Вижте ся пак съм аз... Ще ви искам съветите защото знам че сте минали през това. Предстои ми да вляза в гимназия и напръв поглед си викам нали че всичко ще е наред, че ще си намеря приятели, хубави оценки и така нататък... Но сега като се замисля започнах да гледам по реално на нещата и чесно казано това ми се струва само като мираж. Искам да кажа, че просто ме е малко шубе да отида в 8 ми клас и на първият учебен ден да не познавам почти никой и да трябва да се впиша на ново сред нови хора. Смисъл в класа в който съм сега... Е меко казано отвратително понеже ме смятат за една от "най-задръстените" или нещо от сорта и знам не се влиая от това но просто изпитвам страх, че като отида там ще бъде дори и по зле😬

преди 53 минути, Swaggy написа:

не се влиая от това

Хич да не ти пука, гледай си образованието и не само като оценки, а като истински знания. Може да намериш подобен на теб там - кой знае?

Всички минават през това. В началото все някой те заговаря да се запознаете и да пита нещо свързано с училище. След няколко седмици почват да се оформят групичките в зависмост от интересите им. Дали ще си намериш приятели, зависи какви хора са в това училище. Няма значение дали на първата седмица или втория месец ще се запознаете. 

Оценките нямат особено значение, наблегни на математика, че е полезна, а като изтървеш нещо е трудно да наваксаш. Учи каквито чужди езици ви преподават и чети книгите по литература. 

Виж ся...

Момиче на 14 и такъв език...
...поработи върху това, не ти приляга.

Иначе спокс, приятели ще си намериш.

 

преди 3 часа, Swaggy написа:

...

а ти всъщност задръстенячка ли си 😄 ма кажи честно.

Инак за кураж ще ти кажа следното - нищо няма да е наред, а дори и след гимназията нищо няма да е наред, и тъй ще е цял живот, та по- добре свиквай. 😄

 

Приятели и приятни връстници са различни неща. До колко си приятна ти помисли?! Ориентирай се кои са "задръстените" и сред тях търси приятели. 

В живота е така, т.е. за едни не ще бъдеш приятна, а за други ще им е приятна твоята компания. Друг е въпроса дали се бориш да си най сред "задръстените".  При тях няма йерархия и определено в даден момент може да не им е приятно да общуват с теб, ако видят в теб амбиция да си най над тях. Ако си с амбиция да си най, то се подготви за разочарования, защото не че си "задръстена" ти е проблема, а че не може да си "отворена" колкото други с амбиция да са по-по-най.  

Успех! 

А ми ще се запознаеш. И запомни! Не всеки ще те хареса, а и не трябва. Бъди себе си! Ако все пак нещата станат много зле, поговори с вашите. Но дай време и шанс на нещата. Аз като отидох за първия учебен ден в първи клас, за пръв път като влезнах в класната стая бях много притеснен и даже всеки се разпредели да седне с другарче, само аз останах сам и седнах на най-задния чин, пък даскалицата дойде да седне при мен и станах нейн любимец в последствие. После и на съучениците. После 6-ти клас се преместих, обаче не ме прие стадото. Бях черната овца. В началото на учебната година вече бях пред изключване, двойки от горе до долу. Еми явно не е било мойта среда. Избутах учебната година и се върнах в старото даскало. После техникума, там беше лудница. Някои ме харесваха, други ме мразеха. Не ми пукаше бях перде. И там си имах приятели и антураж. Бях бунтар хеви метъл по онова време, петък събота с мойта групичка айде на рок клуб. Накрая групата покрай мен стана доста голяма. Не ги мисли много тия неща, а ги изживей по-възмножно най-готиния начин тези прекрасни години! Успех!