За добро или лошо, хората са социални същества. Успешното представяне пред околните и тяхното одобрение са не по-малко важни за самочувствието от външния вид, успеха и властта. Ако повечето от заобикалящите ви не ви обичат, вината едва ли е у тях. По-скоро причината е във вас самите. Може би сте твърде критично настроени към всичко или не умеете да се държите както трябва, мрачни сте или вулгарни и отблъсквате хората със своите маниери. Може би не ви достига доброжелателност или естественост в общуването. Или пък сте просто твърде стеснителни и трудно се разбирате с хората.

Ето няколко прости правила, с които можете да печелите симпатията и одобрението на околните.

Не се оплаквайте

Нито един, дори най-близкият ви приятел, няма да изтърпи дълго време подобен тип поведение. Ако не искате да се промените, трябва да знаете, че хората ви възприемат като крайно невъзпитан и неприятен за общуване.

Не се паникьосвайте и не бъдете черноглед. Никой не иска да е в една компания с човек, който предрича само нещастия и неуспехи. Мрачното отношение към всичко кара приятелите ви да ви обърнат гръб.

Не бъдете всезнайко. Този, който държи да е последна инстанция, да показва, че знае всичко за всеки и разказва всичко на всеки, е напълно непоносим за околните.

Контролирайте поведението и емоциите си

След общуването си с хиперактивни хора у всеки се появява желание да има намордник и усмирителна риза, които да използва по предназначение. Ако не престанете да демонстрирате ексцентричен характер, в близко бъдеще няма да има пред кого да го показвате.

Не бъдете твърде натрапчив. Има предел на товар, който може да се стовари върху раменете на приятелите. Престъпите ли границата на омръзване и постоянно търсите контакт - те ще се разбягат.

Не бъдете твърде критично настроен. Ако виждате и изтъквате само недостатъците в хората, те няма да искат да общуват с вас. Няма никакъв здрав смисъл в подобен тип поведение - все едно няма да ви угодят.

Не забравяйте чувството за хумор. Постарайте се да се отнасяте към себе си с известна ирония. Така няма да ви се наложи да се мъчите или да мъчите другите с вашата отегчителност, а и по-лесно ще преживявате трудностите, с които всеки се сблъсква. Да имаш чувство за хумор не означава да развеселяваш гостите. Това е способност да се противостои на трудностите в живота.

segabg.com

До някаъде е вярно,а донякъде ми стана смешно.

До каъде е вярно?

Само слабият тарси чуждото одобрение.

Точно така - смелост и самота...

Не смятам, че трябва да правиш каквото и д ае, за да се харесаш на околните. Пък и дори да се спазват всички твои съвети пак ще се намери накой да те критикува. Защо трябва да загубваш идентичността си и да влизаш в накакви рамки на поведение? Така или иначе имаш близък кръг от хора, които те харесват такъв какъвто си и това е достътчно.

Достатъчно, но неразумно... Един приятел обичаше да казва, че само глупаците не се променят; трябва да сме интересни, което означава да се стремим да изненадваме самите себе си, колкото се може по-често - така ще бъдем полезни и на хората, които означават нещо за нас...

Не смятам, че трябва да правиш каквото и д ае, за да се харесаш на околните. Пък и дори да се спазват всички твои съвети пак ще се намери накой да те критикува. Защо трябва да загубваш идентичността си и да влизаш в накакви рамки на поведение? Така или иначе имаш близък кръг от хора, които те харесват такъв какъвто си и това е достътчно.

Абсолютно съм съгласна с мнението ти.Аз също не бих правила никакви промени и компромиси със същността си, само за да се харесам на някого.

Колокото и напъни да положим, колкото и усилия да вложим, някак несериозно е да мислим, че можем да се харесаме на всички. Близките ни и истинските ни приятели ни харесват не заради самите нас, а въпреки самите нас. Дори и те в определени моменти не ни понасят, но са ни приели и ни харесват такива, каквито сме - с всичките ни недостатъци, и не изискват от нас незабавна промяна. Към околните пък, според мен, е достатъчно да се държиш любезно и възпитано, да не натрапваш мнението си и да не натоварваш с присъствието си. Ако те харесат - ок; ако пък ли не - отново ок, това е тяхно право и техен избор.

Точно така - смелост и самота...

По-добре сам и верен на себе си и принципите си, отколкото плазмодий, любимец на тълпата. Въпрос на приоритети можеби.

трябва да сме интересни

Трябва ли? На кого трябва да съм интересен? Защо?

да се стремим да изненадваме самите себе си, колкото се може по-често

Ако изненадваш себе си означава, че не се познаваш. Ако не се познаваш значи, че не можеш да си имаш доверие. Ако сам си нямаш доверие, как можеш да очакваш някой друг да има доверие в теб?

така ще бъдем полезни и на хората, които означават нещо за нас...

Нещо не схващам. По какъв начин моята "интересност" ще бъде полезна за хората, които означават нещо за мен? Изобщо не виждам логическа връзка между трите съждения. Моля обясни по-подробно.

Човек трябва да се чувства удобно в собствената си кожа....Много ясно, че ще има такива, които ще го харесват и такива, които не...Ама кво ти пука? Важно е качествето, а не количеството....

Когато някога трябва да накараш" някого за нещо,много рядко се получава желаният ефект,а ако се получи,то ти става гадно,защото е трябвало да натрапиш един вид себе си и своето желание...Никога не може всички да те харесват,но когато бъдеш себе си е най-гот,щом предизвикаш симпатии сред околните...