Misoury

Да - ама РАБОТИШ ....Който с години е обгрижван от партията - майка като НАШ ЧОВЕК и не е свикнал да се напряга - сега му е зор .

И това че 800лв бяха три работнически заплати е истина. В същото време 800лв бяха пет инженерни заплати и 6 учителски заплати. Беше рай за необразованите. Получаваха двойни заплати спрямо образованите. По тази причина необразованите изпитват носталгия по соца, а образованите са по-доволни от демокрацията.

Жалят по соца само мързеливите. Гледам вече какви коли се движат по улиците в България, какви кооперации се построиха на мястото на старите къщички, какви курорти и хотели се построиха, а най-вече как свободно българина може да пътува из света. Много повече българи заемат престижни постове в чужбина , работят , учат и се издържат , това с бързаме на задници и слугуване са 20 -30 годишни клишета , и се споменават само от неуспелите и некадърни хора.

Тези думи за българите няма да ви харесат Гърция предпочита да има турци, вместо българи В момента масово се фалшифицират народни песни в Южните Родопи, като българите се представят като кръволоци. В момента масово се фалшифицират народни песни в Южните Родопи, като българите се представят като кръволоци Гърците - все по-малко, все по-стари Ако раждаемостта и занапред остане ниска, а продължителността на живота се увеличава, възниква и опасност за пенсионната система Голяма "криза" в Гърция. Средна пенсия 1500 евро, цените на хранителните стоки са по-ниски от тук, парно нямат, токът е с нормални цени, петролът също, таверните не са променяли цените от 10 години, само бирата се повишава, но те не пият бира.Дрехите са по-евтини от тук, хотелите също.В университетите храната е безплатна, също ксерокси и др.- пособия. Гърция

Превод: презвитера Жанета Дилкова-Дановска Как човек се превръща в тиранин Имаше опити за свързване на тираничното поведение с вродените дефекти у такива мъже, разстройството на тяхната воля и поведение, които по-рано наричахме психопатии. Битува и друго мнение, че тиранично и жестоко се държат хора, лишени от емпатия. Но, ако разгледаме поведението на домашния тиранин извън семейството, например във взаимоотношенията с началника, колегите, даже от женски пол, то ще забележим, че той е напълно способен да разпознава емоциите на другите, да се държи вежливо и коректно. А когато е вкъщи, поведението му рязко се променя. Затова не е редно да твърдим, че той не е способен да отчита емоциите. Когато жената му казва: „Ти ме нараняваш“, „Не постъпвай така с мен“, трудно е да подозираме, че мъжът не разбира тези думи. Причината за неговото поведение не е в емоциите, не е в това, какво чувства, а в това, какво мисли. Такъв мъж смята, че поведението му е допустимо. В неговите представи жената до него съществува за удовлетворяване на нуждите му и няма собствени потребности. Ако внезапно стане ясно, че жената обича не само него, но и близките, работата си, хобито си, не е съгласна да посвещава цялото си време за обслужване и удовлетворяване на неговото самолюбие, за него това е като да му заговори оживялата кафемелачка. Ако предметът се е счупил, трябва да се поправи. Средства за поправката са властта и контролът, към които той се стреми с всички сили. И все пак, откъде се взема тиранинът? Преди всичко домашният тиранин е донесъл своето поведение от собственото си семейство. Такива мъже растат в строго патриархални семейства или в такива, в които насилието е норма. В строго патриархалните семейства, където всичко е благолепно, а домочадието не смее да издаде звук, не е нужно насилието да бъде реализирано. Жената сама тича да подреди масата, да успокои децата, да лъсне тоалетната, независимо иска ли да го прави или не. Отстрани всичко изглежда красиво, но емоционалният живот е заключен в твърди рамки: крачката вляво или вдясно се приема за бягство, а скокът на място – за провокация. Мъжът от такова семейство със сигурност не разбира, че ситуацията може и да не устройва съпругата му: „В нашето семейство мама и татко правеха така. Ти не си правата, ти се нуждаеш от промяна“. Как навреме да разпознаем тиранина Разбира се, той не бие на очи още на първата среща. Внимателен е, ласкав, грижовен, подарява цветя и прави комплименти, като всеки друг в бонбонено-букетения период. И все пак още в началото може да се забележи неговата склонност към власт и контрол. Например, жената идва с тоалет, който й се струва привлекателен, но чува: „Роклята е твърде разголена, моята жена не бива да се облича така“. Или: „Виж как те гледат другите мъже. Защо им се усмихваш, флиртуваш ли?“. Отначало това изглежда приемливо – щом ревнува, значи ме обича. Но на практика, ако той ревнува, значи се отнася към нас като към собственост. Едва ли ще ни хареса, ако и занапред ще ни ревнува от съседа, случайния спътник в асансьора, съученика, колегата. Винаги ревността е сериозен признак за опасност. Вторият алармен сигнал е постоянното сравняване с някого другиго. „Красива си, но предишната ми приятелка беше стройна, а ти, както виждам, си леко закръглена. Ако отслабнеш, ще си идеална“. „Моята майка ме посрещаше на вечеря с първо, второ, трето. Ти трябва да правиш същото, щом започнем да живеем заедно“. Разбира се, полезно е да се изказват пожелания. Но ако постоянно ни сравняват с „идеала“, който все едно няма достигане вече е опасно. Това означава, че мъжът игнорира реалната жена до себе си и се опитва да я манипулира: „Прави както ти казвам, защото иначе ще си лоша“. Бързото развитие на отношенията, бурната страст, когато едва запознали се и не успели да се опознаят започват сериозни отношения, е третият тревожен звънец. Ако партньорът настоява за бърза сватба, преместване в друг град или даже страна, бъдете сигурни, че рискувате. В друг град ще се окажете сама, без близки и приятели, към които да се обърнете в случай на опасност. На ранните етапи на запознанството всички се стремим да бъдем приятни. Никой никога не разкрива веднага негативните си качества. Но ако мъжът стремглаво ви въвлича в сериозни отношения, криейки, че се намира във фактически развод, в отношения с жена, която е бременна от него, ако крие, че е без работа и се представя за богаташ с временни затруднения, то всичко това трябва да ви кара да сте внимателни. Изблиците на агресия, дори не към вас, а към „онзи боклук, който ме засече на пътя“, към политика, началника, когато мъжът тропа с крак и бълва огън и жупел, плашейки ви, са много опасен признак и пети тревожен звънец. Агресията винаги е свидетелство, че той е способен да осъществява власт и контрол над вас. Как да разпознаем тиранина? Във всички случаи съветът е един: ако нещо ви притеснява, не си казвайте: „Като цяло той е добър, нужно му е време“. Тръгнете си веднага, колкото повече стоите, толкова по-трудно ще си тръгнете. Винаги ли тиранинът се проявява като такъв Защо жените търпят и не си тръгват? Домашният тиранин не тормози партньорката си постоянно. Отношенията с нея изглеждат като цикъл на насилие, който има няколко фази. Първа фаза – напрежение Нищо не предвещава беда, но в отношенията нараства напрежението, мъжът става отчужден и придирчив. Жената пита: „Какво се е случило, скъпи?“ В отговор чува: „Нищо. Неприятности на работа“. Тя се старае да е ласкава, внимателна, но не помага. Втора фаза – инцидентно насилие Избухване, което трае един ден. Когато мъжът избухва за пръв път, жената се плаши: да не е полудял? Лицето му става червено, тропа с крак, чупи предмети. Избухването може да бъде съпроводено от физическо насилие. Жената се чувства жертва, може да се обърне към лекар, да избяга при роднини, мисли, че отношенията са прекратени. Трета фаза – „меден месец“ Изведнъж всичко се променя. Тиранинът се връща с цветя, подаръци и думите: „Извинявай, сгреших“. Опитва да се оправдава: „Ти ме изнерви. Мила, не прави повече така!“. Всичко е както преди, семейството се радва на пълно щастие. В този период жената искрено вярва, че случилото се е било досаден епизод, който никога вече няма да се повтори. Продължително време мъжът е ласкав и внимателен, но напрежението нараства и отново се случва инцидент на насилие. Колкото повече са тези инциденти, толкова по-трудно е за жената да си тръгне: тя свиква с тези отношения, свиква с „това е нашият живот“. Постепенно „меденият месец“ се съкращава или съвсем изчезва, но жената се чувства разрушена и няма психическите и физически сили да си тръгне. Какво се случва в главата на мъжа Цикълът на насилие е средство за осъществяване на власт и контрол, но не можем да кажем, че поведението на домашния тиранин е премислена стратегия: „Сега ще крещя на жена си, така ще и покажа своята власт и контрол и тя ще бъде напълно подчинена“. Когато мъжът реши, че неговата жена се държи „неправилно“ според собствените му очаквания, то това предизвиква искрена спонтанна реакция: „Как е възможно?!“ Действията му карат жената да се свие в собствената си черупка и да се подчинява безпрекословно. Виждайки ефекта от поведението си, тиранинът го повтаря отново и отново. „Промени го с любов” – седем вредни съвета Като разбира, че случващото се не е нормално, жената се обръща за съвет към роднини, психолози, на форуми и даже отива в групи по „ведическа“ женственост. Естествено, там чува и вредни съвети. 1. „Когато той крещи, ти му отвръщай с добро, прави всичко, което нарежда“. Това води до нарастване на насилието в пъти! Ако няма противодействие, насилието расте лавинообразно. 2. „Промени го с любовта си. Ако го обичаш силно, той ще реагира със същото“. Но любовта си е любов, а насилието си е насилие. 3. „Роди дете“ – призовават трети, без да разбират, че няма нищо по-ужасно от това, да доведеш в тази и така преобърната семейна система трети човек, който с нищо не е виновен, и който след време ще пренесе вредните и опасни нагласи в новото си семейство. 4. „Опитай се да му обясниш, че ти е лошо и те боли“. Повярвайте, тиранинът прекрасно чува какво му говорите, но ако е убеден, че „болката помага на жената да се промени“, той няма да спре. Той много добре знае, че от неговите действия ви боли, няма нужда да му казвате. 5. „Той има травми от детството, трябва да му помогнеш да ги преодолее“. А може ли въобще тиранинът да се промени? Да може, но когато сам поиска да го направи. Опитите да заведете тиранина на семейна терапия, където всичко ще му бъде обяснено, са обречени на провал. Ако терапевтът не е достатъчно подготвен в областта на домашното насилие, то тиранинът може да го манипулира и да представи жена си като насилница. Обикновено, след терапията жените окончателно изпадат в самоунищожение. Такива мъже се държат добре на сеансите, но навън увеличават насилието, преиначават всичко казано и обвиняват жената във всички грехове. 6. „Иди при врачките“. Християните добре знаят, че Църквата не одобрява това, а на атеистите си струва да напомним, че напразно си губят времето и парите. 7. „Тогава моли се за него!“. Но ако вярвате, че Бог е длъжен да вземе вашия домашен тиранин, да го преформатира като счупен компютър, да запише нужната програма и да ви го върне в приличен вид, то вие сте наивни. Бог не се противи на волята на самия човек, даже на тиранина. Ако в семейството ви има проблем, то трябва нещо да се направи. С молитва можете само да си давате сили, но са нужни решителни действия. Какво се случва с жената в ситуация на насилие Обикновено жените, попаднали за пръв път в такава ситуация, изпитват тревога, страх и чувство за вина. Ако благодарение на възпитанието си и неопитността, жената не успее да реагира на сигналите за наличие на насилие навреме, с течение на времето, когато осъзнае, че е попаднала в система, от която не може да се измъкне, изпада в депресия. Побоите оставят напоправими следи: на мястото на бившите травми се развива съединителна тъкан, което може да доведе до отключване на злокачествени образувания. Развиват се заболявания, при възникването на които е значим психоемоционалният фактор, например, артериална хипертензия, неспецифичен язвен колит, невродермит. Някои с години се оплакват от болки с неясен произход, посещават различни специалисти, но не могат да се излекуват и даже не откриват причината за болестите. Алкохолизмът и наркоманията твърде често са следствие от насилствената домашна обстановка. Но ако към пиещия мъж обществото е снизходително, то към жената, изпитваща проблеми с алкохола, то е настроено еднозначно негативно. Даже близките се отказват да помагат, смятайки я за маргинал. Всичко това влошава и така сложното й положение. Някои жени се самонараняват, защото смятат, че физическата болка измества душевната. Така те реално могат да стигнат до самоубийство. Често свещениците също усложняват ситуацията. Някои от тях съветват битата жена да търпи и да се смирява; даже обещават, че в отвъдния живот тя ще получи мъченически венец. За щастие, броят на образованите и адекватно мислещи свещеници е достатъчно голям. Одобрява ли Църквата домашното насилие? Не. Това е записано в социалната програма на Руската православна църква, която съдейки по случващото се, много малко от нас са прочели. Уви, в главите ни царят къде по-влиятелни предразсъдъци: „Мъжът е глава на семейството и може да прави с домашните си всичко, което поиска“ или „Жените трябва да се подчиняват на мъжете си“. Огромната беда се състои в това, че тези изречения са извадени от контекста и с тяхна помощ можем да докажем каквото си искаме. Ако разгледаме цитата от Посланието на св. апостол Павел до ефесяните, то изискването за подчинение на мъжа е свързано с това, че отношенията между мъжа и жената са уподобени на отношенията между Христос и Църквата. Ако мъжът не се уподобява на Христа в готовността си да се грижи за жената, да я възлюби, освети, ако се държи така, че неговите действия повече приличат на ненавист и причиняват зло, то значи жената е свободна от задължения към такъв мъж. „Как ще си тръгнеш? Имаш деца, трябва им баща“ – това е аргумент на някои от близките на жертвите на домашно насилие. Обаче не всеки баща е нужен на децата. Утопия е майките да смятат, че ще могат да отгледат деца в обстановка на насилие, без това да им се отрази негативно. Децата разбират нашето подсъзнание, дори когато майката не говори за отношението към нея или се старае да прикрие бащата пред детето, те усещат нейното тревожно състояние. В тези случаи малките деца често развиват чувство за вина: „На мама й е лошо, защото аз съм лош“. Свидетелите на насилието могат да страдат от страхове, да се държат агресивно по отношение на другите деца в колектива или обратно – да бъдат потиснати и неспособни да се защитят, да страдат от необяснимо главоболие или болки в стомаха. Това в науката се нарича вторична виктимизация. Често самите деца също са жертви на насилие, част от майките ги използват за гръмоотвод, чувствайки приближаването на акта на насилие. Например, такива майки казват на съпруга си, че детето е направило беля в училище или е получило двойка. Тогава тиранинът изсипва гнева си върху детето, а за майката остава само част от него. Случва се родителят да бие децата си, да ограничава контактите им с околните, да ги принуждава да лъжат какво се случва в семейството. Нерядко сме свидетели и на сексуално насилие по отношение на децата. Ако жената смята, че остава с мъжа си изключително заради детето, тя прави грешка, защото всъщност му причинява непоправима вреда. Възможен ли е договор с тиранина В ситуация на насилие всяка жена се опитва да го направи. Важно е да помним за четирите правила: Не се оправдавай. Не спори. Не се защитавай. Не обяснявай. Тиранинът не се интересува от смисъла на вашите думи, за него е важно да предизвика диалог по всякакъв начин. Спомнете си как професор Преображенски в „Кучешко сърце“ отговаря на предложението да купи списание в полза на гладуващите деца в Германия? – Не искам. – А защо не искате? – Не искам. Когато ви питат: „А защо не искате?“ – това означава, че за питащия не е важен вашият отговор, за него е важно да ви притисне. Изказвайте мнение веднъж и по същество. Отстоявайте своето без вариации, постоянно връщайки се към вече казаното. Могат да ви нарекат глупачка, но повярвайте, така е по-добре, отколкото да ви манипулират. Много жени, преживяващи насилие, се опитват да обяснят на тиранина колко ги боли, как не искат той да постъпва така с тях. Но мъжът не чува. Защо? Защото жените не подкрепят своите думи с нещо солидно. Следващата крачка е поставяне на ултиматум: „Ако продължаваш така, то…“ Възможни варианти: „… ще те напусна“ (ако имате къде да отидете), „…ще започна работа“ или някакво друго условие. Нужно е да направите тази крачка само ако сте убедена, че всичко е реално осъществимо и плацдармът е подготвен. Винаги трябва да определяте срока това да се случи. Например: „Ако в следващата половин година физическото насилие се повтори, то аз ще направя следното…“. Но поставянето на срокове е по-важно за жертвата. Ако поставеното условие не се изпълнява, то тиранинът още повече се убеждава, че може да продължи без последствия агресията си, при това с нова сила. Уви, ожесточаването на насилника обикновено се случва именно когато жената каже: „Край, напускам те“. Психологическото насилие може да се превърне във физическо, а ако тиранинът е ударил, то може и да убие. Затова е нужно да се тръгва без предупреждение, а имуществените въпроси да се оставят на адвокатите. Тръгвайки си, „затворете вратата от другата страна“. Изчезнете веднага, в това число и от социалните мрежи. Предупредете роднините и познатите, които без да искат, могат да издадат вашето местонахождение. Предварително подгответе място за убежище. Напускането на тиранина е трудна психологическа дилема, затова често жените си тръгват, но се връщат отново. Някои жени дори могат да изпаднат в истинска абстиненция без своя тиранин. Важно е в такъв период да не са сами, например да посещават анонимни групи или да общуват с тези роднини, които ги поддържат безусловно. Какво поведение е желателно да следват близките и приятелите При жените, на фона на депресивни и субдепресивни състояния, се наблюдават объркване и неразпознаване на агресията. Например, близките, настояващи да се раздяла с насилника, са удивени когато тя го защитава – „той не е толкова лош, подари ми цветя за рождения ден, той е добър, когато не троши мебелите“. Важно е да сме наясно, че тези жени имат проблем със самоуважението. Те перманентно се намират в състояние, в което не се съобразяват с мнението им, с потребностите им. Рядко съумяват да защитят границите си, а често даже не усещат тяхното нарушаване. Такава жена не трябва да бъде принуждавана да избяга от домашния тиранин: тя е осведомена за тази опция, но не може да го направи веднага, защото не е готова или има други причини: липса на жилище, средства за съществуване, здравословно състояние. Напускането е дълъг процес. Понякога жена, подложена на домашно насилие, въвлича в тези травмиращи отношения трети лица, постоянно се оплаква от изверга съпруг, но нищо не прави, за да промени ситуацията. Ако сте нейна роднина или приятелка помнете, че никой не ви е възлагал мисия за спасението é. Като всеки човек и вие имате потребността да бъдете защитен от травмираща информация. Щом не искате да слушате подробности за скандалите, то имате право да кажете: „Нека сменим темата“. Можете даже да поставите условия: „Моля да не ме безпокоиш в един часа през нощта заедно с пияния си съпруг, не ме принуждавай да решавам твоите проблеми“. Това, че поставяте условия и защитавате своите граници, е най-доброто, което можете да направите за нея. Важно е да знаем, че даже психотерапевтите трудно работят със случаите на домашно насилие. Но психотерапевтът има необходимата подготовка и знания, а роднините нямат. Можете да поискате професионална помощ и от телефон на доверието. Ще е полезно и за вас, и за този, който е подложен на домашно насилие до вас. Стратегията на домашния тиранин е насочена към изолация, затова ако се разхождате с такава жена в парка, или пиете кафе, посещавате интересни места и събития, вие вече му противодействате. Не губете надежда, всичко е поправимо.

Здравейте, От детството си влизам в този сайт и досега не съм прескачал бариерата пред себе си, за да потърся съвет и аз. Става въпрос за съпругата ми и дилемата, която стои пред мен. Ще ви разкажа дългата версия, защото просто в нашият случай кратка няма. Заедно сме от 7 години, от 8-9 месеца и женени. В началото тя имаше приятел, дойде при мен, после пак при него и накрая реши, че трябва да е с мен. Имах й пълно доверие, но в началото най-лошото беше, че заради дългата връзка с бившия, се виждаха на 2-3 седмици веднъж и това адски ме тормозеше. Тя е с изключително властен характер и за почти нищо не позволяваше да й се меси някой и е много тънка границата до скандал. Аз като по-влюбен в началото, преглъщах много, търпях, стисках зъби защото знам сълзите, които съм пролял докато се стигне до това да сме заедно. Но в мен се трупаше… Тя е дете, което е отгледано от баща си още от бебе и вътрешно изпитва някаква омраза или злоба към фигурата на майката. Още докато беше във връзка с бившия си ми е споделяла, че майка му е еди каква си, какво правела, що правела. Е, събрахме се и моята майка е наред. Не си спомням досега много случаи, в които да е казала нещо добро за майка ми. Все намира нещо, за което да се захапе с мен, какво тя е направила или не е направила както трябва, как й давала акъл, как й давала малко пари за РД или празници, какво ли не… Това ми е адски трудно да го преглътна. Трудно ми е да позволя който и да е да обижда родителите ми. За 7-те години, ходим веднъж в месеца при баща й, тъй като е на доста голямо разстояние от нас и почти винаги правил някакви ремонти, подобрения, помагам за нещо. Направихме неща дето за много повече години с бившия й не са правили там. Оставаме понякога по 3-4 дни-1 седмица, ходили сме и всяка седмица само и само да направим там да е добре. Моите родители ги виждам макс 1-2 пъти в месеца, за по час-час и половина, а са на 10мин от вкъщи. Тя се опитва да ме отдръпне и от тях. Нейният баща бил много по възрастен, той има нужда от помощ, моите да се оправят сами. Отделно е, че всичко се плаща от нас, всичко му се осигурява, носи му се, гледа го като Цар, а моите… кучета ги яли. Изключително е импулсивна и понякога от нещо малко, като например как съм изсипал млякото за таратор в тенджерата, става огромен скандал. Като казвам огромен - връща се винаги всичко лошо за мен, грешки които съм допуснал, обиди към родители, да съм се връщал аз при бившата си и какво ли не. Не знам колко пъти сме се карали зверски вече. В предишни мои връзки почти никога не съм повишавал тон за години, а сега с нещата които ми говори, извърта ми думите, не чува какво й казвам и не отговаря на това, което я питам, а скача към друго, че побърква и изкарва извън контрол. Не мога да се позная. От около година и 9 месеца е без работа, а малко преди това си бяхме взели куче. Страхотен и адски го обичам. Но… Ако знаех, че толкова ще се вманиачи в него и че ще се отдалечим толкова един от друг, нямаше да й дам и да помисли за куче вкъщи. В началото не започваше работа понеже имам проблем и по естествен път почти няма шанс да забременее и трябваше да опитаме с инвитро. Казахме си - нека си почива. За съжаление първият опит беше неуспешен и преди година направи аборт. Мина още много време, преживя го трудно. Аз си скъсвам задника от работа - ръководител съм на екип, който се занимава с продажби. Доходите ми средно на месец са над 3000лв чисто, но вече изнемогваме - кредити, сметки, храна, гориво. Няма месец дето да не сме последната седмица на боб и леща и да се чудя аз какво да направя, че да изкарам някой лев. Тя казва, че си търси работа, но никой не й се обажда. Нито 1 за почти 2 години. За този период тя много скъса със социалните контакти. Хората, които вижда са мен, съседите и от време на време баща си и моите родители. Тя по принцип не е никак социален тип - не обича много хора, има 1-2 приятеля. Напоследък обаче е озлобена към всички. Постоянно се заяжда с мен, със съседите, все някой й е крив. Няма ден дето да не обиди някой. Адски черногледо е настроена, всички други са по-нисши. Кучето обаче й е като дете. Не дава лоша дума да се каже, лигави го, занижава дисциплина. Не съм казал нищо за секса, защото той е макс 2 пъти в месеца. В неделя към 23-23:30ч. Нищо интересно за разлика от началото. Вече дори и аз не я закачам, не изпитвам желание да правя проформа секс по график. И понеже пък поредният скандал вече много ме замисли - имам ли аз място до такъв човек? Искам ли още 30-40 години да ги прекарам така, търся съвет и от вас. 2-3 дни от седмицата, почти всяка, съм психически смазан от глупости. Не мога да си върша работата, изнервен съм, не чувствам грам обич, за страст - абсурд, всичко се прави машинално. Сега сме като съквартиранти, само дето не си делим сметките. Мисли да отиде за 1-2 седмици при баща си с кучето и май това ще е сериозният период на размисъл… Дали… или…

Здравейте! Живеем с моят мъж от 6 години, в едно домакинство с родителите му. Имаме дете на 4 г. Аз съм с висше образование и имам прилична работа. Детето го отглеждаме самостоятелно, без помощ от някого. От самото начало нещата не потръгнаха добре. С него се разбираме добре.... Но с родителите му - категорично не. Години наред търся проблема предимно в себе си. Опитвала съм да се противопоставя на непрекъснатите им намеси въс всеки аспект на живота ни - от най - дребните битовизми до важни решения. Няма проблем, разговор или ситуация, в която да не се намесят с даване на "акъл"-какво да се купува от магазина, как да си харчим парите /и двамата работим, получаваме сравнително добри доходи, независими сме, не са ни помагали финансово никога, по какъвто и да е начин/, как да се отглежда детето, какво да му купуваме и какво не. Когато съм опитвала да се противопоставя / в рамките на добрият тон, разбира се - по природа не съм конфликтна и съм изключително търпелива/ съм лошата снаха. Когато предпочета да си замълча в името на семейната хармония съм снахата със самочувствие, която отказва да разговаря с тях. Когато помислих, че съм открила верния път /в последствие се оказа, че е така, но не и за мен/ те ми се "качих на главата" - бях човекът за всичко - покупки, почистване на жилището, цялото пране - дете, съпруг, свекър, свекърва, девер/ беше мой ангажимент, но за кратко време осъзнах, че всъщност си "купувам" тяхното благоразположение, а то дори е лицемерно и фалшиво. Родителите му - консервативни, алчни, несъобразителни, на моменти изключително груби /към всички околни/, любопитни /многократно съм установявала, че ни подслушват и ровят из личните ми вещи. И така... Дойде момента, в който купихме собствен дом и ще се преместим. Има ли надежда да спрат да тровят живота ни с постоянното си присъствие, безценни съвети и непоискана "помощ" или за да се отърва от тях ще трябва да се разделя с мъжа си /напоследък го обмислям съвсем сериозно/. Моят мъж ме подкрепя, но те са му родители и няма кой знае какви варианти за противопоставяне. Опитвал е да им обясни, че сме възрастни и независими хора и вземаме решенията си сами.. но уви - резултат няма. Благодаря за разбирането! Очаквам Вашите съвети!

България постигна наистина значителен политически и дипломатически успех с т.нар. "Френско предложение". Замърсената публична среда ни пречи да оценим колко е значителен. Днес българският парламент, макар и с известно закъснение, прояви завидна политическа зрялост и беше на нивото на този успех. Следваща и не по-малко важна проява на зрялост ще бъде да не се държим заядливо, прокровителствено, а камо ли откровено враждебно към Северна Македония. Да приемем спокойно напрежението, което неизбежно ще съпътства решението на властите в Скопие (решение, което - противно на вчерашната позиция на Ковачевски - съвсем не е взето още). И да не забравяме, че стратегическият ни национален интерес са близки, братски отношения без граници помежду ни. Това изисква ние да приемем една важна историческа реалност - днешна Северна Македония не е и няма да бъде нито част от България, нито "клиент" на България на Балканите и в ЕС. Важното е да не бъде враждебна към нас и да не бъде "клиент" на Белград - а през последните две години допринесохме много за именно тези опасни тенденции.

От много време имах тази информация, че Възраждане е проект на Борисов. Той го финансираше от самото начало и целта беше ясна - ГЕРБ да си осигури националистически тил в подстъпите към властта. "Атлантикът" Борисов не се посвени допълнително да радикализира по руската тема Възраждане, като се съгласи те да поставят начело на програмата си излизането ни от ЕС и НАТО, само и само, по пистата на русофилството да отнемат гласове от БСП. В същност Копейкин е проект на Борисов, съгласуван с Русия, по каналите, по които той съгласува Турски поток.и президенството на Радев. Изобщо властта е абсолютната самоцел на този човек, превърнал се в "Мутрата на прехода". Всъщност атлантизмът на Борисов е смокиново листо за неговото дълбоко, вътрешно убедено, колянопреклонение пред Кремъл. Не мога да разкривам подробности, но този човек е заплаха за националната сигурност.

Редът трябва да е обратен.Евроатлантическата и антипутинска ориентация на първо място и следствие на това , прочистване от мафиотските влияния върху тези партии и правителства.Руската връзка създаде и подхранва корупционните практики в България.

С обороти от близо 5.5 млрд. лв. през 2021 г. и средни заплати до 4 пъти по-високи от останалите софтуарният бизнес очаква още по-голям растеж до 2025 г., когато прогнозата е за приходи над 10 млрд. лв. и нови 32 хиляди работни места.

80 000 лева, без лихвите, стигат един човек да получава средната пенсия от 300 лева в продължение на 22 години. Значи, ако един човек се пенсионира на 65, трябва да живее до 87, за да си вземе всичко, което е внесъл за пенсия. Но мъжете в България получават пенсия средно по 6 години. На 70 умират. За тия 5 години живот след работа средностатистическият български мъж взема около 18 000 лева от своите пари. Останалите 60 000 са за почерпка на управляващите. За Бог да прости. Жените са малко по-добре. Живеят до 76 години. Значи могат да си получат около половината – 40 000 лева – от внесените пари за пенсии. При тях почерпката за управляващите е по-скромна. И пак да кажа – чиста пара, без лихвите. Ако някой от тези бачкатори дължи пари на държавата, тя му начислява +10 % върху основния лихвен процент за всеки ден просрочие. Когато е прибрала 80 000 лева, държавата лихви не дава. Не само не дава, тя краде повечето от изработеното. От всеки мъж – 60 000 лева. От всяка жена – 40 000. Това е положението, дами и господа. Краде днешната наша демократична Република България. Крадеше и недемократичната Народна република България. В цял свят пенсията е около 70 % от заплатата. В България никога не е била повече от 35, даже и при Тодор Живков. Това е зверски грабеж. А сега с такава гордост заявявате,че сте „дали“ на пенсионерите“ по 40 лева за Великден. Не ви ли е срам, бе? Само на Бойко охраната струва 15 000 на ден:(

Жените сме част от вещите на мъжете, което е прекрасно, защото мъжете много често стават роби на вещите си.

Жертва на домашно насилие иска „Крумови закони“ Разкази на жертви на домашно насилие. В капана на изнудването.

Ето някои симптоми, по които може да разпознаете изнудвача – домашен насилник: Той е несоциализиран тип, който заема пози на превъзходство и изисква специално отношение. Често е аутсайдер с нереализирани способности да се интегрира трайно в обществото или семейната среда.Повърхностен е, прехвърля отговорности и задължения на другите, липсват му задръжки – демонстрира незаинтересованост и отрицателни реакции като: гневни изблици, ярост, неучтивост, обидно и унизително отнасяне. Говори само за себе си – не го интересуват другите, има презрително отношение към тях, с лекота изрича както хвалебствия /по отношение на себе си/, така и отрицания / по адрес на останалите хора/. Непрекъснато се самоизтъква, измисля си фалшива автобиография, страда от самохвалство, като се описва винаги в превъзходна степен /той е „най”/.Страда от налудничеви идеи – за успех, могъщество, богатство, всезнание. Безразсъден е като поведение – безразсъден е като шофьор, алкохолик, наркоман, комарджия. Хамелеонна природа има – често сменя настроенията, но се отнася зле предимно с близките си – съпруга, деца, колеги, приятел, съсед.Като перфектен манипулатор се обгражда само с добри хора, които да го търпят и съжаляват. Изпитва страх от разкриване на фалшивата му биография, истинските му мотиви за поведението му, чувствата и желанията му. Използва насилие – хронично вербално и физическо за прикриване на собствените емоции и слабост. Може би още да се допълни с: Егоизъм и скъперничество към собствения си син. Не зная само дали се съревнувава със синът си? И още може да се допълва. С тази цел пускам темата или в Психиятрия или в семейство. Моля да бъде закачена ако има възможност. Ще е от полза на много хора.