Психологията все още е разказ за това, какво е наблюдавал човек у човека и поради това изразните средства са доста свободни и термините биват взаимозаменяеми.

Психично, психологично, психологическо и морално психологическо

На пръв поглед е лесно да отделим психично от психологическо, Психичното се отнася да психиката, а психологичното до психологията като наука. Обаче дори и такова ясно на пръв поглед разделение не се ползва, защото някак си по- цветисто е да говориш не за психиката, а за психологията на човека. 

Тънката разлика между психологично и психологическо просто се подминава. Употребява се както психологична помощ, оценка, така и психологическа помощ, оценка, без някаква разлика.

Пък терминът "морално- психологически", макар да има своята научна и популярна логика е още по- неясен. Смисълът е, че отношенията в групата характеризират както морала, така и социално- психическите явления. Но дали психически или психологически, разбирани в по- горния смисъл се пренебрегва и почти не се използва терминът във вида "Социално- психичен климат". Друго си е да го наречеш "Социално психологичен/ски".

Когато стане дума за моралното, употребявано от психолози, термините губят тежест. Моралното се приравнява със социално-психическото (психологическото). Терминът "Морално насилие" се употребява като "Психичен натиск", не по- различно. Това е особено популярно сега, когато се коментира нашироко домашното насилие, но дали има смисъл?  Може би това е насилие за приемане на друг морал, прим. покръстване или помохамеданчване. Приемане на хомосексуализма сред правоверни християни? Не, Вж. тук

Обаче като си помислим, че моралът в семейството са нормите, определени от двамата, за да са идентични за групата, то морално насилие означава насилието за промяна моралът на когото и да е. Представете си от примера в препратката, че единият от съпрузите обича сексуалната разюзданост. Насилието към промяна та този му морал е морално насилие. Що за нелепост? Изобщо терминът "морално насилие" е доста фриволен и почти без съдържание.

Моралът са определени граници наложени от средата (в частност от обществото). Тези граници се отнасят най-вече до поведението/действията (аз лично възприемам и мисленето като действие, но това е друга тема). Една наука като психологията може да се разглежда като морална или неморална в зависимост от това дали предполага преминаване на споменатите граници. Психиката е сборно понятие включващо мисли, емоции, чувства, желания, нагласи и др. Тук проблемът е, че докато мислите и желанията могат да бъдат направлявани от волята, то предразположенията и емоциите не могат. Поне не в краткосрочен план. Склонността да действаш неморално, както и емоциите, които проявяваме понякога излизайки извън границите на общоприетото, могат да се разглеждат като неморални. Но пък те са спонтанни, резултат от нагласи сформирани в миналото. Те са резултат от мислите и желанията от миналото и в този смисъл неморалността е била тогава, а не сега. В настоящето примерно човекът може да полага усилия да се промени, но при определени ситуации сформирането в миналото нагласи да вземат превес и той да реагира по начин определен от обществото или от него самия като неморален. В този случай действието или реакцията лесно може да се определи като неморално, както и самата емоция (която за мен също е действие). Психичното предразположение може да се определи като предразполагащо към определен вид аморалност. Но пък цялостния поток на мислите и желанията може да са си съвсем в приетите граници, като излизането от тях е по-скоро спонтанно, епизодично и наследено от миналото. Така че в този случай според мен, не може да се говори за неморалност на мислите и желанията. Съответно се получава така, че психиката разглеждана като цяло може да бъде разделена. Вероятно е възможен и вариант при който човек със сформирани правилни нагласи и навици от миналото, по някаква причина мислите и желанията му в настоящето да са аморални. 

преди 58 минути, Shiniasu написа:

Психичното предразположение може да се определи като предразполагащо към определен вид аморалност. Но пък цялостния поток на мислите и желанията може да са си съвсем в приетите граници, като излизането от тях е по-скоро спонтанно, епизодично и наследено от миналото. Така че в този случай според мен, не може да се говори за неморалност на мислите и желанията.

Бих приел като "морално насилие", ако в леглото единият иска настойчиво нещо, което не съответства на морала на другия. Или да се примирява с морала на полигамия или полиандрия. Не това обаче визира някоя си психоложка от линка по- горе.

"Моралното насилие е възможно в условията на намалена чувствителност" казва тя и има предвид нещо си. Може би, ако е по- чувствителен мъжът може да хареса унижението и пикливия вкус от кунилингус, а жената от фелацио. 

Както отбелязах, думите в психологията са толкова многозначни, чак незначещи.

Ами за мен насилието си е действие и може да се определи като морално или неморално в зависимост от това дали преминава или не границите установени от обществото. Иначе ако става въпрос за индивидуални граници на приемливост, то това трудно може да се нарече морал. Ако за мазохистът е приемливо да търпи болка и унижение, то това не означава моралност, защото противоречи на обществените норми. То си е именно нещо приемливо за самия него. В случая според мен думата "приемливо" не е удачно да се замества с "морално".

преди 36 минути, Shiniasu написа:

насилието си е действие и може да се определи като морално или неморално

Мисля, че тези, които го ползват подразбират "морално насилие" като насилие над морала на личността. Психическото насилие е въздействие върху психиката, физическо върху физиката, моралното над морала

преди 1 час, Shiniasu написа:

Моралът са определени граници наложени от средата (в частност от обществото). Тези граници се отнасят най-вече до поведението/действията (аз лично възприемам и мисленето като действие, но това е друга тема). Една наука като психологията може да се разглежда като морална или неморална в зависимост от това дали предполага преминаване на споменатите граници.

Харесва ми определението на морала като граници (на свободата) на поведението. Обаче "Морална психология" приемам само като "Психология на морала". Не мога да приема морална и неморална наука. Науката изследва реалности и като такава, не е свързана с поведението, което е задължително относно морала. Пробивът на Фройд, да заговори за секса въпреки религиозния морал не прави фройдизма неморален. Моралът е социално поведение, а науката е обяснение на явленията и в никакъв случай поведение.

преди 5 минути, Търсещ истини написа:

Мисля, че тези, които го ползват подразбират "морално насилие" като насилие над морала на личността. Психическото насилие е въздействие върху психиката, физическо върху физиката, моралното над морала

Възможно е. Но какво значи "насилие над морала на личността"? Непризнаване на моралните му ценности и пренебрегването им? Или пък психически тормоз с цел промяната им? В друга тема видях, че си определил като морално насилие агитацията към хомосексуализъм. Но дали агитацията е насилие, дори и да е интензивна? Насилие имаме когато някой е принуден нещо против волята му. То може да е директно или косвено. Косвено е, ако примерно за да влезе в някаква общност човек трябва да отговаря на определи условия. А манипулацията, която също може да въздейства на морала на някого, но не може да се определи като косвено насилие, а по-скоро като заблуда.

Мисля, че е ясно, че за да се повиши точността на термините, то трябва да се прецизира обхвата им. Но пък колкото по прецизно е разграничаването, толкова възниква необходимост от нови термини, защото на старите им липсва нужната прецизност. 

преди 8 минути, Shiniasu написа:

Насилие имаме когато някой е принуден нещо против волята му.

В дамските страници за домашно насилие НЕ става дума изобщо за принуда. Достатъчно е да "чувстваш" насилие, дискомфорт, надсмиване, притесняване, оскърбления. 

преди 13 минути, Shiniasu написа:

Или пък психически тормоз

Думата "тормоз" е от същото множество неразбираеми термини. Думата произлиза от "спиране", но никога не се използва с това съдържание. Хубаво би било Насилие да се ползва, както казвате, за да направи нещо потърпевшия насила, а Тормоза за да не го прави, да е затормозен. Обаче всички използват думите като синоними.

преди 1 час, Търсещ истини написа:

Науката изследва реалности и като такава, не е свързана с поведението, което е задължително относно морала. 

Затова написах за науката, че може да се разглежда като морална или неморална, само в смисъл, че постулатите й могат да оправдаят или не определени действия. Примерно едно твърдение на даден биолог или група биолози, че човек дълбоко в себе си е животно и не може да превъзмогне животинските си инстинкти, може да послужи за оправдание на човека за извършването на неморални действия.

Моралът в науката може да се отнесе и до методите й на изследване. 

Конкретно в психологията и по точно в психотерапията може да се говори за моралност при въздействието върху клиента (или пациента). 

Иначе по отношение на използването на "морално насилие" в статията, към която си дал линк, то там става въпрос за най-обикновено косвено насилие, при което човек не е каран открито да прави нещо насила, но ако не го направи понася негативни последствия. Нещо подобно ще се случи вероятно в глобален мащаб с коронавируса. Примерно, който не е ваксиниран, няма да може да работи на определени места.

преди 19 минути, Shiniasu написа:

за науката, че може да се разглежда като морална или неморална

ти пъ...наука и морал

о бошкеее, в тия теми само лакърдии и локуми

преди 3 часа, Shiniasu написа:

постулатите й могат да оправдаят

В науката няма постулати. Има теории които са доказани и такива които ще бъдат доказани.

Но, извън познавателната способност на човека има едно което е ирационално. То от малцина бива схващано и се интерполира по начина по който е изживял живота си до момента човек. 

В това няма научност, а друго, което обаче по някакъв начин се опитват да обяснят чрез научните си знания. Само, че те не са свързани със света изобщо, а в някоя област от действителността 

Така, че е допустимо вид религиозни схващания да не са достоверни. 

В тоя случай нямаме морал, а светоглед или "тъмноглед" към света в който живеем и въпросния чрез някаква наука може да бъде "определен", а не оправдан. 

Напоследък, популярни интернет издания ползват думата "маразъм" и особено "старчески маразъм" в смисъл на сенилна деменция, старческо оглупяване. Ето пример тук

Цитат

 

тези, които се грижат за възрастните хора, е важно да знаят симптомите и лечението на старчески маразъм: то ще им помогне във времето да забележат проявите на болестта.

Премахването на деменцията не винаги е възможно., но колкото по-скоро започне лечението, толкова по-лесно ще бъде да се поддържа интелигентността на пациента на подходящо ниво.

 

Всъщност маразъм е физическото отслабване на навлезлите в дълбока старост. Няма дебели дълголетници, всички са изсушени, смалени. Те са в маразъм, независимо от умственото им състояние, което паралелно може да е деградирало. По- вярно е обяснението тук, макар машинният превод да е много лош

Цитат

 

Marasmus е един от видовете протеиново-енергийно недохранване, характеризиращо се с голяма загуба на тегло и мускулна и широко разпространена загуба на мазнини

 

 

преди 7 часа, Търсещ истини написа:

Всъщност маразъм е физическото отслабване на навлезлите в дълбока старост. Няма дебели дълголетници, всички са изсушени, смалени. Те са в маразъм, независимо от умственото им състояние, което паралелно може да е деградирало.

Прави сте да считате, че не е свързано с деменцията или склерозата. По-скоро психологическият проблем на навлезлите в дълбока старост (особено пред прага на деветдесет годишнината си) е близкия им бъдещ край. В следствие на което не се хранят пълноценно, а не че забравят да се хранят. Това е поради това, че не могат да си намерят следваща "цел", т.е. да предадат смисъл на живота си в бъдеще. 

Деменцията към момента е патологичен случай. Да, правят се опити за лечението ѝ, но по-скоро въпросното се състои в облекчаване на това заболяване. 

Ако се разглежда от психологична поддръжка към хората във въпросното физиологическо състояние, то е да се "анимират" и им се поставят краткосрочни мотивации.

До колко обаче в хосписите има опитни психолози, които не да лекуват, а мотивират възрастните за "още живот", то поне тук в България е "жалка картина". 

Има и друго: Въпросните сегашни в "дълбока" старческа възраст са се хранели с "вкусна" за тях храна. Започват да проявяват каприз по отношение на ястията. 

Да, има на пазара разни добавки, чрез които да се поддържа въпросния протеинов баланс, но човекът си иска да му е вкусно.  

Замислих се до колко е "произведено" това понятие или термин, за да обслужва някакво производство на заместители на храна?! Друг е въпроса, защо определени хора го свързват с деменцията.