СТАРИЯТ ДЪБ

И кората му стъргаха някакви прости човеци,
да живеели вечно, от сока, но вече ги няма,
и подрязваха клоните яки, на слънцето пречели,
но дъбът си стои, на Симеоново храма.

Няма грам намерение нито да съхне, да вехне,
има силна снага и потайно стаено мълчание,
там играхме деца, та чак остаряваме вече,
но дъбът си стои- няма вопъл и няма стенание.

Ще живее след нас, аз в това съм във повече сигурна
и навярно на краха на алчните ще е свидетел,
времена покрай него ще минат и пак ще са минало,
ала той е стоик и без страх ще брои вековете.

Този приказен дъб, хубав спомен от моето детство,
е урок нескончаем - как се издържа на всичко,
това мощно дърво, всеки път достолепно ми шепне:
- Не предавай живота. Дотука се справи отлично!

30 октомври 2019г., София
Росица КОПУКОВА