Има моменти, в които човек е по-близо до смъртта. По-близо до усещането за тленност, за преходност... и вижда Живота и себе си някак в една различна призма.

"Тая призма" обикновено я забравям и рядко се сещам за нея, а годините вървят... и всички вървим в "една посока".

 

Понякога Животът ми напомня онова, което забравям - че идвам от "Нищото" и се връщам обратно в Него. И цялата работа остава в това какво правя и как я карам в отрязъците между "двете Нищо"-та.

 

Когато някой Близък си отива обикновено съжалявам за някои неща. И сега е така - надявам се да ми прости.. там някъде, където Е сега... Може би в "нищото", може би не - знам ли. Така или иначе всички ще "разберем" - просто да си го припомням... докато все още мога!

Искрено споделям това , което си написал! Не случайно са казали: Моменто море! /Спомни си  за смъртта/. Когато го правим по-често се пречистваме и ставаме ПО-ДОБРИ, ПО -ЧОВЕЧНИ!

Добрееее ... какъв е проблемът - свършил е таблетките ли? Или някоя го е зарязала ....?

преди 55 минути, dimy написа:

Добрееее ... какъв е проблемът - свършил е таблетките ли? Или някоя го е зарязала ....?

Изглежда някой негов близък е напуснал този свят. Казваме, че си е отишъл ... отишъл си е, сякаш този свят е временен, а там, Отвъдното, е постоянният ни Дом.

Да, тъжно е и наистина в такива моменти човек чувства най-осезателно преходността на живота и всичко в него.

 

преди 1 час, bigiadri написа:

Искрено споделям това , което си написал! Не случайно са казали: Моменто море! /Спомни си  за смъртта/. Когато го правим по-често се пречистваме и ставаме ПО-ДОБРИ, ПО -ЧОВЕЧНИ!

Както беше казал някой: няма нищо по-сигурно от смъртта!

Но пък, ако мислим непрекъснато за нея, ще пропуснем живота.

А смисълът на живота е: да му се наслаждаваме колкото можем и да ценим красотата с която сме заобиколени, защото учените все още не можаха да открият планета, по-красива от нашата.

Колеги, нямате елементарна култура, липсва елементарно разбиране.

Изповедта е разговор със себе си. Това е израз на един вътрешен монолог и в него ролята на свидетеля е - просто да замълчи.

Да замълчиш, е израз на едно разбиране - от някого, за друг. Изповед е момента на изразяването на едно саморазкриване и всякакви коментари са не само нелепи. Когато това става пред 'свидетел', когато е "допуснат" свидетел... е съвсем друга ценността и важността на такива мигове, защото става въпрос за съкровеност. И само хората, които познават това могат да го оценят в дълбочина.

Изповедта е такава, каквато е човека, който с нея разкрива себе си и възможността да се докосне отвътре. Изразът й - пак е така.

Някъде задал ли съм въпрос, в горните си думи (освен към себе си)? Някъде да съм изказал нещо, с което да търся нещо - помощ, съчувствие, съпричастие...? Но вие си реагирате точно както си отразявате по вашему си - който и докъдето.

Не казвам че това е лошо, но казвам че не го разбирате, защото... защото има неща, дето не ги разбирате и няма как, дори и сред тия ми думи...

преди 6 часа, _ramus_ написа:

Изповедта е разговор със себе си

Този разговор със себе си, можеше да го направиш лично със себе си, а не да го пишеш в публичен форум.

преди 6 часа, _ramus_ написа:

Някъде задал ли съм въпрос, в горните си думи (освен към себе си)? Някъде да съм изказал нещо, с което да търся нещо - помощ, съчувствие, съпричастие...? Но вие си реагирате точно както си отразявате по вашему си - който и докъдето.

Фактът че, този толкова личен разговор със себе си го излагаш на публичен прочит, говори, че имаш нужда от слушатели, имаш нужда да бъдеш чут.

А може би имаш нужда и от помощ ...

Няма как да  спреш желаещите да ти бъдат просто съпричастни, или да изразят лично мнение, освен да заключиш темата.

Иначе, ако искаше да се изповядаш, без да търсиш някакво съпричастие, не би споделил тази изповед публично.

................

Мисля, че тази илюстрация те описва доста добре.

 

преди 6 часа, _ramus_ написа:

Изповедта е разговор със себе си

олеле бошке
изповедта е осъзнаване кви си ги вършил и се покайваш заради това
и първият пост на темата, няма нищо общо с изповедта
ама голем си разтегни локум...баси

Моите искрени съболезнования.

Мнозина близки изпратих през изминалите 5 години. Някои от тях бяха в разцвета на силите си, а други на предела преди 90. 

Единствено което е останало в мен от тях е изключително приятните и забавни случки и вечно се усмихвам като си спомня за тях. 

С времето и най-вече след смъртта на братовчедка ми (към смъртта ѝ на 29 години) бременна в осмия месец осъзнах, че смъртта е "ръка в ръка" с живота, и за това обръщам внимание на живите, а от скоро ми е девиза: Ние живите трябва да продължаваме, защото наш дълг е да запазим помена за тях и го предадем на наследниците си. 

Уви, за мен отвъдното не е нищо. До колко живота ми е стойност, то ще зависи от до колко моите близки ще ме споменават след моята кончина. 

И да Ви напомня, че тук образа ми е бледен. Не мислете, че посредством споделеното тук сте ме опознали. Вие не сте ми близки! Едно мога да кажа: Винаги съм откровен (по ваше му първичен...). Имам и лоши качества, но не те са показател на личността ми. 

Бог да е и с вас! Амин

Радвайте се максимално на живота, защото поколението което ще Ви заработва пенсията сега е в Tik Tok!

аз си я заключих темата като просто се изключих.

Това грухтене от простаци и простачки си е в рамките на естествения фон сред форума. Това че са едни и същи си е обикновена баналност.

Все пак и сред виртуала е налице и нещо като 'зоокът'... Както и кухня - лазят хлебарки, които се мислят за звездолети... Така са си свикнали.

преди 3 часа, _Aumi_ написа:

личен разговор със себе си го излагаш на публичен прочит, говори

говори че си толкова елементарна, че елементарните частици биха били гениални, в сравнение с мозъчето ти.

преди 7 часа, _ramus_ написа:

аз си я заключих темата като просто се изключих.

Това грухтене от простаци и простачки си е в рамките на естествения фон сред форума. Това че са едни и същи си е обикновена баналност.

Все пак и сред виртуала е налице и нещо като 'зоокът'... Както и кухня - лазят хлебарки, които се мислят за звездолети... Така са си свикнали.

говори че си толкова елементарна, че елементарните частици биха били гениални, в сравнение с мозъчето ти.

Ти все пак се благодари, че изобщо някой ти обръща внимание.

Фактът, че освен няколко хора от целия форум, на останалите си напълно безинтересен, което с нищо не те прави по-специален или по-оригинален от нас,  хората с елементарни мозъчета!

 

преди 1 час, _Aumi_ написа:

от нас,  хората с елементарни мозъчета!

обикновено маймунките са весели.

В този случай - не, просто ми е странна смесица между отвращение и погнуса... Толкова ниско не беше падала, дори като кифла, но добре вървиш по нанадолнището.

преди 3 минути, _ramus_ написа:

обикновено маймунките са весели.

В този случай - не, просто ми е странна смесица между отвращение и погнуса... Толкова ниско не беше падала, дори като кифла, но добре вървиш по нанадолнището.

ти си този който се оглежда и озъбва в огледалото и вижда там само собственият си пуст и нещастен образ

на 6.01.2022 г. в 19:34, _Aumi_ написа:

ти си този който се оглежда и озъбва в огледалото и вижда там само собственият си пуст и нещастен образ

Осъзнай, че има нещастни хора на които не може да им помогнеш. В действителност не са осъзнали своето щастие и по един или друг начин завиждат на тези които въпреки негативизмът спрямо тях умеят да подобряват своето щастие, защото когато човек е щастлив, то всичко останало му се нарежда.  

И друго: На тях и психотерапевт не може да им помогне, а ден след ден близки около тях започват да се "пренасят" в отвъдното и осъзнават, че идва момента в който ще са самотни. Техният съдник ще са наследниците им. Уви ... кофти е да умреш самотен ... гадно е ... но вероятно това го чака, а няма как това да не му е дразнител и всячески се опитва да убеди другия, че това го чака. Да, ама не е познал ...  

Уви, изживява поредното си разочарование и не очаквай благодарност, че въпреки неговата излъчена неприязън към друго мислещия, то комуникираме с него. = Ти явно, а аз индиректно, че ме "игнор ми" ...  

Имам три ЯРКИ спомена за смъртта - на един мой приятел , на майка ми и баща ми. Сънувам ги понякога ,но най-ярко съм запомнил техния последен /ПРОЩАЛЕН? /поглед.

    Едно от най -хубавите ми лета беше през моята 40 -годишнина. То беше в зората на демокрацията. Бяхме 5 много добри приятели, дружехме  семейно ,ние мъжете играехме  често бридж с пийване и хапване. Това лято отидохме на Широка поляна  на палатки . Мъжете ходихме за гъби , Ванката ловеше риба , а жените мързелуваха. Продавахме набраните гъби , купувахме си ядене и пиене  ,разкош. Накрая и пари си разделихме ,вместо да похарчим. Есента някъде към октомври ,мисля че беше ,Ванката ни съобщи ,че има открит рак на дебелото черво, всичките бяхме като гръмнати. Някъде през ноември той ни покани на рожден ден. Хапнахме , пийнахме , моабет. Когато си тръгвахме , Ванката каза: "Пичове , това беше ! " Прегърнаме го и всеки пусна по някоя сълзица. Няма да забравя неговия последен поглед , с насълзени очи на изпращане на вратата. След около една седмица си отиде ! Бог да го прости! Повече с тези мои приятели  не се събрахме, то и всеки пое по своя път, в Америка , на запад. Единствено аз останах в Пазарджик. Когато си намерих работа навънка , отидох да кажа на нашите . Майка ми каза;''НИе ще умрем и няма да има , кой да ни погребе! "Припадна . Така останах тук. Затворих очите и на майка ми и на баща ми след като се грижих за тях след инсулт на легло  и за единия .и за другия по около 3-4 години.Тъжно!

 Преди да почине човек и при двамата мои родители , те някак си ,като че  напълно се възстановяват.В един момент като че ли оздравяват , при майка ми беше много ярко , тогава си спомням колко много се зарадвах , бях щастлив!  Изправят се от леглото ,напълно адекватни бяха . После прочетох , че всеки човек има непрекосновен запас енергия  , която използва в последния момент. Тъжно!

Утре се навършват 3 години от смъртта на

 

"Живота се върти от опцина на опцина и от пармак на пармак." -> Това бе неговия девиз!

Светла му памет! Амин

Уви разбрах, че не добре владея българския език от преди неговото време ...