Aха, ти си водил статистика. Много лоши са били старшините явно.

преди 1 минута, communismatic написа:

Aха, ти си водил статистика. Много лоши са били старшините явно.

Имах роднина, който беше офицер в МНО. Едва ли заради старшините, но така каза на баща ми, малко преди да вляза в казармата. 

преди 42 минути, Мечо Хубавеца написа:

Дефолтът, не се нарича фалит, е бил през 1987 г., а не през 1989 година.

Мечо  Официалната раздяла е 89г. 

току-що, Zolin написа:

Мечо  Официалната раздяла е 89г. 

Хехе. Нали пишеш за "фалита". 

преди 9 минути, Мечо Хубавеца написа:

Хехе. Нали пишеш за "фалита". 

Пиша за причината и най хубавото нещо което се е случило самата раздяла с пещерняците. 

преди 14 минути, Zolin написа:

Пиша за причината и най хубавото нещо което се е случило самата раздяла с пещерняците. 

Не личи да ти се е случила.   Пак си беден пенсионер и бивш комсомолец.

преди 15 часа, В. Велев написа:

 

 

Използването на думата „робини“ е символично! А повода е свързан с впечатленията му от тежкото положение на българските жени под османска власт. Те са били символ на потисничеството, но същевременно и на красотата, достойнството и силата на българския народ.

Същото важи и за романа на Иван Вазов "Под игото". 

С две думи: Ние Българите не сме били роби в юридическия смисъл — имали сме своя собственост (земя, къщи, добитък); можели сме да работим, да търгуваме и пътуваме; някои Българи са учили в чужбина (особено през XIX в.); имало е заможни чорбаджии, еснафи, занаятчии, духовници. Тоест — социална йерархия е имало, но не робовладелски строй. Съществували са ратаи, наемни работници, но това е типично за всяко феодално или аграрно общество в Европа по онова време.

Съгласно литературните критици:

Думата „робство“ е: политическа метафора за липсата на държавна и национална свобода; емоционален и морален израз на зависимостта от чужда власт; възрожденски лозунг, който е трябвало да възпита у българите чувство за несправедливост и желание за освобождение.

Възрожденците не казват „под османска власт“ — казват „под турско робство“, защото това звучи по-болезнено и патриотично. Така се внушава не толкова фактът, че си поробен физически, а че нямаш свобода като народ — нямаш държава, армия, свободна църква и т.н.

Благодаря за вниманието!

 

 

преди 1 час, attj написа:

Не личи да ти се е случила.   Пак си беден пенсионер и бивш комсомолец.

Така е, там си останал. Затва слугуваш тука за пет лева. Трол-доносник-комунист-пенсионер. Бахти пропадналата комбинация.

преди 3 минути, Zolin написа:

за пет лева

Няма ли най-после вече да свикваш с Еврото?    

Социалистическото образование - пълна деградация!!!

преди 10 минути, БаалБек написа:

Българската система на образованието, за съжаление, повече се доближава до това, което бе характерно за СССР (впрочем и за днешна Русия - бел.ред.), отколкото за западния светоглед. Докато в западното възприятие централната фигура е самият индивид/детето и стремежът е да се формира критично мислене и способност за учене през целия живот, то в съветското разбиране главното действащо лице е държавата, а не индивидът (детето) и неговото семейство - държавата "налага официално предписани нагласи, ценности и навици, които да ги направят добри, трудолюбиви и лоялни членове на социалистическото общество"

Критично мислене в училищата на Запад срещу зубрене в България и Русия

 

 

преди 3 минути, attj написа:

Няма ли най-после вече да свикваш с Еврото?    

Свикни с рублите. 

преди 27 минути, БаалБек написа:

Социалистическото образование - пълна деградация!!!

E, ти си продукт на демократичното образование... показва огромно развитие, определено...

преди 3 часа, communismatic написа:

E, ти си продукт на демократичното образование... показва огромно развитие, определено...

Ти на недемократичното образование ли си продукт?

преди 7 минути, plamen.spam написа:

Ти на недемократичното образование ли си продукт?

Не, но специално Баалбек, да говори за "образование" е доста смешно.

преди 2 минути, communismatic написа:

Не, но специално Баалбек, да говори за "образование" е доста смешно.

Не се връзвай на образУвания ,от демократичен тип...там няма нито образование,нито демокрация...там са изгубени още през първите седем...да не кажа от раждането...

преди 3 часа, Zolin написа:

Свикни с рублите. 

И аз ли да ходя в Мосейково?  

преди 7 часа, Мечо Хубавеца написа:

Имали са право на собственост, не са ги продавали като добитък, можели са да пътуват извън страната.... Освен тия е имало и други благинки.

Нали казах и пуснах линк че това става едва в средата и края на 19 век и султана се мъчи да стане демократичен и да се представи пред останалия свят.

преди 4 часа, БаалБек написа:

 

Използването на думата „робини“ е символично! А повода е свързан с впечатленията му от тежкото положение на българските жени под османска власт. Те са били символ на потисничеството, но същевременно и на красотата, достойнството и силата на българския народ.

Същото важи и за романа на Иван Вазов "Под игото". 

С две думи: Ние Българите не сме били роби в юридическия смисъл — имали сме своя собственост (земя, къщи, добитък); можели сме да работим, да търгуваме и пътуваме; някои Българи са учили в чужбина (особено през XIX в.); имало е заможни чорбаджии, еснафи, занаятчии, духовници. Тоест — социална йерархия е имало, но не робовладелски строй. Съществували са ратаи, наемни работници, но това е типично за всяко феодално или аграрно общество в Европа по онова време.

Съгласно литературните критици:

Думата „робство“ е: политическа метафора за липсата на държавна и национална свобода; емоционален и морален израз на зависимостта от чужда власт; възрожденски лозунг, който е трябвало да възпита у българите чувство за несправедливост и желание за освобождение.

Възрожденците не казват „под османска власт“ — казват „под турско робство“, защото това звучи по-болезнено и патриотично. Така се внушава не толкова фактът, че си поробен физически, а че нямаш свобода като народ — нямаш държава, армия, свободна църква и т.н.

Благодаря за вниманието!

 

 

Всичко това го написах и коментирах по-горе. Ти не четеш ли? И за робството дадох линк и за това от кога раята е станала относително свободна. Едва в средата и края на 19 век.

преди 4 часа, БаалБек написа:

Социалистическото образование - пълна деградация!!!

 

Маргарет Тачър била възхитена от българското образование    

„Трябва да призная, че ми направи удивително впечатление едно техническо училище в Стара Загора. Особено се учудих на голямата степен на сътрудничество между обучението в техническото училище и химическата индустрия. Машините в училището бяха набавени от заводите. Работниците от заводите оставаха в училището, а възпитаниците на училището отиваха в заводите за специализация“.

Така отговаря Маргарет Тачър на въпрос на Би Би Си – Радио Лондон, на 2 октомври 1971 г. какво я впечатлило най-много в България. По това време 45-годишната Тачър е министър на образованието и науката на Великобритания. По времето на соца Маргарет Тачър посещава английските гимназии в София и във Варна, както и машиностроителен техникум в морската столица, но най-силно е впечатлена от видяното в тогавашното Професионално химическо училище „Дмитрий Менделеев“ в Стара Загора. Може би защото нейното първо висше образование е по химия.
В Стара Загора Тачър прекарва няколко часа на 30 септември 1971 г. Гостенката била придружавана от българския образователен министър по това време проф. Стефан Василев. Тя проследила с голям интерес лабораторно упражнение по аналитична химия и дори пожелала да разгледа тетрадките с протоколите от упражненията на учениците. Впечатлили я и тренажорите, на които българските деца се обучавали по специалността „Контролно-измервателни прибори и автоматика“.

Маргарет Тачър питала за всичко в училището. Следобед същия ден имала насрочена среща в БАН и като разбрала, че домакините се притесняват да не нарушат програмата, помолила да съкратят обяда в тогавашния най-представителен ресторант на Стара Загора „Верея“ само и само още малко да останат при учениците. Делегацията, в която бил и английският посланик в София Доналд Логън, прекарала при тях 2 часа.

По онова време професионалната гимназия имала между 700 и 800 ученици и подготвяла кадри за химическите производства в Стара Загора, Ямбол и Враца.

Благодарение на спонсорството на Химическия комбинат в Стара Загора учениците ползвали безплатни учебници и тетрадки, получавали безплатно работно и официално облекло, имали общежитие без пари. Всеки ученик разполагал със самостоятелно работно място в лабораториите.

Когато се върнала в Лондон, Маргарет Тачър изпратила благодарствено писмо на директорката.

„Образователната система все повече се подобрява. Разбира се, съществуват известни различия с нашата. Така например възрастта за започване на училище в България е по-голяма от нашата. Във Великобритания децата започват училище по-рано. От друга страна, в България има повече забавачници, отколкото у нас. Една от интересните разлики е, че в България има по-голям избор при образованието, отколкото очаквах. Те имат великолепни технически училища, в които учениците започват да учат на 14-годишна, а понякога и на 15-годишна възраст. Те прилагат система, която почива на стопанските нужди на страната, за обучаване на великолепни техници. Може да се каже, че образованието в България е много добро и се подобрява прогресивно“, казва Тачър в интервю пред Радио Лондон през 1971 г.

преди 14 минути, В. Велев написа:

Всичко това го написах и коментирах по-горе. Ти не четеш ли? И за робството дадох линк и за това от кога раята е станала относително свободна. Едва в средата и края на 19 век.

Твърдиш, че сме били роби, като в древния Рим, американския Юг и руските крепостници? Ок! Ясно! 

А на @Proshark му е по интересно да ме коментира, отколкото да напише нещо смислено по която и да е тема. Това ли са ти възможностите?

преди 48 минути, Proshark написа:

Не се връзвай на образУвания ,от демократичен тип...там няма нито образование,нито демокрация...там са изгубени още през първите седем...да не кажа от раждането...

С твоето образование разбра ли при кое правителство са масовата приватизация и боновите книжки? 'щото нещо си с амнезия с оглед на "висшите" познания, които притежаваш. Не знам с к'ви очи се мъчиш да си интересен.

преди 5 минути, БаалБек написа:

Твърдиш, че сме били роби, като в древния Рим, американския Юг и руските крепостници? Ок! Ясно! 

 

Робство в Османската империя

• Статия
• Беседа

• Преглед
• Редактиране
• Редактиране на кода
• История

 

 

Османци с християнски роби, рисунка от 1639 г.

Робството в Османската империя представлявало законна и важна част от икономиката и обществото на империята.^[1] Заробването на хора от бялата раса бива забранено в началото на ХІХ в., но поробването на други раси остава позволено до началото на ХХ в.^[2]

През 1609 г. в Константинопол (днешен Истанбул), административният и политически център на империята, около една пета от населението се състояло от роби.^[3] Дори след поредицата от мерки в края на ХІХ в с цел да се забрани робството, практиката продължила безнаказано до началото на ХХ век.

До 1908 г. в Османската империя още се продавали робини.^[4] Сексуалното робство е централна част от османската робска система по време на цялата история на робската институция.^[5][6]

Представител на османската робска класа, наречен „кул“ на турски, можел да достигне до високо обществено положение. Пазачите в харема и еничарите били сред най-известните служби, които един роб можел да заеме, но робите често били и на предна линия в османската политика. Болшинството от служителите в османската държавна администрация били купени роби, отраснали свободно, и имали неотменим принос за възхода на Османската империя от ХІV в. до ХІХ в. Много от тях сами владеели голям брой роби, въпреки че султанът бил най-големият робовладелец.^[4] Като отглеждали и обучавали специално роби за управници в дворцови училища като Ендерун, османците създали държавници, познаващи тънкостите на управлението и фанатично предани на султана.

Робството в ранната Османска империя

Османска рисунка изобразяваща балкански деца взети за войници (еничари).

В средата на ХІV в. Мурад I изградил армия от роби, наречена „капъкулу“. Новата военна сила се основавала върху правото на султана над една пета от военната плячка, в нея според неговото тълкувание влизали и военнопленниците. Заловените роби приемали исляма и се обучавали да служат лично на султана. Системата „девширме“ (кръвен данък) също може да се смята за форма на заробване, защото султаните имали абсолютната власт над тях (взетите насила момчета – бел. пр.). Въпреки това робът или „кулът“ имал високо обществено положение в османското общество, той можел да се издигне до висш сановник или да стане част от военния елит и всички взети деца (но не и родителите им) получавали възнаграждение.

Търговията с роби се извършвала на специални пазари, наречени „есър“ (пленник, тур. – б. пр.) или „йесър“, такива имало в повечето по-големи и по-малки градове. Твърди се, че султан Мехмед II „Завоевателя“ учредил първия османски робски пазар в Константинопол през 60-те години на ХV в., най-вероятно на мястото на стария византийски пазар за роби. Според Никола дьо Николе (френски географ, автор на „Мореплаване край Турция“ – б. пр.) имало роби от всички възрасти и от двата пола, били изложени голи, за да могат евентуалните купувачи да ги оглеждат.^[7]

Османското робство в Централна и Източна Европа

При девширмето, „кръвен данък“ или „събиране на деца“, малки християнски момчета от Балканите и Анадола били отвеждани от домовете и семействата им, насилвани да приемат исляма и записвани в най-прочутата част от капъкулу, еничарите – специална военна класа в османската армия, която се оказва решаваща при османските нашествия в Европа.^[8] Повечето военни командири в османската армия, везири на султана и де факто управници на империята, като Ибрахим паша Паргалъ или Мехмед паша Соколович са набрани по такъв начин.^[9][10] До 1609 г. султанската армия капъкулу се увеличава до 100 000 души.^[11]

Домашното робство не било толкова разпространено, колкото военното.^[12] Въз основа на опис на имотите на представители на управляващата класа, воден в Одрин между 1545 г. и 1659 г., са събрани следните сведения: от 93 имота, само в 41 има роби.^[13]

Общият брой на робите в имотите бил 140; 54 жени и 86 мъже. 134 от тях носели мюсюлмански имена, имената на петима не се споменавали, имало и една жена християнка. Явно част от тях работели в стопанствата.^[14] В заключение управляващата класа, поради широката употреба на роби войници и високата си покупателна способност, несъмнено била единствената голяма група, която поддържала жив пазара на роби в Османската империя.^[15]

Селското робство като явление било разпространено предимно в района на Кавказ и било пренесено в Анадола и Румелия след преселението на черкезите през 1864 г.^[16] В имигрантската общност често възниквали конфликти и османската власт се намесвала понякога на страната на робите.^[17]

Кримското ханство поддържало оживена търговия с роби с Османската империя и Средния Изток до началото на ХІХ в. При така наречената „степна жътва“ кримските татари поробвали селяни славяни. Полско-литовското княжество и Русия страдали от серия татарски нашествия с цел плячкосване и залавяне на славяни като „есър“.^[18] Териториите на югоизточната граница били в полувоенно състояние до ХVІІІ в. Смята се, че 75 % от кримското население се състояло от роби и освободени роби.^[19]

Берберски набези за роби

Стотици хиляди европейци били заловени от берберски пирати варвари и продадени като роби в Северна Африка и Османската империя между ХVІ в. и ХІХ в.^[20][21] Набезите за роби били извършвани повече от араби и бербери, отколкото от османски турци. При все това в разгара на берберската търговия с роби през ХVІ и ХVІІ в. берберските държави били под османска власт и се управлявали от османски паши.

Роби „зандж“

Понеже имало ограничения за поробване на мюсюлмани и „народи, почитащи Светото писание“ (евреи и християни), езическите територии в Африка били достъпен източник на роби. Известни като „зандж“ (на езика банту^[22]), тези роби били отвличани главно от района на Големите африкански езера, както и от Централна Африка.^[23] Зандж били заети в домакинството и служели в армията като войници-роби. Някои се издигали до високи постове, но като цяло били по-нискостоящи от европейските и кавказките роби^[24][25] Днес в модерна Турция продължават да живеят десетки хиляди афро-турци, потомци на робите зандж в Османската империя. Мустафа Олпак, който е афро-турчин, основава първата официално призната организация на афро-турците, Африканска общност за култура и взаимопомощ (Afrikal?lar Kultur ve Dayan?sma Dernegi) в Айвалък. Олпак твърди, че само 2000 бивши африкански роби са оцелели и техните потомци живеят в съвременна Турция.^[26]

Роби в султанския харем

Картина на Жан Баптист Ванмур изобразяваща харема на султан Ахмед III (18 век).

Наложниците на османския султан се състояли основно от купени робини, преобладавали тези от християнски произход. Майката на султана, макар технически робиня, получавала облечената в изключителна власт титла „валиде султан“, която я издигала до ранг владетелка на империята (вж. Женски султанат). Забележителен пример била Кьосем султан, дъщеря на гръцки християнски свещеник, която властвала в Османската империя през първите десетилетия на ХVІІ в.^[27] Рокселана (известна още като Хюрем султан), друг забележителен пример, била любимата жена на Сюлейман Великолепни.^[28] Наложниците били охранявани от роби евнуси, които често идвали от езическа Африка. Евнусите били оглавявани от „кизлар ага“ („ага на робините“). Ислямските закони забранявали скопяването на мъжете, но етиопските християни не страдали от подобни угризения. Поробвали и скопявали мъже от териториите на юг и ги продавали като евнуси на Високата порта.^[29][30] Коптската православна църква взимала дейно участие в търговията с роби евнуси. Коптските свещеници отрязвали пениса и тестисите на 8-годишни момчета при кастрацията.^[31] После евнусите били продавани на Османската империя. Повечето османски евнуси били кастрирани от ръцете на коптите в манастира Абу Джерб в планината Гебел Етер.^[31] Момчетата роби били залавяни около Големите езера и други райони в Судан като Дарфур и Кордофан, после продавани на клиенти в Египет.^[23][29] По време на операцията коптските свещеници приковавали с вериги момчетата върху маси и след като отрязвали половите им органи, завирали бамбукови катетри в областта на генеталиите и заравяли момчетата до шия в пясък. Оцелявали 10 процента. Получените в резултат на операцията евнуси носели голяма печалба за разлика от евнусите от други райони.^[32][33][34]

Сексуално робство

Снимка от 19 век на кючекчия, млад роб, който се обличал като жена и понякога бил използван за хомосексуални цели.

Черкезки, сирийки и нубийки били трите основни народности, които се продавали като секс робини в Османската империя. Черкезките били описвани като светли, с бяла кожа и често били изпращани от черкезките първенци като дар на османците. Те били най-скъпи, стигали до 500 лири стерлинги и били най-търсени от турците. На второ място били сирийските момичета с тъмните си очи и коси и матовата си кожа, те идвали основно от крайбрежните райони на Анадола. Цената им можела да достигне до 30 лири стерлинги. Описвали ги „със стройни фигури като млади“. Нубийките били най-евтини и най-непопулярни, вървели по 20 лири стерлинги.^[5] През ХVІІІ и ХІХ в. сексуалното робство било не само основна османска практика, но и се явявало важна част от държавното управление и възпроизводството на социалния елит.^[6]

Момчетата, взети като кръвен данък, също можели да станат сексуални роби, макар че обикновено работели в бани (хамам) или кафенета. Ставали теляци, кючехчии и сакии (виночерпци), докато били млади и голобради.^[35]

Упадък и ограничаване на робството в Османската империя

В резултата на европейската намеса през ХІХ в. Османската империя прави опит да ограничи търговията с роби, която се смятала за законна според османските закони още от основаването на империята. Една от важните кампании срещу робството в Османската империя и търговията с роби била проведена в Кавказ от руските власти.^[36] Били издадени поредица закони, които ограничавали първоначално поробването на бели хора, а след това и от други раси и религии. През 1830 г. султан Махмуд ІІ освободил с ферман всички бели роби. В тази категория влизали и черкезите, които имали обичаи да продават собствените си деца; поробените гърци, въстанали срещу империята през 1821 г. и други. През октомври 1854 г. с друг ферман се забранявала търговията с черкезки деца. През 1857 г. бил издаден ферман до пашата на Египет, а през 1858 г. и заповед до представителите на различни местни власти в Близкия изток, както и на Балканите и в Кипър, с който се забранявала търговията с роби зандж, без обаче да постановява освобождаването на вече поробените.

Въпреки това робството и търговията с роби в Османската империя продължила с десетилетия, тъй като законовите текстове не били подкрепени с наказателна система. Чак през 1871 г. с постановление от 20 юли се въвеждало наказание от една година за участниците в търговията с роби.

По-късно търговията с роби била изрично забранена чрез използването на хитри „вратички“ в прилагането на шериата, понеже той позволявал заробването. Например, въз основа на новото прилагане на шериата, поробеният, не можел да бъде държан роб, ако е бил мюсюлмани преди залавянето си. Не можел да бъде залавян и без официално обявяване на война, а това се правело само от султана. Тъй като късните османски владетели искали да прекратят робството, те не разрешавали набези с цел залавяне на роби и така направили незаконно придобиването на нови роби, макар че вече поробените си останали такива.^[37][38]

Османската империя и 16 други държави подписали споразумение по време на Брюкселската конференция за изкореняване на търговията с роби, макар че тайно робството продължило до началото на ХХ в. Разпоредба от османското министерство на вътрешните работи от октомври 1895 г. предупреждавало местните власти, че някои параходи отнемали от моряците зандж „тапиите им, че са свободни хора“ и ги поробвали. Друго окръжно от същата година разкрива, че някои освободени роби зандж били арестувани по неоснователни обвинения, хвърлени в затвора и върнати насила на господарите си. Указание на османското министерство на вътрешните работи до валията на Басра през 1897 г. нареждало, че на децата на освободените роби трябва да бъдат издавани отделни свидетелства за освобождаване, за да се избегне да не бъдат поробени и да бъдат разделени от родителите си.

Джордж Йънг, втори секретар на посолството на Великобритания в Константинопол, отбелязал в сборника си с османски закони, публикуван през 1905 г., че докато пишел книгата си, търговията с роби в Османската империя се практикувала само контрабандно.^[39] Търговията с роби продължила до Първата световна война. Сър Хенри Моргентау, който служил като посланик на САЩ в Константинопол от 1913 до 1916 г., твърди в своята „История на посланик Моргентау“, че имало банди, които продавали бели роби по време на неговата служба.^[40]

преди 26 минути, В. Велев написа:

Маргарет Тачър била възхитена от българското образование    

Единственото, което е вярно в този фалшификат е, че действително Маргарет Тачър е посетила България и Румъния през 1971г. Всичко друго са наши измислици (на соцносталгици). 

преди 2 минути, БаалБек написа:

Единственото, което е вярно в този фалшификат е, че действително Маргарет Тачър е посетила България и Румъния през 1971г. Всичко друго са наши измислици (на соцносталгици). 

Или са твои измислици. 

Чети сега за робството. От образование нищо не разбираш явно.

П.П. Щом само лудия от Карлуково ти лайква постовете, положението ти не е добре.

преди 4 минути, В. Велев написа:

 

Робство в Османската империя

 

• Статия
• Беседа

• Преглед
• Редактиране
• Редактиране на кода
• История

 

 

Османци с християнски роби, рисунка от 1639 г.

Робството в Османската империя представлявало законна и важна част от икономиката и обществото на империята.^[1] Заробването на хора от бялата раса бива забранено в началото на ХІХ в., но поробването на други раси остава позволено до началото на ХХ в.^[2]

През 1609 г. в Константинопол (днешен Истанбул), административният и политически център на империята, около една пета от населението се състояло от роби.^[3] Дори след поредицата от мерки в края на ХІХ в с цел да се забрани робството, практиката продължила безнаказано до началото на ХХ век.

До 1908 г. в Османската империя още се продавали робини.^[4] Сексуалното робство е централна част от османската робска система по време на цялата история на робската институция.^[5][6]

Представител на османската робска класа, наречен „кул“ на турски, можел да достигне до високо обществено положение. Пазачите в харема и еничарите били сред най-известните служби, които един роб можел да заеме, но робите често били и на предна линия в османската политика. Болшинството от служителите в османската държавна администрация били купени роби, отраснали свободно, и имали неотменим принос за възхода на Османската империя от ХІV в. до ХІХ в. Много от тях сами владеели голям брой роби, въпреки че султанът бил най-големият робовладелец.^[4] Като отглеждали и обучавали специално роби за управници в дворцови училища като Ендерун, османците създали държавници, познаващи тънкостите на управлението и фанатично предани на султана.

Робството в ранната Османска империя

Османска рисунка изобразяваща балкански деца взети за войници (еничари).

В средата на ХІV в. Мурад I изградил армия от роби, наречена „капъкулу“. Новата военна сила се основавала върху правото на султана над една пета от военната плячка, в нея според неговото тълкувание влизали и военнопленниците. Заловените роби приемали исляма и се обучавали да служат лично на султана. Системата „девширме“ (кръвен данък) също може да се смята за форма на заробване, защото султаните имали абсолютната власт над тях (взетите насила момчета – бел. пр.). Въпреки това робът или „кулът“ имал високо обществено положение в османското общество, той можел да се издигне до висш сановник или да стане част от военния елит и всички взети деца (но не и родителите им) получавали възнаграждение.

Търговията с роби се извършвала на специални пазари, наречени „есър“ (пленник, тур. – б. пр.) или „йесър“, такива имало в повечето по-големи и по-малки градове. Твърди се, че султан Мехмед II „Завоевателя“ учредил първия османски робски пазар в Константинопол през 60-те години на ХV в., най-вероятно на мястото на стария византийски пазар за роби. Според Никола дьо Николе (френски географ, автор на „Мореплаване край Турция“ – б. пр.) имало роби от всички възрасти и от двата пола, били изложени голи, за да могат евентуалните купувачи да ги оглеждат.^[7]

Османското робство в Централна и Източна Европа

При девширмето, „кръвен данък“ или „събиране на деца“, малки християнски момчета от Балканите и Анадола били отвеждани от домовете и семействата им, насилвани да приемат исляма и записвани в най-прочутата част от капъкулу, еничарите – специална военна класа в османската армия, която се оказва решаваща при османските нашествия в Европа.^[8] Повечето военни командири в османската армия, везири на султана и де факто управници на империята, като Ибрахим паша Паргалъ или Мехмед паша Соколович са набрани по такъв начин.^[9][10] До 1609 г. султанската армия капъкулу се увеличава до 100 000 души.^[11]

Домашното робство не било толкова разпространено, колкото военното.^[12] Въз основа на опис на имотите на представители на управляващата класа, воден в Одрин между 1545 г. и 1659 г., са събрани следните сведения: от 93 имота, само в 41 има роби.^[13]

Общият брой на робите в имотите бил 140; 54 жени и 86 мъже. 134 от тях носели мюсюлмански имена, имената на петима не се споменавали, имало и една жена християнка. Явно част от тях работели в стопанствата.^[14] В заключение управляващата класа, поради широката употреба на роби войници и високата си покупателна способност, несъмнено била единствената голяма група, която поддържала жив пазара на роби в Османската империя.^[15]

Селското робство като явление било разпространено предимно в района на Кавказ и било пренесено в Анадола и Румелия след преселението на черкезите през 1864 г.^[16] В имигрантската общност често възниквали конфликти и османската власт се намесвала понякога на страната на робите.^[17]

Кримското ханство поддържало оживена търговия с роби с Османската империя и Средния Изток до началото на ХІХ в. При така наречената „степна жътва“ кримските татари поробвали селяни славяни. Полско-литовското княжество и Русия страдали от серия татарски нашествия с цел плячкосване и залавяне на славяни като „есър“.^[18] Териториите на югоизточната граница били в полувоенно състояние до ХVІІІ в. Смята се, че 75 % от кримското население се състояло от роби и освободени роби.^[19]

Берберски набези за роби

Стотици хиляди европейци били заловени от берберски пирати варвари и продадени като роби в Северна Африка и Османската империя между ХVІ в. и ХІХ в.^[20][21] Набезите за роби били извършвани повече от араби и бербери, отколкото от османски турци. При все това в разгара на берберската търговия с роби през ХVІ и ХVІІ в. берберските държави били под османска власт и се управлявали от османски паши.

Роби „зандж“

Понеже имало ограничения за поробване на мюсюлмани и „народи, почитащи Светото писание“ (евреи и християни), езическите територии в Африка били достъпен източник на роби. Известни като „зандж“ (на езика банту^[22]), тези роби били отвличани главно от района на Големите африкански езера, както и от Централна Африка.^[23] Зандж били заети в домакинството и служели в армията като войници-роби. Някои се издигали до високи постове, но като цяло били по-нискостоящи от европейските и кавказките роби^[24][25] Днес в модерна Турция продължават да живеят десетки хиляди афро-турци, потомци на робите зандж в Османската империя. Мустафа Олпак, който е афро-турчин, основава първата официално призната организация на афро-турците, Африканска общност за култура и взаимопомощ (Afrikal?lar Kultur ve Dayan?sma Dernegi) в Айвалък. Олпак твърди, че само 2000 бивши африкански роби са оцелели и техните потомци живеят в съвременна Турция.^[26]

Роби в султанския харем

Картина на Жан Баптист Ванмур изобразяваща харема на султан Ахмед III (18 век).

Наложниците на османския султан се състояли основно от купени робини, преобладавали тези от християнски произход. Майката на султана, макар технически робиня, получавала облечената в изключителна власт титла „валиде султан“, която я издигала до ранг владетелка на империята (вж. Женски султанат). Забележителен пример била Кьосем султан, дъщеря на гръцки християнски свещеник, която властвала в Османската империя през първите десетилетия на ХVІІ в.^[27] Рокселана (известна още като Хюрем султан), друг забележителен пример, била любимата жена на Сюлейман Великолепни.^[28] Наложниците били охранявани от роби евнуси, които често идвали от езическа Африка. Евнусите били оглавявани от „кизлар ага“ („ага на робините“). Ислямските закони забранявали скопяването на мъжете, но етиопските християни не страдали от подобни угризения. Поробвали и скопявали мъже от териториите на юг и ги продавали като евнуси на Високата порта.^[29][30] Коптската православна църква взимала дейно участие в търговията с роби евнуси. Коптските свещеници отрязвали пениса и тестисите на 8-годишни момчета при кастрацията.^[31] После евнусите били продавани на Османската империя. Повечето османски евнуси били кастрирани от ръцете на коптите в манастира Абу Джерб в планината Гебел Етер.^[31] Момчетата роби били залавяни около Големите езера и други райони в Судан като Дарфур и Кордофан, после продавани на клиенти в Египет.^[23][29] По време на операцията коптските свещеници приковавали с вериги момчетата върху маси и след като отрязвали половите им органи, завирали бамбукови катетри в областта на генеталиите и заравяли момчетата до шия в пясък. Оцелявали 10 процента. Получените в резултат на операцията евнуси носели голяма печалба за разлика от евнусите от други райони.^[32][33][34]

Сексуално робство

Снимка от 19 век на кючекчия, млад роб, който се обличал като жена и понякога бил използван за хомосексуални цели.

Черкезки, сирийки и нубийки били трите основни народности, които се продавали като секс робини в Османската империя. Черкезките били описвани като светли, с бяла кожа и често били изпращани от черкезките първенци като дар на османците. Те били най-скъпи, стигали до 500 лири стерлинги и били най-търсени от турците. На второ място били сирийските момичета с тъмните си очи и коси и матовата си кожа, те идвали основно от крайбрежните райони на Анадола. Цената им можела да достигне до 30 лири стерлинги. Описвали ги „със стройни фигури като млади“. Нубийките били най-евтини и най-непопулярни, вървели по 20 лири стерлинги.^[5] През ХVІІІ и ХІХ в. сексуалното робство било не само основна османска практика, но и се явявало важна част от държавното управление и възпроизводството на социалния елит.^[6]

Момчетата, взети като кръвен данък, също можели да станат сексуални роби, макар че обикновено работели в бани (хамам) или кафенета. Ставали теляци, кючехчии и сакии (виночерпци), докато били млади и голобради.^[35]

Упадък и ограничаване на робството в Османската империя

В резултата на европейската намеса през ХІХ в. Османската империя прави опит да ограничи търговията с роби, която се смятала за законна според османските закони още от основаването на империята. Една от важните кампании срещу робството в Османската империя и търговията с роби била проведена в Кавказ от руските власти.^[36] Били издадени поредица закони, които ограничавали първоначално поробването на бели хора, а след това и от други раси и религии. През 1830 г. султан Махмуд ІІ освободил с ферман всички бели роби. В тази категория влизали и черкезите, които имали обичаи да продават собствените си деца; поробените гърци, въстанали срещу империята през 1821 г. и други. През октомври 1854 г. с друг ферман се забранявала търговията с черкезки деца. През 1857 г. бил издаден ферман до пашата на Египет, а през 1858 г. и заповед до представителите на различни местни власти в Близкия изток, както и на Балканите и в Кипър, с който се забранявала търговията с роби зандж, без обаче да постановява освобождаването на вече поробените.

Въпреки това робството и търговията с роби в Османската империя продължила с десетилетия, тъй като законовите текстове не били подкрепени с наказателна система. Чак през 1871 г. с постановление от 20 юли се въвеждало наказание от една година за участниците в търговията с роби.

По-късно търговията с роби била изрично забранена чрез използването на хитри „вратички“ в прилагането на шериата, понеже той позволявал заробването. Например, въз основа на новото прилагане на шериата, поробеният, не можел да бъде държан роб, ако е бил мюсюлмани преди залавянето си. Не можел да бъде залавян и без официално обявяване на война, а това се правело само от султана. Тъй като късните османски владетели искали да прекратят робството, те не разрешавали набези с цел залавяне на роби и така направили незаконно придобиването на нови роби, макар че вече поробените си останали такива.^[37][38]

Османската империя и 16 други държави подписали споразумение по време на Брюкселската конференция за изкореняване на търговията с роби, макар че тайно робството продължило до началото на ХХ в. Разпоредба от османското министерство на вътрешните работи от октомври 1895 г. предупреждавало местните власти, че някои параходи отнемали от моряците зандж „тапиите им, че са свободни хора“ и ги поробвали. Друго окръжно от същата година разкрива, че някои освободени роби зандж били арестувани по неоснователни обвинения, хвърлени в затвора и върнати насила на господарите си. Указание на османското министерство на вътрешните работи до валията на Басра през 1897 г. нареждало, че на децата на освободените роби трябва да бъдат издавани отделни свидетелства за освобождаване, за да се избегне да не бъдат поробени и да бъдат разделени от родителите си.

Джордж Йънг, втори секретар на посолството на Великобритания в Константинопол, отбелязал в сборника си с османски закони, публикуван през 1905 г., че докато пишел книгата си, търговията с роби в Османската империя се практикувала само контрабандно.^[39] Търговията с роби продължила до Първата световна война. Сър Хенри Моргентау, който служил като посланик на САЩ в Константинопол от 1913 до 1916 г., твърди в своята „История на посланик Моргентау“, че имало банди, които продавали бели роби по време на неговата служба.^[40]

 

Дай конкретно за Българите?

Това ли ти е официалния извор? Уикипедия?

преди 2 минути, БаалБек написа:

Единственото, което е вярно в този фалшификат е, че действително Маргарет Тачър е посетила България и Румъния през 1971г. Всичко друго са наши измислици (на соцносталгици). 

Затва наново ги караха да учат. Който отидеше с диплома от соца на запад

току-що, В. Велев написа:

Или са твои измислици. 

Искаш да кажеш, че това аз съм го написала:

преди 32 минути, В. Велев написа:

„Трябва да призная, че ми направи удивително впечатление едно техническо училище в Стара Загора. Особено се учудих на голямата степен на сътрудничество между обучението в техническото училище и химическата индустрия. Машините в училището бяха набавени от заводите. Работниците от заводите оставаха в училището, а възпитаниците на училището отиваха в заводите за специализация“.

Така отговаря Маргарет Тачър на въпрос на Би Би Си – Радио Лондон, на 2 октомври 1971 г. какво я впечатлило най-много в България. По това време 45-годишната Тачър е министър на образованието и науката на Великобритания. По времето на соца Маргарет Тачър посещава английските гимназии в София и във Варна, както и машиностроителен техникум в морската столица, но най-силно е впечатлена от видяното в тогавашното Професионално химическо училище „Дмитрий Менделеев“ в Стара Загора. Може би защото нейното първо висше образование е по химия.
В Стара Загора Тачър прекарва няколко часа на 30 септември 1971 г. Гостенката била придружавана от българския образователен министър по това време проф. Стефан Василев. Тя проследила с голям интерес лабораторно упражнение по аналитична химия и дори пожелала да разгледа тетрадките с протоколите от упражненията на учениците. Впечатлили я и тренажорите, на които българските деца се обучавали по специалността „Контролно-измервателни прибори и автоматика“.

Маргарет Тачър питала за всичко в училището. Следобед същия ден имала насрочена среща в БАН и като разбрала, че домакините се притесняват да не нарушат програмата, помолила да съкратят обяда в тогавашния най-представителен ресторант на Стара Загора „Верея“ само и само още малко да останат при учениците. Делегацията, в която бил и английският посланик в София Доналд Логън, прекарала при тях 2 часа.

По онова време професионалната гимназия имала между 700 и 800 ученици и подготвяла кадри за химическите производства в Стара Загора, Ямбол и Враца.

Благодарение на спонсорството на Химическия комбинат в Стара Загора учениците ползвали безплатни учебници и тетрадки, получавали безплатно работно и официално облекло, имали общежитие без пари. Всеки ученик разполагал със самостоятелно работно място в лабораториите.

Когато се върнала в Лондон, Маргарет Тачър изпратила благодарствено писмо на директорката.

„Образователната система все повече се подобрява. Разбира се, съществуват известни различия с нашата. Така например възрастта за започване на училище в България е по-голяма от нашата. Във Великобритания децата започват училище по-рано. От друга страна, в България има повече забавачници, отколкото у нас. Една от интересните разлики е, че в България има по-голям избор при образованието, отколкото очаквах. Те имат великолепни технически училища, в които учениците започват да учат на 14-годишна, а понякога и на 15-годишна възраст. Те прилагат система, която почива на стопанските нужди на страната, за обучаване на великолепни техници. Може да се каже, че образованието в България е много добро и се подобрява прогресивно“, казва Тачър в интервю пред Радио Лондон през 1971 г.

СмеХ....

https://www.margaretthatcher.org/document%2F102139