преди 45 минути, Белгиеца написа:

Ти не знаеш истинската причина довела до депресията му, ама даваш акъл.

Ти пък не знаеш дали изобщо е в депресия или е друго, но си готов с диагнозата ...  

Може би ти не разбираш нещо, но ти харесва ролевата игра, защото скучаеш ...  

Развитието на личноста в България, както и в други комунистически държави, пропуска много доказани елементи от преди 50/70 години. Като за начало може да разгледаме ескперимента на Хари Харлоу, професор от Стандфорд, който е отделял малки маймунки от майки те им. След известен период от време малките маймунки започнали да развиват депресии, типични за тяхното поведение. Следващите етапи от експеримента включвал поддържане на нисък прием на храна( food deprivation), като след това в един и същ момент на маймунката се е предлагала бутилка с мляко и плюшена маймуна с размерите на биологичната майка. В първия момент малкото скача към играчката с вродената си любов към майката, но поради липсата на обратна връзка от страна на "майката" то няколко месечния индивид пак изпадал в така нареченото депресивно състояние. Този експеримент опровергава твърденията на Джон Уотсън, британски детски психолог, баща на behaviorism, който твърди че един родител трябва да се държи делово с детето си за да го възпита. С това искам да кажа, че един родител трябва да дарява с любов наследниците си. 

За да стане по-ясна картината на автора( а и на други) на темата е хубаво да знае, че при развитието на човека има три фактора изключително важни за нормалното му израстване. Richard Ryan и Edward Deci имат много интересна, и преди всичко доказана теория, за мотивацията, която е в основата на всичко ( поне за мен).  Първо човек трябва да има автономност, тоест да притежава собствените си емоции и чувства, както и действия. Да речем автора на темата е искал да бъде художник, но родителите му казали че ще бъде адвокат, така по този начин те омаловажават неговото мислене и действие като личност, но впоследстие очакват от него повече от него пак като личност. Второ competence, той или тя трябва да има влияние на средата в която живее и/или действа, независимо от възраста всяка личност ще се облагодетелства ако мнението му е взето под внимание. Да речем семейството на автора е пред дилема за решаване на важен семеен въпрос, вземането под внимание на неговото мнение ще "внедри" чувството за "важност" към тази малка общност. Естествено тук е мястото да се каже, че за всеки индивид е важно да знае и да бъде информиран какво се случва със средата около него. На трето място е belonging  всеки индивид трябва да усеща чувстото че принадлежи на дадена общност, било то работно място или семейна среда. Ако средата се случват различни събития, но индивида е "държан" далеч от случващото се той или тя няма да изградят връзка с хората около него. Да речем фирмена вечеря, но един служител не е информиран и не е поканен на това събитие, така той или тя няма да се чувства част от тази среда и съответно това ще доведе до деморорализация, липса на вяра и потенциално себедоказване/възпортивяване по един или друг начин.

Естесвено казаното до тук трябва да бъде комуникирано с правилните действия и small talks, родители лишени от емоции и емоционална интелигентност са в пъти по-склонни да имат проблеми с наследниците си, като трябва да се знае след/около 12-тата годишнина всеки подрастващ иска да изразява себе си чрез думи и действие. Всяко подтискане на тази нужда ще води до негативен ефект, колкото повече един млад човек знае смисъла на съществуването си, толкова по-малко ще има нужда да се прави на идиот сред приятели или да се затвори в себе си да мисли как да се самоубие. 

За липсата на желание трябва да се знае, че първо е много просто да се разбере, второ променя се! Пещерния човек е имал immediate reward, излиза на лов и се връща с плячка( хипотетично), модерния човек ходи на работа и получава заплата накрая на месеца( а в този случай не получава), което си е delayed reward. Тука трябва да знаем,че хората не работят за пари ( не че работят само за слава). 

За да продължа ще опиша първо искам да добавя на кратко - Fredrick Hertzberg е развил интересна теория, макар че се отнася за работното място също може да се вземат някои елементи за семейната среда. Според него ( и в продължение на Маслоу) човек има нужда от мотивация-а това представлява измерими предизвикателсва+конструктивно мнение от страна на родител/работодател, разпознаване и уважаване на постигнатото от измерима гледна точка на активно действащия ( а не родител/работадател- с думите- е че това е лесно за мен!!!), възможност за себедоказване и част от решението на проблемите. Всичко това има положителен ефект (satisfaction) и идва от вътрешната ни мотивация. От друга страна нещата, който ни демотивират са липсата на нормални условия на труд и живот, като пример заплата, спазване на работното време и задължения. При семейната среда износване на дрехите на по-големите братя и сестри може да е демотивиращо. 

За да може един човек да постигне дадена цел той или тя трябва да може да види/усети награда( reward), както краткосрoчно (immediate) така и дългосрочно (delayed). Пример са диетите при тях ефекта идва бавно, почти незабелижимо, цяла седмица глад и само един килограм надолу, а имаме още 20 да смъкваме. Кога??? Как това ще се случи, естествено трябва да се намери подходящата мотивация. Постигането на дадена цел е необходимо наличието на допамин, той ни дава енергия да се справим със задачите които харесваме. Наличието на дадено задължение, трябва да се знае че самото задължение е субективно, тоест едни и им допада на други не, това се случва поради заучените емоционални рефлекси( или как реагира тялото, тази странна болка под гърдите или този необясним прилив на енергия, или треперенето и прочие). Задачите които не харесваме правим "насила", ама с една голяма мъка дето' никъде я няма, тука няма допамин ама има воля. Аз лично много мразя да правя определени неща, но го правя с единствената цел, че се чувствам отлично вечерта, и сядам на чаша вино и мезе с чувството на удолетвореност. Само това чувство ме кара да се справя с нещата, които ненавиждам, и успявам да ги заъвърша успешно. За да се изгради стратегия за мотивация трябва да се знае как се чувстваме при различните ситуации, като се вземе подвнимание заобикалящата среда-хора, сезон, климат, облекло, възможности, да всички тези неща определят поведението ни. Естевено това не е лесен процес, трябва постоянство и упорство. Тези, който споделиха за депресии, първо на първо трябва да си забранят да стоят в къщи, бъдете сред хора! След това трябва да намерят "награда" за добре свършена работа. Ако хората около вас ви подтискат, това могат да правят, намерете хора които ви мотивират. Успех на автора 

на 10.04.2021 г. в 13:04, dendavid написа:

 Задачите които не харесваме правим "насила", ама с една голяма мъка дето' никъде я няма, тука няма допамин ама има воля.

Все съм казвал, че тая работа с волята в религиите е сбъркана - свобода и воля са несъвместими понятия, ала все не съм намирал подходящите думи, за да го обясня на другите. Волята означава, че не ти достига енергия - е така съм го писал. Горе- долу е същото по смисъл, като няма допамин, идва волята. Или волята всъщност е със негативен заряд, човек проявява воля, когато не иска да направи нещо, но по една или друга причина трябва да се направи - нещо, като например гласуването на избори.

преди 17 часа, sound написа:

Все съм казвал, че тая работа с волята в религиите е сбъркана - свобода и воля са несъвместими понятия, ала все не съм намирал подходящите думи, за да го обясня на другите. Волята означава, че не ти достига енергия - е така съм го писал. Горе- долу е същото по смисъл, като няма допамин, идва волята. Или волята всъщност е със негативен заряд, човек проявява воля, когато не иска да направи нещо, но по една или друга причина трябва да се направи - нещо, като например гласуването на избори.

Аз мисля, че всичко е заучено във времето, като наличието на допамин или липсата на воля! Предполагам само основната фигура може да коментира дали има воля ( ако волята е при липса на допамин, тоест насила). Примерно Елън Мъск е работохолик, това факт ли е че има голяма воля или изпитва удоволствие от работата. Или просто е мотивиран от факти преживяни в детството. 

Връщайки се към проблема на автора трябва да се погледне в миналато, като преживявания, емоции и спомени (по точно как са интерпретирани в съзнанието му), и в настоящетото, като среда думи и действия.

Това е процес, който изгражда личноста в нас. Всичко е субективно, няма правилно или грешно. Тука идва проблема какви искаме да бъдем и какви способности притежаваме за да бъдем такива каквито искаме. Да речем определен индивид иска да бъде актьор, но когато е бил дете родителите му се присмивали на желанието  с коментари " Колко си заблуден" или " Какви са тези глупости" или "Музикант къща не храни", всичко това ще ехти в съзнанието. При вече напреднала възраст това минало ще окаже влияние на индвивида ( естествено всичко е комплексно) емоциалната му наследственост ще "използва" миналото за да сформира съзнанието на възрастен човек. В случая с примера, той или тя може никога да не изгради  вяра в себе си да излезе на сцената, или може да изпитва неизтово удоволствеие от победата над родителите си, или просто да реагира неутрално. Всичко това може да се разглежда като воля и допамин. 

Преди време комуникирах с мъж на средна възраст, който искаше да нарича жените  с които спи "Курви". Примерно по време на акт  обичал да им говори мръсни неща ( границите на нормалното или поне така той си мислеше) " Ах каква малка курвичка си ти, харесва ли ти как ти влиза", естествено това си има причина и се корени в детсвото( предполагам по-правилно да се каже миналото, а не детството). Същия този мъж, вече напреднала възраст и достоен за уважение, е имал ревнива майка който обиждала всяка негово приятелка от много ранна възраст( 6ти клас по негови спомени) с думите " каква е тази курва, която те търси?" или " Онази дето беше на пейката ХХХХХ, дето беше седнала до теб, ако знаеш майка и каква курва е, сигурно и тя е такава". 

И така се сформира емоционалния отговор, къде воля, къде допамин. 

преди 53 минути, dendavid написа:

Примерно Елън Мъск е работохолик, това факт ли е че има голяма воля или изпитва удоволствие от работата. Или просто е мотивиран от факти преживяни в детството.

Предвид милиардите някак тази работа със детството ми издиша.

преди 2 часа, sound написа:

Предвид милиардите някак тази работа със детството ми издиша.

Всъщност е имал трудно детство, и е намирал успокоение в писането на кодове и четене ма книги. НО няма никакво значение, просто обсъждаме теории. 

Цъ - милиардите са достатъчно силен фактор, за да търся някакви причини в детството.

преди 12 часа, sound написа:

Цъ - милиардите са достатъчно силен фактор, за да търся някакви причини в детството.

Херзберг ( не знам дали се пише така на български език) е доказал, че хората не работят само за пари. Парите сами по себе си са средство, но как ще се използват е друго нещо. Теорията му се казва two-factor-theory,  имаме вътрешна и външна мотивация. Приемаме дадена кариера защото обществото я смята за важна, така сме мотивирани да правим нещо за да "изпъкнем", или приемаме да поемем кариера в живота която ни кара да се чувстваме щастливи, това се води от вътрешното ни желание или любопитство. Мъск робити толкова колкото работи един работохолик финансист в лондонското сити, но уви те не са милярдери. 

преди 5 часа, dendavid написа:

Херзберг ( не знам дали се пише така на български език) е доказал, че хората не работят само за пари.

Е поне аз, като работещ, нямам нуждата от авторитети, които да ми кажат за какво работя, но нека те си запишат, че за без пари никой не му се работи. Лондонските финансисти и да не са милиардери, пак са достатъчно добре платени, за да им се работи с охота.

В кратце - настоятелното търсене на причини все във миналото за мен е прекалено: в настоящето също има причини.