Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

10 болести, застигащи ни по духовния път


Препоръчан отговор


obekti.bg
 

10 болести, застигащи ни по духовния път

 

1. Духовен „фаст-фууд“. 

Когато духовността се смесва с култура, която цени скоростта, многозадачността и получаването на незабавно удовлетворение, получаваме духовен „фаст-фууд“. Той се явява резултат на широко разпространените и напълно разбираеми фантазии за това, че лесно и бързо можем да се отървем от страданията. Обаче трябва да ни е съвсем ясно: духовната трансформация не може да се достигне ненадейно и необмислено.

2. Изкуствена духовност. 

Изкуствената духовност се проявява в това, че човек разговаря, облича се и постъпва така, както си представя, че би правил духовния човек. Това е вариант на имитация, както например плат с рисунка на леопард имитира истинската кожа на леопарда.

3. Объркана мотивация. 

Макар стремежът ни към израстване да е винаги истински и чист, той често се смесва с по-низши мотиви като да бъдем обичани, желание за принадлежност, желание да запълним вътрешна пустота, убеждение, че духовният път ще отстрани страданията ни, и духовни амбиции – желанието да бъдем особени, най-добрите, „единствени по рода си“.

4. Отъждествяване с духовен опит. 

В този случай егото се отъждествява с духовен опит и си го присвоява. Започваме да вярваме, че въплъщаваме това прозрение, което някога ни е посетило. В повечето случаи тази болест не се задържа. Но в хората, които се смятат за просветлени и/или стават духовни учители, тя се задържа дълго.

5. Одухотворено его. 

Тази болест се появява, когато самата структура на егоическата личност се отъждествява дълбоко с духовните идеи и концепции. В резултат се получава непробиваема егоическа структура. Когато егото се одухотворява, ставаме неуязвими за помощ, нова информация или конструктивна обратна връзка. Ставаме непроницаеми, духовният ни растеж спира и всичко това е в името на духовността. 

6. Масово производство на "духовни учители". 

Има няколко широко рекламирани духовни традиции, които постоянно произвеждат хора, които се смятат за просветлени или учители, но всъщност не е така. Това е като някакъв духовен конвейер: малко сияние, малко прозрение и – оп-а – ти си просветлен и може да просветляваш околните в същия стил. Проблемът не е в това как обучават тези учители, проблемът е в това, че те се представят за духовни учители.

7. Духовна гордост. 

Духовната гордост възниква, когато след многогодишни напрегнати усилия практикът действително достига определено ниво на мъдрост и използва това достижение, за да оправдае липсата на по-нататъшна практика. Усещането за „духовно превъзходство“ – е още един симптом на тази болест, предаваща се по духовен път. Симптомът е фино усещане за „аз съм по-добър и по-мъдър от останалите, защото аз вървя по духовен път“.

8. Колективно съзнание. 

То още се нарича групово мислене, психология на култа или болестта на ашрамите. Това е коварен вирус, много подобен по доста свои елементи на традиционната съзависимост. Участниците в духовната група сключват между себе си фино и неосъзнато споразумение за това как е правилно да се мисли, говори, облича и действа. Личностите и групата, заразени от „колективно съзнание“ отхвърлят другите личности, ценности и обстоятелства, които не се вписват в техните правила.

9. Комплексът на Избрания. 

За съжаление, комплексът на избрания се отнася не само за евреите. Това е убеждението, че „нашата група е по-духовно развита, силна и просветлена или по-просто казано, най-добрата от всички останали групи“. Има много важно различие между разбирането, че човек е намерил правилния път за себе си, учителя за себе си или своя група от съмишленици и усещането, че той е намерил Единствените такива.

10. Смъртоносния вирус „аз достигнах“. 

Тази болест е особено опасна, доколкото може да бъде и смъртоносна за духовната ни еволюция. Това е убеждението, че сме постигнали целите на духовния път. Когато това се загнезди в нашата психика, духовният ни прогрес спира. Когато започваме да вярваме, че сме стигнали края на пътя, по нататъшното ни израстване се прекратява.

===============

Коментар на рамус:

Малкото думи, с които са описани горните основни моменти заблуждават че е изчерпателно. По всяка "болест" могат да се напишат цели схеми с обяснения и абстрактни понятия - разбира се, относно компетентни и грамотни хора.

Самата идея за "болест' е ясно, че е символична, в случая. Описаното са етапни явления, които са съвсем общо и условно обозначени схематично. Всъщност никое от тях не протича самостоятелно и границите между тях доста се размиват в практиката на саморазвитието. Налични са литературни заглавия, които касаят същото и за който е сериозно ангажиран и достатъчно узрял за да се интересува с цел практическото си изчистване.

Всички "болести' от описаните, както и много други 'съпътстващи' развитието, явления, са всъщност производни на естествените човешки ограничения, неизживени и неизраснати стремежи, импулси, несъзнавани процеси като страх, стремеж за изход от объркване, страдание, дисонанси от конфликти. Събираемото на всички изброени, е сред всеки човешки субект и то е изходно положение за неговото отработване, израстване и... "оздравяване".

И така - "попътен успех" !

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване