Думичката " идея" използваме често. Възприемаме я като проблясък в ума, който ни дава някакво разбиране по определен въпрос. Почти незабавно ние обличаме този проблясък в мисли за да може да го задържим в съзнанието си. След това евентуално можем да облечем мислите свързани с въпросната идея в думи и да ги споделим с други хора. Оттук нататък всеки човек е нормално да свърже тази идея с мислите, които тя е породила в собственото му съзнание. Всеки свързва идеята с неговата си лична интерпретация, с начина по който той я разбира.

В разговорния език често интерпретацията на една идея смесваме със самата идея. Също така прибавяме думички като "моя", "гениална" и др. Но идеята всъщност никога не може да бъде на никого. Тя е на някого само дотолкова, доколкото този човек може да я възприеме. Но и това е условно, защото с течение на времето някои идеи в определена степен започват да се разбират от всички. Чии са те тогава? Наред със съществуващите общи моменти в интерпретациите на различните хора, винаги има и различия. Т.е. всяка интерпретация е уникална. Дори и да сме развили разбиране за дадена идея възоснова на чужди разсъждения, то тези разсъждения задължително минават през филтъра на нашето индивидуално съзнание. Така създаваме в себе си представа, която във всичките си детайли е валидна единствено за нас. Другите могат да възприемат някои детайли по същия или подобен начин като нас. Те могат изобщо да не осзънават някои аспекти от нешето разбиране, както и да осъзнават неща, свързани с идеята, за които ние си нямаме никаква представа.

Тези разлики в интерпретациите често създават конфликти. Не самите идеи. Отъждествяването на собствената ни интерпретация на една идея със самата идея всъщност е пречка да погледнем нещата от друга гледна точка. Когато пък ни се представи гледна точка, която ни е изцяло чужда - когато не можем да я свържем с нещо, което сме чували; с нещо по отношение на което имаме опит и върху което сме разсъждавали; което по някакъв начин сме свързали в съзнанието си с други неща, които знаем, - тогава първото, което ще дойде наум на много хора е да обявят човека отсреща за тотално сбъркан. 

Общото в интерпретациите пък обединява самите хора, които споделят това "общо". Появяват се всякакви групи - големи и малки. Така че интерпретациите на идеите разделят, интерпретациите на идеите обединяват. И това е защото се отъждествяваме с идеите си, забравяйки че всъщност сме само интерпретатори на тези идеи в някаква степен. Това, което гледаме е едно и също, но това, което виждаме е различно. Всъщност ако можехме да виждаме еднакво, то щяхме да сме обединени във всяко едно отношение. Това е добре да се осъзнае. Различията произхождат единствено от различната интерпретация, която прави всеки индивид. 

Тук може да се разгледа примерно желанието да бъдеш различен, нестандартен... също и обратното - желанието да подражаваш, също да си част от общност... Как могат да се съгласуват, ако могат, тези две желания и други неща. Но тези и други въпроси вероятно ще бъдат засегнати с времето. Темата е колкото абстрактна, толкова и с практическо значение, защото засяга множество важни моменти в психиката на индивида и на обществото.

 

 

преди 1 час, Shiniasu написа:

Когато пък ни се представи гледна точка, която ни е изцяло чужда - когато не можем да я свържем с нещо, което сме чували; с нещо по отношение на което имаме опит и върху което сме разсъждавали; което по някакъв начин сме свързали в съзнанието си с други неща, които знаем, - тогава първото, което ще дойде наум на много хора е да обявят човека отсреща за тотално сбъркан.  

 

а представяш ли си, когато чувстваш че човека срещу теб е прав
тогава не той, а аз се чувствам тотално сбъркан, дето вика Док, да се почувстваш с "гладък мозък"

преди 52 минути, Shiniasu написа:

Така че интерпретациите на идеите разделят, интерпретациите на идеите обединяват. И това е защото се отъждествяваме с идеите си, забравяйки че всъщност сме само интерпретатори на тези идеи в някаква степен. Това, което гледаме е едно и също, но това, което виждаме е различно. Всъщност ако можехме да виждаме еднакво, то щяхме да сме обединени във всяко едно отношение. Това е добре да се осъзнае. Различията произхождат единствено от различната интерпретация, която прави всеки индивид. 

Едно малко отклонение

Един прост пример за идеята- прим. идеята за обект "ябълка", една конкретна ябълка на статив пред двама души и две камери водещи до съвместими свързани компютри.

За да си предадат "идеята" хората използват думи, т.е. интерпретират неточно. Веднъж първи субект интерпретира това, което вижда/или мисли, после го предава с някаква точност словесно, после другият възприема с всички условности думите на първият, а после си съставя идея за това, което първият е видял/измислил.

Компютрите директно си обменят данните и "идеите". В този случай те приемат и  сравняват данни, на които си имат доверие и да допълнят своята "идея". Компютърът си създава представа за изглед от друга гледна точка. Човеците също могат да приемат с доверие другия наблюдаващ, но могат и да не си повярват, да не се разберат.

преди 37 минути, дръндю написа:

а представяш ли си, когато чувстваш че човека срещу теб е прав
тогава не той, а аз се чувствам тотално сбъркан, дето вика Док, да се почувстваш с "гладък мозък"

Случвало  ми се е. Е, не се възприемам за сбъркан, ама осъзнавам, че по някои теми съм съвсем гол и бос.

на 20.07.2019 г. в 11:55, Търсещ истини написа:

Едно малко отклонение

Един прост пример за идеята- прим. идеята за обект "ябълка", една конкретна ябълка на статив пред двама души и две камери водещи до съвместими свързани компютри.

За да си предадат "идеята" хората използват думи, т.е. интерпретират неточно. Веднъж първи субект интерпретира това, което вижда/или мисли, после го предава с някаква точност словесно, после другият възприема с всички условности думите на първият, а после си съставя идея за това, което първият е видял/измислил.

Компютрите директно си обменят данните и "идеите". В този случай те приемат и  сравняват данни, на които си имат доверие и да допълнят своята "идея". Компютърът си създава представа за изглед от друга гледна точка. Човеците също могат да приемат с доверие другия наблюдаващ, но могат и да не си повярват, да не се разберат.

При компютрите е същото, както и при хората. Разбира се, че два компютъра ще интерпретират по един и същ начин понятието "ябълка", ако дефиницията за ябълка, която е заложена в програмата им е една и съща. Виж, ако е заложена възможност компютърът да прави промени в тази дефиниция (в случая не е сигурно, дали в следствие на това дефиницията ще се развие или ще деградира - по-скоро второто), то тогава след известно време двата компютъра може и изобщо да не се "разберат" помежду си. Може би ако се използва някаква твърдо-установена дефиниция като ядро, съчетана с "допълваща обвивка" развита около тази дефиниция, може да се постигне разбирателство между компютрите съчетано с трупане на опит. Да оставим обаче компютрите на компютърните специалисти да си ги развиват.

Всъщност при хората разбиранията за идеите също могат да се разделят на общо-установена част, която обхваща някакво разбиране, споделяно от повечето хора, и такава част, която различните хора могат да интерпретират твърде различно според опита си. Така интерпретацията се получава като сбор от двете. Без общата част хората не биха могли да комуникират помежду си.

Един ботаник ще знае за една ябълка повече неща от обикновения човек. Той може да предаде знанията си на другите, отново използвайки думи и/или картинки, чрез които да предаде някаква допълваща представа свързана с идеята за ябълка. Така е възможно да се предаде разбиране и опит, поне частично, който другите хора нямат изживян те самите. 

преди 1 час, Shiniasu написа:

При компютрите е същото, както и при хората. Разбира се, че два компютъра ще интерпретират по един и същ начин понятието "ябълка", ако дефиницията за ябълка, която е заложена в програмата им е една и съща.

При човека за да предаде информация му трябват понятия. (Предполагам, че това наричате дефиниция) На компютър не му е нужна дефиниция, понятие. Камерата отбелязва обекта и не е необходимо да му дава име. Погледът от към компютъра ми е необходим за да поясня, че при човека обмяната на информация става чрез кодирането й в думи, което внася шум. Поради това, когато в гръцки ресторант отказваме нещо не казваме "не", а "охи".