Новозаветни текстове

Доний К. Донев, 07.06.2006

Едно задълбочено изследване на произхода и предаването на новозаветния текст неминуемо достига до въпроса, колко и какви части от текста са достигнали до нас днес? Имайки предвид малкото на брой ръкописни грешки, поправки и текстови вариации, може да се заключи, че новозаветният текст като цяло е бил достатъчно добре запазен, за да може да предаде основното си послание. На базата на познатите днес новозаветни ръкописи учените са съгласни, че 7/8 от новозаветния текст е абсолютно сигурен. Дори с минимални текстови вариации, първоначалното значение на останалата част е известно или, дори ако не е, вариациите не променят съществено значението на дадения пасаж. За труд, който е толкова стар и толкова разпространен, текстът на Новия завет, познат днес, е достатъчно добър. Никой от известните – древни или съвременни – целенасочени опити да се промени или унищожи първоначалното значение на текста не е успял. Въпреки дълговековното предаване и преписване на новозаветните ръкописи информацията, запазена в тях, е теологически кохерентна.

Въпреки това различни вариации допринасят за създаването на богословски и лингвистични спорове, които, дори и да не засягат никои от доктрините на църквата, са все пак важни. Новият завет е достигнал до нас в четири основни текстови форми: 1. старогръцки ръкописи; 2. древни преводи; и 3. цитати от древни автори, използващи текста на Новия завет.

Последните са често фрагментирани, тъй като целят използването на малки части от текста, които са в синхрон с дадена теза или апология. Въпреки това те представляват богат източник, тъй като едно голямо мнозинство древни автори използват текста на Новия завет. Техните цитати не са винаги акуратни, но могат да бъдат датирани с определена точност, което от своя страна помага за установяване хронологичната история на промените, вариациите и интерпретациите на текста.

Древните преводи на Новия завет, наричани още версии, са интересни при наблюдаване на мултикултурното предаване на текста и неговото послание. Но в много от случаите преводачите са имали за цел да предадат значението на текста, а не да запазят оригиналната му лингвистична структура. Това прави проследяването на използваните оригинални текстове почти невъзможно, както е в случая със старославянските преводи на Новия завет.

Единствен цялостен източник остават старогръцките ръкописи, запазени до наше време. Най-старите измежду тях датират от 2. век, най-късните – около 15. век, с падането на Константинопол (1453 г.) и първото печатно издание на гръцкия Нов завет (1516 г.). Съществуват малко повече от 3000 гръцки ръкописа на Новия завет. Около 90% от тях са писани в минускул, а останалите са унициални и папируси. Новозаветните папируси датират между 2.–8. век. Обозначават се с латинската буква P и номер, определящ възрастта и реда на намирането им. Днес са познати около 100 новозаветни папируса. Между тях P13, P45, P46, P47, P66, P72, P74, и P75 са с най-голямо значение.

Унициалните ръкописи са написани върху кожен носител, в същия шрифт и период като папирусите. Те са използвани между 3.–11. век. Някои от най-запазените унициални ръкописи са по-стари от повечето новозаветни папируси. Първоначално са обозначавани с главни латински букви (A, B, C, D), но тъй като са намерени над 300 унициални ръкописа, става нужно да се използват букви от гръцката и от еврейската азбука. По-късно се налага опростяване на обозначителната система и днес този вид ръкописи са приели цифрова система на наименуване, като даденият номер е предшестван от нула (A е познат като 02, B – като 03, и т.н.). Въпреки това по-известните ръкописи все още се наричат с познатите им имена (например Codex Vaticanus B или 03).

Останалите новозаветни ръкописи са минускулните (9.–15. век). Константинополските монаси (под ръководството на книжовника Теодор) разпространяват стила изключително бързо и с лекота. Най-ранният познат MSS, използващ минускул, е Четвероевангелие, писано в Константинопол през 835 г. Броят на познатите днес е около 2850. За обозначаването им се използва цифрова система за наименуване. Ръкописите, използващи минускул, се класифицират в четири групи:

* Codices Vetustissimi – 9. век и първата половина на 10. век;

* Codices Vetusti – от средата на 10. век до средата на 13. век;

* Codices Recentiores – от средата на 13. век до средата на 15. век;

* Codices Novelli – произведени след откритието на пресата на Гутенберг.

Четвъртата група новозаветни текстове се наричат лекционери – книги или списък на текстове от Писанията, които се четат в църковна служба. След 3.–4. век е разпространена и практиката за прочитане на даден библейски текст в определен ден или празник от годината. По-късно избрани пасажи се събират в отделни книги, познати като Профетологион (с текст от пророческите книги), Евангелариум (с текст от Евангелията) и Апостолос (с текст от книгата Деяния). Тази група ръкописи не е особено добре изследвана, но въпреки това може да се предположи, че подредбата на текста с цел визуално улеснение е достатъчен фрагментарен фактор, който както при преводните версии би затруднил установяването на оригиналните източници, а с това и достоверността на изследвания текст.

Семейства и типове новозаветни текстове

Доний К. Донев, 07.06.2006

Локалните новозаветни текстове (текстове, преписвани и използвани в определена географска област) се развиват в ранната църковна история във или около големите антични центрове, като Антиохия, Александрия, Рим, Картаген, Константинопол. Нови преписи са били нужни за използване в новосъздадените църкви и този процес обуславя нуждата от постоянно преписване на ръкописите и тяхното последователно разпространяване, а с това и появата на множество текстови вариации, придружаващи тези процеси.

Характеристиките на един локален текст са по-трудно идентифицирани, когато той е повлиян от други външни варианти. В ранните ръкописи обаче се забелязва тенденция към развиване и запазване на определен локален тип вместо безразборно компилиране на различни групи от текстове.

Днес учените идентифицират различни типове текстове, запазени под формата на новозаветни ръкописи, чрез сравнение между техните характерни четения и цитати от църковните отци. Наличните новозаветни текстове се класифицират по произход в четири основни групи, наричани семейства или текстови типове: александрийски (неутрален), западен, кесарийски и византийски.

Александрийски (неутрален) текст

Александрийският текст, наричан от Уескот и Хорт неутрален, обикновено се счита за най-верния препис, запазил характеристиките на оригиналния текст. Този препис е аскетично кратък или в повечето случаи вариантите, които предлага, са по-кратки от тези на други преписи. При него липсва граматическа и стилистична полировка, характерна за византийските преписи. В началото за главните текстови свидетели се смятат само Сodex Vaticanus (B) and Сodex Sinaiticus. Но новооткритите Бодмер-папируси (най-вече P66 и P75, преписвани в края на 2. век) дават доказателство, че александрийският текстов тип е съществувал като архитип още в началото на 2. век. Сахидските и бохарски версии също съдържат типични александрийски варианти.

Западен текст

Западният текст, разпространен в Италия, Гаул (Галия), Северна Африка и дори Египет, може да бъде проследен до средата на 2. век. Използван е от Маркион, Тациян, Ириней, Тертулиян и Киприян. Към него спада египетският папирус P38 (300 г.) и P48 (края на 3. век). Най-важните гръцки преписи от западен текстов тип са Сodex Bezae (D) (5.–6. век, съдържащ Евангелията и Деяния на апостолите), Сodex Claromontanus (D) (6. век, съдържащ Павловите послания) и Сodex Washingtonianus (W) (съдържащ Марк 1:1–5:30 от края на 4. век).

Главната характеристика на западните текстове е готовността за перифразиране. Думи, фрази и дори цели изречения са свободно променяни, изпускани или прибавяни. Този процес понякога цели хармонизация между използваните варианти, а в други – включването на материали от апокрифи или традиционни текстове. По тази причина новозаветните преписи от западен тип често са по-дълги от останалите. Ето защо е изненадващо, че множество западни варианти изпускат края на Евангелието от Лука и няколко други места, които присъстват дори в аскетичните варианти на александрийските преписи.

Въпреки че в края на 19. век някои учени предпочитат тези съкратени варианти като по-автентични, Уескот и Хорт ги наричат „западни неинтерполации” (букв. невключвания). На базата на Бодмер-папирусите много учени днес считат тези варианти като ненужни отклонения от оригиналния текст. Проблемът по използването им е очевиден, особено при Деяния на апостолите, която книга в западния текстов тип е 10% по-дълга.

Кесарийски текстове

Кесарийските преписи, които възникват в Египет, са пренесени в Кесария от Ориген, където са използвани от Евсевий и др. От Кесария са пренесени в Ерусалим, където са използвани от Кирил и арменската диаспора в града. Вероятно арменски мисионери пренасят текста в Грузия, където повлиява на грузинската версия и на унциален гръцки ръкопис от 9. век, известен като Сodex Koridethi (Q).

В последствие промените в кесарийските преписи са многобройни. Предполага се, че те са смесица от източен текстов оригинал от около 3. век с характерни западни и александрийски варианти. Забелязва се стремеж към елегантност в стила на изразяване, което е характерно за византийските текстове. Подобни текстове са запазени до днес. Техният произход е антиохийски. Това са старосирийски преписи, включващи синаитски Евангелия и цитати в трудовете на Афраат и Ефрем.

Византийски текстове

Византийските текстове, наричани още сирийски (Уескот и Хорт), коине (Вон Соден), еклезиални (Лейк) и антиохийски (Роупс) са между най-късните новозаветни текстови семейства. Характеризират се с яснота и пълнота на изразяване. Множество грешки от предишни ръкописи са поправени, а определени езикови трудности са представени алтернативно. Конфронтиращи се източници са представени като обобщаващ вариант (конфлация), който хармонизира различните четения.

Крайният текст е завършен в Антиохия Сирийска и пренесен в Константинопол, откъдето е преписван и разпращан по цялата Византийска империя. Той е най-добре представен от Сodex Alexandrinus (съдържащ Евангелията, Деянията на апостолите, Посланията и Откровението), по-късните унциални ръкописи и огромен брой минускулни ръкописи. Ето защо с малки изключения на ръкописи, запазващи ранния текст, от 6.–7. век до пресата на Гутенберг (1445–1456) византийският текст е считан за авторитарен, заради което е и широко разпространяван. Именно византийският текст става основа на първите печатни издания на гръцкия Нов завет. За нещастие византийският текст, с който ранните издатели работят, е късна вариация, съдържаща множество грешки, неточности, което от своя страна води до множество от текстовите проблеми, които остават неразрешими и до днес.

Още по интересен е въпроса, защо в Брит Хадаша се мъдрят същите тези текстове, на същите тези несъвременни на Исус автори!

Брит Хадаша е НЗ ... та и аз това питам/ама като включи някой на автопилот му убягва какво точно питам /.

Отговорче да имате иначе?

Брит Хадаша в специален превод и с множество коментари, е предназначен да обслужва потребите на еврейските месиански общини. Набора автори и текстове, както и основното съдържание не се различава съществено от другите компилации. Значи в такъв вид е достатъчно добър да бъде част от "новата единна и вечна Тора", както се изразява Давид Щерн в коментарите към неговия превод на Еврейския Нов Завет...

Отговора е налице!

По грешно разбиране на Брит Хадаша здраве му кажи

Има съществена разлика и Вие;или не я виждате; или не я разбирате.

Няма евреин ; независимо дали е месианец или ортодокс който да вярва че Йехошуа е Бог..така както е в християнския Нов Завет и това го запомнете хубаво; че да не се излагате толкова елементарно;когато решите да се правите на всезнаещ.Евреите имат един ;единствен Бог и това е Йехова!!!Йехошуа е Машиях!!

Че аз къде съм казвал, че евреите вярват в Христос?

В Брит Хадаша се доказва правото на Йехошуа ха Машиях; да бъде Мелех Израел/цар на Израел/ и това се разглежда чрез родословието на Йешу в което се търси да се докаже царската връзка на наследието. ..като се доказва че той е от царското коляно на Давид;а не от това на цар Йехония над когото тегне тежко проклятие.

Това, което казвам е, че Брит Хадаша (Еврейският Нов Завет) представялява същата компилация от автори и книги, като Новият Завет и това не представлява проблем за месианските евреи, те си ползват завета такъв какъвто е. Защо тогава това да е проблем за християните?

Павел дари християните с Бог Иисус опорочи вярата на иудеите.

Същите тези послания, на същия този Павел, присъстват в Брит Хадаша и евреите си ги четат и интерпретират по тяхно му - без да смятат, че опорочава вярата им!

НЗ дължите на митраиста император Константин и този НЗ няма нищо общо в основната си част с Брит Хадаша...където само се споменават изпълнението на пророчествата ;че ще дойде Машиях.

А пък ето тук :

Брит Хадаша е НЗ ... та и аз това питам/ама като включи някой на автопилот му убягва какво точно питам /.

...

утвърждаваш, че Брит Хадаша е идентичен с Новият Завет. Последно, няма нищо общо или е идентичен? В един от двата поста си ни излъгала!

Най-известният фарисеин е Павел...този който от ранна възраст е възпитаван да живее и преподава Тора като равин;този който живее по законите на Тора и същевременно отхвърля Тората;този който създаде християнството;нарушавайки вярата на иудеите и този който се "скри "зад гърба на Йешу без никога да го е познавал и виждал.Павел..един безнадеждно противоречив "учител";римски гражданин;който създаде християнството единствено като противовес на иудеите които го възневидяха заради предателството към древната им вяра;един от тези за които Йешу каза:

Мотивът за покаялия се грешник, който става свят човек, е много типичен мотив в митологиите и религиите. Обикновено служи като по-силно въздействащ пример - щом противникът е приел твоята вяра, значи тя е много силна.

Та когато човек чете такива текстове, трябва да търси малко по-дълбок смисъл от този, който стои на повърхността.

Уважаеми Готик;

знаете ли ;какво означава буквалния превод на думата Vulga-ta?!?

За "Vulga-ta" не знам, но пък поназнайвам това-онова за Vulgata.

А и това не виждам с какво се отнася към поста ми, който сте цитирала.

PS: Вече сме обсъждали отношението между раса и език в една друга тема.

Кажи сега;драги Кен;защо писания на хора които са били близки до Йешу; не са включени в НЗ;а са включени такива които са писани столетия след смъртта му?!?!

За да бъде Библията по-взаимосвързана между отделните си части.

Библията изобщо не е свързана в отделните си части;а даже е много несвързана.

Напротив!

Прието е Библията да се чете по следния начин: Старият Завет се чете алегорично, а Новият Завет - буквално.

Значи това се приема буквално:

Откровение:

1 И видях звяр, който излизаше от морето, и имаше десет рога и седем глави; и на роговете му десет корони, и на главите му богохулни имена. 2 И звярът, който видях приличаше на леопард, и краката му бяха като крака на мечка, устата му като уста на лъв; и змеят даде нему силата си, престола си и голяма власт. 3 И видях една от главите му като че ли смъртно ранена; но смъртоносната му рана оздравя; и цялата земя учудена отиде след звяра и поклониха се на змея по причина, че даде властта си на звяра; 4 поклониха се и на звяра, казвайки: Кой е като тоя звяр? и кой може да воюва против него?

Разбира се, че се приема буквално.

Това е видение, а не описание на реално протекло събитие. Видението е насочено към бъдещето и е вид предсказание. В този смисъл то трябва да се чете буквално.

Редактирано 16 февруари 201214 г. от gothicrock (преглед на промените)

Уважаеми Готик;

Откровение ;изобщо не е за бъдещи събития;те вече са се случвали...само човек освен Библия; трябва да поназнайва и история..другото са адвентистки глупости;които цял ден клечат и чакат новините от радио Ватикана.

С това потвърждавате, че Новият Завет трябва да се чете буквално, както и че в него има определена истина. Тези две неща обаче влизат в много сериозно противоречие с досегашните ви твърдения.

1 Как възприемате буквално едно нещо дето е видение/тоест не е реално и буквално/

Видението показва какво вижда субектът, а не е фактологично описание. Да поясня! Ако аз кажа, че в момента до мен стои един дракон, и твърдя, че това е фактологично наблюдение, това очевидно не може да бъде истина, тъй като в нашия свят не съществуват дракони. Значи в буквален смисъл не може да кажа, че до мен има дракон. Обаче ако го кажа в преносен смисъл и по този начин давам ценността оценка на човек, който седи до мен, тогава моето твърдение трябва да се възприема метафорично и може да описва човек, който се намира около мен. Ако обаче кажа, че съм имал видение с дракони, това вече не е описание на фактологично положение на нещата и не подлежи на проверка, но за сметка на това може да се помисли за това какъв психологически опит съм имал и да му се даде определена квалификация.

Да се върнем към Библията. В свещените текстове често се описва определен трансцендентален опит или събития, които имат свръхчовешки характер или са отвъд обикновения човешки опит. Всеки свещен текст е обект на вяра и определени правила на тълкуване, така че ако вярващият признае видението за Апокалипсиса, той го възприема като реално предвещание на бъдещи събития и в този смисъл го възприема като буквално.

:)

Да разгледаме нещата едно по едно.

престани да се въртиш около думите душице;щото така само се набутваш в противоречия. В Откровение съвсем детайлно и фактологически си е дадено описанието на змей .Ти;пък съвсем откровено си признаваш че вярваш на видения.

Аз казвам по какъв начин вярващият възприема Библията. А от мен лично казвам на какви правила се подчинява тълкуването на Библията.

1 Значи ;видението за един змей се възприема буквално;а разпъването на Йисус;дето апостолите се кълнат ;че са го видели лично е алегорично ??

Видението се възприема като достоверно (фактологично), тъй като се счита за пророчество, но пророчеството използва символи, т.е. възприема се за достоверно (буквално) предзнаменованието за Апокалипсиса, но съдържанието има и символичен характер.

Разпъването на Христос се възприема буквално и фактологично.

2 Значи; Иисус като казва "И други овце имам"......говори за добитък;а не за хора които са негови последователи??

"Овцете" са метафора, тъй като Исус се възприема като пастир (водач) - както пастирът се грижи за овцете си, така водачът се грижи за спасението на душите на последователите си. В случая това са изразни средства от времето на писането на тези текстове.

Редактирано 19 февруари 201214 г. от gothicrock (преглед на промените)