Всеки има на рождената си карта
кармични уроци записани,
какво ще учи тука на Земята,
какви са му теми орисани,

ако се лута някъде по пътя
и не гони днеска съвършенство,
в друг живот ще дойде пак разпътен,
ще започне , сякаш в ново членство.

Нищо не е в пропуск във безкрая,
всичко е добре овъзмездено,
ала се разбира най- накрая,
но е късно вече за промени.

Всяко изпитание си има
някаква осмислена причина,
за момента и да е незрима,
във Вселената е бележима.

Не сме в най-спокойната планета,
ала тя е толкова красива,
в краткия живот като комети
нека минем със достойно име.

18 август 2019г., София
Росица КОПУКОВА

Всеки си носи кармата(кръста)и ако му е писано да се обеси ,няма да се удави.

преди 2 часа, нушо написа:

Всеки си носи кармата(кръста)и ако му е писано да се обеси ,няма да се удави.

На мрачна вълна сте.

Всеки има живот прекрасен

но не знае какво да прави с него

Пробва едно, друго

но пак става съвсем различно

Времето минава, а човек пак се чуди

какво има, какво му липсва

Така и не разбира края,

който уви не зависи пак от него.

Започва да мисли, да търси отговори за нещата

но, пак не разбира какво има.

Започва да го нарича с разни имена,

но пак и пак не знае какво е то.

Това което има за него остава една мистерия,

която и до самия край не разбира.

Какво да прави с това което има,

и защо се чувства сякаш няма.

Човек беден се ражда и беден умира,

и пак, и пак, не разбира какво богатство има

Един живот, един порив вечен,

за по-хубаво, за по-красиво, което да споделя.

Той и сам може, той има щастие безгранично,

което да огрява духом бедните.

И нека пак да повторя

живота е прекрасен, това той има,

един прекрасен шанс да направи

света по-хубав и по красив,

днес, утре и до самия си край даже.

Той има време, има себе си,

и най вече божията подкрепа.

Какво да прави с нея,

и пак, и пак до сетния си час,

не ще разбере какво има,

и какво да прави с това което има,

а е толкова просто - да споделя!

п.п. Споделеното щастие е двойно!   

Ще ме извините, не Ви бива за поет!