Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Кога партньорът ни се превръща в емоционална патерица?


Препоръчан отговор


mila.bg

Кога партньорът ни се превръща в емоционална патерица? ( с коментар от рамус )

От Вяра Султанова

Ако сте твърде емоционално зависими от партньора си, може да го използвате като емоционална патерица. Всъщност, търсейки любовта на друг човек, вероятно сте спрели да обичате себе си.

Любовта и връзките са теми, за които хората винаги обичат да говорят. Усещане, което може да бъде толкова завладяващо и градивно, но същевременно и изключително разрушително. В зависимост от това как я изграждате или използвате, любовта може или да ви мотивира да растете, или напълно да спре развитието ви.

В общество, където идеята за романтична любов надделява, понякога е трудно да се изгради здравословна и любяща връзка, която да протича гладко. Един особен проблем в любовта може да възникне, когато хората се окажат твърде емоционално зависими от партньорите си. Когато това се случи, се казва, че използват емоционални патерици.

Детството се отразява на отношенията ни

Твърде често психолозите се срещат с хора, чиято Ахилесова пета е любовта. Тези хора могат да функционират отлично в службата и в семейните и социалните си взаимоотношения. Що се отнася обаче до връзките, те просто се разпадат. Защо се случва това?

Преживяванията в детството и юношеството са склонни да оставят своя отпечатък. Връзката с родителите, техният родителски стил и слабо развитото чувство за самочувствие могат да положат основите на токсичните взаимоотношения.

Ако не сте се чувствали сигурни и уверени в себе си като дете, може да ви е трудно да покажете тези умения като възрастен. Ще откриете, че във вас има празнота, която по някакъв начин се нуждае от запълване.

Не е въпрос обаче да се намери някой виновен. В крайна сметка, никой не е съвършен. А родителите грешат. Освен това живеем в общество, което „принуждава“ мама и татко да прекарват време далеч от дома си, живеейки живота с бързи и често стресирани темпове. Следователно семейните проблеми обикновено се пренебрегват.
Заради това често родителите едва забелязват, че децата им започват да се чувстват самотни. Те смятат, че родителите им, които са тяхната отправна точка в живота, вече не са на разположение. Тогава възниква идеята за „изоставяне“.

Пустота и емоционални патерици
Ако си счупите крака и се наложи операция, обикновено ви предписват инвалидна количка или патерици. Тези помощни средства ви помагат да преодолеете временната си липса на способности и благодарение на тях може да продължите живота си. Това се случва, когато физически се нуждаете от патерици. Те продължават да функционират вместо крака, докато не може да се справите без тях.

Същото обаче може да се случи психологически с любовта. Защото поради отсъствието на родителите ви или злоупотреба и травмата, които може да сте претърпели в детството, вие сте създали празнота в живота си. В душата ви има „дупка“, която продължава и до зряла възраст. Тази празнота е толкова болезнена, че тръгвате да търсите нещо като патерица, която да ви помогне да функционирате. Откривате, че тези емоционални патерици не работят толкова добре, колкото реалния крак.

Запълване на празнотата
Ако решите да запълните празнотата в живота си с партньор, обикновено в крайна сметка повтаряте това, което сте преживели в детството си. Всъщност сте склонни да избирате партньори, които са подобни на тези, които вече сте познавали. Това е така, защото мозъкът се чувства добре, дори ако в крайна сметка споменът и усещането са болезнени.

Това, което се случва е, че връзката не работи. Всъщност става токсична. Тази липса на нещо, което изпитвате, поражда чувство на ревност, притежание или зависимост. Това е така, защото се опитвате да попречите на това чувство за „изоставеност“ да се върне.

Освен това е възможно партньорът ви да се отнесе лошо с вас или да ви изостави, точно както ви се е случвало в миналото. Това не е случайност. Просто когато „разработвате схема на любовта”, е нормално да продължите и да намерите друга схема, която „допълва“ първата.
И затова в крайна сметка казвате: „Винаги е едно и също, никога нямам късмет в любовта“.

Без дори да сте наясно с това, вие повтаряте ситуациите от детството си. Това е така, защото сте мотивирани от огромен страх да останете сами, да не бъдете изоставени. След всеки партньор, който намерите, и всяка връзка, която се провали, празнотата във вас се увеличава. Тя се храни с идеята за изоставяне и провал в любовта.

Къде се проваляте?
За да отговорите на този въпрос, трябва да осъзнаете, че използването на емоционална патерица не е отговорът. Може да работи в краткосрочен план, но проблемът ще се превърне в голяма тежест напред по пътя.
Използването на емоционална патерица може да ви създаде фалшива илюзия, че самочувствието ви се подобрява и че накрая всичко ще се получи добре. Но това не е така. Тъй като преди връзката да заработи за вас и случването на истинската любов да е безпроблемно, първо трябва да предадете тази любов, която смятате, че ви е необходима, от някой друг на себе си.

Без съмнение ключът към освобождаването от емоционалната ви патерица е да осъзнаете, че макар че е вярно, че като дете сте се нуждаели от любовта на родителите си, сега сте възрастен и трябва да сте независими.

Растете, когато се научите да се прегръщате, да се чувствате добре със себе си и да говорите с вътрешното си Аз. Ето защо първо трябва да се сприятелявате с уединение. Принудете се да останете сами за известно време. Направете планове да правите нещата сами, научете се как да толерирате скуката и всякакви други емоции, които сте изпитали.

Няма да имате зависимости, липси, нужди. Започнете връзка, защото тя ви допълва и защото е лесна, здравословна, забавна и красива, а не защото имате нужда от нея. По този начин вече няма да имате нужда от тази емоционална патерица. Ще минавате през живота си без помощ и освен това тази празнота във вас ще бъде изпълнена със собствената ви любов към себе си.

============================================

п.с.

коментар на рамус:

Явлението "Емоционална патерица' е част от социалните явления - т.е. от взаимодействията на всеки човек с човешката среда около него. Явлението е задължително ехо от неориентирано и емоционално неадекватно детство, чиито резултати остават за цял живот.

Явлението Емоционална Патерица е типично за емоционално незрели хора, които не могат да преживеят някои свои дефицити от своето детство. То е и причина много хора да не го преживеят цял живот, с идеята че са "незавършени" и инстинктивно цял живот се стремят да намерят някой, който да ги допълва. Не само емоционално, а и във всякакъв смисъл.

Същото явление, което е в заглавието на тази тема, е част от т.н. "социални зависимости" - отношения при които усещането за лична непълнота (празнина) се компенсира непрекъснато с участието на "другите" около нас. Това е естествена част от детските години на всеки човек, но при определени човешки субекти не се израства и се блокират неговите последващи етапи в емоционалното и личностно развитие. 

Естествения човешки път в социума, по принцип, е - от детските възрасти, постепенно да се преминава от зависимост, към все по-нарастваща независимост и овладяване на лично пространство , към формиране на независима личност. Постепенно това да преминава към оцялостяване на личността, за да може да се продължи пътя на нейното развитие към "следващи етапи" в развитието. Пречка за това се явяват множество от процеси, при които личностното развитие се блокира от множество фактори. Резултатите от това са огромно множество и разнобразие, но в основата на всички тях е проявата на т.н. "социални зависимости".

Ролята на зависимостите предпоставя прояви на напрекъснато усещане за лично неудовлетворение - т.н. "недостатъчност", което в зависимост от силата си, от неговите когнитивни неврологични и характерови особености се компенсира през привиждането на "нужното" сред хората около нас. Най-силно това се проявява именно в отношенията, наречени "връзки", но не само в тях, а и сред всички нива на социалното общуване.

Самото понятие ВРЪЗКА - характеризира именно такива отношения, при които взаимното компенсиране е основата им. В най-честия му смисъл - именно емоционалното взаимно компенсиране, но много често то се разпростира и сред много по-широки житейски проявления - неспособност за избори, за взаимни компенсации при тревожност, при негативни пропадания и страхови кризи...

Все пак - поради спецификата на самите особености на участниците в отношенията тип ВРЪЗКА, може да се стигне до взаимно "вкопчване" и до усещане че "другия" е нещо като "липсващата друга половинка"... Това много често се постулира сред социума като идеята за "сродна душа", за "личната половинка, с която да направим едно общо цяло".

Явленията, които се основават на "усещане за недостатъчност" ( и незавършеност/празнота) са много широк спектър сред социума. Но сред крайните проявления на "тежките случаи" се развиват психотични и маниакални форми на "вкопчвания", на представни вътрешни "филми" за "Избрания", наличия на невротични "влюбености", та до явленията наречени "сталкеринг".

Всичко това са различни форми на народни популярни мотиви, които са изключително магнитни именно за хората, които са остро усещане за "недостиг". А такива хора никак не са малко...

  • Ха-ха 1
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване