Името на този будистки учител се споменава често в темите за будизма. Мотивът ми да отделя нова тема е свързан с "материалистическото мислене" да изложа възгледа си, че учението е пряко свързано с реалните и съвременни преживявания в живота му.

Цитат

 

През 1959 г., когато Китайската народна армия нахлува в Тибет, Чогям Трунгпа, на 20-годишна възраст, е принуден да напусне родината си и да поведе група монаси в опасно бягство към Индия. Пътят им минава през опасни планински райони, изправя ги пред природни стихии и постоянен риск от преследване. Физическите трудности - гладът, студът, липсата на сигурност - изпитват не само физическата им издръжливост, но и тяхната вяра и духовна сила. Именно през тези изпитания се оформя разбирането на Трунгпа за Шамбала не просто като идеал, а като практически подход към живота.

Изпитанията, през които Трунгпа преминава, за да достигне Индия, му предоставят дълбоки уроци за смелостта и устойчивостта. Те също така му помагат да осъзнае, че стремежът към духовно извисяване често изисква вътрешна сила, способност за приемане на болка и страдание и смелост да продължиш напред дори когато надеждата изглежда неуловима. Възгледите му за Шамбала могат да бъдат разбрани като средство за преодоляване на болката и страхът, които всеки преживява в търсенето на истина и хармония. Пътуването до Индия не е просто физическо оцеляване, а пътешествие към вътрешна свобода и състояние на ума, свободно от страха, което той нарича Шамбала.

Връзката между духовното учение на Трунгпа и изпитанията на неговото бягство се изразява в идеята, че същинската свобода идва не от външни обстоятелства, а от вътрешното отношение към тях. Чрез преживяванията на страдание и несгоди Трунгпа успява да трансформира своето разбиране за смелост и мъдрост, което в крайна сметка превръща визията за Шамбала в практическо учение за всеки човек, който иска да намери мир и сила в един непрестанно променящ се и несигурен свят.

 

Това есе на ИИ не ме задоволи. Моята теза е, че като водач на това бягство, 20 годишният младеж поема отговорност за живота на около 300 души, от които към 210 го изоставят или умират. Тези преживявания формират идеята за "мекота" в отношенията. Този млад водач е можел само със съчувствие да подкрепя бежанците. Не е твърдия вожд, който налага ред и дисциплина.

Животът в Оксфорд и САЩ променят будистките възгледи. Появява се разбирането за широк достъп на жени до практиките и съвместно обучение. Възникват злоупотребите със сексуални практики, алкохол и наркотици. Омертата за тайният живот на Римпоче пада и започват сигнали за педофилия, сексуална разпуснатост и алкохолизъм, които са тайни практики в будизма, но стават прозрачни в Западното общество.

Хубава е метафората или притчата за "меките рога на елените", които първоначално са кръвоснабдени кожести израстъци, а впоследствие, с опита и възрастта стават костни и яки.

Представям си 20 годишния игумен и водач, който е като Бамби на Дисни при бягството, обгрижващ без помощ от небето своите последователи, изменящ се впоследствие, изоставящ ги, защото пред тях е бил слаб и неопитен и тръгва да търси нови територии.

Обучаващ се в Оксфорд, женещ се за англичанка, Чогям  не остава в Добрата стара Англия. Допускам, че англичаните са се отнасяли презрително към светлината, която си е мислел, че излъчва и това е станало причина да стигне до принципа за "Изгревът на Великото слънце на Изтока". Консервативните англичани не мога да си представя да харесат тази метафора, трябвало е да я кръсти "Излъчването на Гринуич" за да може да я продаде.

Вече втора от идеите на Чогям свързвам с житейския му път. Толкова материалистично е, така далеч от божествени внушения и книжни умозаключения.

Поредната метафора от "Шамбала. Свещеният път на вОйна" е за Пашкула. Като синонимни думи Трунгпа използва Тъмнината (обратно на Великото слънце на Изтока); криене в Джунглата ; криене в Пещерата; увековечени стереотипи; здрав и много познат дом; място където да легнем и спим, да нямаме понятие за света.(Колко много ми напомня за Ботев и Политическа зима... да имаме и парче сланина и една глава лук  ); друго име е и Клопка; 

Определено, тези изрази поясняват едно състояние на себесъхранение, отказ от дейност и се противопоставят както на Великото слънце на Изтока, така и на Залязващото слънце. Лесно се открива, че за Чогям Слънцето на изтока  е будизмът, с носител самият той, а Залязващото слънце е Западноевропейската християнска цивилизация.

Смятам, че авторът е повлиян силно от динамичният живот вСАЩ, където няма време за покой, а този, който се крие бива презрян, а по гърба му тичат изпреварващите го. Моето лично мнение се опира на споменатата метафора за "здрав и много познат дом"- място където човек се чувства сигурен и може да отдъхне, да затвори очи и почине от ежедневните битки. Трунгпа настоява да загърбим пашкула. Но защо му е морето на моряка, ако няма дом на сушата? Дори тези човеци, които живеят в условия на вечно лято си строят някакви колиби, където да се чувстват защитени. 

Аз не твърдя, че съм по- прав, защото не познавам динамиката зад Океана, за която Алеко пита "Е, ами кога ще живеем?". Трунгпа обаче е в тази интензивна месомелачка и е постоянно зает. Как би могъл и да си помисли, да доживее до патриаршеска възраст, това да не е Тибет. С това темпо се умира преди 50.

Така идеята за пашкула, който трябва да загърбим, по- скоро наподобява идеята за бебешката люлка, която щом придобием новото умение, това което би приличало на прохождане, трябва да изоставим завинаги. 

Стилът на писане на Тругпа е достъпен за западната култура. В текстовете му липсват класически коани, но има една нагласа за излизане от статуквото (егото), преживяване на объркване и уязвимост и търсене на просветление. Липсват и притчи, в западното разбиране- анекдоти и случки с поука. Изобилстват метафори, които дават многобройни поводи за сравняване с познатото и търсене на разбиране за нещата. Отсъства натрапливо "Аз" на автора, но като цяло издигнатостта му стои зад текстовете. Доколкото е нестандартен и оригинален, текстовете му, без да са бунтарски, предизвикват нов подход, в основата на който са познатите идеи за напускане, отхвърляне на егото, разбирано като индивидуалност и самоидентичност, противопоставени на случващото се в света. Набляга на основната техника- медитацията. Изглежда личното му присъствие е било от голямо значение, защото самите текстове, без практическа медитация не водят, а и не целят това, до разбиране, а по- скоро до вчустване на случващото се, съпоставянето му с други събития и явления. По- скоро някакво интегриране, свързване с реалностите на света, отколкото анализиране на събитията, отделяне на прости части, които да обяснят функционирането. 

Две впечатления

От изобилието на метафори и сравнения стигам до извода, че Тругпа излага в по- голяма степен изкуство. Обаче това не е изкуството, което изобразява света и ни го представя по изкусен начин, защото то е по- пасивно. То ни представя обекта, а Трунгпа иска да ни убеди, че пътят, който предлага е добрият път. Не е и наука, защото не доказва, няма предпоставки от които да стигнем до извод. Така стигам до заключението, че той е своеобразен копрайтър- автор на рекламни послания, които насочени към западния клиент ще му предложат да приеме будизма именно на този "производител", т.е. будистки лидер.

Обаче не може да се пренебрегне неговият жизнен опит. Опитът и познанията на човек, който на 18 г. става игумен, а на 20 повежда хора в опасно и смъртоносно за мнозина пътешествие е значим. Това прави и човека значим. Всеки е предприемал поучително пътешествие, но не така впечатляващо. Пътешественици като Одисей, Еней, Марко Поло са значими. В този смисъл преживяванията и изводите на Трунгпа, съобразявани с обстоятелствата в които са се зародили и са му  помогнали да ги преживее са значимите. Това, че му е помогнала мекотата в отношенията, дързостта и себеотричането очевидно са важни не само в неговия случай, но и изобщо.

Друг начин на мислене или друг начин на говорене?

Трунгпа пише "Тибетската дума дзиджи означава доверие. Тук дзи е "сияние" или "блясък", а джи "великолепие" или "достойнство", понякога тази дума има смисъла "монолитен". Дзиджи изразява понятието сияние, радостност при запазване на достойнстовото."

Това изобилие от думи е от едно асоциативно гнездо- нещо положително в общуването, но колко различни неща изразява: 

доверие

сияние

блясък

великолепие

достойнство

монолитен

радостност при запазване на достойнстовото.

Предполагам, че сияние и блясък се отнасят до личността, която ги излъчва. Това натрупване на положителни понятия в една дума отново не е насочено към разбирането, а към възприятието за нещо положително. Елинските философи са се опитвали да диференцират смисъла на думите, да дефинират разликите и тогава изредените биха били нещо различно и неподходящо за съвместно определяне на това неясно дзиджи. От такава гледна точка, един достоен учен не е задължително да бъде бляскав. Може да е скромен, както са описвани известни физици и философи. 

Когато се търси по- широко обяснение, по- интегрално, за да се изразим, натрупваме много характеристики, само и само да предадем по- богато качествата. Попадали сме на търговци, които с толкова думи описват стоката си, че добиваш впечатление за някакви вълшебни свойства.

Не се наемам да ранжирам, че еднозначните думи са по- добро от описването с множество такива, нито че тези, които държат на строгостта на изразяване е нещо по- важно, но отбелязвам, че учените, които искат една дума да означава едно нещо се отнасят с презрение към многословието на ракламите. От друга страна, търговците или религиозните мисионери спират да бъбрят, когато усетят аналитичен ум насреща си и общо взето си тръгват.

преди 20 минути, Търсещ истини написа:

Трунгпа пише "Тибетската дума дзиджи означава доверие. Тук дзи е "сияние" или "блясък", а джи "великолепие" или "достойнство", понякога тази дума има смисъла "монолитен". Дзиджи изразява понятието сияние, радостност при запазване на достойнстовото."

За да се ориентира човек в значението, трябва да познава порядките и мисленето на тибетците. Аз не съм такъв човек и не мога да съм сигурен защо "сиянието/блясъкът на достойнството" се превежда като доверие. По-скоро трябва да е "сияние", защото блясъкът може да отражение, илюзия и кратковременен. Монолитността говори за цялостност, завършеност, стабилност, устойчивост - все необходими черти за доверието. Това е човек без слабости (във възможно най-голяма степен), на който може да се разчита. На слабостите може да се поддадем и да се стигне дори до предателство (нещо появяващо се на другия полюс). Силните черти, които споменах формират и достойнството, говорят за сила и чистота, затова извеждането на доверието от него, е разбираемо. Ние и на български казваве, че някой е достоен за или заслужава доверието ни...

преди 13 минути, Theros написа:

Ние и на български казваве, че някой е достоен за или заслужава доверието ни...

... като не го обливаме с блясък. Имам доверие на скромния си съсед, който не блести с великолепие, а сме от една черга.

преди 15 минути, Theros написа:

За да се ориентира човек в значението, трябва да познава порядките и мисленето на тибетците.

Текстът е писан от Трунгпа на английски.

преди 11 минути, Търсещ истини написа:

като не го обливаме с блясък. Имам доверие на скромния си съсед, който не блести с великолепие, а сме от една черга

И те не го обвиват. Самото доверие е "сияние на достойнстмото". В контекста на учението за аурата, в която намират отражение всички качества, утвърдени или епизодично проявени в човека, то и сиянието има не чак толкова гръмко звучене.

преди 18 минути, Търсещ истини написа:

Текстът е писан от Трунгпа на английски.

Да, не съм и предполагал друго. Но в случая обяснява тибетския еквивалент на понятието "доверие".

преди 10 минути, Theros написа:

в случая обяснява тибетския еквивалент на понятието "доверие".

Изпитвам затруднение, дали те мислят така или авторът говори така за да си промотира възгледите. 

Ако мислят така, просто ще имам предвид, че е доста синкретично и многозначно. 

Затруднения с образите.

Сигурен съм, че не само Ринпоче, но и съфорумците ще махнат с ръка, но ако нещо не разбираш, редно е да споделиш:

"Ситуациите на страх, съществуващи в нашия живот, ни дават стълби, за да прекрачим през страха. От другата страна на страхливостта се намира смелостта. Ако вървим по стълбите така, както трябва, ние можем да преодолеем границата между състоянието на страха и състоянието на храбростта"
Шамбала. гл. 8 Отречение и дерзание.

Първоначално разсъжденията тръгват леко:

1. Страхът съсъществува със средствата за преодоляването му.
   
   после малко по малко се усложняват
    
2. Страхливостта е ограничена и до нея е смелостта. Представям си равнина, пресечена от гранича линия. Единият дял е страх, другият храброст. Обаче дали страхливостта граничи с друго? С печал да речем? 
   
   Стигам до объркването:
3. По стълбите през границата може да се мине само "както трябва". Популярно разбиране, премятам бояджийската стълба над загражденията, качвам се по единия скат и слизам по другия.  Ей, аз искам да премина към храброст и приказки за бояджийски стълби не вървят. Това не ме научава на нищо. Тия метафори ми дават псевдоувереност, че нещо разбирам. Те са заклинания, амулети, които в сблъсък с реалността дават фалшива увереност и не помагат. 

Седя на границата между страха и храбростта, медитирам, размишлявам, че Неволята ще ми открие стълба когато се появи проблема. Изведнъж до мен усещам паст и чувам лай на куче. Вковавам се. Няма време за неволя. Чувствам се не само уплашен, но и унизен, че нямам стълба и никога няма да имам.

преди 12 часа, Търсещ истини написа:

Сигурен съм, че не само Ринпоче, но и съфорумците ще махнат с ръка, но ако нещо не разбираш, редно е да споделиш:

"Ситуациите на страх, съществуващи в нашия живот, ни дават стълби, за да прекрачим през страха. От другата страна на страхливостта се намира смелостта. Ако вървим по стълбите така, както трябва, ние можем да преодолеем границата между състоянието на страха и състоянието на храбростта"

Аз поне не виждам да е казано нещо особено, но пък наистина са използвани странни думи. Иначе намирам написаното за вярно. В подчертаното "стълба" просто може да се замени с възможнжост. Всеки страх носи със себе си и възможността за преодоляването му (излизане от него). Това, разбира се, не е сигурно, зависи и от човека, и това е казано в текста с: "ако вървим по стълбите така, както трябва...", т.е. използвайки правилните методи и с подходящата психична нагласа.

Ясно е, че всеки от нас има някакви страхове, които все още не е преодолял. В този смисъл написаноно може да е полезно, показващо едно по-различно отношение към страховете. Ние не трябва да подхождаме към страховете си от позицията на обречени, а да потърсим начини за преодоляването им.

преди 1 час, Theros написа:

не виждам да е казано нещо особено

Именно. Съждението е тривиално. Обаче използването на метафори дава възможност едно и също нещо да се каже по хиляда начина и да бъде по- добре внушено. По- горе писах, че е като рекламно послание. За да бъде въздействащо, трябва да бъде казано много пъти (броят на посланията се отчита в съзнанието като брой научавания и се затвърждава. "Повторението е майка на знанието"). А за да не е отегчително и за да не се проумее тривиалността му, трябва да се разнообразява, а метафорите дават тази възможност. 

"Земята е кълбовидна" е вярно, но види се става отегчително и ето, появява се опозиция- плоскоземците. Заради това посланието трябва да се мени. Земята е сферична, подобна на картоф, геоид, изтеглена на полюсите и т.н. новости, иначе става скучно.  

Не всеки проповедник се осмелява да промени езика.

Трунгпа също използва традиционни образи на ездач на кон, на копие, на стрела и на лък. Обаче въвежда и нови образи, в съответствие със западната публика. Вече могат да се срещнат образи като минохвъргачка, автомобилен състезател, банкер, загуба на ипотекиран дом, пушач на опиум. Така създава проблемни ситуации, които са близки за публиката му, като от тях извлича решение в съответствие с будизма или поне със своята версия.

Имам чувство, че "ми свърши вътъка", т.е. се изчерпах по темата. Будизмът не ми е познат, а и не е популярен у нас за да го изучавам. Това, което ме впечатли у Трунгпа бе, че неговите послания не са от книги или учители. Той е приложил успешно това, което проповядва, в практиката- в деветмесечното си пътешествие. Идеята за войн, за дисциплина, за самопожертвувателност, за мекота в отношенията с околните, за магически събития и избавление, всичко това ми се вижда част от живото на група, която иска тайно да се придвижи под заплаха от смърт. Поради това, изпитвам уважение към личността му. Интересно ми е и друго нещо. Не срещнах негови ругателства към китайските комунисти, но в замяна на това противопоставя изгряващият Изток на залязващия Запад. 

Общо взето, интересна съдба!