Меморандум на едно дете

Не ме разглезвайте. Зная много добре, че не мога да получа всичко, което искам. Аз само ви изпитвам.

Не се страхувайте да сте строги с мен. Аз го предпочитам. Това ще ми позволи да разбера къде ми е мястото.

Не ме насилвайте. Това ще ме научи, че силата е всичко. Аз ще откликна по-лесно, ако ме убеждавате.

Не бъдете непоследователни. Това ме обърква и ме кара да се измъквам по какъвто начин мога.

Не ми обещавайте. Вие може да не сте в състояние да изпълните обещанието си. Това ще ме накара да не ви вярвам.

Не се връзвайте на моите предизвикателства, когато ви кажа или направя нещо, което може да ви разстрои. След това аз ще се опитам да извоювам още по-големи "победи".

Не се разстройвайте много, когато ви кажа "мразя ви". Аз не искам да кажа това, а само да ви накарам да съжалявате за онова, което сте ми сторили.

Не ме карайте да се чувствам по-малък, отколкото съм. Аз ще го компенсирам, като започна да се държа като "важна клечка".

Не вършете неща вместо мен, които мога да свърша сам. Това ще ме накара да се чувствам като бебе и мога да продължа да ви използвам.

Не обръщайте голямо внимание на "лошите ми навици". Това само ще ме насърчи да продължавам.

Не ме критикувайте пред други хора. Аз ще възприема по-добре, ако разговаряте с мен спокойно и насаме.

Не се опитвайте да обсъждате моето поведение в разгара на кавгата. По някои причини слухът ми в този момент е нарушен, а способността ми за контактуване още повече. Правилно е нещата да са такива, каквито се изискват, но е по-добре да поговорим за това по-късно.

Не се опитвайте да ме поучавате. Вие бихте се изненадали колко добре знам какво е добро и какво е лошо.

Не ме карайте да чувствам грешките си като грехове. Аз трябва да се науча да правя грешки, без това да означава, че не съм добър.

Не ме гълчете постоянно. Ако го правите ще се наложи да се правя на глух.

Не искайте обяснение за лошото ми поведение. Понякога не знам защо съм се държал така.

Не поставяйте твърде много на изпитание честността ми. Лесно мога да се изплаша и да ви излъжа.

Не забравяйте, че обичам да експериментирам. По този начин се уча. Моля ви, изтърпявайте ме!

Не ме предпазвайте от последиците. Аз имам нужда от опит.

Не обръщайте голямо внимание на леките ми заболявания. Аз може би ще свикна да се радвам на неразположението си, ако това ми носи повече грижи.

Не избягвайте отговорите на честните ми въпроси. Ако го правите, скоро ще разберете, че съм спрял(а) да ви питам и търся информация от някъде другаде.

Не казвайте, че въпросите ми са "глупави" или "безсмислени". Ако постъпвате така, много скоро ще усетите, че го правя, за да се занимавате с мен.

Никога не се представяйте за идеални и безгрешни. Ще ми бъде трудно да ви следвам.

Не се притеснявайте, че прекарваме малко време заедно. Важното е как го прекарваме.

Не позволявайте страховете ми да предизвикват безпокойството ви. Така ще се страхувам повече. Вдъхнете ми смелост.

Не забравяйте, че не мога да се справя без вашето разбиране и насърчение. Макар и често заслужени, понякога забравяте похвалите и одобрението. Изглежда само гълченето не го забравяте.

Отнасяйте се с мен, както се отнасяте към приятелите си и аз ще бъда също ваш приятел. Запомнете, че е по-лесно да се учите от модел, а не от критик.

И още нещо - аз ви обичам много, моля ви обичайте ме и вие!

izvorite.com

Редактирано 8 август 200620 г. от каи (преглед на промените)

Това го има на таблото пред кабинета на счетоводителката в детската градина на моите синове и, както се досещате, го чета всеки месец около десето число, когато се нареждам на опашката за плащане на дължимите такси... Естествено, всеки път си казвам - "Ти си ебати отвратителния баща!"... и всеки път си обещавам, че ще внимавам и ще се съобразявам с любимите си отрочета, ще бъда търпелив, ще се вслушвам в желанията и молбите им, ще се стремя да общувам повече с тях, да разбера какви проблеми имат, какво ги тормози, от какво се страхуват и т.н. И после отивам на работа...

Може би трябва да си го принтирам и да си го държа в задния джоб този "Меморандум на едно дете"...

Урок за живот от едно дете

Тези стихове са написани от едно момиченце, което умира от рак в една болница на Ню Йорк. Лекарите й дават 6 месеца живот.

SLOW DANCE(Бавен танц)

Наблюдавал ли си понякога децата в луна парка?

Или пък чул ли си как пада дъждът по земята?

Наблюдавал ли си лудия полет на пеперудата?

Загледа ли се понякога в залеза на слънцето?

По -добре се отпусни.

Не танцувай толкова бързо.

Животът е кратък.

Музиката не продължава за винаги.

Тичаш ли като подгонена сърна по цял ден?

Когато питаш някого “как си”

Чуваш ли отговора?

Дали вечер си лягаш прегърнал мислите за стотици грижи?

По -добре се отпусни

Не танцувай толкова бързо.

Животът е кратък.

Каза ли си някога на детето си “това ще го направим утре”

И в бързината си не видя тъгата му?

Загуби контакт, остави едно старо приятелство да завехне

Защото никога нямаше време да се обадиш и кажеш”здравей”,

По -добре се отпусни.

Не танцувай толкова бързо.

Животът е кратък.

Музиката не продължава за винаги.

Когато тичаш като луд

Губиш половината радост от пътуването.

Като че ли хвърляш един подарък, който не отвори.

Животът не е спринт

Затова отпусни се, чуй музиката

Преди да спре песента.

ДЕЦАТА НАУЧАВАТ ТОВА, КОЕТО СА ИЗПИТАЛИ

Дороти Л. Нолт

Ако децата получават несправедливи упреци, те се научават да презират.

Ако децата са заобиколени с враждебност, те се научават да се бият.

Ако децата растат в страх, те се научават да се тревожат.

Ако към децата изпитвате съжаление,те се научават да се самосъжаляват.

Ако към децата се отнасяте с присмех, те се научават да се срамуват.

Ако децата се измъчват от ревност, те научават какво е завист.

Ако децата живеят с чувство за срам, те се научават да се чувстват виновни.

Ако проявявате към децата толерантност, те се научават да бъдат търпеливи.

Ако вдъхвате на децата кураж, те се научават да бъдат уверени.

Ако децата получават похвала, те научават какво е благодарност.

Ако децата срещат одобрение, те се научават да харесват себе си.

Ако се отнасяте с децата с благосклонност, те се научават да търсят любовта в света.

Ако децата получават признание, те се научават да следват целите си.

Ако обграждате децата с разбиране, те се научават да бъдат щедри.

Ако децата живеят сред честност и почтеност, те научават какво е истина и справедливост.

Ако децата живеят в сигурност, те се научават да вярват в себе си и в хората.

Ако децата опознаят приятелството, те научават, че светът е хубаво място за живеене.

Ако децата живеят в спокойствие, те постигат хармонията на Духа.

Как живеят вашите деца?

МОМЧЕНЦЕТО

Веднъж едно момченце отишло на училище. То било съвсем мъничко. А училището било доста голямо. Но когато момченцето открило, че може да стигне до класната стая през специална врата, която води право там, то се почувствало щастливо. И училището вече не му изглеждало чак толкова голямо.

Една сутрин, след като момченцето свикнало да ходи на училище, учителката казала:

- Днес ще рисуваме картина.

- Чудесно! - помислило си момченцето.

То обичало да рисува. Можело да нарисува всичко:

лъвове и тигри, пилета и крави, влакове и лодки.

Извадило кутията с пастели

и започнало да рисува.

Но учителката казала:

- Чакайте! Още е рано да започваме!

И изчакала всички да се приготвят.

- А сега - казала учителката - ще рисуваме цветя.

- Чудесно - помислило си момченцето, защото обичало да рисува цветя.

И започнало да рисува красиви цветя с розов, оранжев и син пастел.

Но учителката казала:

- Чакайте! Аз ще ви покажа!

И нарисувала на черната дъска едно цвете. То било червено, със зелено стъбло.

- Готово! - казала учителката. - Сега можете да започнете.

Момченцето погледнало цветето на учителката. След това погледнало своето. Неговото цвете му харесвало повече. Но то не казало това, просто обърнало листа обратно и нарисувало цвете като на учителката - червено, със зелено стъбло.

След няколко дни, когато момченцето отворило вратата отвън съвсем само, учителката казала:

- Днес ще моделираме с глина.

- Чудесно! - помислило си момченцето.

То обичало глината. То можело да прави всичко от глина:

змии и снежни човеци, слонове и мишки коли и камиони.

И започнало да размачква топката от глина.

Но учителката казала:

- Чакайте! Рано е да започвате!

И почакала, докато всички се приготвят.

- А сега - казала учителката - ще моделираме чиния.

- Добре! - помислило си момченцето.

То обичало да моделира чинии и направило няколко с различни форми и размери.

Но учителката казала:

- Чакайте! Аз ще ви покажа как!

И тя показала как да направят дълбока чиния.

- Готово - казала учителката. - Сега можете да започнете.

Момченцето погледнало чинията на учителката, след това и своята.

Неговата му харесвала повече. Но то не казало това, просто омесило отново глината на голяма топка и направило чиния като на учителката. Една дълбока чиния.

И съвсем скоро момченцето се научило да чака и да наблюдава и да прави всичко също като учителката. И съвсем скоро то вече не правело нещата по своя собствен начин.

Тогава се случило така, че момченцето и семейството му се преместили в друга къща, в друг град, и момченцето трябвало да ходи в друго училище.

Това училище било още по-голямо от предишното и нямало врата отвън, която да води право до класната му стая. Трябвало да се изкачва по няколко големи стъпала и да върви по дълъг коридор, за да стигне до стаята си.

И още първия ден, когато отишло там, учителката казала:

- Днес ще нарисуваме картина.

- Добре - помислило си момченцето и зачакало учителката да му каже какво да прави.

Но учителката нищо не казала. Тя просто се разхождала из стаята.

Когато стигнала до момченцето, тя попитала:

- Не искаш ли да рисуваш?

- Искам - отвърнало момченцето. - Какво ще рисуваме?

- Не зная, преди да си го нарисувал - казала учителката.

- Как да я нарисувам? - попитало момченцето.

- Ами както искаш - казала учителката.

- И с какъвто цвят искам ли? - попитало момченцето.

- Точно така - казала учителката. - Ако всички нарисуват едно и също и използват едни и същи цветове, как ще разбера кой какво е направил и коя картина на кого е била?

- Не зная - казало момченцето.

И започнало да рисува цветя в розово, оранжево и синьо.

То обикнало новото си училище, макар да нямало врата, през която да се влиза направо от двора!

Объркахте раздела.

Общуване с Бога

1.

Нямат нужда от нищо извън себе си, за да бъдат щастливи

- нито от човек, нито от място, нито от нещо

- и че истинското щастие се намира вътре в тях.

че са достатъчни сами на себе си.

2.

Всеки опит е успех и че всяко усилие постига победа, като първото е не по-малко достойно за уважение от последното.

неуспехът е измислица

3.

Са Едно Цяло с всички хора и

че няма никога да бъдат отделени от Бога.

са дълбоко свързани

с всичко в Живота

4.

Живеят в свят на великолепно изобилие,

че има достатъчно за всекиго и

че най- великото е не да трупаш, а да споделяш и

тогава ще получиш най-много.

най- великото е да споделяш

5.

От тях не се изисква нищо, за да бъдат достойни за почтен и пълноценен живот,

че няма нужда да се състезават с никого за нищо и

че Божията благословия ще получат всички.

няма нужда да се състезават с

никого за нищо

6.

Никога няма да бъдат съдени и

че не ще трябва нищо да променят, за да „станат по-добри", да изглеждат прекрасни и съвършени в очите на Бога.

няма защо да се тревожат дали

винаги постъпват правилно

7.

Не съществува смърт и

че Бог никога никого няма да осъди.

последици и наказание не са едно и също

8.

Не трябва никога да се тревожат дали няма да изгубят вашата или Божията любов и

че най-големият дар, който могат да поднесат на света,

е тяхната, безусловно споделена любов

за любовта няма условия

9.

Да бъдеш неповторим, не значи да бъдеш по-добър,

че претенцията им за превъзходство над другите не би означавала да са видели Кои Са в Действителност.

най-здравословно е да се каже:

„Моят път не е по-добър, а само по-различен."

10.

Че не съществува нищо, което не биха могли да направят,

че илюзията за Невежеството може да бъде изтрита от лицето на земята.

онова, от което всеки се нуждае е само да се върне назад към себе си, като си спомни

Кой Е Той в Действителност

Научете ги на това

не с думи , а с дела;

Защото децата ще ви подражават, ще искат да станат като вас и дори - да се състезават с вас въз основа на онова, което правите.

не като им го кажете, а като им го покажете

hit.bg

http://biblioteka.biberonbg.com/klasika/index.php

Детска библиотека

1 Класика за деца от 2 до 4 години- 100 страници

2 Класика за деца от 4 до 5 години -98 страници

3 Класика за деца от 5 до 6 години -74 страници

4 Класика за деца от 6 до 7 години -74 страници

5 С биберон пред микрофон -14 страници

6 Весели случки -8 страници

7 Патиланско царство -32 страници

http://www.bulgaria.com/children/prikazki/

Български народни приказки

Приказки в картинки за най-малките

Световни приказки за слушане

Български народни приказки от Бесарабия и Таврия

Басни

Редактирано 11 септември 200620 г. от lili-zora (преглед на промените)

Еййй разчувствахте ме с тази тема.Направо темата е жестока особено първите постове

Проектът е адресиран главно към децата между 6 и 14 години, живеещи в региона на Югоизточна Европа. Той цели да формира у тях познания и чувствителност към културното наследство и конкретно към уникалното наследство на региона; да внушава чувство за регионална принадлежност, споделена отговорност и уважение към ценностите на другите народи, етноси и религии. За целта е създаден двуезичен мултимедиен продукт (на български и английски език), приятелски и отворен, който предоставя на детето активна роля в познавателния процес, превърнат в игра с интригуваща цел.

Открий съкровището.

http://www.otkrivam.com/index.php?p=1&l=1