musa.news

 

Когнитивно сливане, когато мислите са враг

Loris Valentine

---

"Когнитивният синтез може да ни накара да направим буря в чаша вода. Както предупреждава стара шведска поговорка: „Притеснението често хвърля голяма сянка върху малко нещо“.

Когато тревогите ни се повтарят и мислите ни се изправят пред абсолютната истина, те могат да се превърнат в препятствия по пътя ни, които генерират напълно ненужна психологическа мъка и ни пречат да се радваме на мир ипсихическо равновесие които ни трябват.

Какво е когнитивно сливане?

Когнитивното сливане е психичен процес, чрез който ние се заплитаме в нашите мисли, оценки, преценки и спомени, като се държим според тези субективни интерпретации. С други думи, субективните преживявания почти напълно изтласкват реалността, определяйки нашите решения и ни кара да практикуваме дезадаптивно поведение, което ни причинява дискомфорт.

Когнитивното сливане е резултат от естествената ни склонност да се отъждествяваме прекомерно с мислите си, усилвайки ги, докато станат абсолютна истина. Привързваме се или се сливаме с тези мисли, до степен да вярваме, че те са единствената възможна интерпретация на реалността и ги приемаме за даденост, без да ги поставяме под въпрос.

Капанът на сливането с нашите мисли

Когнитивното сливане може да бъде много опасен процес за нашето емоционално благополучие. Когато нашите субективни преживявания са предимно неблагоприятни, когнитивното сливане ни кара да практикуваме стратегии за избягване на опит, за да намалим дискомфорта. Проблемът е, че тези стратегии за избягване, като притеснение или потискане на нежеланото съдържание, са отрицателно подсилени и могат да доведат до нездравословен цикъл, в който се разпространяват различни психологически разстройства.

Всъщност проучване, разработено в Университет Роял Холоуей от Лондон установи, че когнитивният синтез е рисков фактор за преживяване и депресия, както и за стрес и тревожност. От друга страна, психолозите от университета в Обърн заключават, че "Хората с високо когнитивно сливане и голямо избягване на опит може да са особено склонни да изпитват психологически стрес."

Когнитивното сливане ни поставя различни умствени капани. Това ни кара да вярваме, че нашите мисли са:

• Абсолютна и безспорна истина

• Заповед, която трябва да спазваме, или правило, което трябва да следваме

• Заплаха, от която трябва да се отървем възможно най-скоро

• Много важен въпрос, който изисква нашето пълно внимание

• Нещо, което се случва в момента, когато наистина се отнася за миналото или бъдещето

• Нещо, за което трябва да се придържаме, дори и да ни боли

Когнитивното сливане ни кара да живеем в реалността, която създава нашият ум, придавайки прекомерно значение на нашите мисли. Пречи ни да осъзнаем истинската същност на мислите и да разберем, че те не са нищо повече от думи и образи, които създават субективна интерпретация на реалността, но те не са реалност.

Как да разпознаем когнитивното сливане?

Идентифицирането на когнитивното сливане е първата стъпка в обучението да придадем на мислите си значението, което заслужават, нито повече, нито по-малко. Рус Харис, лекар и треньор, специализиран в приемането и компромисната терапия, предложи да се анализират шест ключови психологически области за идентифициране на когнитивното сливане:

1. Правила

Какви неизречени правила управляват поведението ни? Къде научихме, че е важно да бъдем по определен начин? Трябва да се задълбочим в произхода на правилата, които са в основата на нашето поведение и решения. Какви истории си казваме за това какво трябва да чувстваме, мислим или правим? Трябва също да си представим какъв би бил животът ни без неизречените правила, които спазваме без дискусия. Кое е най-лошото, което може да се случи, ако не спазвате тези правила? Как би се променил животът ни, ако се освободим от тези правила?

2. Причини

Обичаме да вярваме, че сме обективни и рационални хора, но истината е, че често изграждаме обосновки след вземане на решения, явление, известно като слепота за избор. Следователно трябва да се запитаме: какви обяснения изграждаме за себе си и за другите, за да оправдаем защо не можем, трябва или искаме да правим определени неща? Разбира се, трябва да внимаваме, защото в един момент те вероятно ще влязат в игра защитни механизми като рационализация за да ни убеди защо „не можем“ да се променим. Вместо да приемаме валидността на нашите мотиви и причини, трябва да ги поставим под въпрос."

===================================================

коментар на рамус:

По принцип популярните четива, както и  нуждата да се докара до масовия читател, задават спорни моменти от познавателна гледна точка и по този начин правят компромис от познавателна стойност към популизъм, чрез опростяване и елементаризиране. От популярна гледна точка този компромис е оправдан и целта - постигната, поне в някаква степен. Но от познавателен - компромисът стига до това, че елементаризирането на тезите, езикът и понятията, ги довежда до неадекватни и дори погрешни от познавателна гледна точка.

Такива в случая са няколко тези, както и "понятия". Едно от тях е думичката "мисли":

Народният вариант на тази думичка изразява доловени "психични движения, придружени от образи, усещания, изникващи думи, и създадените от всичко това предишни паметови записи". Но всъщност това не са "мисли", нито безразборния поток от тях е "мислене".

Другият компромис е с понятието КОГНИЦИЯ. Никъде в статията не се споменава по-сериозно влиянието на емоционално-чувствената сфера в описанието и елементите на разглежданото явление СЛИВАНЕ. Емоционално-чувствения комплекс е основния фактор за 'сливането", защото той довежда до конструиране и преживяване на личната реалност и тя подменя сигналите на "тая отвън"...

Освен това го наричат "синтез" на няколко места - което отново е журналистическа импровизация и игри в превода... Всъщност е  "смесване, в смисъл на заместване, разместване, размиване на граници и неспособност ( и нежелание, до съпротива) за различаване", а не СИНТЕЗ.

Разбира се - това са си мои бележки и тук сред форума няма специалисти, които да отбележат тия несъответствия. Въпреки това до голяма степен, дори и с изместени понятия и съдържанието им, описанията все пак разкриват някои фрагменти в механизмите на самозаблудата.

Основанията на статията са аспекти на когнитивно-поведенческата терапия (КПТ). Във всяка терапия нуждата да се обясни на всеки "клиент" някаква удобна за клиента и терапевта версия,  е основния елемент в нея. Но винаги отделно от това е чисто научният и познавателен багаж в дадена версия на хипотеза и нейните основания, които клиента нито има как да знае,нито да разбира, нито е нужно.

като ти чета тъпизмите и ме хваща мисловния мензис .........

Дебилите откога имат мисловен цикъл. 

Айде в игнора, при простотията и тъпнята, където са кочинките и грухтящите.

преди 1 час, _ramus_ написа:

Айде в игнора, при простотията и тъпнята, където са кочинките и грухтящите.

Що се пиняш кът не разбираш психологията?!  

Когнитивното сливане принципно се казва на български еднакво мислещи. 

Ако я ти речем за "скачените ора", то не ще е по-различно от твоя псевдо научен подход към как се получава двама или повече хора да мислят еднакво. 

Има си и клише: "Краставите магарета и през десет планини се надушват". 

Проблема при теб е, че не може да си "вълк единак". Правиш се туа на такъв, но в действителността си псе неугледно. 

Ако поне малко си се занимавал с психология, то би следвало да знаеш, че трудно се създава екип. За това е необходимо въпросното когнитивно сливане. 

Всеки психолог не изпитва страх от въпросното, нито пък е опасно. Напротив, т.е. подбира такива хора, за да може да даде на работодателя (възложителя) си такива хора, които с течение на годините ще му осигурят постоянен доход и просперитет на фирмата (организацията). 

Друг е въпроса, че запознати с психологията могат да се "внедрят" във дадена организация и я разгромят. -> Това не е опасно, а е способ за преборване с конкуренцията. 

Навремето имаше кадровик във всяко производствено предприятие, който си бе психолог и подреждаше колектива по именно този начин.

Та, байноьо, за теб вси е сложно и опасно, но това е поради елементарния факт = Нищо не разбираш от психология!!!

За да си психолог, то трябва да си екстровертен тип, а ти си интровертен!!! За туй и си на това дередже!!! 

Не е проблем да те запозная с професора който завежда "четвърти километър", но само като пациент!!!

Не е проблем и да те запозная с една психоложка от ВМА, но не и като колега.  

Само с копи и паст не става!!! -> Задочно обучение по форумите свързано с психологията е казус, който е абсурден (утопия). Не забравяй, че психологията не разчита само на вербалното, а и на невербалното!!! Да, темперамента може да се определи от словата, но за психологически отклонения и т.н. се набавя информация и от моментните реакции, а не забавените и пречупени през съзнанието.   

преди 15 часа, dioib написа:

Когнитивното сливане принципно се казва на български еднакво мислещи. 

Всъщност в основата на явлението е смесването на възможното, предполагаемото, желаното или нежеланото (нак-вече страхове) с действителността. Нищо необичайно за човека. Проблем са крайните случаи като например паник атаки, но не мисля, че тук е подходящо да ги обсъждаме. 

Продължителната фиксация на човек въеху една мисъл съвсем естествено я усилва значително. Особено ако тя е подсилена от емоция. Самата емоция заглушава логическото мислене. Човекът в паника примерно действа хаотично и първосигнално; фанатикът е сляп за всички аргументи подкопаващи устоите му; страхуващият се от кучета ще вижда заплаха във всяло куче... Примери могат да се намерят много. Наскоро имак случай в работата при който едно съмнение за злоупотреба нарасна с времето до убеденост, че се дават апартаменти под наен без знанието на собствениците. Едно писмо до последните беше достатъчно за да препотвърдят, че всичко става със знанието им. Но съмняващият се беше разгласил "истината" си пред доста хора, убеден в правотата си. Разбира се зад всичко стояха отново лична пристрастност и емоции.

Друг често срещан пример е поставянето на диагнози от неспециалисти на базата на един или повече симптоми, които обаче може да предполагат и друго заболяване. А заключения на базата на недостатъчна информация се правят навсякъде. Липсвашата информация просто се попълва от предположения, от нещо желано да е истина или пък нежелано.

преди 55 минути, Just a Stranger написа:

Примери могат да се намерят много.

Интересно е, че човекът, деклариращ колко е ориентиран преди всичко към себе си, не спомена нищичко относно личния си пример. Иначе същия проповядва осъзнаване и духовно развитие, на които е защитник и будител, но "примерите за заблуди" са винаги някъде около него, някъде там...

Той самият, вероятно е сигурен че статията от антрето я е прочел. Но ето така се филтрира съдържание, щом става въпрос за пораждане на дисонанс и неговото избягване, чрез подмяна на възприятието и интерпретацията. Вкл и чрез проекцията извън себе си.

Не че не сме свикнали с фейка, но и примерите за фейк винаги са полезни.

Та ето фрагменти от написаното по-горе:

преди 19 часа, _ramus_ написа:

Когнитивното сливане е резултат от естествената ни склонност да се отъждествяваме прекомерно с мислите си, усилвайки ги, докато станат абсолютна истина. Привързваме се или се сливаме с тези мисли, до степен да вярваме, че те са единствената възможна интерпретация на реалността и ги приемаме за даденост, без да ги поставяме под въпрос.

преди 19 часа, _ramus_ написа:

Когнитивното сливане може да бъде много опасен процес за ( в името на) нашето емоционално благополучие.

Когато нашите субективни преживявания са предимно неблагоприятни, когнитивното сливане ни кара да практикуваме стратегии ( самозаблуди) за избягване в опит да намалим дискомфорта.

преди 19 часа, _ramus_ написа:

Когнитивното сливане може да бъде много опасен процес за ( в името на) нашето емоционално благополучие.

Проблемът е, че тези стратегии за избягване, като притеснение или потискане на нежеланото съдържание, са отрицателно подсилени и могат да доведат до нездравословен цикъл, в който се разпространяват различни психологически разстройства.

( но и да са налични стратегии за подмяна на "сливането" в посока на изместване на реалността към "положително подсилени" заблуди - това ги прави още по-опасни, заради създаването на силно привличане към такава стратегия.  - коментари на рамус)

преди 19 часа, _ramus_ написа:

Когнитивното сливане ни кара да живеем в реалността, която създава нашият ум, придавайки прекомерно значение на нашите мисли ( проекции, фантазии, вярвания, концепции, представи).

Пречи ни да осъзнаем истинската същност на мислите и да разберем, че те не са нищо повече от думи и образи, които създават субективна интерпретация на реалността, но те не са реалност.

искам още да се бърка и изкарват така едни черпаци от казана на общата тъпология и малоумие и особено какво е това нещо мисъл и как мислите не били  реални

преди 8 часа, _ramus_ написа:

Та ето фрагменти от написаното по-горе:

Та, мислиш ли, че чрез повторения една лъжа ще стане истина?!  

Същността на когнитивното мислене е някъде другаде, а не в цитираното от теб.  

Хората, които боготворят знаменитости, имат по-ниски когнитивни способности | IT.dir.bg