Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Самозаблуда - общо описание ( авторска статия)


Препоръчан отговор


САМОЗАБЛУДА - Въведение и опит за общо описание

Самозаблуда е сборно понятие, обобщаващо сложни психични явления от защитен характер. Тези явления са изключително комплексни и многообразни като проява. Но като механизъм и принципи са сравнително сходни и така се поддават на "различаване" и заобикаляне, макар това да е една от най-големите предизвикателства и тест за зрялост и готовност за развитие - за всяко човешко същество.

Самозаблуда - е масов човешки начин за справяне с психични проблеми и е начин за запазване на временен психичен баланс при "претоварвания" или възникване на неразрешими конфликти, вкл и емоционални травми... Всички тия са неизбежни при всяко човешко израстване и Самозаблудата е част от начина на справяне на всеки човешки субект, с тях.

Всяко дете с лекота задейства механизма на самозаблудата, за да използва неговия резултат. Но неговия смисъл е да е само 'временно' (ефекта на таралежа), колкото да премине през стресиращите изживявания, да устои на порива към "разцепване" (разделяне), на което психиката предлага като усещане и на което се противопоставят защитните механизми.

Самозаблуда - е крайния резултат от психични процеси, голяма част от които протичат в несъзнаваното поле на психиката. Това ги прави изключително трудни за наблюдение, извеждане и... управление и заобикаляне. Обаче - нуждата от надмогване на самозаблудите идва от нарастването на тяхната условна "вреда" и довеждането на проблемите от тях, до значими световни фактори.

Съпротивата на всеки човек спрямо надмогването на собствените си заблуди идва по множество линии, които се наслагват и довеждат най-често до това, че самозаблудната версия на реалността, нагласена и подадена на възприятието и съзнанието, става предпочитана пред "това, да я няма".

Самозаблудата довежда всеки човек до усещането че "начина по който възприема света и начина по който си обяснява живота и себе си" е правилен, точен, дава му усещане за яснота... А от тия - допълнително усещане за повече сигурност. Всички тия дават сборно усещането за ЛИЧНА ПОЛЗА, а тя е нещо, с което "мозъкът" е програмиран в хода на еволюцията - да стреми, за да оцелява ( като гаранция за самосъхранение).

Личната полза, която носи самозаблуждаването, преминава и в социална и така многото сходни хора започват да "си я обменят" взаимно. Не е трудно да се проследи влиянието на колективните заблуди като социален ангажиращ фактор. Така се стига до съвсем простият извод - че сходните заблуди в дадена група хора я споява, сплотява, организира и я прави да е устойчива спрямо други групи. Така самите групи от хора, започват да се определят на "свои-чужди" по белезите на "приемане на груповата заблуда и живеенето според нея. Това довежда до усложнението на колективните заблуди - за да предложат на все повече хора "тяхното подходящо парченце" да привидят ползата си, като едновременно колкото повече хора са в сходна социално-договорена заблуда, толкова сигурността и вероятността за оцеляване нарастват, вкл и чрез експанзия.

Силното влияние на самозаблудата в самата социална среда, довежда до това, че самозаблудата започва да се типизира и да се предлага "наготово" в самата семейна среда. Така се предлага готов вариант за "ползване" и условно и опростено така възникват религиите.

Религията не е просто версия на стъкмено, подредено и нагласено обяснение и картина на живота и житейските събития за всеки човек. Въпросът е - че за да оцелява дадена група, тя проявява известен натиск върху всеки свой "член" - да запази своята полза само в рамката която колективно се предлага. Така се стига неизбежно до въвеждането на религиозна картина на живота и света още докато се формира личността на всяко дете, като в допълнение че по принцип личността се формира най-значимо именно в първите години на живота, най-вече под влияние на социалната среда около него.

Когато самозаблудната картина на живота, се вплете в тъканта на личността и се слее с нея, тогава идва ред на "защитаването" й, защото защитните психични процеси имат нужда от "формиране на нещо, което да защитават". Така, когато в личността (образно казано АЗ ) на човека проникне и самозаблудната версия, особено когато е предварително подготвена, обмислена и социално-организирана, всички естествени "влияния" към възвръщането към "живот" без призмата й, биват премахнати направо отвътре, в самия човек. Отделно от от това - социализирането на самозаблудата въвежда и наказания и други мерки, срещу "отклоненията от колективния модел" . Точно както става в самата личност, "колективното съзнание" също е проникнато от приетата полза на самозаблудната си версия, то също се "идентифицира" с нея и по този начин самозаблудата става мощен човешки фактор с огромна значимост за човешкото битие.

И ако хилядолетията история по целия глобал показват развитие на човешките общества именно на фона на самозаблудните версии които приемат в своята проява на "отделност" и обозначаване, то при глобализацията това сепариране и "набиране на потенциал и мускули" вече създава проблем. Проблем - защото в опитите да се отличат една от друга религиите вкарват в описанията и внушенията си "различността" като проблем. Историческото оцеляване пък довежда до това, че в религиите навлизат елементи на "нетърпимост" на принадлежни към различни религии. А тази "сепарация" (разделяне) пораждат противопоставяне, до конфликти... сякаш вечни.

Появата на рационалният подход в човешкото развитие, е дълга и сложна плетка от "опити и провали". Една от причините е, че възниква и се опитва да се разширява на фона на "твърди" религиозни колективни позиции, навлезли дълбоко сред всички социални мащаби. За да се стигне до неговото приемане в колективен план, последните няколко века - отново със сложни процеси, насред съпротивата на огромна инерция.

Както се вижда и досега - проблемите в съпротивата срещу преодоляването на самозаблудите са сякаш безкрайни. Битката се води в полето на всеки отделен човек и така от "сходни хора" се формират вече по нов начин "усещанията за сигурност", които липсват на повечето човешки същества още от деца. Промяната на условията в които живее човека, въобще не доведе до намаляване на естествения фон на тревожност, характерен още от зората на пещерното детство на ХОМО. Това предопределя явлението САМОЗАБЛУДА да продължава да е активен фактор, но пораждащ все повече проблеми в общочовешки план, но заради усещането за полза и дори "спасение" сред всяко човешко същество, което инстинктивно се стреми към (лесен) Изход и Решение. 

Всичко това е огромна и сложна тема и е наивно да се очаква, че в някаква статия, в някакъв кратък текст би бил изчерпателен дори за опростено представяне на такава сложна познавателна материя. Но проблемите... са пред очите на всички ни... И очакват именно нашето "решение" - първо - сред всеки един.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване