Днес бях поставена в ситуация, когато ми поискаха мнение за определен човек, дали може да му се предложи "място" с по-добро заплащане. Човек, когото познавам от доста време, но съм имала ситуации и взаимоотношения, заради които никога не го усетих достатъчно близък. Въпреки, че съм се доверявала и споделяла, човекът ми е съчувствал, друг помагал, но превес в мнението ми взеха всички останали моменти, когато съм била разочарована.

По-лесно щеше да е, да не искат моето мнение, още повече, че този който го поиска е на достатъчно добра позиция в момента да решава и сам. 

Въпреки, че си имам основанията за себе си ...мисля си за кАрмата, и през живота си съм се старала да не съм егоистка, и заради това нещо ме човърка и не ми дава спокойствие, че постъпих добре.

Като става дума за работа, какво общо има, кой как се държи с теб? Професионалист ли е? Вирши ли си добре работата? Това са важните въпроси, а взаимоотношенията ви не би трябвало да имат общо, все пак иде реч за работа. 

Не е точно така.

Тя може и да върши някаква работа, но качествата й -професионални- имат много общо с личностните характеристики. 

Все пак човекът не е машина, която да определиш или избереш според мощност на двигателя, конски сили или процесор, а според адекватни и добри решения при определени ситуации.

Когато аз кандидатствах за работата с по-доброто заплащане, знаех какво мога да предложа, от какво ще се лиша, и какво ще вложа, за да си изпълнявам достатъчно съвестно служебните задължения. Бих положила усилия, за да не разочаровам шефове, и още повече този човек, който ми е предложил мястото. Докато кандидатът, за когото пиша, той е съвсем друг тип. Не се учи от грешки- "чеква" ги с репликата "и това се случва" - и забравя. Което е низ от следваща и следваща грешка, "каши", след които само повдига рамене и обяснява, че няма вече какво да се направи, но да, ще внимава занапред...

Пак отбелязвам, че основанията ми не бяха безпочвени, но все пак, ако случайно някак се беше обявило или предложило, без да се носи отговорността и после да се маже, щях да се чувствам по-добре.

Ще ми мине вероятно. Но отдавна не бях изпитвала такова колебание ...

Още от незапомнение времена хората са казали - Не смесвай личните отношения с професионалните.Ю

Ся ти си знаеш най добре какво и защо, пък и при жените е малко... ...абе карай.

За мен теорията за кармата е една голяма глупост. Аз от дете съм се старал да помагам на хората и все да подхождам с добро. За толкова години мога да ти кажа, че не си струват усилията. Повечето хора са неблагодарни създания и не само, че в повечето случаи няма да получиш признателност, а даже ще приемат добротата за слабост. Истината е, че най-добрия подход е и от водата да излизаш суха. Не прави лошо, но е не се чувствай длъжна да правиш добро. Когато е възможно избягвай да коментираш колеги, защото така тръгват интригите и проблемите на работното място. 

Какъв интерес би имала ти, ако даденият човек е повишен или не? Когато отговорът е "никакъв", то по-добре да подходиш пасивно. 

Няма човек който да не прави грешки! А ти може би просто завиждаш... Всеки има различен стил на работа и важен е крайния резултат, а не как е постигнат.

преди 7 часа, Гост. написа:

важен е крайния резултат, а не как е постигнат.

Да, ако е еднократно.
Но, ако трябва да работиш с даден човек и той/тя е профи, но с отвратителен характер (крещящ(а), натякващ(а),...), нищо, че изпълняваш съвестно и качествено задълженията, няма да ти е спокойно на това работно място. Защото със същия този професионалист, ако не ти вгорчава живота без основателна причина, изпълнението на задачите би било много по-ефективно.
Ненапразно при подбор на кадри се тества способността за работа в екип. Е, има и позиции за индивидуалисти...

преди 1 час, цър-вул написа:

Да, ако е еднократно.
Но, ако трябва да работиш с даден човек и той/тя е профи, но с отвратителен характер (крещящ(а), натякващ(а),...), нищо, че изпълняваш съвестно и качествено задълженията, няма да ти е спокойно на това работно място. Защото със същия този професионалист, ако не ти вгорчава живота без основателна причина, изпълнението на задачите би било много по-ефективно.
Ненапразно при подбор на кадри се тества способността за работа в екип. Е, има и позиции за индивидуалисти...

+1.Но има и много хора с по-мек характер които пък мислят,че на работа си е като в къщи.Не трябва да се смесват емоциите.И не ,не може всеки да бъде приятелски настроен.Факта,че се колебае дали е постъпила правилно значи,че е смесила лични емоции.Пък и тема в калдата.... 

Мерси ТъмноОстрие ❤️ че всъщност си изказал по-прагматичното, което е ефективно за в работа...разбрал си ме, а това е повече от съчувствие.

Днес вече, истината е, че по-малко ми дреме, ако мога така по-общо да се изразя.

Имала съм си основанията, дори днес се присетих за много повече от миналото. 

Подозирам, че има вариант, да бъда "изненадана" все пак и този човек дори да се появи като мой шеф, но пък имам доверие на другия, че не би ме компрометирал.

Беше много особено усещането, мен да ме питат за мнение. Аз да избера и от това да зависи нещо различно от моето бъдеще.

Брат ми дори, с когото споделих, се възхити, че са ми дали подобна възможност. Детето ми още невинно и наивно само каза, че не би изразил мнение, а би оставил на друг да реши.

Така или иначе това ще се случи. Друг реално ще реши.

Съвестта ми е чиста.

Но ще "вдигна" темата, ако има развитие.

До колкото разбирам темата е по-скоро за повишаване на самочуствието на авторката, от колкото за успокояване на съвеста.Авторката явно е очаквала да и се възхитим като брат и,че някой отгоре и поискал мнение да ли да повиши някой човек,  обаче по-скоро се изложи като ни сподели, че спънала човека от повишение само защото ъъъъ... не го чувствала достатъчно близък..... ъъъ е/аси аргумента често.Това показва само едно незряло поведение, лишено от всякаква рационалност и стабилност.

 

преди 16 часа, Maleficient написа:

дали подобна възможнос

Което, ако се замислиш може и да е нож с две остриета - например ако си била проти е можел да отиде при човек, за кото те е питал и да те тропне. Чисто теоретично. 
Или както си се изказала положително, после ако стане някакв гаф да дойде и да ти соли..."'що те послушах, к'ви са тия глупости..."

на 24.09.2020 г. в 21:57, Maleficient написа:

Но отдавна не бях изпитвала такова колебание ...

По-скоро теста е бил към теб. Дали може да взимаш решение. 

В една екипна работа не би следвало колеги да се заглеждат в "чуждото канче". 

След като имаш колебания, то е имало два варианта:

1. Да кажеш = Не! (с аргументи или без)

2. Да кажеш = Не мога да преценя. 

Сама казваш, че другия е в "достатъчно добра позиция в момента да решава и сам".

Според мен е било изпит до колко ще си лоялна към фирмата. 

Успех.

п.п. Да, клишето "личните взаимоотношения не трябва да повлияват в професионалната сфера" е меродавно! Когато си на работа твоята съвест трябва да е към работата, а не към личностите които я извършват.