Измамникът счита, че познавайки психологичните особености на човек може да измами не само неграмотен, а и умен човек. 

Способите са различни, но усети ли, че е на "прицел" => Ползва определени модели които звучат логично. 

Примерно: Къде съм казал??? Ти/Той твърди ....  Не съм казал такова нещо .... и т.н. ... 

По своята същност те никога не са сами. Понякога ползват по-лабилни психически за отвличане на вниманието, но в повечето случаи имат поставени лица. 

Характерно е, че изместват темата и/или вниманието към нещо негативно било в обществото и/или в определена личност дръзнал да ги разобличи. В тория случай се нахвърлят като хиени и целта е да компрометират другия, и  показват двойният стандарт. = Примерно: Совите не са сови.  

В действителността е различно, но в социалните мрежи е прекрасна среда защото, за да се докаже измамата им е по-трудно. 

Не смятайте, че те не са интелигентни. Да, и ниско интелигентен се опитва да измами, но по-лесно се установява. 

Нека тук да споделите на какъв измамник сте попадали и как сте се справили в тези случай. 

Не е проблем и измамници да споделят, защо ползват измамата!? Все пак сме в някаква относителна анонимност. 

 

Ще започна с мой случай.

Бях извършил нещо и се нуждаех от адвокат. Един приятел ме насочи към един. Оказа се по-късно, че не е адвокат. Измами ме с някаква сума. Това го счетох като урок. По-късно разбрах, че измамникът е бил измамил и моя приятел, и то за нещо по-голямо. 

От тогава "надушвам" измамниците. По-опасни са обаче измамниците които се опитват да подменят идентичността на личността. = Имам познат който и в момента не може да се себе идентифицира. 

Аз споделих, сега да видим вие (другите спрямо мен).  

Изманиците са в политиката най вече,хубаво те зарибяват.Много са сладкодумни,от приказки го докарват с цел да се облагоделстват,толкова сладко говорят чак те почват да си вярват.Другите са дребни риби.

Крацът краде, защото няма. Политикът какво няма, че ползва измама?

Тоталитарният принцип: Веднъж да се реализирам в една партия. Да се облажат вси де ма уважават,  а бедните да бегат нейде другаде. Свят голям! Не ми пука!!! 

Тарикатите/мошениците ще изчезнат, като изчезнат балъците.Ама това никога няма стане!

преди 1 час, ivan_pop написа:

Тарикатите/мошениците ще изчезнат, като изчезнат балъците.Ама това никога няма стане!

Това съм го коменторал с еди тарикат, който 6 месеца е в САЩ, а оставите до 12. Тук. 

Запознат съм с тоя вид утопия. 

Говорейки за измамници, аз в тази група поставям хора, които с практиката са добили определено умение да лъжат и заблуждават хората. Т.е. тук не включвам хора, които лъжат епизодично, а само такива, които са превърнали измамата в модел на поведение и навик.

Така или иначе в основата стои въпросът, "защо хората лъжат?" Най-общо отговорът: за да получат нещо желано, било то материално или не - примерно власт, доверие, предимство и др. 

Измамниците са такива, защото това им поведение се оказва успешно в собствените им очи и не виждат проблем в използването му (т.е. нямат задръжки). Това е най-общо. 

преди 4 часа, Just a Stranger написа:

... лъжат..

Лъжците са като крадците. Нямат и за това се налага да лъжат. НО, може да се лъже и от страх. Те по-скоро лъжат, за да оцелея. Страхливци са...

Докато измамниците се мислят за смели. Те са на принципа: Ако може => Хвани ме. 

Измамниците ползват несъвършената сетивност на другия. Примерно: Както рамус ползва несъвършенство в ума ти. Умният също може да бъде заблуден. 

Повечето измамници действат на принципа: Гледай тук, слушай това и т.н., а през това нещо правят други неща. => Това по вулгарен начин изказано. 

преди 4 часа, Just a Stranger написа:

(т.е. нямат задръжки).

Децата също нямат задръжки.  Те измамници ли са??? Те принципно са по-манипулативни от измамниците.  = Друга тема. 

Явно не си родител .. както и да е ... 

Благодаря, че пак ме развесели!  

Ето как работи един изманник. Мами, щото никой не може да го обори.   

преди 13 минути, Just a Stranger написа:

Е, то на него всичко му е сложно, но пък така симулира компетентност без реално нищо да показва.

Потвърждения да искаш. Но виж как отхвърли горното. Та ти и да си спомниш лично свое собствено прераждане, може би ще кажеш, че е било сън или нещо подобно. 

Пример за изманна вербалност. = Доводи извън темата. 

преди 56 минути, dioib написа:

Пример за изманна вербалност. = Доводи извън темата. 

Не е пример. Твърденията ми не са по темата, но аз и не ги представям като такива. Няма никаква измама в случая от моя страна. Но пък ако помислиш, може и да откриеш някой, който се опитва твърдения извън темата да ги "вкара" в нея.

преди 4 часа, Just a Stranger написа:

Не е пример.

Принципно това отрицание "говори" много. Нормално е един измамник да твърди, че не е. Отгоре на това определено (по спомен) не правиш разликата между лъжеца и измамника. Това обаче може да е в следствие на хипноза в миналото. И в тоя случай си "маша" на измамник, който е имам (насочващ).

 

преди 14 часа, dioib написа:

Принципно това отрицание "говори" много

И какво, трябва да се съглася ли, защото иначе го тълкуваш като измама? Или пък като потвърждение, какго често правят психолозите във връзка с потисканото и неприеманото? Но и ти редовно отричаш казаното за теб от други. 

преди 8 часа, Just a Stranger написа:

И какво, трябва да се съглася ли, защото иначе го тълкуваш като измама? Или пък като потвърждение, какго често правят психолозите във връзка с потисканото и неприеманото? Но и ти редовно отричаш казаното за теб от други. 

Сети се, че тук сме само образи. Не може да считаш нещо казано от мен е истина, но не може и да кажеш, че мамя. 

Аз само показвам посредством написаното от теб как постъпват измамниците. 

Има едно клише: Ти къде го удряш, а то къде се пука.  

преди 2 минути, dioib написа:

Не може да считаш нещо казано от мен е истина, но не може и да кажеш, че мамя. 

Аз само показвам посредством написаното от теб как постъпват измамниците. 

Ако първото изречение е вярно, сещаш ли се какво говори това за второто?

преди 1 час, Just a Stranger написа:

Ако първото изречение е вярно, сещаш ли се какво говори това за второто?

Знаеш ли коя е най голямата лъжа??? = Аз лъжа!!!  

Не си очаквал от мен истината нали???

За сметка на това смяташ, че ти споделяш тук истината. -> Характерно за измамниците отново. 

Един измамник се бои друг да не го измами. => Да, повечето измамници имам паранои. 

Отрицание, страхове, мании и прочие ... характерни за човек с психологически проблеми. 

Измамниците имат способността да ти втълпят, че ти помагат. 

п.п. Аз не желая да ти помогна, а се опитвам да се осъзнаеш!!! 

преди 14 минути, dioib написа:

За сметка на това смяташ, че ти споделяш тук истината. -> Характерно за измамниците отново

Оправи си понятията. Ако някой смята, че споделя истината, може да е заблуден, но няма как да е измамник. 

преди 1 час, Just a Stranger написа:

Ако някой смята, че споделя истината, може да е заблуден, но няма как да е измамник. 

Ти уточни за себе си дали си заблуден или измамник или си под въздействие на гуру или химикали.

= По - вероятно е да си неудовлетворена жена или ...  = В тоя случай, ти трябва друго, а не някой ментор.

преди 12 часа, Just a Stranger написа:

Ако някой смята, че споделя истината, може да е заблуден, но няма как да е измамник. 

престъпникът не го съдят и въвеждат в наказание според това "какво той смятал и какви преживелици имал", а какво е направил през призмата на груповата "правилност".

Дали и какво "някой си бил смятал, някаква си негова "истина" дето искал да си я "споделя"", с нищо не променя да е измамник според груповата гледна точка.

Всъщност всеки измамник прави точно това - реализира 'своята версия на истина', дори когато е в плен на личните си заблуди,  че "е за добро".

В повечето случаи, организираните автори на тежки криминални престъпления, вкл и с тежки форми на насилие, реализират организирано и преднамерено своята си версия на 'истина', с ясно осъзнаване че тя е в конфликт с груповите правила и норми на поведение, права и взаимодействия.

Самозаблудите на всяка личност са огромен проблем за всяка група - потенциален или реален.

Груповите правила не се интересуват от вътрешните девиации на дадена личност сред групата, докато същата личност ги спазва.

преди 1 час, _ramus_ написа:

престъпникът не го съдят и въвеждат в наказание според това "какво той смятал и какви преживелици имал", а какво е направил през призмата на груповата "правилност".

В правораздаването престъпленията се делят на умишлени и неумишлени и съответно наказанията мисля, че са доста различни. 

Освен това тук не говорим за престъпници (предполагам). Или поне, не говорим само за престъпници.

преди 28 минути, Just a Stranger написа:

В правораздаването престъпленията се делят на умишлени и неумишлени и съответно наказанията мисля, че са доста различни. 

Освен това тук не говорим за престъпници (предполагам). Или поне, не говорим само за престъпници.

Не говорим спрямо някаква норма или друго,  а споделяме мнения по отношение на поставената тема. 

Другото е твоя изява. Нали това целиш? 

Или си с точна конкретна твоя користна цел. = Важна е тя! 

Тук намираш или не. 

Останалото е съпричастност или не към темата или проблема. 

"Измама" е дефинирана от наказателния кодекс.

Да, тук не става въпрос за НК и за престъпленията, а относно принципа на приоритета на външна за човека социо-обективна реалност, пред неговата вътрешно-лична версия. Значимите разминавания между "двете реалности" са основния проблем за всяка личност.

Вътрешната личностна реалност се изкривява непрекъснато под натиска на психични защитни атавизми и непрестанни процеси по подмяна на входните сигнали, с "подходящи вътрешно-конструирани заместители", които да решат проблемите с конфликтите, страховете и несигурността. Ти си чудесен и красноречив пример за това, вкл и заради това че сам го разписваш широко и обстойно. Разбира се не е с нищо особено, така е при много от никовете тук,, особено сред няколко раздела - просто те ползвам като възможност за контрастен пример.

Написах че по принцип това е генератор на сложни конфликти при взамодействията между отделна личност и групата сред която тя екзистенцира. Единственият начин за форма на регулация се явяват два елемента:

1 - обща социална конвенция от правила, принципи и мерки за спазването и механизми за мониторинг и принудителни мерки, вкл и форми на наказания.

2 - въз основа на горното, се дефинират границите на възможни вътрешно-лични девиации, които да определят кога и как да се определи дали влизат в конфликт с общата конвенция на договор и взимането на мерки за недопускането им отстрана на социума.

В кое точно не съм ясен дотук? Това не е правна страна на казуса, а само общата социална рамка и принципната страна на конвенса. Комбинирам  условно принципни обобщения от няколко социални науки.

=========

И за да мина от общото към частното - връщам че думите ми касаят твои думи, които цитирах в предишния си коментар. В този смисъл - дали, как, според кого може да му изглежда на него, че бил прав и че неговото било правилно ( вкл "негова истина" ), в момента, когато той тръгва да го "изнася" извън себе си, той носи групова отговорност, а не негова частно-лична, тъй като тя е непрекъснато компрометирана откъм адекватност. Причините са чисто психични и са особеност на целия човешки вид, без никакво изключение.

Засегнах казуса, защото директно той касае непрекъснатият конфликт с рамус, който ползваш вече много години, с точно определена твоя цел. Аз също имам своя цел, така, че не бягам от своята отговорност. Както вече написах - просто ползвам възможността да изведа и контрастирам две дисонансни гледни точки. Конфликтът въобще не е на принципа - вярващ срещу вярващ в друго, нито вярващ против невярващ. Конфликтът въобще няма никаква друга страна освен чисто формална и показна - поне за рамус.

Проблемът на повярваното не е в самото повярввано, нито кое е или какво е. Всеки ползва това в битието си, непрекъснато, защото то е задължителна част от всеки човек. Въпросът винаги е в мярката и нуждата от нея като усещане за "границата" между вътрешната изкривена версия на реалност, с тази ИЗВЪН системата за изкривяване, демек ИЗВЪН психичния свят на дадена личност.

Общуването е обмен и е естествена част от информация за "разликите" от двете страни на "тази граница". Общуването между личностите в социума и особеностите в техните отношения, са на принципа на взаимния паритет, при който всеки на всеки подава 'своите си сигнали" с цел да се попречи на естественият порив към "затваряне в личната реалност" от контекста на "другите" около субекта. Цялата система на възпитание и социализация има и това за своя основна цел. Бягството в личната версия на реалност, ако е със стабилен вектор към потъване, е проблемен и за личността, и за контекста й. Да, някои нейни психични конфликти се решават и намалява тяхната "тежест", но именно това е и притегателният център, заради който се загубва баланса между вътрешната склонност да се потъва и самозаблуждава и това че същото трябва да бъде стопирано спрямо естествените си тенденции. По подобен начин социото се отнася и до други човешки импулси и особености - примерно ЛЪЖАТА и СЕКСУАЛНОСТТА...

Субекти, които потъват по-дълбоко сред самозаблудите си, по съвсем естествен начин започват да губят баланса между "изкривеното" и това извън него. Нуждата от тази граница не е само при социума, за да се съхрани, а и при самия субект, защото такова 'потъване' съдържа силен риск от кулминиране и векторът на това статистически погледнато, води до психичен разпад. Ето защо "тази граница" и непрекъснатото балансиране около нея - е самосъхраняваща и за самия субект и за него също е с огромно лично значение.

Така социумът и личността могат да се обединят и ситуират именно около "тази граница" защото тя е ползвотворна и за "двете страни", вместо да конфликтират от двете й страни. Погледнато от странична переспектива - запазването на баланса в "тази граница" е с водещо позитивно значение и позволява развитие и позитивна динамика и в "двете страни" на сделката.

Една от ключовите характеристики на измамата е прикритостта. И то не толкова на някакви знания, а на собствените цели и мотиви. Измамата тръгва от спечелването на доверието на измамения. Това може да е подплатено с всякаква измислена фабула, която му се представя по начин въздействаш на психиката. Тук трябва да се отбележи, че въздействието е изфабрикувано така, че е ефективно само спрямо определен тип психика. Извън тази група внушението трудно може да мине. И споменавайки за внушение, тук ключово е регулярното утвърждаване в ума на жертвата на желаната заблуда. Така въздействието постепенно прониква в дълбочина и контролът става пълен. Мегодът се използва особено с цел радикализиране. Разбира се невинаги измамниците разполагат с възможност за такъв вид въздействие и по-често се използва друг метод, свързан със силно емоционално въздействии, притискане на жертвата да вземе бързо решение и всичко това придружено евентуално с лека заигравка с егото й. Това има кратковременен ефект и жертвата не след дълго осъзнава, че е измамена, но често измамникът вече е постигнал целта си.

Един от сравнително лесните начини да се разпознаят измамниците и манипулаторите е да се забележат и обърне внимание на определени  ключови думи, които могат да доведат до първосигнално въздействие. Те провокират асоциации пораждащи желаното от измамника настроение и отношение. Нещо може да е "демоде" или "клише", някой да е "като радиоточка", "лаик", "самовлюбен", "фантазьор", "луд" и мн. други утвърждавани с повторения убеждения -  реално не носещи нищо друго освен формиране на благоприятстващо измамника отношение. Те могат да са ласкаещи за жертвата, подхранващи егото й, или пък да са еднопосочни с някаква нейна негативна нагласа, предубеждение или пък амбиция.

Има клише: "На лъжата са къси краката"! = При малки общности има едно "ЦРУ". = Клюките се разпространяват по-бърже!!! 

Винаги може да се разбере кой е измамника! = Не съответствие между думите и делата. Та, вече посредством  ИТ технологиите, то който е параноик и е анонимен и глупав то бива "хваната". -> Измамници из интернет не се толерират!!!     

преди 5 часа, 16562 написа:

ключови думи

И??  Те са много!!!