https://drive.google.com/file/d/0B7PTeLkHYjX0N0ZCajBuUTgteXM/edit?pli=1

Стремежът към свобода е единствената движеща сила която познавам. Свободата да отлетиш ей-там, в безкрая. Свободата да се разтвориш, да се издигнеш, за да бъдеш като пламъка на свещ, която даже сред светлината на милиони звезди остава непокътната, защото никога не се преструвала, че е нещо повече от това, което е — обикновена свещ.

Отвъд страха

Руис, Дон Мигел

Тази книга ще ви поведе към едно пътешествие в света на съновиденията чрез безкрайния простор ...

КАКВО Е ДУХОВЕН ЖИВОТ И КАК ДА СЕ НАСТРОИМ КЪМ НЕГО

 Светител Теофан Затворник духовен подвижник, учител и светител на Църквата!

http://ebooks.ucoz.com/Tavor/kakvoe.pdf

епископ Теофан се придържа изключително точно към учението на големите църковни отци и учители на Църквата като св. Максим Изповедник, св. Ефрем Сириец, св. Йоан Лествичник, св. Григорий Палама и св. Григорий Синаит, но също така в своето богословско учение той придава на традиционната православна светоотеческа аскетика един по-нов, жив и актуален, от психологическа гледна точка, прочит.

Според св. Теофан Затворник високото духовно достойнство на човека като свободна личност се изразява в неговото самовластно движение на волята, което се разкрива посредством свободното решение, самоопределение и нравствен избор. Това достойнство на човешката личност според творческия замисъл на Бога за човека следва да се проявява винаги като съзнателно самоуправление и самообладание – въздържаност, умереност и трезва разсъдителност. така от високото предназначение на човека, като сътворен по Божий образ (Бит. 1:26-28) и надарен от Бога с разум и свобода, произтичат нравствените длъжности да постъпва винаги благоразумно и мъдро, като съзнателно с разбиране и свободно избира и осъществява на дело в живота си благата и съвършена Божия воля.

https://www.youtube.com/watch?v=lVVTHSXBnp0

- Статия за диалектиката.

- За любовта, която се учи и от болката и от радостта, без да се прикрепя към удоволствието и без да избягва трудното.  

- За дуалността и отвъд нея

- Смисъл, духовност и психотерапия

- Светлина и сянка

http://www.borislavil.com/index.php?option=com_content&view=article&id=344:2013-12-24-09-52-27&catid=36:2010-12-20-16-17-52&Itemid=56

"На чистия дарявам ЛЮБОВ, на мъдрия дарявам БЕЗМЪЛВИЕ, на истинния дарявам БЕЗДНА"
Учителят Петър Дънов

 

Когато Учителят приема ученик в Школата Си, се обръща към него с думи, които всъщност остават неизречени, но те маркират Пътя му на Посвещение: „ Както и да ти изглежда, знай и запомни: илюзия е да си мислиш, че пътят ти ще бъде лек, широк, удобен и приятен… осеян с цветя и славослов. В началото наистина ще бъда благ с теб и ще те галя с перце… Ще ти давам откровения и чудеса, полети и докосване до други светове… вдъхновено свише Слово… Но колкото по-голяма част от пътя изминаваш, толкова по-каменист, трънлив, тесен и стръмен ще става той… Ще те подлагам на различни изпитания, за да опитам естеството ти, но те ще бъдат само подготвителни… Докато преценя, че си готов за Посвещение… И то тогава, когато съвсем не предполагаш… когато си упоен от собственото си величие и мислиш едва ли не, че светът ти принадлежи и всичко е в твои ръце. В своята Любов безкрайна ще те тикна в Бездна – тъмна и бездънна… Стрелката на компаса ти ще полудее и ще загубиш не само пътя си, но и посоката… и самия себе си, и всичко туй, което смятал си за свое… Ще се почувстваш като Йов: „Имах всичко и всичко загубих!” Ще те умъртвя духовно, за да осъзнаеш собствената си човешка слабост и нищета… И когато вече си мислиш, че всичко е загубило смисъла си и че няма живот за теб… че от пепелта, в която си се превърнал, не може да лумне отново огън… ще те върна към живота чрез болката, като поставя на плещите ти смазващ, непосилен товар – товара на общочовешкото страдание! Ще изнемогваш ти под тежестта му… И тогава… едва тогава ще намериш сили ти отново да ме призовеш… И молитвата ти ще избликне, като плиснала към небесата кръв… от такива (невъзможни преди) дълбини на чистосърдечието ще се ражда… молитва на живот и смърт! И едва тогава аз ще се превърна в твой Спасител… едва тогава ти ще Ме познаеш… Ще те спася, за да спасяваш! От този ден нататък животът за теб ще бъде всекидневно чудо… дар и милост Божия… И ще те изпълва с дълбока благодарност, радостна възхита, славослов и всеобемаща Любов… А душата ти ще пее в екстаз: ВЕЛИК СИ ТИ, ГОСПОДИ! ВЕЛИКИ СА ТВОИТЕ ДЕЛА! ВЕЛИКО Е ИМЕТО ТИ НАД ВСИЧКО! ♥

 

 

Редактирано 22 септември 20178 г. от mecholari (преглед на промените)