Когнитивните изкривявания са описани от Албърт Елис и Аарън Бек. Като цяло, те са погрешни схващания, които водят до дисфункционални емоционални състояния. Това включва ирационални страхове, чувство на тъга без причина и т.н. С други думи, това е грешка в разсъжденията, която правим, без да го осъзнаваме. Това ни кара да обработваме информацията неправилно, което води до емоционален стрес

Поляризираното мислене е автоматично и ни кара да обобщаваме всичко в категории. Хората, които мислят по този начин, обикновено твърдят неща от сорта на:  „Никога не правя нищо правилно“ или „Винаги губя”.

Поляризираното мислене е една от многото форми на когнитивно изкривяване. То е крайно опростяване на реалността. Нещата са или черни, или бели, добри или лоши. Ние не виждаме нюансите, които съществуват между една крайност и друга. Хората с този тип мислене се чувстват комфортно да поставят реалността между две крайности. Защо се случва това и как да го превъзмогнем? Нека погледнем.

Характеристиките на поляризираното мислене

Основната характеристика на поляризираната мисъл (черно-бяло мислене) е тенденцията да се обобщават и обхващат различни реалности в една категория. Хората, които мислят по този начин, често използват думи като „винаги“, „никога“, „всичко“ и „нищо“. Те правят това автоматично и поставят всеки изолиран инцидент, който им се случва, в една от тези крайности.

Тези крайни категории обикновено са много негативни и служат да преповтарят отново и отново наличието на нещо лошо. („Аз правя всичко погрешно“ или „Всеки се възползва от мен“.) Нюансите сякаш не съществуват за онези, които мислят поляризирано. Те изграждат голяма част от своята идентичност около тези класификации и търсят начини да нагодят всичко около тях. Въпреки че реалността доказва, че не са прави, те й се противопоставят, придържайки се към своята радикализация.

Какво причинява това когнитивно изкривяване?

Като цяло поляризираното мислене е характеристика на онези, които приемат ролята на жертва в живота. Никой не прави това, защото го иска. Това е емоционална преграда, причинена от отрицателен житейски опит. В основата на всичко това, тези хора вярват, че са преживели лоши неща, които не са заслужили.

Хората, които считат себе си за жертви, не са открили инструменти, нито са придобили ресурси, които могат да използват, за да преодолеят много от предизвикателствата, пред които се изправят. Вместо това те проектират своето негодувание и развиват поляризирано мислене.

Преодоляване на поляризираното мислене

Както вече споменахме този тип мислене произтича от предишни нерешени предизвикателства. Преодоляването им означава да се приеме нова перспектива за нашето минало и настояще. Вярата, че сме жертва ни позволява да се освободим от отговорност. За да избягаме от този порочен кръг, трябва да приемем, че сме отговорни за онова, което се случва с нас, и преди всичко за начина, по който реагираме.

Добър начин да започнем е да обърнем внимание на нашите автоматични отговори и да се стараем да се улавяме, когато изричаме категорични думи като „никога“, „винаги“, „всичко“ или „нищо“. Веднъж, когато забележим, че го правим, да помислим колко нелогично е нашето изявление.

Важно да се замислим още за ситуациите и обстоятелствата, в които се чувстваме като жертва. Може би това е романтичната ни връзка, в която сме нещастни, или работата, която ни натоварва прекалено много. Дали да се примирим, че това е единствената ни възможност? Има ли други решения, които се страхуваме да предприемем? Може би поляризираното мислене е индикатор, че не се взимаме достатъчно насериозно. Може би се нуждаем от време и пространство, за да помислим над това, пред което сме изправени.