Какво е и какво не е META тагът

20 септември 200619 г.

Тази седмица на доста места виждам препоръки да се използва "прословутия" META таг за да се поправи тази или онази функционалност в някоя уеб страница. Целта на статията е да покаже основното предназначение на тази конструкция или по-просто, да каже за какво е добре и за какво не е добре да се използва META тагът.

Според дефинициите на W3C (World Wide Web Consorcium) META тагът, служи за добавяне на дескриптивна (нефункционална, а чисто пояснителна и описателна) информация в даден HTML документ. Такава информация евентуално може да бъде авторът на документа, инструментът използван за създаване на документа, указания за сърч-енджините и/или произволна невизуална информация. Този тип дефиниця на мета-информацията се вписва чрез атрибутите "name" и "content". Атрибутът "name" носи описанието на типа информация, а "content" носи същинската информация от указания тип. Стойността на атрибутите може да бъде проиволен текст подчиняващ се на правилата за играждане на HTML документи. Интересно е да се спомене, че с течение на времето са се оформили стандартни типове мета-информация. Класически примери са :

<html>

	<head>

		<title></title>

		<meta name="author" content="A Human Being" />

		<meta name="generator" content="An HTML editor's name" />

		<meta name="description" content="How to use a META tag element in the HTML documents" />

		<meta name="keywords" content="meta, tag, purpose" />

		<meta name="robots" content="index, follow" />

	</head>

	<body>

!!! Празен документ !!!

	</body>

</html>[/html]

Интересна е дефиницията на предназначените за сърч-енджините типове мета-данни "description", "keywords" и "robots". Типът "description", дава описанието на документа, което желаем да излезне в търсачката, ако нашия документ е попаднал в полезрението на потребителя. Типът "keywords", дава на сърч-енджините предства на кои думи искаме да отреагира търсачката с показване на нашия документ. Типът "robots" показва как искаме да бъде третирана нашата страница от сърч-енджина

- [b]index[/b]/[b]noindex[/b], дава указание за индексиране или неиндексиране на документа;

- [b]follow[/b]/[b]nofollow[/b], дава указание да се направи ли опит за индексиране на документите описани се във хипервръзките на нашия документ;

- [b]all[/b], кратък запис на комбинацията "index,follow";

- [b]none[/b], кратък запис на комбинацията "noindex,nofollow".

Допълнителните атрибути "lang", "dir" и "scheme", ни дават пълнота по въпроса за интерпретация на данните :

- [b]lang[/b], дава указание за езика използван за вписване на същинската информация;

- [b]dir[/b], дава указание за посоката на четене [b]ltr[/b] - от ляво на дясно, [b]rtl[/b] - от дясно на ляво;

- [b]scheme[/b], показва формата на данните.

Примерно така оформените тагове:

[html]<html>
<head>
<title></title>
<meta name="author" dir="ltr" lang="en" content="A Human Being" />
<meta name="creation date" scheme="yyyy-mm-dd" content="2006-01-03" />
</head>
<body>
!!! Празен документ !!!
</body>
</html>

ще ни покажат, че информацията за автора трябва да се чете от ляво на дясно, че името е изписано на английски език и че датата трябва да се прочете като 3 Януари 2006 г.. Без схемата американците примерно биха чели датата като 1 Март 2006 г. В първия таг схемата е пропусната като опционален атрибут. За атрибутите език и посока на втория таг, важи същото.

Една препоръка от Февруари 1999 година позволява в МЕТА тага да се описва информация, определяща поведението на браузъра (в спецификацията се говори за потребителски агент, който не е задължително да е браузър, но за удобство ползвам този термин) спрямо конкретния документ. Записът става, чрез атрибутите "http-equiv" (на мястото на "name"), който съдържа името на стандартен HTTP хедър ([RFC2616]) и "content" атрибута, съдържащ необходимата стойност за хедъра. Класически пример в това отношение е, изричното упоменаване на кодовата таблица използвана за текста (позната ни още като енкодинг) :

<html>

	<head>

		<title></title>

		<meta http-equiv="Content-Type" content="text/html; charset=windows-1251" />

	</head>

	<body>

!!! Празен документ !!!

	</body>

</html>


<html>

	<head>

		<title></title>

		<meta http-equiv="Location" content="http://domainname.tld/dir/subdir/resource.html" />

	</head>

	<body>

!!! Празен документ !!!

	</body>

</html>


<html>

	<head>

		<title></title>

		<meta http-equiv="Refresh" content="5; url=http://domainname.tld/dir/subdir/resource.html" />

	</head>

	<body>

!!! Празен документ !!!

	</body>

</html>[/html]

*[i]Вторият и третият пример са за пренасочване към друг ресурс и съответно за опресняване изгледа на ресурса през определен брой секунди (в случая 5). По подобен начин може да се контролира и кеширането и времето за което даден документ е актуален.[/i]

Причините поради, които специалистите препоръчват да не се използва МЕТА тагът по втория начин са :

1. МЕТА тагът е предназначен за да пренася мета-информация - т.е. инфомация невидима за поребителя. Във втория случай обаче, тя е много видна, защото както казахме този тип информация влияе върху интерпретирането на данните и визията им. С други думи имаме концептуално несъответствие.

2. Поради това, че тази част от спецификацията има характер на препоръка, няма ясна дефиниция за приоритетите при наличие на различна информация за един и същ хедър в хедърите на HTTP респонса и мета таговете на HTML документа. Следователно браузърът може да се съобрази с мета таговете от такъв тип, може и да не се съобрази. Нещо повече, различните браузъри, могат да реагират по различен начин на въпросната ситуация и го правят.

3. Според [RFC2616], някои хедъри са зависими от статус кода на отговора на нашата заявка и няма да бъдат интрепретирани въобще, въпреки правилния синтаксис и очевидно добрите ни намерения.

Както знаем всички, използването на семантично неконсистентни и несигурни начини за описание е недопустимо в една сериозна среда. За това трябва старателно да се избягват практиките за "хакерстване" и логиката да бъде описвана по правилния начин. В случая, това е дефинирането на необходимите ни хедъри от страната на сървъра, в момента преди да бъде изгенериран отговора на заявката ни. Допустимо е, ако отговорът на заявката е статична страница, въпросният хедър, да бъде указан експлицитно от уеб сървъра изпълняващ заявката.

П.П. Разбира се, заключенията в статията имат характера на препоръки, но с все по-голяма сила се налагат като практика в развитието на уеб пространството.

Редактирано 20 септември 200619 г. от darkterminal (преглед на промените)

Добре дошли!

Какво е и какво не е META тагът

Featured Replies

Разглеждащи това в момента 0

Дарение

Бюлетин

Профил

Навигация

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра

Chrome (Android)

Chrome (Desktop)

Safari (iOS 16.4+)

Safari (macOS)

Edge (Android)

Edge (Desktop)

Firefox (Android)

Firefox (Desktop)