---

Психически баланс: Какво е това и как да го развием?

https://angolopsicologia.com/equilibrio-mentale/ 

Уолъс Шапиро - извадки--------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Психическият баланс е от основно значение за нашето благополучие, както емоционално, така и физическо. Но често го пренебрегваме или не му обръщаме достатъчно внимание. Ние сме инициативни в много области на живота си, грижим се за нашата диета, поддържаме форма и защитаваме най-ценните си притежания, но понякога забравяме психологическия си баланс и го изоставяме на случайността, като по този начин ставаме жертви на обстоятелствата.

Какво е психически баланс?

Психическият баланс е състояние на благополучие, което идва от освобождаването на ума от неговите неблагоприятни и негативни тенденции, реализирайки потенциала му по отношение на мъдрост, състрадание и творчество. Това е състояние, в което привързаността и мислите допринасят за личното благополучие, така че ние се чувстваме напълно удовлетворени и в мир и сме в състояние да развием пълния си потенциал.

Достигането на психически баланс не означава да се отървем напълно от негативните мисли и емоции, защото по един или друг начин винаги ще бъдем изложени на несгоди и проблеми. Развиването на умствения баланс означава да не се допускат тези ситуации да генерират толкова много негативни мисли и емоции, които прекалено много влияят на баланса, като ни карат да се чувстваме зле.

4 вида психически баланс: Как да ги развием?

1. Конативен баланс

Контрактът се отнася до намерението и волята, както и тяхното изпълнение. Това не просто означава да си поставиш цел или да искаш нещо, а да се стремиш да ги постигнеш. Тя не се ограничава само до желанието да се откажете от тютюнопушенето, но това означава да се ангажирате и да го направите наистина.

Конативният баланс е от основно значение за умствения баланс, защото ако развием нереални желания и стремежи или не направим нищо, за да постигнем целите си, ще се окажем разочаровани и ще претърпим дълбока психологическа мъка.

От друга страна, преживявайте конативен дефицит; т.е. не желае нищо или не се ангажирайте с каквато и да е цел, има тенденция да генерира апатия, обезсърчение и в крайна сметка екзистенциална празнота, която ще ни направи дълбоко нещастни. Да живееш в апатия води до разочарование и отчаяние.

Ключът е да развиваме цели и желания, основани на реалността и ориентирани към нашето щастие, в което да се ангажираме и да ги осъществим, ще улесним психологическия си баланс. Въпреки това, за да развием конативен баланс, не е достатъчно да заменим някои цели с други, трябва да започнем едно интроспекция, което ни позволява да открием това, което наистина искаме и да се ангажираме с постигането на тези цели.

2. Баланс на вниманието

Волята без възможност за поддържане на вниманието води до дисбаланс. Всъщност балансът на вниманието е от съществено значение за оптималното функциониране, без да попада в хиперактивност или хипоактивност.

Вниманието към хиперактивността се появява, когато умът е прекалено развълнуван, което генерира състояние на натрапчиво възбуждане и разсейване. Това ниво на внимание не е функционално и не ни позволява да постигаме целите си, напротив, води до разпръскване. В противоположната крайност намираме принуда, хипоактивност, състояние на разпуснатост, което ни предпазва от постигането на целите ни, защото умът се скита безцелно.

Тези дисбаланси се коригират чрез пълно внимание, което би било устойчиво и доброволно ниво на внимание, фокусирано върху дадена дейност или обект, без разсейване. Този вид внимание е не само насочено навън, но и предполага способността да надникнем в себе си и да можем внимателно да насочваме вниманието към това, което ни интересува, когато сме разсеяни, без да се ядосваме, да дразним или разочароваме.

Това внимание може да се култивира по различни начини, въпреки че един от най-ефективните методи е медитацията на вниманието.

3. Когнитивен баланс

Когнитивният баланс предполага компрометиране на себе си със света на опита, без да се правят предположения или да подхранват предварително замислени идеи за събития, които могат да доведат до погрешни интерпретации или изкривявания на реалността. Това означава да присъствате, без да съдите или критикувате, просто като живеете преживяването.

Когнитивният баланс се състои в това да се освободим от стереотипите и предразсъдъците, както и когнитивните предразсъдъци, или поне да сме наясно със съществуването си, за да разберем разликата между реалността и нашите очаквания или фантазии, този свят, който се обръща в съзнанието ни и който обикновено генерира недоразумения или преувеличени емоционални реакции от контекста.

Будизмът ни предлага ясен пример за когнитивен дисбаланс: объркване на арогантността със змия. Как е възможно това? Това объркване се дължи на факта, че вместо да установим реалността, ние не му обръщаме достатъчно внимание и проектираме страховете или очакванията си, превръщайки въжето в змия.

В ежедневието непрекъснато бъркаме нашите очаквания, идеи и предразсъдъци с реалността, проектирайки нашите страхове и надежди на факти. Това поражда дисбаланс, тъй като не реагираме на реалността такава, каквато е, но ние отговаряме на историята, която сме създали в съзнанието си. Този когнитивен дисбаланс може да ни накара да се борим с вятърните мелници, което ни кара да губим ценна енергия.

За да развием когнитивно равновесие, трябва непрекъснато да тестваме нашите вярвания и мисли. Трябва да се запитаме дали реагираме на това, което ни се случва, или преувеличаваме фактите, защото нашите очаквания или предубеждения ни влияят. Това е задълбочена когнитивна преструктуриране, която включва замяна на ограничаващите вярвания с най-гъвкавите и адаптивни.

4. Емоционален баланс

Емоционалният баланс е резултат от баланса между конативния, вниманието и когнитивния баланс. Когато си поставяме реалистични цели и се стремим да ги постигнем, ние държим очакванията си под контрол и се фокусираме върху това, което наистина има значение, емоционалното равновесие е естествен резултат от баланса между желанията, мислите и действията.

Наличието на добър емоционален баланс не означава да се вземе безразлично и студено отношение, а да сме наясно с емоциите, които изпитваме, да разбираме тяхното влияние и да можем да ги управляваме и изразяваме настъпателно.

Всъщност, за да се поддържа психически баланс, гневът е толкова негативен, колкото и крайната еуфория, защото и двете държави стават толкова бавни, които ни пречат ясно да видим реалността. Емоционалният баланс е резултат от правилното регулиране на привързаността, себепознанието и зрелостта.

За да го развиете, е необходимо да се работи върху емоционалната интелигентност и да се приеме, че емоциите не са врагове, а сигнали, които трябва да се вземат предвид, толкова ценни, колкото логиката и разума.

Защо да инвестирате в душевния си баланс?

Развиването на добър умствен баланс ще ви помогне да се справите с проблемите. Когато имате необходимите психологически инструменти и по-балансиран изглед, ще можете да се справите с трудностите, без да се сривате. Това означава, че несгодите ще ви причинят по-малко вреда и можете да излезете от това състояние по-бързо. Това несъмнено е печеливша инвестиция.

======================================================================================================
Статията е отново популярна и в общ смисъл таргета би трябвало да подхожда като за обща култура и основни положения.

Освен това статията е превод от италиански, през ИИ. Това означава и че е възможно някъде по нея да е налице проблеми в превода от контекстуален характер или "подразбиране", както и проблемни преводи на понятия с по-висока степен на абстрактност... Всъщност същите грешки правят и "човешките "преводачи.

шуробаджанащината е важна а не психическия баланс

благополучието е в следствие на късмет и практика

няма нищо общо с психическия баланс

а по същество психическия баланс е да не се отклоняваш от  статистическото средно и да не правиш престъпления 

да се спазват обществените порядки и да си културен и възпитан

преди 2 часа, _ramus_ написа:

или не направим нищо, за да постигнем целите си, ще се окажем разочаровани и ще претърпим дълбока психологическа мъка.

според   философите

има два начина да си щастлифт

или да имаш всичко или да не искаш нищо

 няма как да имаш всичко но може да не искаш нищо

когато нямаш цели 

няма от какво да се разочароваш

и няма от какво  да претърпиш псих мъка

-------

 

внимание

или концентрация

за това нещо е необходимо енергия

 но като цяло  не си заслужава и не е  за всеки

има хора които са предразположени към концетрация и хора които не са 

 

и си намират своят път в неща  различни от концентрацията

----

така наречения когнитевен баланс е за умните хора

  примерно хора като мен

 във всяка ситуация  си имат едно на ум и знаят какво   лошо може да се случи

 има и страх

глупавите хора  не се страхуват

защото не знаят какво  лошо може да се случи 

------

има си приказка да се учиш от чуждите грешки

аз имам проблем с  чуждата душевност защото не им влизам в положението;

 не изпитвам емпатия

 защото не съм научен от малък

 затова и нямам приятели

 защото им казвам истината

а те се обиждат

и съм неприятен

 

За пореден път благодаря за примерите, оставени като описания на когнитивни и психични диагнози. А неграмотията и разбърканите невронни връзки за пореден път са намерили чудесен свой изразител. 

Аз, от своя страна се чудя - на колко трева е съставен този психиатричен бисер, тъй услужливо оставен в "малките" часове на нощта.

-----------

Също така е важно да се разбере следната аналогия:

Идеята за различни "топки" в барабана на автоматичните перални, идва от аналогията със "съчмата", която здраво трещи в кухия "барабан" от надраменната черепна кухина на доста човешки субекти. Оттам идва и народното обобщение - "изтрещели".  

Тежкият философски казус, обаче е много подобен на "кое е истината - материалното или идеалното". В случая  тя е доста хамлетовски заплетен избор  между двете версии за причината за здравото дрънчене в нечии глави - от съчмата ли се определя, или от празнотата и обема на кухината в която същата съчма дрънчи.

на 16.03.2023 г. в 20:19, _ramus_ написа:

... когнитивни и психични диагнози

Ти ко, с когнитивна диагноза ли си???  От кой бе чуек??? Кой ти пречи на когнитивното???  

В действителност явно твоята когнитивна способност не влиза в синхрон с когнитивното на другите. И считаш, че те са в дисонанс.  

Няма как множество от когнитивни умения да ги приравниш към своите активности. Тук всеки е инкогнито!!! Това би следвало да ти наведе на мисълта, че тук не всеки е влезнал, за да придобие когнитивни знания, а явно на теб ти е нужно именно това: Да оправиш своята когнитивност.  

Па, в реала си, в действителността си нямаш ли познат психиатър или психолог???  Или какво ... хм ... сравняваш диагнозата ти дадена от професионалист с тук намиращите се аматьори ли???  

Човеко, явно се нуждаеш от специализирана помощ, а не помощ от едни свободно мислещи хора.