hera.bg

 

Какво представляват убежденията ни и как се формират?

---

                                                                                     „Докато не направим несъзнателното - съзнателно,

то ще управлява живота ни, а ние ще го наричаме съдба”

К. Г. Юнг

Вярванията, които се съхраняват в нашето подсъзнание, са най-важните фактори, които оформят поведението ни. Дори ако не знаете нищо за психологията и човешкото поведение, разбирането и осъзнаването на концепцията за убежденията ще бъде достатъчно, за да ви позволи да схванете същността на „механизма“ на ума.

Помислете за подсъзнанието като устройство за съхранение, което съдържа всички данни, цялата информация, която сте изложили в живота си от момента, в който сте били родени досега. Тази информация включва всички ваши минали спомени, преживявания и идеи. Какво прави подсъзнанието с всички тези данни? Очевидно е, че трябва да има някаква цел.

Нашето подсъзнание използва цялата тази информация за формиране на вярвания, които след това съхранява внимателно. Тези убеждения могат да бъдат оприличени на компютърни софтуерни програми ( BIOS ), които определят как ще работи компютърът. По същия начин, убежденията, които се съхраняват в нашето подсъзнание, до голяма степен определят как ще „оперираме“ (т.е. ще се държим) в различни житейски ситуации.

Какво представляват убежденията?

Това са идеи, за които вярваме, че са истина, а убежденията, които влияят на нашето поведение, са тези, които вярваме, че са истина за нас самите. Например, ако човек вярва, че е уверен, можем да кажем, че има убеждението „Аз съм уверен“, което се съхранява някъде в подсъзнанието му. Как мислите, че би се държал такъв човек? Разбира се, той ще се държи уверено. Смисълът е, че ние винаги действаме по начини, които са в съответствие с нашите системи от вярвания. Тъй като убежденията са много мощни в оформянето на нашето поведение, има много смисъл в това да се разбере как се формират и как ни влияят.

Как се формират вярванията ни?

За да разберете как се формират, представете си, че подсъзнанието е като градина, а вашите убеждения са растенията, които растат в нея. Дадено вярване се формира в подсъзнанието по същия начин, по който растението расте в градината. За да се отгледа растение, първо трябва да се засадят семената в почвата. Всяко семе е идея, на която сте изложени.

Ако например в детството някой учител ви е казал, че „сте глупави“, това може да се счита за семе. Метафорично почвата е вашият съзнателен ум, който филтрира информацията, за да реши какво да приеме и какво да отхвърли. Именно умът решава кои идеи могат да преминат в подсъзнанието и кои не могат. Съзнателните филтри могат да бъдат „изключени“ или „заобиколени“ от т. нар. доверени източници или авторитетни фигури.

Ако получавате идеи от източниците, на които имате доверие или авторитетни фигури като родители, приятели, учители, членове на семейството, експерти, университетски преподаватели и т.н., автоматично изключвате вашите съзнателни филтри и оставяте информацията да преминава свободно във вашето подсъзнание, което води до формирането на вярвания. Умът ви иска да бъде ефективен и да пести енергия, затова избягва забързаната задача да обработва всяка информация, която идва от надежден източник, само защото има доверие в него.

Повторението на дадено убеждение го прави истина за нас - когато получавате дадена идея многократно, съзнателният ум започва да се уморява да филтрира същата информация отново и отново, и в крайна сметка решава, че филтрирането може да не е необходимо за тази идея. В резултат на това идеята „изтича“ във вашето подсъзнание, ако е била изложена на достатъчно повторения и там се превръща в убеждение.

                                                                                                                            “Продължавайки с горната аналогия, ако вашият учител (доверен източник) ви нарича глупав (идея) отново и отново (повторение), може да формирате убеждението, че сте глупави. Ако подхранвате тази идея, тя ще става все по-голяма и по-голяма. ”

Щом убеждението се формира в подсъзнанието, то се опитва да го задържи колкото може по-плътно. Това се прави чрез намиране на доказателства в подкрепа на това вярване, което се захранва и става по-силно - точно както растението изисква вода, за да расте.

Специалистите обясняват: „След като започнете да вярвате, че сте глупави, вие се държите все повече и повече като глупав човек, защото винаги сме склонни да действаме според нашите вярвания. Тъй като вашето подсъзнание непрекъснато записва вашите житейски преживявания, то ще отчита вашето глупаво действие като „доказателство“, че наистина сте глупави - просто за да съответствате на неговото предварително съществуващо убеждение и ще игнорира всичко друго.“ Това означава, че дори и да сте направили нещо много съдържателно и умно, подсъзнанието ви няма да го отрази заради наличието на противоречива вяра („вие сте глупави“). То ще продължи да събира повече „данни“ - фалшиви и реални , превръщайки вярването в по-силно и формирайки един омагьосан цикъл.

Как да се измъкнем от този негативен цикъл?

Психолозите дават много прост пример: „за да оспорите свое вярване, можете да си зададете въпроси като Наистина ли съм толкова глупав/а? / Никога ли не съм правил/а нещо умно?“.

След като започнете да поставяте под съмнение убежденията си, те ще започнат да се разклащат, да отслабват. Следващата стъпка е да се извършат действия, които доказват на подсъзнанието ви, че вярването, за което се държите, е погрешно. Не забравяйте, че действията са най-мощните начини за препрограмиране на подсъзнанието. Нищо не дава по-добри резултати. Ако започнете да вярвате, че сте умни и способни, предоставяйки различни малки потвърждения, за да подсилите това ново вярване, толкова по-слабо ще стане неговото противоположно такова и в даден момент ще изчезне напълно.

Колко лесно може да се промени дадено убеждение зависи от това колко дълго подсъзнанието се е придържало към него. Ето защо убеждения, възникнали в детството, са много по-трудни за промяна, (но не и невъзможни), отколкото такива, формирани на по-късен етап в живота ни.

Помислете какви растения има в градината на ума ви?

Харесвате ли ги, искате ли ги там? Ако отговорът е не, то започнете да обновявате тази вътрешна градина на съзнанието и „посадете“ нови положителни вярвания, които да ви превърнат в личността, която винаги сте искали да бъдете – без външни намеси, ограничения и негативно влияние. Не забравяйте, „превръщаме се в това, в което вярваме“.

преди 2 часа, _ramus_ написа:

"Помислете какви растения има в градината на ума ви?"

Ти мъ утепа бе Рамусчуглу.  Жената го е "захапала" тоя "дивиз", но уви все, аз трябва да и работя "градината".

Значи: В Подсъзнанието може всичко, Джон Кехоу,  -  (orangecenter.bg) много е писано за тази "градина".

Тъ, ти верно ли улиташ към ту тоя тип психология?!  = ОК, да може да се ползва, но няма нищо общо с психиката на човек! В много случаи човек четейки такъв тип "научност" изпадат в депресия. Това е защото все ще се сблъскват с разочарования и напразни надежди. 

Колкото и положително да се опитваш да мислиш, то все някой по "нахакан" ще те "тласне" към друго.  

Винаги подлагам своите убеждения на своя критика и ги оглеждам.

Това, което не се променя у мен или бавно се променя, са вкусовете.

преди 5 часа, _ramus_ написа:

Как да се измъкнем от този негативен цикъл?

Винаги ли вярванията са негативни и носят негативни последствия?

Не можем ли да допуснем, че понякога вярванията са полезни и ни водят към по-добро и по-щастливо съществуване?

преди 5 часа, _ramus_ написа:

Харесвате ли ги, искате ли ги там? Ако отговорът е не, то започнете да обновявате тази вътрешна градина на съзнанието и „посадете“ нови положителни вярвания, които да ви превърнат в личността, която винаги сте искали да бъдете – без външни намеси, ограничения и негативно влияние. Не забравяйте, „превръщаме се в това, в което вярваме“.

Най-същественото всъщност е тук, в последния абзац, а не в подчертаното. 

преди 3 часа, _Aumi_ написа:

Не можем ли да допуснем, че понякога вярванията са полезни и ни водят към по-добро и по-щастливо съществуване?

За допускане - не само можем, но е и установено опитно и експериментално. Наблюденията също го показват.

 

Идва ми отвътре да направя известно изложение на някои основни казуси и ето:

-------

Вярванията принципно са начина по който мозъка започва своя път и са част от първичната комуникация между несъзнаваното и появаващото се доста по-късно след раждането, съзнание. На ранните етапи те имат своето важно значение и са част от основата на която по-късно при наличие на подходящи условия се реализира постепенно и на етапи, когнитивното развитие. Ако тези етапи вървят по "природната схема", се стига и до възможността за т.н. "висша когниция"... че и далеч "след нея"... 

Тяхната главна особеност ( на вярванията) е, че се основават на работата не НЕСЪЗНАТЕЛНИЯ АСПЕКТ в психиката. Трябва да се имат предвид относно него някои основни негови характеристики:

 - За НЕСЪЗНАВАНОТО основното значение и приоритет е съхранението и някаква форма на баланс. Дори само това е огромна и комплексна тема и за нея е нужна широка компетенция, ако някой има интерес по нея няма да му е достатъчен само интереса...

- Основните алгоритми в НЕсъзнаваното са елементаризирани и заради някои  невронни особености и еволюционни наследства - са основани на дуален принцип. Емоциите, изразяването им, достигането до "чувствата"... първите етапи в когнитивното развитие, (мислене, възприятие, отражение) и съзнанието, обучението... - се основават на същия принцип именно по тази причина. А от тях (евентуално) започва надграждането

- Всички емоционални и чувствени движения, всички инстинктивизми, базови импулси, базова физиологична регулация, базова психична регулация и още много друго от "базовите процеси" се осъществяват само и единствено от зоните на НЕСЪЗНАВАНОТО. Намесата на коровите дялове от които зависи по-висша когниция  (евентуално) на по-късен етап, при по-голяма част от хората дават конфликти с базовите и дуални алгоритми . Това задейства защитните рефлекси в НЕСЪЗНАВАНОТО и заради тях базовите схеми по които се формират началните етапи на личността и идентичността се "защитават" като се скриват от съзнанието и се блокира достъпът до тях. Основната цел - да не би да се стигне до техния "разпад", и в името на тяхната "цялост".

ЗА НЕСЪЗНАВАНОТО целта, описана в предишното изречение е най-високия приоритет, това подават основните алготирми и  при него няма "обратна връзка" дали трябва, доколко, как, защо... Просто схемите и процесите ( и поведението) са основани на съвсем елементарно ниво, като основното е да сработят бързо, инстинктивно... за да реализират съхранение и оцеляване. Сред тях няма място за "размишление", за анализ, за мислене... - това идва много по-късно, като дори не е "гарантирано" и при много хора то си остава "главно в зачатък".

- Любопитна подробност е, че емоционалната сфера, която дава основа на чувствата, преживяванията и състоянията - е доста сложна невронна мрежа и се състои доста невронни дялове, но те са възникнали еволюционно от дяла(центъра) на обонянието. Това има своята сериозна обосновка и при доста други висши бозайници със сложно устроени мозъци и поведение, се наблюдава същото.

- Силната роля и значение на НЕсъзнаваното дава обобщението че всички базови физиологични и психични регулаторни процеси се управляват и задават от там. Именно заради това то е "единственото" с което започваме живота си, още далеч преди самото раждане.

Заради същото - НЕсъзнаваното управлява и изцяло определя възприятията, интерпретирането и отражението, както и поведението ни. Всъщност това остава за през целия живот. Въпросът е - доколко и как ще се установи границата между появилото се съзнание, колко ще се развият невронните мрежи, които го обусляват, до каква степен ще преминат процесите по надграждане и етапите на съзряване на съзнанието, за да се стигне до ниво "РАЗУМ"... а това е също преходен етап, защото при някои хора се "продължава" до следващи етапи... 

Защо границата между появилото се, евентуално съзряло достатъчно, съзнание и завареното НЕсъзнавано, от което всичко тръгва, е толкова важна.

От една страна НЕсъзнаваното продължава да си работи все едно че "е само то и само от него трябва да зависи всичко"  - което си е според алгоритмите на невронните мрежи от които то се обуславя. Проблемът е, че в тия алгоритми не е заложено "да се появи нещо друго от което да зависи поведението, регулацията. По време на обучението, по време на усвояването на нови сигнали, на нови умения, на комплекси от опитност, през адаптацията към изменчивост на условията, в несъзнаваното също възникват противоречиви натрупвания (които наричам общо бъгове).

- заради силното усложняване на невронните мрежи и етапа на невронната еволюция при човека, в НЕсъзнаваното възникват някои... проблеми и несъответствия. Те са следствие от това че условията на средностатистическия човек, особено в съвремието, са твърде различни от тия, за които еволюцията е създала алгоритмите по които то да сработва успешно и адекватно.

- Засилването на ролята на "емоционалните" невронни мрежи, и то още в съвсем ранна възраст ( дори и преди раждането) поставят базовите алгоритми често в положение на "работещи с грешки", дори до неадекватност. Това задейства защитни сработвания (също на несъзнавано ниво, които са част от регулаторните процеси)

Тия защитни сработвания често са неадекватни, а според кодовете им, те имат значение на оцеляване и съхранение. Едни защитни сработвания подаващи бъгове и несъответствия в сигналите, задействат други защитни сработвания - често също неадекватни... Всичко това резултира до прогресия в натрупването на грешки и несъответствия... които подават грешни сигнали и водят до други грешни сработвания...

И се стига постепенно или рязко до "БЕЗПОМОЩНОСТ" на несъзнаваното и до сигнали за "разпад", защото то постепенно не може да поддържа "Свързаността" и така - равновесието.

Всичко това е част от развитието, което наричам общо "растеж", както и "съзряване" и както и спрямо физиологията, същото се отнася и до психичните и невронни особености, защото основното през целия човешки живот се определя именно от психичното ни поле. А основното в това поле, за огромната част от хората, си остава огромното влияние на НЕСЪЗНАВАНОТО и от това в най-голяма степен се определя качеството, вида и типа на тяхната екзистенция...

преди 3 часа, Just a Stranger написа:

Не забравяйте, „превръщаме се в това, в което вярваме“.

Да, - написаното е адресирано до човешките същества, при които за цял живот основното значение си остава на тяхното НЕСЪЗНАВАНО.

Затова е сред интернет и е сред популярна извадка - защото по-голямата част от таргета на това това ги определя ... както и теб ! И затова ти си потърси потвърждението... из целия текст, не болда - там където го привидя, ти изрезонира и си го превърнал в своя базова програма, която те движи и с нея се пробваш да реализираш компенсациите си - чрез фантазния си свят от въжделения и мечти.

Склонността към потвърждение - е базова склонност. Всички БИАСИ (уклони, склонности, естествени тежнения) са израз на някои базови нагласи, които се определят именно от особеностите на НЕСЪЗНАВАНОТО сред всеки от нас - ехо и инерция от началото на живота му, при който НЕСЪЗНАВАНОТО има единствено значение...

Всеки има вярвания, всеки има склонности - едни или други, това е без значение, защото всички започваме живота си водени от няколко опростени схеми, които еволюцията е оставила като "работоспособни" за дадени начални обстоятелства. Първите години от детството, първите стъпки, социалната динамика, попиването от средата... задават първоначални "рамки" сред които да се постановят по-лесно основните положения за адаптиране спрямо средата.

Всички почваме от сравнително "едно условно начало"... но големите разлики идват в "продължението"... Няма как да е налице "продължение" ако базовите рамки, проявяващи се като 'убеждения' и за които става въпрос в примерната публикация, продължават да са основна опора на даден човешки субект.

Нещо повече - както беше написано в статиите, ние хората вече умираме преди всичко заради убежденията си... Което е само пример за огромната роля на убежденията през целия живот, докато тяхната роля е само "начална", само някъде сред първите години и първите етапи...

Това означава че от ролята на "начална рамка", убежденията по-късно вместо да се модифицират и адаптират, вместо да намалява тяхната роля, става точно обраното - остават скелет на хора, които спират да се развиват и остават сгушени в малките черупки, които предлагат които и да са "убеждения".

Това е много сложен и важен казус и по него в съвременните психонауки е хипотезирано и експериментирано много. Въпросът е, че това е общочовешки казус и дори след хилядолетия на "социално развитие" основните импулси и човешко поведение продължават да се определят от първичните импуси на несъзнаваното, вкл неговите производни - вярванията и убежденията.

Съвсем очевидно може да се обобщи, че при блокаж на развитието , без значение причините, личността и идента се преплитат тясно с вярванията и убежденията, дори до крайни фази, при което Идента и Личността напълно се претопяват от убежденията и вярванията, които се оказват по-устойчиви като структура и така ги изместват като роля и значение.  За НЕСЪЗНАВАНОТО няма никакво значение кое, какво ще измести, защото то не може и не му е нужно да "прави разлики" - важен за него е приоритета - нещо, което е устойчиво, трябва да остане основното... И настъпва СТОП на развитието.

Това означава че процесите по развитието... някъде са в конфликт и не могат да продължат, докато не го разрешат. А за разрешение няма как да става въпрос, защото НЕСЪЗНАВАНОТО има изключително ограничени възможности за обработка и сложни сигнални натрупвания... не са по неговите възможности.

Затова първото което опростените алгоритми повеляват е 'опростяване на възприятието и интерпретацията' и заповедите към "съзнанието" - да намери начин да го представи и защити от конфликти (дисонанси). Да го представи във форми, които на личността да изглеждат смислени, да са достатъчно неуязвими за целта...

И се почва битката за отстояване - каквато е твоята ( на повечето други) и сред форума

от тема "будизъм"

 

"...

Както вече всеки може да прочете и други обширни материали - при повишаване на ролята на явлението УБЕЖДЕНИЕ за всеки сънуващ, стига до основно качество на убеждението -  УБЕЖДЕНИЯТА ВИНАГИ НАПИРАТ ДА СЕ ПРОЯВЯТ. И ползват Вкопчения и Обсесирания от тях, за целта. Те така или иначе са го обсебили, а уж са негово производно ...

Производното, копието, приказката - става основна, в мига в който авторът се претопи в нея. Неустойчивостта, бъркотията, страховете, бъговете... на автора, намират решение в "приказката" и там, в нея, вече е 'устойчив'... И приказката става "живота му"... В приказката всеки си я населява с неговите си миражи... но винаги - тя е вторична виртуална "територия", създадена за да приеме някой, който не може да понесе "екзистенцията без приказка".

===============

Колективното сънуване на дадена приказка - е груповата форма на единичното сънуване. До това е стигнал ХОМО още преди хилядолетия. Причината е проста и съвсем елементарна - така се решават няколко основни проблема

 - Основните принципи на всяко лично сънуване има място само за "ЕДИН" и той е автор, но в него я има и нуждата да се живее в общности. И се подава възможност общностите да реализират екзистенция на базата на "групова приказка", която да зададе колективна рамка, в която всеки един да си сънува неговото, но все пак да има и сигнали за съобщност - по сходствата в сънуването.

- Но това пък разделя вече групите от хора - едни сънуват сходно тяхното си, но по една обща приказка. Друга група - пак така. И сънуваното колективно почва да става проблема за между групите. И това е чак до наше време...

В социален аспект - всяка голяма група се определя по 'голямата си приказка', която е обща и по нея се делегират и определят 'членовете' на групата. Имало е и цели векове, в които направо са се самоопределяли на "свои и чужди" именно по принадлежността си към една или друга приказка.

Щом някой е чужд, значи сънува някаква "чужда приказка, към някаква чужда група". А ние хората сме си най-големите природни врагове - едни на други. И една група воюва за да наложи приказката си на друга група - и така да я претопи в "своите". После разбрали че става и без битки и войни - само чрез механизмите за въдворяване на приказки, като ги правят достъпни, привлекателни и магнетични - особено когато се появят хора, които имат остри дефицити за нещо... и веднага се пръква "приказка", която да ги привлече. До степен че устройството на социалния ред, наречено ДЪРЖАВА прозрели че когато нейният "ред" се слее с обща колективна приказка, вече спойката и запазването на йерархичния ред, рязко се покачват.

А църквите и храмовете - стават регулатори на груповите приказки, в които различни по роли хора, се стремят да задържат сънуването на хиляди (дори милиони) в рамката на общата приказка, за да поддържат усещането за "ОБЩНОСТ" в тях.

Във вековете опитно е установено - че колективните приказки, оставени без допълнителен контрол, започват постепенно всеки сънуващ да се отдалечава от общата рамка. Затова се внася механизъм за непрекъснати корекции с посоката винаги да се следва "общата рамка". Иначе... общността веднага ще се разпадне щом стигне ниво на различия на отделните сънуващи в нея.

Заради това големи групи от хора, стегнати в някаква форма на организация, се ангажират с контролните механизми - в религиите, чрез храмове, духовни йерархии, служби, проповеди (които всъщност са идеологическа пропаданга), но няма как - всяка колективна приказка вече се превръща в основния скелет на дадена общност и приказката става дори по-важна от общността, защото е "лепилото" с което се спояват елементите в нея.

Ако колективната приказка не е точно една от масовите религиозни - излизат на преден план други социални приказки, наречени ИДЕОЛОГИИ. Една от тях вече става задължителна - това е "НАЦИОНАЛНАТА", други са по етнически признаци, трети - по цвят на кожата, четвърти - по териториален признак. Има и микс от няколко "признаци"...

Така, че СЪНУВАНЕТО НА ПРИКАЗКА (сред приказка) е вече неизменна част от екзистенцията, още повече че заради нуждите на големи групи от хора, дори и БУДИЗМА е стигнал да е приказка за общо сънуване и е въдворена по всички правила на това "изкуство"

А същността на пробива на ГАУТАМА не е особено нов, нито е особено оригинален, но все пак на фона на изключителната рядкост на явлението, си е значимо събитие. В този "пробив" той е извел пътя на едно 'освобождение от приказката" на живота, за всеки един човек, до общи принципи, които могат да са нещо като основни "правила", от общи принципи. Всъщност това е не само в будизма... но основното ядро е едно, макар описателностите и по-късните интерпретации да започват да се отдалечават

Хората можем да излезем от приказките си... Но въпросът е, че това НЕ може да се нарече "свобода" и за да го направи всеки сякаш трябва да "изнасили своето НЕСЪЗНАВАНО", защото то  никога не би "позволило" да изпусне контрола... Съпротивата ще е подмолна, невидима и "отвътре", упорита и "на живот и смърт". Защото в приказката повечето хора на планетата намират всичко сред своята екзистенция. Всичко, което им е нужно... и не биха я "оставили".

А някой си можел да "вижда (възприема) директно ... някаква си "реалност"... - може би, но преди това трябва да е преодолял огромното привличане и хипнотичното скрито въздействие на собственото си НЕСЪЗНАВАНО, от което зависят всички 'приказки'...

Това е може би едно от най-сложните предизвикателства за една човешка екзистенция. Именно заради това толкова са редки случаите на "успех"... Толкова редки и невидими... че са сякаш призрачни."

Поредните умно звучащи тъпотии...

ами то човек няма подсъзнание, който мисли че има е глупак