Здравейте,

От детството си влизам в този сайт и досега не съм прескачал бариерата пред себе си, за да потърся съвет и аз.
Става въпрос за съпругата ми и дилемата, която стои пред мен. Ще ви разкажа дългата версия, защото просто в нашият случай кратка няма.
Заедно сме от 7 години, от 8-9 месеца и женени. В началото тя имаше приятел, дойде при мен, после пак при него и накрая реши, че трябва да е с мен. Имах й пълно доверие, но в началото най-лошото беше, че заради дългата връзка с бившия, се виждаха на 2-3 седмици веднъж и това адски ме тормозеше. Тя е с изключително властен характер и за почти нищо не позволяваше да й се меси някой и е много тънка границата до скандал. Аз като по-влюбен в началото, преглъщах много, търпях, стисках зъби защото знам сълзите, които съм пролял докато се стигне до това да сме заедно. Но в мен се трупаше…
Тя е дете, което е отгледано от баща си още от бебе и вътрешно изпитва някаква омраза или злоба към фигурата на майката. Още докато беше във връзка с бившия си ми е споделяла, че майка му е еди каква си, какво правела, що правела. Е, събрахме се и моята майка е наред. Не си спомням досега много случаи, в които да е казала нещо добро за майка ми. Все намира нещо, за което да се захапе с мен, какво тя е направила или не е направила както трябва, как й давала акъл, как й давала малко пари за РД или празници, какво ли не… Това ми е адски трудно да го преглътна. Трудно ми е да позволя който и да е да обижда родителите ми. За 7-те години, ходим веднъж в месеца при баща й, тъй като е на доста голямо разстояние от нас и почти винаги правил някакви ремонти, подобрения, помагам за нещо. Направихме неща дето за много повече години с бившия й не са правили там. Оставаме понякога по 3-4 дни-1 седмица, ходили сме и всяка седмица само и само да направим там да е добре. Моите родители ги виждам макс 1-2 пъти в месеца, за по час-час и половина, а са на 10мин от вкъщи. Тя се опитва да ме отдръпне и от тях. Нейният баща бил много по възрастен, той има нужда от помощ, моите да се оправят сами. Отделно е, че всичко се плаща от нас, всичко му се осигурява, носи му се, гледа го като Цар, а моите… кучета ги яли.
Изключително е импулсивна и понякога от нещо малко, като например как съм изсипал млякото за таратор в тенджерата, става огромен скандал. Като казвам огромен - връща се винаги всичко лошо за мен, грешки които съм допуснал, обиди към родители, да съм се връщал аз при бившата си и какво ли не. Не знам колко пъти сме се карали зверски вече. В предишни мои връзки почти никога не съм повишавал тон за години, а сега с нещата които ми говори, извърта ми думите, не чува какво й казвам и не отговаря на това, което я питам, а скача към друго, че побърква и изкарва извън контрол. Не мога да се позная.
От около година и 9 месеца е без работа, а малко преди това си бяхме взели куче. Страхотен и адски го обичам. Но… Ако знаех, че толкова ще се вманиачи в него и че ще се отдалечим толкова един от друг, нямаше да й дам и да помисли за куче вкъщи. В началото не започваше работа понеже имам проблем и по естествен път почти няма шанс да забременее и трябваше да опитаме с инвитро. Казахме си - нека си почива. За съжаление първият опит беше неуспешен и преди година направи аборт. Мина още много време, преживя го трудно. Аз си скъсвам задника от работа - ръководител съм на екип, който се занимава с продажби. Доходите ми средно на месец са над 3000лв чисто, но вече изнемогваме - кредити, сметки, храна, гориво. Няма месец дето да не сме последната седмица на боб и леща и да се чудя аз какво да направя, че да изкарам някой лев. Тя казва, че си търси работа, но никой не й се обажда. Нито 1 за почти 2 години. За този период тя много скъса със социалните контакти. Хората, които вижда са мен, съседите и от време на време баща си и моите родители. Тя по принцип не е никак социален тип - не обича много хора, има 1-2 приятеля. Напоследък обаче е озлобена към всички. Постоянно се заяжда с мен, със съседите, все някой й е крив. Няма ден дето да не обиди някой. Адски черногледо е настроена, всички други са по-нисши. Кучето обаче й е като дете. Не дава лоша дума да се каже, лигави го, занижава дисциплина.
Не съм казал нищо за секса, защото той е макс 2 пъти в месеца. В неделя към 23-23:30ч. Нищо интересно за разлика от началото. Вече дори и аз не я закачам, не изпитвам желание да правя проформа секс по график.
И понеже пък поредният скандал вече много ме замисли - имам ли аз място до такъв човек? Искам ли още 30-40 години да ги прекарам така, търся съвет и от вас. 2-3 дни от седмицата, почти всяка, съм психически смазан от глупости. Не мога да си върша работата, изнервен съм, не чувствам грам обич, за страст - абсурд, всичко се прави машинално. Сега сме като съквартиранти, само дето не си делим сметките. Мисли да отиде за 1-2 седмици при баща си с кучето и май това ще е сериозният период на размисъл…
Дали… или…

Ти май почваш да се шегуваш. В самото заглавие, както и в това, което си написал се крие отговорът. Нещата ги приключваш на момента.

Редактирано 25 юни 20224 г. от Емил Костов (преглед на промените)

Добър човек си ! Сбъркал си , че си се довирил след , като са си тръгнали от теб веднъж - голяма грешка! Дай си шанс, пък и ти на нея като се рзведете с време .... после ще е късно и ще се псуваш сам себе си ... Да добавя, че всички имаме бивши, но като създаваш семейство ги забравяш!

....

Другата тема от името на някоя жена ли я задаваш?

Абе ти нещо много ни взе за мезе тука.
Оня ден беше жена, вчера щеше да се жениш, ся пък си женен от 9 месеца...
...айде запри се мола ти са!

 

Добър човек, само дето малко п*тка пада!

Тва да не е брат му или сестра му на Мазния  

The Christian New Testament gospels of Matthew (8:28–34), Mark (5:1-20) and Luke (8:26-39) describe an incident in which Jesus meets a man, or in Matthew two men, possessed by demons who, in the Mark and Luke versions, when asked what their name is, respond:

"My name is Legion, for we are many."

И как да я приемаме тази изповед при положение, че в друг раздел поставяш друг казус?! 

преди 11 часа, Bubbles написа:

Абе ти нещо много ни взе за мезе тука.

+ 1 глас

Някак си не е културно да спекулираш именно в категорията изповеди!!!

Ако бе в другия раздел за психология -> Иде дойде, но тук нещо прекаляваш!!! = Изповедта е духовна ценност с която шега не бива!

Опорочаваш нещо което е изключително важно. Омаловажаваш откровението с воденето на ролева игра!!! 

В много отношение показва, че си духовно нечистоплътен. 

Лично аз точно това поведение не толерирам!!! 

Аз казах!!!

п.п. В тоя живот освен хумор има и неща с които не би следвало да си правим шега или мезе!!! 

В раздел психология и психотерапия може да се подхожда с доза несериозност, но из изповедта не би следвало да се прави, защото е за споделяне на съчувствие и/или проява на човечност по чуждата духовна страст (терзание).  

преди 11 часа, Kolev72 написа:

Добър човек, само дето малко п*тка пада!

Не се знае дали е патка или мискинин, но определено не притежава елементарен морал. 

Принципно младите са такива, но индиректно да лекуваме родителите им някак си не ще се получи. 

Боже пази България и Света. Амин

преди 13 часа, Misoury написа:

Адски черногледо е настроена, всички други са по-нисши. Кучето обаче й е като дете. Не дава лоша дума да се каже, лигави го, занижава дисциплина.

Вземи си котка, за да стане още по-черногледа.