъкмо в това е бедата. Постулатите винаги са основани на презумпции и скрепени с вяра. Нищо във вселената не може да ги разклати. Лягам си.

Опитите на Донъвън и Пауъл да убедят Кюти водят единствено до това роботите да поемат контрол над цялата станция и да ограничат движението на двамата членове на екипажа, като не ги допускат до машинните помещения. За беда се случва слънчево изригване, а изхвърлените частици минават точно през лъча на пътя му към Земята. Само астронавтите могат да държат лъча на фокус, но те нямат достъп до уредите. Ако той не е на фокус, огромна площ от земните площи ще бъдат унищожени. Нищо не може да се направи - приборите са под управлението на робот, който не вярва нито в Земята, нито в Слънцето, нито в бурята, само в своя Всемогъщ. 

Когато слънчевата буря минава, Кюти извиква при себе си Донъвън и Пауъл. Двамата са сразени - роботът е задържал лъча на фокус! Но как така? Кюти обяснава, че указанията на Всемогъщия са били да държи стрелките на уредите в равновесие и толкоз. Накрая Донъвън и Пауъл се съгласяват, че няма значение дали Кюти вярва в Земята или не, стига да успява да управлява работата на станцията. 


Любопитно е колко много светът на Кюти, Донъвън и Пауъл прилича на нашия съвременен технологичен бит. Днес може да нямаме свръхинтелигентни роботи, но разполагаме с мощни компютри и мобилни телефони. Космосът е неизменна част от нашето ежедневие. Всеки модерен телефон има GPS приемник. Ако се наложи да прекараме на място, отдалечено от цивилизацията, например в планината (където няма покритие), купуваме спътников телефон и разговаряме без проблем с роднините и приятелите си поради наличието на спътници над главите ни. Над нас обикаля Международна космическа станция с размер на футболно игрище, а тя се вижда с просто око. С малък бинокъл или телескоп могат дори да се забележат отделните й компоненти. И всеки, който има поне $200 000 долара, може да си направи сам и да изстреля малък спътник в орбита. 

Проблемът на съвременното общество е, че всеки човек е свободен да използва продуктите на науката, но да не вярва в нея. Антиинтелектуалците лесно могат да бъдат поставени на мястото на Кюти. Те си служат с GPS устройства, които им показват местоположението на Земята, но същевременно не вярват в съществуването на модерната космонавтика. Няма спътници, няма космос, Земята е плоска. А трагедията е, че почти винаги липсват навременни последствия за човешкото неверие в науката. Дори и когато науката отдавна да е установила връзката между тютюнопушенето и заболеваемостта от рак и емфизем, човек може да избере да не вярва на тези факти, тъй като минават години, дори десетилетия, преди последствията да се проявят. Без проблем човек може да монтираш детектор за дим у дома си, нищо че детекторът използва радиоизотоп и се разчита на установени от науката закони - същите закони, благодарение на които знаем, че Земята е на повече от 4.5 милиарда година. Но ти и на това можеш да избереш да не вярваш. 

Докато няма ясни и навременни последствия, които да покажат на лаика причинно-следствената връзка, той няма да научи, че бърка. Същевременно хората масово градят светогледа си на вяра. В уебсайта Наука Офнюз има страхотна статия : Ние първо решаваме емоционално в какво да вярваме, а после го обвиваме в рационална форма

В света е пълно с хора, които са завършили поне средното си образование, ходят на работа, изхранват семействата си - и едновременно с това вярват във всякакви небивалици. Когато бивам питан за псевдонаучни твърдения като това за плоската земя, често пъти получавам въпрос: как тези хора изобщо оцеляват? Еми така, оцеляват. За съжаление приемането на сферичната форма на Земята не ти помага в това да караш кола или да паркираш по-добре, да набираш текст в Word или да обработваш графични изображения... 

Веднъж щом решиш в какво да си вярваш, ти си готов, подобно на Кюти, да си служиш с логика и да измислиш някаква рационализация. И така, Земята е плоска. Какво ще кажем за големите географски открития? Лесна работа. Ако Земята е плосък диск, а северният полюс е в центъра му, компасът на моряците винаги ще сочи натам. Моряците са се ориентирали по компаса и са обикаляли в кръг, също както ние ако решим, можем да обиколим цяла България, без територията на нашата страна да е сфера. Ами спътниците? Няма спътници - има височинни балони. Или големи кули, които да предават GPS сигнала. И така продължаваш и продължаваш, рационализираш и рационализираш, докато убедиш самия в себе си, че това, в което вярваш, е логически обосновано. А пък Интернет ти дава възможност да учиш и другите... 

И дори и в мига в който вземеш телескопа, погледнеш към Луната и планетите и видиш с очите си, че те са големи и комплексни светове, пак няма да разбереш кое е вярно. Докато не пожелаеш самият ти да видиш истината, никога няма да я видиш! 

Мнозина казват: днес времената са различни, не живеем в средновековието. Това е вярно, но само по отношение на технологиите. Хората са си едни и същи, независимо дали живеят през 21-ви, 20-ти, 15-ти или 5-ти век, или пък по времето на Христос. Всяко човешко същество носи винаги разумното и емоционалното. А емоциите не винаги се съобразяват с разума. Вече възрастен, самият Айзък Азимов признава пред себе си: "Най-накрая разбрах, че аз съм създание както от емоции, така и от разум" (източник: Isaac Asimov on Science and the Bible (Free Inquiry – Spring 1982) )

Наблюдавайки постоянно антиинтелектуалните изцепки на много псевдоучени (плоскоземци, антиваксъри, антиеволюционисти и т.н.), аз често пъти си мечтая за един по-добър свят, в който на първо място ще се обръща внимание на разума като мерило за истината, а едва на второ - на емоциите.

Но ако доживеем такъв свят, все още ли ще сме хора? 

-Светослав Александров


http://www.space-bg.org/

http://www.cosmos.1.bg/

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване