Това е нещо като есе за планетата Сатурн, написан по един малко по различен начин. Творбата е моя, така че очаквам коментарите ви.

Пътуване до Сатурн

Когато вечер погледна към небето, виждам милиони светли точки, милиони неизследвани светове. След тях е и Сатурн – моята любима загадъчна планета.

Само на 1428 мил. Км. От Слънцето, този гигант е последната планета, която се вижда с просто око. С две думи – мога най – спокойно да я наблюдавам през прозореца на стаята си. А и не само аз! Още преди стотици години, древните астрономи са имали възможността да я наблюдават и изучават. Точно от тези старинни времена идва и името й – Сатурн, древноримският бог на плодородието.

Я сега, затварям очи и се озовавам на междузвездното летище. Совалката за Сатурн ще излети след няколко минути. Затягаме колани и политаме. Нашата Земя бавно се отдалечава, докато накрая се превърна в малка синя точица на хоризонта.

Пътуването мина без никакви проблеми. Единствено, когато минавахме без астероидният пояс, може да се каже, че бе страшно. Да гледаш всичките тези астероиди да плуват около теб е малко плашещо. Кой знае? Може би някой от тях ще промени малко орбитата си и да удари совалката. Това обаче не се

случи и ние минахме безпрепятствено.

Преди да достигнем целта си се наложи да минем покрай Великият Юпитер. Най – голямата планета в нашата система. Застанал сам човек пред тази огромна планета, най – малко десет пъти по – голяма от земята, той осъзнава каква незначителна част от Вселената е Бързо оставихме планетата зад себе си и се насочихме към целта на пътуването ни.

Пилотът ни подготви за преминаването през деветнадесетте спътника на Сатурн. За няколко секунди минахме покрай Титан – единственият познат спътник с атмосфера, и продължихме напред. Последна внимателно преминаване през пръстените на планетата, осеяни със скални отломки и ледени частици. Някой, от които имаха ширина от двайсет километра.

Екранът започна да се изпълва от ярка жълта светлина. Това е моята планета – изключителна и незабравима. Компютърът на кораба започна да съобщава с монотонният си глас: “Добре дошли на Сатурн, масата на планетата е 94,75 пъти по – голяма от земната, плътността й е 0,7 g/m3, в момента на повърхността температурата е -1750. Моля, гостите да не се отклоняват от терминалите.” Последните думи ми прозвучаха малко странно, но се сетих, че атмосферата на планетата е съвсем различна от земната: водород, хелий, амоняк и метан. Човек не би оцелял там, без защитен костюм.

Совалката леко се приземи до терминала. Усетих леко докосване и... отворих очи – срещу мен блестеше луната и милионите звезди.

Моето пътешествие завърши там откъдето започна – на балкона на стаята ми. Може би някоя друга вечер, то ще продължи и аз ще разбера края му? Кой знае? Но аз съм убедена, че някога то ще стане реалност. Погледнах луната, до там все пак бяхме стигнали, тя... лекичко ми намигна...

КРАЙ

Пътуването мина без никакви проблеми. Единствено, когато минавахме без астероидният пояс, може да се каже, че бе страшно. Да гледаш всичките тези астероиди да плуват около теб е малко плашещо. Кой знае? Може би някой от тях ще промени малко орбитата си и да удари совалката. Това обаче не се

случи и ние минахме безпрепятствено.

Коментарът ми е чисто практически - астероидния пояс между Марс и Юпитер далеч не е толкова гъсто населен, колкото хората си го представят, нито астероидите са чак толкова големи. Ако трябва да дам пример в земни мащаби, най-малкото разстояние между два астероида от астероидния пояс е колкото от София до Лондон.

Добре може.... Моите данни не са толкова нови, така че може и да са ми поглешни. Особено, когато това съм го написала преди близо 4 години и въобще не съм преглеждала дали тези данни са точни.

Тъй като искате коментар:

Има правописни и синтактични грешки.

А защо, след като е писано преди 4 години, го пускате едва сега? Би могло да бъде малко осъвременено.

Поздрави!

Предполагам си, че има грешки... аз винаги пратя такива.

Написала съм го преди 4 години, да, но и тогава бе училище. Тук го пуснах само защото преди няколко дни реших да го нашина на компютъра си и да го имам там съхранено. Пуснах го само за удоволствие.

Предполагам си, че има грешки... аз винаги пратя такива.

Написала съм го преди 4 години, да, но и тогава бе училище. Тук го пуснах само защото преди няколко дни реших да го нашина на компютъра си и да го имам там съхранено. Пуснах го само за удоволствие.

Няма лошо , браво! Ако се интересуваш от такива неща ...може да разгледаш програмата 3D Solar System

Предполагам си, че има грешки... аз винаги пратя такива.

Написала съм го преди 4 години, да, но и тогава бе училище. Тук го пуснах само защото преди няколко дни реших да го нашина на компютъра си и да го имам там съхранено. Пуснах го само за удоволствие.

Мила Shanara, прекрасно е че споделяш с нас личното си творчество.Това, че разказчето е писано преди 4 години не означава че трябва да бъде осъвременено и после публикувано.Тогава ти си била различна, тези мисли принадлежат на момичето от онова време, когато е писано.Би могла да го продължиш обаче, и на мен ще ми е интересно да почета.Аз не разбирам от физика и астрономия, мога само да кажа че стила ти на писане е увлекателен и четим.А ако добавяш подробности за планетите само можем по най - приятния начин да научим нещичко.

Благодаря за споделената емоция.

Благодаря, но ако искаи да ме видиш какво съм сега прочети Смъртоностно желание - това съм аз сега

Мисля,ч е съм го казвала тук, ако не тези дни ще го сторя

Може скоро да кача и нещо друго, но това ще бъде по - голямо и ще бъде файл.