Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

_ramus_

Невротични и психотични защитни механизми. ИЛИ как и защо се се конструира фантазна реалност. и техните проявления.

Препоръчан отговор


Невротични и психотични защитни механизми
от 19 авг 2019г.
Редактор: Елиза Трайкова

 

Защитните механизми са автоматични психични стратегии. Те ни защитават от тревожността и усещането за вътрешни/външни опасности или стресори. Защитните механизми са посредникът между индивидуалната реакция на емоционален конфликт и вътрешните и външни стресори.

Понякога неврозата и психозата „съвпадат“, но механизмите, които ги задвижват, са различни. Разграничението се крие във връзката между реалността и начина, по който тя се конструира. При неврозата например фантазията е отговор на фиксациите. При психозата, от друга страна, преобладава пълното заместване, което се стреми да възстанови това, което първоначално е било отречено.


„Неизразените емоции никога не умират. Те биват погребани живи и излизат на повърхността по-късно по по-грозни начини." - Зигмунд Фройд

======================================================================================================
Невротични защитни механизми


Потискане

Това е, когато нашият ум възпрепятства мислите, които пораждат безпокойство, да навлязат в съзнанието ни. Това е най-базовият защитен механизъм и винаги влиза първи в действие.
Изместване

Изместването се наблюдава, когато заместваме истинското си, предизвикващо безпокойство и нетърпимо желание, с друго, което е приемливо и не предизвиква тревога. Този защитен механизъм може да обясни внезапно възникнали фобии. Например, ако се чувствате мръсни и ви е неудобно да го кажете, вместо това може да изразите отвращение и страх от хлебарки.
Невротични защитни механизми, базирани на идентификацията
Идентификация

Този психологически процес се състои в тенденцията да увеличаваме чувството си за себестойност, присвоявайки чертите на някого, на когото се възхищаваме.
Проективна идентификация

Мелани Клайн описва този защитен механизъм като фантазиите, които субектът вмъква (изцяло или частично) в друг обект, за да го контролира, навреди или притежава.
Идентификация с агресора

Анна Фройд и Ференци пишат за този механизъм. Тук субектът интроецира някаква характеристика на човека, който му причинява безпокойство. По този начин той преминава от жертва към агресор.
Проекция

Механизмът, по който индивидът проектира свои собствени непризнати и предизвикващи безпокойство черти върху друго лице или обект. Този специфичен защитен механизъм присъства при психоза, невроза и перверзия.
Интроекция

Ференци описа този механизъм, при който заимства възприеме черти или вярвания на други хора, без да се съобразява с това кой всъщност е или в какво всъщност вярва. Например някой с депресия може да заимства нечии чужди нагласи и предпочитания.

"Здравословната" версия на горното би била идентификация. Идентификацията предполага възприемане на аспекти на други хора, които смятаме за желани. От друга страна, интроекцията е като да поглъщаме, без да дъвчем, и води до вътрешен конфликт.


Защитни механизми, основани на импулсна трансформация


Формиране на реакция

Механизмът, чрез който индивидът потиска „неприемливи“ мисли и ги изразява чрез техните противоположности. Този защитен механизъм обяснява манията, която крие потисната депресия.
Заместване

Механизмът, чрез който потискаме дадена перверзия и я заместваме с нещо по-приемливо. По този начин можем тайно да задоволим забраненото си удоволствие. Например някой, който е отблъснат от партньора си, но не може да го приеме, може да потисне тази емоция и да я изрази под формата на алергична реакция.
Сублимация

Този механизъм се стреми да замести неприемлива дейност с такава, която има по-висока социална или етична стойност.
Рационализация

Рационалното оправдаване на мисли или поведение, които предизвикват безпокойство. Тя е различна от интелектуализацията, защото нейният механизъм не е систематично избягване на ефектите. Вместо това индивидът приписва повече мотиви, които са по-правдоподобни от истинните, като им дава рационална или идеална обосновка.
Интелектуализация

Индивидът се опитва да придаде логична форма на своите конфликти и емоции, за да ги контролира. Той съчетава емоционалната изолация на болезнено събитие с рационално обяснение.
Защитни механизми, които маскират или потискат импулсите
Изолация

Механизмът, чрез който индивидът изолира определени смущаващи мисли или чувства от останалите. По този начин той все още е наясно с мислите и чувствата, но липсва асоциативна връзка. Например детето може да се чувства притеснено, защото е жертва на насилие, но не е в състояние да види връзката между тревожността и насилието.
Компромисна формация

Осъзната форма на репресирана идея или желание, която е модифицирана или прикрита. Тя може да се прояви по три начина: сънища, симптоми и определени видове артистични изрази.
Отнемане

Според Фройд това е, когато индивидът активно се опитва да отмени това, което вече е сторено. Той се опитва да го направи да изглежда така, сякаш мисълта или ситуацията никога не са възникнвали.
Импулсна трансформация

Състои се в превръщането на импулса в неговата противоположност. Например, ако вашият значим друг ви напусне, любовта, която изпитвате към него, се трансформира в омраза. В следствие на това чувствате омраза към същия обект, към който сте изпитвали любов. Импулсът се е преобразил, но обектът остава същият.


Психотични защитни механизми


Отричане

Според Фройд отричането се състои в елиминиране на неприятен образ не чрез неговото отменяне или отхвърляне, а чрез отричане на реалността на възприятието, свързано с това представяне.
Разцепване

Това е психотичен защитен механизъм срещу тревожност, свързана с дисоциация и смърт. Една част от личността остава в оперативен контакт с необезпокояващата реалност. Другата част обаче губи връзка с реалността и отхвърля всички аспекти, които са твърде дистресиращи. Ако е необходимо, индивидът може дори да реконструира нова, по-успокояваща и желана реалност.
Имаго разцепване

Това е ограничаващ механизъм, който се бори срещу страданието от загуба и ограничава неприятните образи. Например индивид, който проектира лошата част от своята реалност върху екстериора, но не губи връзка със себе си. Не включва загуба на контакт с реалността.
Отхвърляне

Това е отхвърляне в най-ранния стадий, когато детето се разграничава от майката. То предразполага детето към психоза.

=========

В заключение, защитните механизми са разделени на различни групи, които се свързват помежду си с нива на защитно функциониране.

С неврозата тези защитни механизми предпазват от реалност, която не може да се толерира. Те обаче продължават да са в контакт с реалността.

От друга страна, при психозата реалността е толкова дистресираща, че индивидът не може да я толерира. Така защитните механизми се включват и оставят индивида в контакт само с желаната или въображаемата реалност. Те прекъсват контакта с реалността, която ги тревожи, за да намерят емоционална стабилност. В резултат на това най-често тази емоционална стабилност идва чрез заблудите на индивида.
Източник:

exploringyourmind.com, blog.trello.com

 

https://psychology.framar.bg/невротични-и-психотични-защитни-механизми

последното в болда, е есенцията на значението на посочените защитни механизми и опита за тяхно общо и по-опростено (доколкото това е възможно, без да се накърни сериозността) извеждане.

Не е толкова важно в случая това че дори и популяризирано, четивото предлага информация, която става по-ясна само сред хората които са изучавали психодисциплини. Доколкото некомпетентното зачитане, ще породи "разпознавания" на различни нива, както и отхвърляния от това 'това не се отнася за мен'...

Важното обаче - е, че четивото поставя някои базови основания на механизмите по които ние хората конструираме своя версия на реалност, в опит за да съуемем за съхраним нещо като "баланс" в психичното ни поле.

Освен това - конструирането на реалност, само по себе си е само защитна стратегия. Но проблемът със неврози и психози е - когато вместо да се конструира за временно ползване и защита при тежки конфликти и дистрес, се реализират по-трайни "застоявания" в тази лична версия на реалност. До степен, до която дългото застояване в нея довежда до изгубване на всякакви връзки със същинския обективен контекст, сред който живата личност, функционира.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...