ИСЛЯМСКО У ШУ

С помоща и съдействието на Lili-Zora !

За всички които се интересуват и харесват източните бойни изкуства. Надявам се ще им бъде интересно!Приятно четене -- Morfey_A

ФОРМИРАНЕ НА НАЦИОНАЛНОСТА ХУЙ ЦЗУ (МЮСЮЛМАНИ)

И НЕЙНИТЕ ВРЪЗКИ С У ШУ

Китай се е сблъскал с исляма почти във времената на своето основаване: китайските войски се срещнали с войските на арабския халифат в сражението при река Талас, на територията на днешен Киргизтан. През следващите векове търговци от ислямските държави от Близкия Изток и Средна Азия идвали в Китай по Великия Път на Коприната. Част от тях се заселила постоянно на китайска територия. Идвали и проповедници, разпространяващи учението на исляма и на някои от тях им се отдало да спечелят свои последователи сред жителите на Средната Империя. През династиите ТАН и СУН, т.е. до XIII век мюсюлманското население на Китай се увеличавало за сметка на имигрантите - пристигащи по суша и море астрономи, математици, лекари.

През XIII век Китай бил завладян от монголите и била основана династия ЮАН. През 1219 г., когато ЧИНГИЗ ХАН отишъл да воюва на запад започнало преселването на перси и араби от завоюваните територии. В официалните документи от династия ЮАН те били споменавани като "ХУЙ ХУЙ". През 1275 г. в съответствие с указанията на императора "всички погранични жители да бъдат приобщени към общината" дошлите на изток мюсюлмански пехотинци и артилеристи от войници станали селяни. Така постепенно в Китай се сформирала особена национална група "ХУЙ ЦЗУ" - "мюсюлмани".

ХУЙ ЦЗУ били заселвани само на територии под централно управление и постоянно били притеснявани от централните власти. Ето защо мюсюлманите често вдигали възстания или поддържали възстания вдигнати от Ханците (основното население на Китай). Известно е, че сред участниците в съборилото монголската династия ЮАН възстание на ЧЖУ ЮАН ЧЖАН (завършило с установяването на династия МИН в 1368 г.) е имало немалко мюсюлмани, сред които се прославили генералите ЧАН ЮЙ ЧУН, ХУ ДА ХАЙ, МУ ИН, ЛАН ЮЙ, ФЪН ШЪН и ДИН ДЪ СИН, които били изкусни в У ШУ. Генерал ЧАН ЮЙ ЧУН се счита за основател на школата за боравене с копие "КАЙ ПИН ЦЯН ФА".

В края на династия МИН (средата на XVII век) в провинция ШЪНСИ вдигнал възстание МА ШОУ ИН, станал известен като "ЛАО ХУЙ ХУЙ" - "почтения мюсюлманин". Неговия отряд наричали "ЛАО ХУЙ ХУЙ ИН" - "батальона на почтения мюсюлманин". Естествено, болшинството служещи под негово ръководство също били мюсюлмани. Придвижвайки се с боеве на северозапад отряда се прославил, след което се присъединил към селското възстание на ЦАО ВАН ЛИ.

Периода на управление на манчжурската династия ЦИН станал за мюсюлманите период на най-голям гнет. През това време са били вдигнати много мюсюлмански възстания. Типични за това време са възстанията на ДУ ВЕН СЮ в провинция ЮН НАН (обхванало повече от десет провинции), БАЙ ЙЕН ХУ в провинция ШЪН СИ, МА ХУА ЛУН в провинция НИН СЯ. Мюсюлманите взели активно участие в Синхайската Революция, съборила династия ЦИН.

Както се вижда през своята повече от 700 годишна история на китайските мюсюлмани е тясно свързана с войни и възстания. Това обяснява и широката популярност на бойните изкуства сред тях. ХУЙ ЦЗУ разглеждали У ШУ като вид свещенодействие, повдигащо духа на мюсюлманина.

Съгласно трактата "ЦЗИ СЯО СИН ШУ" написан от знаменития генерал от династия МИН - ЦИ ЦЗИ ГУАН, по това време е имало три знаменити школи в боя с копие - на семейство ЯН, МА и ША. Семействата МА и ША са били мюсюлмани. Популярния сред мюсюлманите стил "ХУЙ ХУЙ ШЪ БА ЧЖОУ" - "18 мюсюлмански лакти" бил наречен "квинтесенцията на бойната техника и е описан в сборника "ХУА ЦЮАН ЦЗУН ЦЗИЕН ФА" - "Общо описание на ХУА ЦЮАН" написан от бунтовника ГАН ФЪН ЧИ. Такива стилове като "ЦЗЯО МЕН ТАН ТУИ" - "Ислямски пружиниращ крак" и "ЧА ЦЮАН" - "Юмрука на Ча" са считани за типично мюсюлмански стилове.

МЮСЮЛМАНСКИ ШКОЛИ ПО У ШУ

ХУЙ ЦЗУ са широко разселени из Китай, без да са концентрирани в голямо количество на едно място. През вековете в областа на У ШУ те обменяли опит с другите националности населяващи Китай. За това е много трудно да се каже кои стилове са чисто мюсюлмански. Тук ще разкажем за тези стилове, които са най-често практикувани сред мюсюлманското население.

"ЦЗЯО МЕН ТАН ТУИ" - "Ислямски ТАН ТУИ".

Тан туи (пружиниращ крак) е камшичен удар с крак отдолу нагоре, насочен най-често към слабините на противника. Някога упражненията "ТАН ТУИ" са били част от стила "ЧА ЦЮАН". Били са 28, всяко едно от тях отговаряло на една от буквите в арабската азбука. По-късно в качеството но начални упражнения останали първите 10, а последните 18 били комплектовани в две форми "ТУИ ЦЮАН" - "Юмрук на крака". Десет упражнения, известни като "ШЪ ЛУ ТАН ТУИ" - "Десет пътечки на пружиниращия крак" се разпространили широко в народа и често се практикували самостоятелно като лесно усвоим и практичен метод. По-късно десетте пътечки послужили като праобраз на начални форми в много стилове. Упражненията ТАН ТУИ били толкова популярни сред китайските мюсюлмани, че е възникнала поговорка "НАН ЦЗИН ЦЗОУ ДАО БЕЙ ЦЗИН - ТАН ТУИ ЧУ ЦЗЯО МЕН" - "От НАН ЦЗИН до БЕЙ ЦЗИН, където е исляма - там е и ТАН ТУИ".

Всяка от пътечките се състои от няколко техники с ръце, комбинирани с техника с крак в едно цяло. Най-често тази техника с крак е ТАН ТУИ, но има пътечки, в които се изпълнява ЦЪ ЧУАЙ, ФЕЙ ЦЗЯО или ГОУ ТУИ.

"ЧА ЦЮАН" - "Юмрука на ЧА".

За произхода на този стил съществуват много легенди, противоречащи една на друга, а също и на историческите данни. Най-достоверната е следната:

ЧА ШАН И, наричан още ЧАМИР(МИР - това е наставка, която се добавя към името в знак на уважение сред китайските мюсюлмани) бил мюсюлманин от СИН ЦЗЯН - крайния северозапад на Империята, живял през династия МИН. Когато в крайморските провинции на Китай се разгоряла борбата с японските пирати и бил издаден императорски указ за набиране на доброволци, ЧА постъпил в отряд и се отправил на изток. През дългия път той внезапно се разболял и неговите другари го оставили на грижите на местните селяни - мюсюлмани в областа ГУАН СИЕН, провинция ШАН ДУН. След няколко месеца на лечение той оздравял. В знак на благодарност, ЧА обучил селяните на бойното изкуство, което владеел. В негова чест, селяните го нарекли "ЧА ЦЮАН" - "Юмрука на ЧА".

В някои версии се говори, че в СИН ЦЗЯН бил разпространен "ЦЗЯ ЦЮАН" - "Юмрука на основата", при това съществували две версии - голяма и малка - "ДА ЦЗЯ ЦЮАН" и "СЯО ЦЗЯ ЦЮАН". На североизток този стил преподавали двама души - ЧА МИР и ХУА ЦЗУН. Единия преподавал малкия клон, другия - големия. Така се появили и двата много приличащи си стила в У ШУ - "ЧА ЦЮАН" и "ХУА ЦЮАН".

Съгласно разказите на учителя ЧАН ЧЖЪН ФАН първия ученик на ЧА МИР станал г-н ША ЛЯН известен като "Летящия крак", който разпространил стила в околностите. В началото на ХХ век стила бил вече широко известен в североизточните провинции, особено в местата с компактно мюсюлманско присъствие. През 1930 г. известния майстор на ЧА ЦЮАН - ВАН ЦЗЪ ПИН работел като декан на Шаолинския Факултет към Централния Институт по ГУО ШУ в НАН ЦЗИН, което също допринесло за популяризирането на ЧА ЦЮАН.

Основата на ЧА ЦЮАН са десетте серии на пружинирищия крак - "ШЪ ЛУ ТАН ТУИ". Основните форми в стила са също десет. Има и два допълнителни, състоящи се от движенията на партньора в тренировката по двойки. Римуваните правила гласят: Основателя на ЧА ЦЮАН е ЧА МИР, живял в ЛУ в окръг ГУАН СИЕН. Няколко столетия стила се предава от поколение на поколение, прославяйки майсторството на основателя." Традиционните форми без оръжие са 12, основни и спомагателни, където паралелно се използва твърдото и мекото.

ТАН ТУИ - 28 форми, с ДАО(сабя), копие, ЦЗИЕН(меч) и с тояга по 7.

Освен тези през вековете са се появили и други неканонични форми.

ЧА ЦЮАН се счита за един от класическите представители на стиловете от семейството на ЧАН ЦЮАН - Дългия Юмрук, т.е. стилове, в които боя се води предимно на дълга дистанция. Движенията в ЧА ЦЮАН изискват голямо пространство, при изпълнение на формите ритъма е отчетлив, прийомите са прости, но са много.

"ХУЙ ХУЙ ШЪ БА ЧЖОУ" - "18 Мюсюлмански Лакти".

Този стил се е считал за типично мюсюлмански, никога не са били обучавани представители на други националности. Както се вижда от названието в него основно се използват атакуващи и защитни движения с лактите. Стила се състои от 3 раздела. Първия - това са 18 свръзки. Втория - това са 18 несвързани една с друга форми. Могат да се тренират отделно или да се комбинират няколко в една. Третия раздел - това е ДУЙ ЛИЕН - форма за двама. Много от движенията носят имена от бита на мюсюлманите, например "имам", "форма на съда за измиване" и прочие.

Стила винаги е бил закрит, в наши дни се считаше за загубен, но в края на 70-те години в хода на една експедиция за изследване на У ШУ неочаквано е бил открит носител на тази традиция. Това бил майстор ЦЗЮЙ КУЙ, роден през 1896 г. Той започнал да се занимава с У ШУ на 6 годишна възраст, на 24 години вече бил преподавател и се изхранвал от това, а на 33 години за да повиши майсторството си станал ученик на ЯН ВАН ЛУ, мюсюлмански свещенник от град ТУН ЧЖОУ, провинция ХЪ БЕЙ, и от него научил 18 мюсюлмански лакти.

"ТАН ПИН ЦЮАН" - "Юмрука на съда за измиване"

Известен още като "ТАН ПИН ЦИ ШЪ" - "7 ФОРМИ НА ЮМРУКА НА СЪДА ЗА ИЗМИВАНЕ", ЦИ ШЪ" - "7 форми" или "ЦИ ШЪ" (този йероглиф се различава от предния, но се чете по същия начин!) - "7-те войни", в чест на 7-те войни на Исляма. Много древен стил, известни са каменни кукли от времето на династия ТАН (618-907г.), изобразяващи биещи се уйгури, стоящи в позиции характерни за ТАН ПИН ЦЮАН. Стила се състои от 7 големи форми, всяка от която може да се раздели на 7 малки. Съществува ДУЙ ЛИЕН състоящ се от 49 движения. Началната и крайната позиция се наричат "позиция на съда за измиване", от тук и названието на стила. Стила се е предавал само на мюсюлмани и само на мъже, ето защо носителите на тази традиция винаги са били малко.

"БА ЦЗИ ЦЮАН" - "Юмрука на 8-те предела (т.е. - 8-те посоки на света).

Названието символизира силата на удара, достигаща предела на 8-те посоки. За произхода на този стил има няколко легенди, но във всяка една от тях като основател се споменава един и същи човек - мюсюлманина У ЧЖУН (1712-1802), жител на селцето ХОУ ЧЖУАН КЪ, провинция ХЪ БЕЙ. Освен в ръкопашния бой, У ЧЖУН бил майстор и на боя с дълго копие. Легендата разказва как У ЧЖУН се сражавал с майстор на копието от Пекин. Използвали дълги бамбукови пръчки с бяла боя на краищата. Разказват, че след боя веждите на противника на У ЧЖУН били изцапани с бяла боя. У ЧЖУН предал изкуството си на дъщеря си У ЖУН, на доведения си син У ЮН и неговия роден брат У ЧЖУН ЮЙ. У ЮН бил родом от село МЕН ЦУН, ето защо това селце се счита за родината на БА ЦЗИ ЦЮАН и от там тръгва неговото разпространяване. Също такъв център за популяризиране на стила станало съседното село ЛУО ТУН. В наши дни освен ортодоксалния БА ЦЗИ ЦЮАН съществува и БА ЦЗИ ЦЮАН на семейство У, разработен от У СЮЙ ФЪН (1908-1976), на семейство ЦЯН, разработен от ЦЯН ЖУЙ ЦИН (1861-1947), на семейство ЛИ, разработен от ЛИ ШУ ВЕН (1864-1934), на семейство ХУО, идващ от ХУО ДИЕН ГЪ (1886-1942) и на семейство МА, разработен от МА ФЪН ТУ (1888-1973).

Основата на стила са така наречените "ЛЮ ДА КАЙ" - "6 големи отваряния, или 6 метода на проникване през защитата на противника", "БА ДА ЧЖАО" - "8 големи прийома", "СЪ ШЪ БА ГЪ ДА ЦЗЯ" - "48 големи елемента на основата" и "ЛЮ ШЪ СЪ ЧЖУН ШОУ ФА" - "64 вида прийоми с ръка". Основната част от техниката са удари с ръце. "ЛЮ ДА КАЙ" - това са: удар с лакът, обхващане, повдигане, прекрачване, удар и омотаване. Особено внимание в БА ЦЗИ ЦЮАН се отделя на ударите с лакът, контраатакуващия удар с лакът в подмишницата на противника е "визитната картичка" на БА ЦЗИ ЦЮАН. Специален вид придвижване в стила е така наречената "ЦА БУ" - "Триеща крачка", при удар напред предния крак трябва да се трие в земята, създавайки инерция на цялото тяло. В миналото е имало майстори, които при удар са продълбавали малка канавка, във връзка с това има поговорка - "Юмрука все е дно чертае по земята".

"ТУН БЕЙ ПИ ГУА ЦЮАН".

Този мегастил се е образувал постепенно на базата на няколко самостоятелни стила. Изначалния е "ПИ ГУА ЦЮАН" - "Юмрука на разсичането и закачането", споменат още в трактата на ЦИ ЦЗИ ГУАН - "ЦЗИ СЯО СИН ШУ". Разсичане - това е сечащо движение с права ръка отгоре надолу, закачане - движение с права ръка отдолу нагоре. Стила е предназначен за бой предимно на дълга дистанция, техниката му е основана на сечащи движения с изпънати ръце във всевъзможни плоскости.

През династия ЦИН (1644-1911) ПИ ГУА се е разпространявал в провинция ХЪ БЕЙ, околноста ЙЕН ШАН от ПАН ВЕН СЮЕ. Той разработил теорията на стила, нему принадлежи базовия теоретически принцип на школата: "Чрез духа да постигаш метаморфози; Имай в запас 10 000 пронизани от Единното; Законите и формите съвместно се преплитат; Тялото и приложението се тренират паралелно."

Разпространявания от него стил станал известен като "ТУН БЕЙ ЦЮАН". Но в тези места където се разпространявал стила съществували още два стила със същото име, но при писане йероглифа "БЕЙ" там означавал "гръб" или "подготовка". Хората често бъркали тези стилове, освен това последователите на ПАН ВЕН СЮЕ специално криели истинското име на своя стил (то било разсекретено едва през 1911г.) и го представяли за другите два. Всичко това много затруднява проучването на истинската история на стила.

Някои хора съчетавали в своите тренировки ПИ ГУА и БА ЦЗИ. Знаменития майстор ЛИ ШУ ВЕН казвал, че "ако съединиш ПИ ГУА и БА ЦЗИ, тогава и боговете и демоните ще се страхуват от теб". Именно в такъв съединен вид изучавали ТУН БЕЙ ЦЮАН братята мюсюлмани МА ФЪН ТУ и МА ИН ТУ. Благодарение на тяхната дейност в началото на ХХ век ТУН БЕЙ ЦЮАН се разпространил из цял северен Китай, като включил в себе си още два стила - "ФАН ЦЗЪ ЦЮАН - "Въртящия се юмрук" и "ЧУО ЦЗЯО" - "Пронизващите крака".

За основа на ПИ ГУА ЦЮАН служи форма която носи същото име, известна още като "МО МИЕН ЦЮАН" - "Юмрук изтриващ лицето". Също така тренирали и формата "ЦИН ЛУН ЦЮАН" - "Юмрука на младия дракон". МА ФЪН ТУ разработил още две форми - "ФЕЙ ХУ ЦЮАН" - "Юмрука на летящия тигър" и "ТАЙ ШУ ЦЮАН" - "Изтънчения юмрук". В качеството на базова подготовка тренират "12 пътечки на пружиниращия крак". От оръжията освен класическите - тояга, сабя, меч и копие се използват "кука с глава на феникс", "кол преграждащ вратите", "три секционна верига" и други.

Техника на боя с тояга, копие и меч.

Тоягата е едно от най-популярните оръжия сред китайските мюсюлмани, за което даже има поговорка - "на юг юмруците, на север краката, на изток копието, а на запад тоягата". В средните векове мюсюлманите били заселени главно в северозападен Китай, там били популярни такива школи на боя с тояга като "едноглавата тояга на майката и сина" и "двуглавата тояга". В книгата на ЦИ ЦЗИ ГУАН са споменати такива мюсюлмански школи на боя с копие като "Копието на семейство ША" и "Копието на семейство МА". Казват, че по-рано сред мюсюлманите в Китай били популярни такива форми като "Меча на Сюлейман" и "Меча на Корана", но няма достоверна информация за това.

ЗНАМЕНИТИ МЮСЮЛМАНСКИ МАЙСТОРИ

ЧЖАН ЦЗИ ВЕЙ (1848-1932)

Родом от околноста ГУАН СИЕН. Живота му не бил лек. Изучавал ЧА ЦЮАН при баща си - ЧЖАН ЦЯН. Разказват, че вследствие на тренировките пръстите му били като от стомана, движенията - бързи и ловки. Веднъж бил обкръжен от около двайсетина души, но никой от тях не могъл да се доближи до него на подходяща дистанция за да го удари. Попаднел ли някой от противниците му в обсега на ръцете му следвал удар с пръсти и противника му падал безпомощен на земята.

ЧАН ЧЖЪН ФАН

Роден през 1898 г. в бедно селско семейство в селцето ЧЖАН ИН ЧЖУАН, област ГУАН СИЕН, провинция ШАН ДУН. Суровия живот бил допълнителна мотивация за това той да започне да изучава бойно изкуство. Станал ученик на знаменития по онова време учител ЧЖАН ВЕЙ ЦИ и изучавал при него ЧА ЦЮАН. ЧАН ставал в 5 сутринта и си лягал в полунощ, непрекъснато тренирал. За да тренира краката си, той с часове прекарвал в статични позиции, правил придвижвания в ниски стойки, всеки път изминавайки по този начин поне половин километър. От дома си до мястото за тренировка той се придвижвал с прийома "ПУ БУ ЧУАН ЧЖАН" - "Пронизваща длан в позиция ПУ БУ", при това без да почине дори за секунда. Поради усърдните тренировки и искреноста на своя учител за една година той далеч надминал всички в уменията си и станал най-добрия ученик на ЧЖАН ВЕЙ ЦИ.

През 1930 г. ЧАН ЧЖЪН ФАН постъпил в Нанцзинския Централен Институт по У ШУ и там изучавал бой с оръжие и различни стилове на У ШУ. След това преподавал в провинциите ШАН ДУН, ХЪ НАН, ЦЗЯН СУ, ЦЗЯН СИ, град ТИЕН ЦЗИН. След комунистическата революция той бил поканен в столицата, работел като треньор и взел активно участие в създаването на спортното У ШУ. Той е възпитал много от съвременните звезди на У ШУ. ЧАН ЧЖЪН ФАН умира на 22.08.1979 г.

МА ЦЗИН БЯО

Роден на 23.01.1881 Г. в административния център на провинция ШАН ДУН - град ЦЗИН АН. На млади години изучавал ХУН ЦЮАН - "Юмрука на потока" при знаменития Цзинански майстор БАЙ ЦЗЪ ЦЮН, после изучавал ЧА ЦЮАН при известните майстори ЯН ХУН СЮ, ЧЖАН СУ ШЕН, ША ЧЖЕН ЦИН. През 1928 г. взел участие в Първите Държавни Изпити по ГУО ШУ в НАН ЦЗИН, с едно хвърляне спечелил боя срещу известен майстор. През 1936 г. бил поканен да преподава в Института. Един американец на име Майкъл не вярвал в ефективността на У ШУ и предложил на МА ЦЗИН БЯО да се бият с мечове. Боя продължил 3 секунди, Майкъл посегнал да прободе в гърдите МА, а китаеца просто се отклонил и разсякъл китката на американеца. Онзи изтървал меча и хукнал ревейки от болка.

Живеейки в НАН ЦЗИН, МА ЦЗИН БЯО преподавал и в други висши учебни заведения, в това число и в Централния Институт по ГУО ШУ. През 40-те години той се преселил в ЧАН ЧЖОУ. През 1947 г. неговия син МА ЦЗЮН ЛИН и негови колеги открили в ШАН ХАЙ "У ШУ общество на народните герои". През 1953 г. МА ЦЗИН БЯО се преселил в ШАН ХАЙ и станал главен треньор в Обществото. През февруари 1969 г. МА ЦЗИН БЯО и сина му били принудени да напуснат ШАН ХАЙ заради перипетиите свързани с Културната Революция. МА ЦЗИН БЯО умира на 11.06.1973 г.

ВАН ЦЗЪ ПИН

Той е една от легендите на У ШУ на ХХ век. Роден в ЦАН ЧЖОУ, провинция ХЪ БЕЙ през 1881 г. Баща му и дядо му били известни майстори по китайска борба ШУАЙ ЦЗЯО. Бащата на ВАН ЦЗЪ ПИН даже на стари години тежал около 100 кг, но можел стоейки в кал до колене да направи салто. За съжаление той решил, че заниманията с бойни изкуства няма да са от полза за сина му и му забранил да тренира. Но желанието на сина било голямо и на 7 годишна възраст тайно от баща си той започнал да тренира в горичката до гробищата. Изкопал дупка и се упражнявал изкачайки от нея, като я правел все по дълбока, вдигал тежки камъни и плувал в реката. На 14 години той бил способен да скочи от място на 3,5 метра напред и 3 метра назад. През 1901 г. бил в ЦЗИН АН да изучава Корана и по време на една разходка минал покрай една воденица и се обзаложил, че може да спре с ръце воденичното колело, което и сторил пред зяпналите от почуда присъстващи. Сред зрителите се оказал и учителя ЯН ХУН СЮ, който поканил ВАН ЦЗЪ ПИН да му стане ученик и го обучил в тънкостите на ЧА ЦЮАН.

ВАН ЦЗЪ ПИН бил широко известен със силата си и понякога поради това именно около него винаги ставали весели случки. Веднъж група немци работещи на железопътната линия (по това време ЦЗИН АН бил немска колония) предложили на ВАН да вдигне огромен камък, който служел за изравняване на земята и лежал пред гарата на станция ЦЗЯО ЧЖОУ. Ако успеел камъка бил негов, ако не - трябвало да заплати стойността му. ВАН вдигнал камъка и тръгнал към къщи, оставяйки немците със зяпнали уста.

През 1919 г. група от млади японски джудисти видяла тренировка на ВАН ЦЗЪ ПИН и неговата група и започнала да подмята обидни коментари от сорта на "какво е това, китайски танци или бойно изкуство". ВАН предложил на японците да премерят сили - той с тояга, а някой от тях - с копие. Три пъти позволил на японеца да го атакува избягвайки с тяло атаките след което просто го фраснал с тоягата и оня се проснал в безсъзнание.

През 30-те години ВАН ЦЗЪ ПИН работи като декан на Шаолинския факултет на Централния Институт по ГУО ШУ в НАН ЦЗИН. След образуването на КНР той живее в ШАН ХАЙ и взима активно участие в политическия живот и продължава да преподава У ШУ. През 1960 г. заедно с премиера ЧЖОУ ЪН ЛАЙ, ВАН ЦЗЪ ПИН отива в Бирма, където взима участие в демонстрация на У ШУ. Никой не повярвал, че този човек бил на 80 години - толкова ловко се движел!

ВАН ЦЗЪ ПИН умира през 1973 г.

ЧЖАН ВЕН ГУАН

Роден през 1916 в окръг ТУН СЮ, провинция ХЪ БЕЙ. Въпреки тежките условия на живот, той намирал време за тренировки при ЧАН ЧЖЪН ФАН, който живеел по това време в съседство. ЧЖАН ставал рано и лягал късно, но винаги намирал време за триразови тренировки. След стодневни тренировки, той можел да изпълнява ТАН ТУИ десет пъти без прекъсване. Освен това той изучавал при ЧАН ЧЖЪН ФАН меч, тояга, копие и други оръжия. ЧЖАН станал много известен, винаги го канели на местните храмови празници. След като се преселил в ЯО ВАН, провинция ЦЗЯН СУ, ЧАН ЧЖЪН ФАН специално се върнал за да вземе със себе се ЧЖАН ВЕН ГУАН и още трима свои ученици за да продължат обучението си. Но единствен ЧЖАН останал до края и по препоръка на ЧАН той постъпил в Централния Институт по ГУО ШУ в НАН ЦЗИН, където ЧЖАН станал по-късно инструктор.

През 1934 г. се организирали състезания по ШУАЙ ЦЗЯО, събрали се повече от сто борци от цял Китай. ЧЖАН станал шампион. По-късно като член на отбора на Централния институт по ГУО ШУ, той посетил Хон Конг, Сингапур, Филипините и Малайзия, правйеки демонстрации и събирайки пари в подкрепа на китайското У ШУ. През 1936 г. в състава на китайската делегация, той взел участие в демонстрациите в Берлин на 11-те Олимпийски Игри. След Революцията ЧЖАН става професор през 1949 г. във Факултета за Физическа Култура в Хъбейския педагогически Колеж. За 30 години той обучил там огромно количество състезатели и треньори по У ШУ. Днес ЧЖАН ВЕН ГУАН е Вицепрезидент на Международната Федерация по У ШУ.

МА ФЪН ТУ (1888-1973)

Роден в село ЯН ШЪ ЦЯО, окръг ЦАН, провинция ХЪ БЕЙ.

Като дете изучавал при баща си и дядо си ПИ ГУА ЦЮАН и ШУАЙ ЦЗЯО, а при вуйчо си У МАО ТАН и У ШЪ ХЪ изучавал БА ЦЗИ ЦЮАН. През 1899 г. отива ученик при знаменития майстор ХУАН ЛИН БЯО и изучавал при него ТУН БЕЙ ЦЮАН, копие, МЯО ДАО и меч. През 1910 г. заедно с членовете на "Съюзната Лига" прераснала по-късно в партията ГУО МИН ДАН, открива в ТИЕН ЦЗИН "Асоциация на китайските войни". През 1912 г. заедно с по-малкия си брат МА ИН ТУ и майстора по БА ЦЗИ - ХАН ХУЙ ЦИН заминава за ШЪН ЯН, където дълго време работел с трима майстори по ФАН ЦЗЪ ЦЮАН И ЧУО ЦЗЯО - ХЪ МИН ЦЗЮ, ХУ ФЪН СЯН и ЯН ЦЗЮН ФЪН. Той ги учел на ПИ ГУА и БА ЦЗИ, а от тях изучил ФАН ЦЗЪ и ЧУО ЦЗЯО. От дошлия от провинция ШАН ДУН майстор ЧЪН ДУН ГЪ той учил ТАН ЛАН ЦЮАН. През 1920 г. заедно с брат си и големия си син се присъединява към армията на генерал ФЪН ЮЙ СЯН. През 1924 г. в ЧЖАН ЦЗЯ КОУ заедно с един от подчинените на ФЪ ЮЙ СЯН - ЧЖАН ЧЖЪ ЦЗЯН, той основава "Асоциация за изучава не на новото У ШУ". МА ФЪН ТУ по това време бил и началник на Канцеларията на генерал ФЪН ЮЙ СЯН, издава методическото пособие "Процеса на преподаване на юмручното изкуство".

Заедно с брат си МА ИН ТУ те разработили формите с ФЪН МУО ГУН - "Тоягата на лудия", широко използвани при обучението на Северозападната Армия. През 1926 г. заедно с армията МА ФЪН ТУ се заселил в Северозападен Китай, заемайки управленски и военни длъжности. През периода 1933-35г. той основал Институти по ГУО ШУ в провинциите ЦИН ХАЙ и ГАН СУ и станал техен вицеректор. След началото на войната с Япония, МА ФЪН ТУ се оттеглил от административни задължения и се отдал на У ШУ и китайска медицина.

МА ФЪН ТУ комбинирал ПИ ГУА от ХУАН ЛИН БЯО, Менцунския и Луотунския клон на БА ЦЗИ, Луотунската сисема на бой с ЛЮ ХЪ ЦЯН - "Копие на 6-те хармонии", ФАН ЦЗЪ и ЧУО ЦЗЯО на ХЪ МИН ЦЗЮ, а впоследствие събрал северозападните методи за боравене с тояга.

След многогодишна изследователска работа, той разработил теорията за "изхвърлянето на силата", която най-накрая могла да отговори на въпроса защо някои стилове лесно се комбинират с други и позволяват паралелна тренировка, а други - не! Благодарение на МА ФЪН ТУ и неговите роднини, стила ТУН БЕЙ ЦЮАН станал известен в Северозападен Китай като МА ЦЗЯ ЦЮАН - "Юмрука на семейство МА".

За най-изтъкнатия ученик на МА ФЪН ТУ се смята неговия голям син МА ГУАН ДА, служил като командир на отряд при генерал ФЪН ЮЙ СЯН и загинал по време на битките на Китайската Стена при войната с Япония.

Днес неговото дело се продължава от синовете му МА СИЕН ДА - един от най-големите съвременни теоритици и историци на У ШУ и МА МИН ДА популяризиращ ТУН БЕЙ ЦЮАН в много страни, в това число Япония и Русия.

МА ИН ТУ (1898-1956)

Изучавал бойно изкуство при баща си - МА ЦЗИЕ ЮАН и при брат си - МА ФЪН ТУ. През 1904 г. По препоръка на брат си отива да учи при известния майстор по БА ЦЗИ ЦЮАН - ЧЖАН ГУН ЧЪН, от когото усвоява освен бой без оръжие и техника с дълго копие. През последните години от живота на ЧЖАН ГУН ЧЪН, МА ИН ТУ става негов "вътрешен ученик". По късно с брат си МА ФЪН ТУ отиват да изучават ТУН БЕЙ ПИ ГУА ЦЮАН при ХУАН ЛИН БЯО. През 1910 г. МА ИН ТУ участвал в демонстрация в ТИЕН ЦЗИН по повод откриването на "Асоциацията на китайските войни" и бил похвален от старите майстори. След провъзгласяването на Китайската Република през 1911 г. Двамата с МА ФЪН ТУ заминават на североизток и постъпват във Фънтиенската Полицейска Академия. В ШЪ НЯН, МА ИН ТУ преподавал ПИ ГУА и БА ЦЗИ, а при майсторите ХЪ МИН ЦЗЮ, ЧЪН ДУН ГЪ и ХУ ФЪН СЯН изучавал ФАН ЦЗЪ ЦЮАН и ЧУО ЦЗЯО. През 1920 г. МА ИН ТУ, МА ФЪН ТУ, ЮЙ ГУО ДУН и МА СИН заедно се отправили в ЧЖАН ЦЗЯ КОУ и се присъединили към армията на генерал ФЪН ЮЙ СЯН. Там МА ИН ТУ достига до чин полковник и заема важна длъжност в щаба. През 1923 г. по време на Лунфанската война, когато армията на ФЪН атакувала войската на Фънтиенеца ЛИ ЦЗИН ЛИН, по заповед на главнокомандващия ЧЖАН ЧЖЪ ЦЗЯН МА ИН ТУ оглавява отряд от У ШУ бойци и въоръжени с алебарди и пистолети те превземат ТИЕН ЦЗИН.

През 1927 г. когато ЧЖАН ЧЖЪ ЦЗЯН основал "Централно Общество за изследване на ГУО ШУ", МА ИН ТУ бил командирован в НАН ЦЗИН и става един от основателите на Института по ГУО ШУ. Отначало той бил декан на Шаолинския Факултет, след това станал отговорник за организацията на първите ГУО КАО - Държавни Изпити. По време на установяването на правилника, той провел редица турнири без оръжие и с дълго и късо оръжие, привличайки много известни бойци на страната на Института. През 1928 г. той многократно пътувал до ХЪ БЕЙ и ХЪ НАН, отбирайки бойци за съревнованията. На церемонията по закриването на Изпитите, МА ИН ТУ и един майстор от ХЪ НАН демонстрирали пред президента на Китай - ЧАН КАЙ ШИ бой с копия и мечове.

По-късно МА ИН ТУ работил като преподавател в Института, преподавал БА ЦЗИ, ПИ ГУА, МЯО ДАО и дълго копие. В края на 30-те се върнал в Северозападната Армия, преподавайки У ШУ. През 1949 г. се присъединява към армията на ФУ ЦЗУО И и вдига възстание в Пекин. По-късно поради болест подава оставка и се заел със селскостопанска дейност в окръг ЦЗИН ЧУАН, провинция ГАН СУ. Умира след кратко боледуване през 1956 г.

ЛУО ВЕН ЮАН (1915-1971)

Родом от ЛАН ЧЖОУ, остава сирак от малък, живеел в мизерия, много обичал У ШУ, но не искал да учи при кого да е. През 1931 г. официално става ученик на МА ФЪН ТУ, отначало изучавал ПИ ГУА и ФАН ЦЗЪ ЦЮАН, след това учил тояга и меч. Бил прилежен, схватлив и педантичен. Любимото му оръжие било тоягата. През 30-те и 40-те години заедно със своя съученик ВАН ТИЕН ПЪН следвайки указанията на МА ФЪН ТУ, обобщили базовите прийоми в използването на БИЕН ГАН - "Камшичната тояга" в комплекс, наречен "5 сенки, 7 ръце и 13 метода". Двамата майстори станали известни в провинция ГАН СУ като "ГУН ВАН" - "Царете на тоягата".

Автор: С.Л. Березнюк

Източник : http://pigua.dankin.net/isliamsko_wu_shu.htm

Редактирано 4 октомври 200619 г. от Morfey_A (преглед на промените)

За всички които се интересуват от произхода и развитието на бойните изкуства (и разбират руски) :

http://new.chronologia.org/volume3/borba.html

-------------

Редактирано 9 януари 200719 г. от jivkojj (преглед на промените)

Това горе звучи направо като учебник по македонска история:

След такова начало как да чета нататък ....

Също като македонците намерили камък с македонска писменост датиращ още отпреди хората да могат да пишат

Аз бих казал че пак нищо не знаеш дори за Китай и неговата история

П.С Мисля че трябва да се пусне и такава тема,за да се пообразоваме за историята на Китай ,но ще е доста голяма

Редактирано 4 октомври 200619 г. от Morfey_A (преглед на промените)

---------------------------

Редактирано 9 януари 200719 г. от jivkojj (преглед на промените)

Ами достатъчно ми е да знам откога се споменава за Китай и кога се е появил исляма за да си направя извода по-горе.

Както и да е, който му е интересно да си го чете, аз просто го игнорирам.

Едит: сега погледнах източника на статията. Има много статии на тази тематика, не разбирам защо точно тая е подбрана, че и цялата копирана?! За да видим колко е велик исляма ли, или може би другите не са толкова интересни?

Ами май пак си недоразбрал за някои неща,и пак си мислиш своето А съм я подбрал заради такива като теб,да им видя какви физиономии ще направят ,понеже все плюят някои неща както сега хахаха

П.С А статията си е доста интересна ,и автора е доста сериозен,каквото и да приказваш !!! Но след като не си я чел,какво мога да очаквам от теб като коментар,освен празни приказки и още нещо ...

Редактирано 4 октомври 200619 г. от Morfey_A (преглед на промените)

Аз бих казал че пак нищо не знаеш дори за Китай и неговата история

П.С Мисля че трябва да се пусне и такава тема,за да се пообразоваме за историята на Китай ,но ще е доста голяма

Таблица на китайските династии и годините на тяхното управление

Талас (река)

Китай се е сблъскал с исляма почти във времената на своето основаване: китайските войски се срещнали с войските на арабския халифат в сражението при река Талас

Мисля, че превода не е добър - не става дума за основаването на Китай (21 век преди новата ера), а за основаването на Исляма

Основният пратеник в исляма е Мохамед. Той е роден през 570 г.

Редактирано 5 октомври 200619 г. от bigalex (преглед на промените)

ТАЙНИТЕ ОБЩЕСТВА В СТАРИЯ КИТАЙ

Д. Александров

Китай е огромна страна, с многобройно население, обединяващо 53 етнически групи и национални малцинства, всяко от които понякога наброяват до 40-50 милиона души. Още от древноста управляването на такава голяма държава-империя е било тежка задача и в повечето случаи това се е извършвало с кървави насилия и терор от страна на официалните власти. Този многовековен сблъсък между държавата и народа, както и многобройните въстания, войни и управление на чужди династии (хуно-българи, чжурджени, монголи, манджурци) са довели до зараждането и организирането на редица тайни общества борещи се за свобода и справедлив мир. Тези патриотични китайски организации са се появили още в дълбока древност и постепенно в тях се вплитат редица религиозни течения и секти, както и различни направления на бойните изкуства У-Шу. Последните, заедно с различни аскетични практики и дисциплини, стават задължителен елемент на китайските тайни общества, които в началото на миналия век са били над 200 на брой, обединяващи в своите редици милиони членове.

Тук ще споменем най-важните такива организации, връзката им с бойните изкуства и историческите предпоставки за тяхното възникване и развитие.

Исторически най-старата секта и тайно общество в Китай се явява "Тайпиндао" ("Учение за пътя на великото равенство"), която е създадена още през II век пр.Хр. от даоския наставник Чжан Дзяо. Това тайно общество запазва своята дейност до наши дни и участва в редица исторически процеси в Китай, оказвайки огромно влияние в страната.

По време на династията Хан (206г. пр.Хр. - 220г. сл.Хр.) в следствие на тежките условия и непрекъснати войни, избухват редица народни въстания организирани от тайните общества. Едно от крупните въстания станали в началото на I век сл.Хр. и е наречено въстанието на "червеновеждите" (въстаниците боядисвали веждите си с червен цвят, за да се отличават от привържениците на императора). Начело на това въстание застава Фан Чун, който се борел за премахване на робовладелския строй. През 18-та година сл.Хр. той и привържениците му вдигат на борба значителни маси от населението на Шандун. Въстанието продължило 9 години с променлив успех и след предателство завършва с разгром на въстаналите.

Друго голямо въстание организирано от "Тайпиндао" избухва в 184г. Това е ъстанието на "жълтите забрадки", ръководено от Чжан Дзяо и двамата му братя. Въстанието било внимателно подготвено при строга тайна и пълна конспирация. В рудници, работилници и по селата в цял Китай, членовете на "Тайпиндао" създават въоръжени отряди. В арсенала на въстаниците влизат древните бойни изкуства, владеене на оръжие и даоски магически практики. Този период съвпада и с трансформирането на философския даосизъм от класическия период в религиозен (20г. пр.Хр. - 600г. сл.Хр.). Даосизма, както и будизма и някои други учения имали голямо влияние при формирането идеологията на тайните общества. По това време процъфтявали талисманната магия, методите за постигане на дълголетие и "безсмъртие", даоската алхимия (вътрешна и външна) и У-Шу във всичките му разновидности. Били написани и редица даоски трактати, които също оказали влияние върху формирането на тайните общества, борещи се срещу централната власт.

Членове на тайните общества практикуват У-Шу; тояга срещу меч.

В 184г. предател издава плана на въстанието на "жълтите забрадки"; били хванати и екзекутирани над 1000 поддръжници на тайното общество на братята Чжан. Тогава братята издали заповед за незабавно започване на въстанието. По тайни канали във всички области били изпратени куриери. С необичайна бързина въстанието обхванало централните области на страната и бил издигнат лозунга "Път към общия мир". Ръководителите на въстанието били популярни сред народа и имали голям авторитет. Те били обявени за народни герои, а един от тях бива дори обявен за "Бог на войната"! Армията на въстаналите достига до няколко стотин хиляди души и се състояла от добре организирани отделни отряди - всеки със свой пълководец. Поддръжниците им също били многобройни. Въстаналите изтребвали богаташите и чиновниците от бюрократичния репресивен апарат, освобождавали затворниците и робите, раздавали богатствата на народа.

Стреснати от размера на въстанието, императорът и робовладелците събрали огромни сили и войски. В няколко тежки сражения те убили над 150 хиляди въстаници и от отсечените им глави издигнали висока кула за назидание и страх. Победителите екзекутирали всички които били подозирани в съчувствие към въстаналите. Не били пощадени даже жените и децата. Борбата обаче продължила подклаждана от мрежата на тайната организация. Едва потушено в една област въстанието избухвало в друга и ожесточените сражения продължили около 20 години. Накрая под ударите на въстаниците и войната на север с хуно-българите, довело до падането на династията Хан. Императорът бил убит и робовладелския строй в Китай рухнал!…

Въстаници преследват врага.

Въпреки, че братята Чжан загинали в битките с императорските войски, част от активистите на "жълтите забрадки" и тайната организация на "Тайпиндао" се съхранили и предали своите традиции и идеология на следващите поколения. Не случайно векове по-късно по време на опиумните войни през XIX век, "Тайпиндао" отново повежда народните маси срещу интервенцията на английските колонизатори.

Въпреки, че "Тайпиндао" обикновено се счита за едно от най-старите тайни общества, по-правилно е да се каже, че то е било най-масовото, но това не значи, че преди него не е имало и други такива. Тук авторът има предвид редица по-малки групи тайни общества в Китай, свързани с т.нар. "Черни изкуства" (Фа-Шу), които се явяват като по-древен еквивалент на японското Нин-Джуцу. Има данни за съществуване на такива групи още по времето на великия стратег Сун Дзъ (V в. пр Хр.), който ги споменава в своя прочут трактат за военното изкуство. Там той споменава за петте вида шпиони: "…местни (информатори), шпиони на смъртта (диверсанти), шпиони на живота (разузнавачи), вътрешни шпиони (предатели) и обратни шпиони (двойни агенти)". В заключение той казва: "Всичките пет вида шпиони работят и не трябва да се знаят техните пътища. Това се нарича непостижима тайна. Те са съкровище за владетеля…." Тези шпиони и специалисти по подривното дело практикували бойни изкуства и специалните дисциплини на Фа-Шу. Специалистите на тези редки изкуства твърдят, че корените на Фа-Шу и Нин-Джуцу са вероятно в Тибет и конните народи от Централна Азия. Тези дисциплини идват от дълбока древност и живецът им е свързан до голяма степен с различни форми на магия, езотерични практики, ритуали свързани с шаманизма, древната тибетска религия Бон (Бон-по), тибетския езотеричен будизъм (Тиендай и Шингон), даосизма и шинтоизма.

Някои автори свързват изкуствата на Фа-Шу с учението на древните Месулети - чудотворци и жреци, живели преди хилядолетия, номади, които са бродили през пустинята Гоби, Сибир, Тибет и Бутан от преди потопа (там е имало голяма цивилизация преди около 35 хиляди години - Великата Уйгурска империя). Съгласно преданията те са прародителите на племената, населяващи широки области в Северен Китай, Бирма, Камбоджа и Лаос. Зороастрийците в Иран и Индия също били запознати с учението на Месулетите. Скитите (т.нар. "царски скити" са древни българи) също са практикували древното магьосничество на Месулетите още преди Заратустра (Зороастър).

Фа-Шу и Нин-Джуцу са свързани също с бойните изкуства на танджините - хора с особени умения, владеещи тайнственото изкуство Тао-Тао. Според познавачите, те притежавали огромна духовна сила и владеели чудотворни похвати на бойните изкуства. Тао-Тао съдържа две направления - Акшара ("Път на светлината") и Кшира ("Път на мрака"), които в миналото са били обединени в едно изкуство. Тази дисциплина също води своето начало от тибетските йоги и магьосници (бон-по), китайските аскети (даосите), сибирските и монголските шамани, а също древните български жреци на Тангра - Колобрите. Всички те черпят енергия от източници, които са известни на хората от хилядолетия, но вече са забравени от "цивилизования човек"!…

Владеещите Фа-Шу го развиват главно за целите на шпионажа, тайната война и оцеляването в смутни времена. В системата на Фа-Шу освен изтънчени стилове на У-Шу, влизат различни форми на магия, вещерство, заклинания (мантра-йога), Ци-Гун ("работа с енергията"), лечителски умения и билкарство (приготвяне на лекарства и отрови), алхимия (вътрешна и външна), приложна психология, манипулиране на съзнанието и много други необичайни умения.

Фа-Шу подобно на японското Нин-Джуцу и организациите на Ямабушите се развива на кланов признак. Най-старият такъв известен клан и тайно общество е Лин-Куей ("Горски демони") в Китай. Според историята и легендите, Лин-Куей идва от древната династия Шан (1520-1030 г. пр. Хр.) и по всяка вероятност е произхождал от някой от хунските родове. Йерархията в клана е на няколко нива и включва 15 степени. Обучението в Лин-Куей трае минимум 15 - 20 години и включва седем нива на посвещение, наричани още Ци-Ли ("седемте сили").

Кланът Лин-Куей се пръсва из цял Китай и с течение на времето изгражда мрежа от школи и тайни центрове за обучение и влияние. Голямо влияние върху развитието на това изкуство оказва и тибетският монах Цон Уо, който бил спасен от членове на клана. Той бил учен-енциклопедист в тайните науки и вероятно от него идват някои от мистичните и езотерични учения на клана.

Като Лин-Куей съществували и други видове Фа-Шу в Китай; наричали ги също Ин-Сен-Шу ("изкуство на телесното изчезване"). Всички те вкупом обслужвали шпионажа от най-древни времена.

В средновековен Китай имало и още две особени категории шпиони обединени в тайни общества: "Шуйке" - бродещи професионални консултанти по въпросите на политиката и войната, които поддържали напрегната атмосфера между различните княжества-държави (над 160 до ІІІ в. пр. Хр.); и "Цеши" - професионални шпиони ("призраци" от висша класа), които провеждали тайната война и подривните машинации.

Друга тайна организация е тази на вагабонтите (скитниците и просяците). Въпреки, че тя е на най-ниското ниво в тайните общества, доста често от нейните услуги са се ползвали всички, които са се интересували от една или друга информация. Просяците и скитниците в Китай винаги са били организирани в шайки и кланове със строга йерархия, на върха на която стои един главатар, който разпределя откраднатото или придобитото и чиято воля била закон. Вагабонтите разработват свои системи на ръкопашния бой с използване на специфични оръжия и специален Ци-Гун, предназначен да ги предпазва от лошото време и неблагоприятните условия (дъжд, студ, влага, горещина и т.н.). Благодарение на тези свои умения, вагабонтите оцелявали при невероятно трудни условия на живот и техния вековен опит не е за подценяване.

С клечки за хранене срещу нож.

С въвеждане на будизма в Китай и развитието на даоските секти и учения, средоточие на тайните общества стават хилядите манастири, пръснати по цял Китай. Повечето от тези обители били в планините и в трудно достъпни места, което ги правело идеални убежища на бегълци и хора, които се криели от властите по един или друг повод. В манастирите често се практикували и бойни изкуства на високо ниво и това допълнително привличало съмишленици на тайните школи и общества. За отбелязване е, че манастирските школи по бойни изкуства не само не отстъпвали на военните, но често ги превъзхождали в много отношения. Това карало официалната власт да привлича на своя страна най-добрите експерти и школи, което допълнително укрепвало техния авторитет.

Тренировка на монаси в двора на манастира.

При царуването например на император Юн Лъ (1403-1425г.), опора на трона станала тайната полиция, която оглавил дейният шаолински монах Чжан Во (1376-1426г.). Той бил крупен майстор на У-Шу и кръгът на неговите агенти бил необикновено широк, попълвайки се основно от монаси от чанските манастири, военнизирани филиали на Шаолин, разпръснати по цял Китай и далеч зад неговите предели - в Корея, Сиам (Тайланд), Лаос, Бирма, Виетнам и Япония. По това време цялата политика на Минския двор се определяла от манастира Шаолин и богатствата на манастира и неговото влияние растели.

Тренировка на Шаолински монаси.

Обаче новият император Хун Ци, дърпайки се от опеката на войнствените монаси, решил да се избави от всесилната тайна полиция и от коварния "сив кардинал" Чжан Во. Той наредил да екзекутират Чжан Во и да ликвидират неговите хора. Екзекуцията на Чжан Во обаче предизвикала обратен резултат. Членовете на тайното братство се укрили и решили да си отмъстят на императора. Били задействани подмолните механизми на организацията и не след дълго императорът бил принуден да се самоубие. Обаче след този случай, отношенията на манастира с императорския двор били безнадеждно развалени. Новите управници на страната се стараели да избягват помощта на могъщия "орден" (тази дума идва от старобългарското "орда", което значи "ред"!…). Чанското духовенство за известно време се дистанцирало от политическите борби, предоставяйки арената на други тайни общества и секти от рода на "Белия лотос" и др.

Тайна школа (гуан) по У-Шу.

От времето на династия Сун (960-1279г.) се появила и традицията на странстващите рицари на У-Шу, които често още от деца се обучавали в премъдростите на военното дело при наставници даоси или чан (дзен) монаси. В повечето случаи те били професионалисти и били членове на тайни общества, които провеждали своята дейност в строга конспирация. При тази и следващите династии странстващите рицари участвали в народните въстания и обучавали в своето изкуство селяните, простолюдието, както и всички желаещи. В резултат се появили множество нови школи и стилове на У-Шу. Фамилните школи (гуан) също процъфтявали благодарение на традицията. Поради тази причина селските армии събиращи под своите знамена стотици хиляди воини, в никакъв случай не отстъпвали в бойните изкуства на редовните правителствени войски. Своя дял давали и манастирските школи.

Учебен двубой в манастирска школа.

Тук трябва да изтъкнем, че освен тайните общества свързани с религиозни и политически течения, в Китай се оформят и такива, които произлизат изключително от средите на школите по бойни изкуства - У-Шу, а много често трите течения се преплитали по един невъобразим начин. Традиционните школи по У-Шу били затворени общества, в които трудно се влизало. Това ставало обикновено с препоръка и влизащият в школата давал клетва за вярност до живот. Както и в другите тайни общества, той бил длъжен да се притече на помощ на който и да е член на школата, където и да се намира и по всяко време. Лоялността била изключителна, а предателството се наказвало само по един начин - 101 удара с нож!….

През ХІ - ХІІ в. най-голям разцвет достигнал култът към покровителя на храбреците, безсмъртния патрон на всички тайни религиозни общества - Прародителя Лю (Лю Дунбин), един от осемте безсмъртни даоса (Ба Сян). Счита се, че Лю Дунбин е създал класическото направление на фехтовката с меч в У-Шу. Той разработил също и техники за отразяване на меча с подръчни средства като тояга, къса палка, усукан плащ, ветрило или плетена от бамбук голяма шапка. Лю Дунбин е също всепризнат патриарх на "вътрешната алхимия" и автор на няколко трактата на тази тема, което дава силен тласък в развитието на даоските школи и тайните общества свързани с тях.

Любопитно е, че по това време майсторите на У-Шу и странстващите рицари били не само култови фигури от типа на Робин Худ, Вилхелм Тел и Спартак, като защитници на слабите и онеправданите, но усилено се занимавали с философия, наука и книжовност. Освен че развили нова система за съвършенство на тялото и духа, те създали и много други културни новости в областта на религията, философията, медицината, химията и техниката. Столетия наред те са били най-голямата движеща сила във всекидневния живот на Китай.

Падането на Китай под монголска власт през ХІІІ в. довежда до създаването на мощни патриотични тайни организации, чиято цел била свалянето на монголската династия Юан (1279-1368г.). Едно от най-известните тайни общества от това време е "Байляндзяо" ("Общество на белия лотос"). То е създадено на базата на будисткото общество "Лянше" ("Общество на лотоса"), в което по-късно се вливат и други общества с религиозна окраска като "Миндзяо", "Миледзяо" и др. С течение на времето вътре в "Байляндзяо" се появяват множество други направления и секти като: "Санхехуй" ("Триада"), "Тяндихуй" ("Общество на небето и земята"), "Сандянхуй" ("Общество на 3-те точки"), "Хунминхуй" ("Съюз на братството на Хун"), "Миленцзяо" ("Учение за Майтрея"), "Шоуюанцзяо" ("Учение за обединение в общия кръг"), "Багуацзяо" ("Учение за 8-те триграми"), "Тянлицзяо" ("Общество на небесните указания") и много други, чиито общ брой както споменахме надхвърля 200.

Непосредствено след обединението на споменатите по-горе три организации в "Байляндзяо" (наричана още "Байлянхуй" или "Байлянше"), на север избухнало ръководеното от тях въстание на Сун Дзян. То е надлежно описано в знаменитата епопея на Ши Найан (ХVІ в.) - "Речни заливи" (наричана още "Шуй Ху" - "108 юнака"). Тази книга изобилства с описания на бойни изкуства, които са владяни от въстаниците. По-късно на тази база се появява един стил на У-Шу наречен Лян-Шан-Пай ("Школа от планината Лян") по името на планината, където са се подвизавали въстаниците. Този стил обединявал Шаолинския и светския стил на У-Шу, както и други стилове в едно направление.

"Байляндзяо" има своите свещени и канонични книги, за които се смята, че са написани в периода ХV - ХVІ в., а може и по-рано, които обединявали будизъм, даосизъм, китайската форма на манихейството и някои народни вярвания. Тези канонични книги били записани с особен шифър и се съхранявали в тайна за непосветените.

Идеологическата пропаганда на "Байляндзяо" проповядвала равенство между хората и половете, отнемане привилегиите на богаташите и аристокрацията и отхвърляне властта на чуждата династия. На тази основа в периода ХІІІ - ХVІ в. избухнали множество народни въстания, които били организирани от "червените войски" на "Байлиндзяо".

През средните векове на три пъти огромни групи хора организирани от тайните общества се вдигали на въстания срещу управляващите династии. Така например Хан Линджи повел 150 хиляди души срещу монголската династия Юан; по-късно Ю Хаозиен събрал войска от 100 хиляди души, за да се противопостави на династията Мин (1368-1644г.), а Чуан Тинлин повел 50 хиляди души срещу манджурската династия Цин (1644-1911г.).

Своята деятелност тайните общества провеждали в условията на постоянен терор и преследване от страна на властите. Това обаче спомогнало за още по-дълбокото им законспириране и маскировка, употребата на тайни шифри и опознавателни знаци; използването на тайни куриери и рафинирани методи за подготовка, както и разработването на тайни канали и агентурна мрежа.

В периода 1351-1368г. избухнало всенародното въстание на "червените забрадки", което довело до разгром на монголската династия. Въстанието изцяло било организирано от тайното общество "Байлендзяо" и в редиците на въстаниците имало множество майстори на У-Шу, които обучавали въстаниците.

Дейността на тайните общества в Китай се активира особено много след ХVІІ в., когато Китай пада под властта на манджурската династия Цин (1644-1911г.). Манджурците започват гонения сред народа, подема се кампания срещу конфуцианството и даосизма, изгарят се ценни ръкописи и философски трактати, преследват се прогресивно мислещите хора. Освен това властите забранили практикуването на У-Шу и подлагали населението на репресии.

Манастирите също не били пожалени и били подложени на палеж и унищожение заедно с монасите! В отговор на това започнали да се множат и да се преструкторират тайните религиозни и патриотични организации за борба срещу новия враг.

В манастира Шаолин се създава тайно дружество за борба срещу цинската династия, наречено "Триада" ("Хунг"). Наричат го "Триада", защото избират за емблема равностранен триъгълник, страните на който символизират Небето, Земята и Човека, неделимо свързани в хармония един с друг. Тази организация обхваща и много други области в Китай, където имало чан манастири и филиали на Шаолин.

Тренировка на бойци от "Триадата".

В манастира Шаолин се укриват оцелели членове на императорската фамилия, висши сановници и военни. Настоятелят на Шаолин свиква таен съвет в манастира, на който идват делегати от 108 нелегални организации и отряди на съпротивата. Над свещените реликви на Бодхидхарма (Да Мо) те се заклеват, че няма да имат покой докато не отблъснат пълчищата на окупаторите отвъд Великата китайска стена! Въстаниците от тайните общества се обединили под лозунга "Фан Цин Фу Мин" ("Да свалим Цин - да възстановим Мин"). Центъра за борба било решено да се пренесе на юг, където властта на манджурците все още не се била укрепила. Шаолинските монаси били изпратени във въстаническите лагери да обучават неопитните селяни и занаятчии в техниките на У-Шу (Шаолин-Цюан). Те също станали бойните ядра и групи на множество патриотични тайни общества.

Организацията на "Триадата" се разрастнала и усложнила като структура. На всеки един от членовете на "Триадата" се давал секретен номер и за всички бил в сила таен кодекс, който включвал сигнали за разпознаване по положението на пръстите (специални мудри от езотеричния будизъм); по татуировките; по начина на употреба на някои предмети като пръчиците за хранене и други - един необикновено богат и фантастичен език от знаци. Много ефикасна тайна служба, позволявала на "Триадата" да се промъква във войската, в полицията, магистратурата и да поставя в затруднение администрацията на владетелите от манджурската династия.

Боец на "Триадата" в схватка с манджурците.

Наред с "Триадата" ("Хунг" или "Санхехуй"), срещу манджурците се борели и "Дружеството на Белия лотос" ("Байляндзяо"), което организира бунтове срещу акцизните служители на владетелите; "Дружество на Небесния разум", което стои по-късно зад вълненията в Хунан и Чанчун през 1813г., и което направо заговорничи с група евнуси от императорския двор, за да нахлуе в "Забранения град" (дворецът "Гугун") и да го завладее; "Дружество Тонг", което действа на север; "Съюзът на Малките мечове", който организира въстанието в Шанхай и много други. Всички тези тайни организации в една или друга степен развивали древните бойни изкуства и техните членове фанатично тренирали разнообразни стилове на У-Шу. Над всички тях обаче "Триадата" изпъква по ефикасност и дисциплина. Членовете на "Триадата" възстановяват, развиват и в известна степен монополизират различните стилове на Шаолин-Цюан, както и някои други (У-Дан и Ъмей-пай).

Нахлулите от север манджурци завладели страната и с помощта на някои местни феодали-колаборационисти, започнали да тероризират населението. Тези, които не се покорявали на новата династия ги чакала страшна смърт. По безкрайните пътища на Поднебесната империя, във всички посоки препускали конни отряди и безпощадно убивали на място всеки, дръзнал да се противопостави на височайшата власт.

Член на тайно общество отстранява стражите на омразен феодал.

Опирайки се на поддръжката на големите земевладелци, манджурците установили на север твърдо управление, обаче пламакът на народната война не угасвал, обхващайки все по-широки слоеве на населението. В долината на Яндзъ много градове оказали яростна съпротива срещу окупаторите. При това в отбраната, наред с верните на Мин войски, взимали участие селяни, занаятчии, монаси и дори бивши разбойници по пътищата. Известният майстор на У-Шу - Ши Къфа оглавил отбраната на най-големия град Янчжоу, нанасяйки тежки загуби на десетократно превъзхождащите го сили на противника. След като малкия гарнизон на града бил почти напълно унищожен от манджурците, Ши Къфа продължил боя сам против всички. Когато му се счупил меча, той продължил да се бие с голи ръце убивайки множество противници. Накрая той бил ранен и хванат в плен. Отказвайки да премине на служба при манджурците, героят без да трепне приел смъртта от ръцете на палача. С безпримерна храброст се прославили и жителите на градовете Цзянин и Цзядин, които издържали над три месечна обсада и накрая били избити в тежки улични боеве от озверелите манджурци.

Членове на тайно общество разучават техники с традиционни оръжия.

Монасите от Шаолин без умора обучавали отрядите на въстаниците и членовете на воюващите тайни общества. Дълго време те успешно се маскирали и укривали дейността си от властите. Накрая предател издава "Триадата" и в 1723г. манджурските войски обсадили легендарния манастир. Първата наказателна експедиция завършила с провал за манджурците, които се сблъскали с необикновените бойни умения на войнствените монаси. Скоро обаче огромен отряд от правителствени войски дошъл повторно и пробил отбраната на манастира. В епичната битка загинали 128 монаси-рицари и успели да се спасят само петима експерти на У-Шу, сред които и монахинята-воин Нге Муй (Мо Муй), която се счита за родоначалник на популярния днес стил Уин-Чун-Кюн (Юн-Чун-Цюан - "Бокс на слънчевата пролет"). Останалите експерти се спасили на юг в други филиали на Шаолин и от тях идват известните стилове на Южния Шаолин-Цюан - Джоу-Гар, Хун-Гар, Чой-Гар, Лю-Гар, Мо-Гар и Ли-Гар, както и някои други. Петте монаха от Шаолин , които се спасили от погрома, по-късно били наречени "Петимата мъдри" или "Старшите патриарси-основатели", които станали родоначалници на споменатите по-горе стилове на У-Шу.

Разгромът и подпалването на манастира Шаолин е само незначителен епизод от борбата на антицинските тайни общества (Хуейдан), чието изследване и дейност е тежка задача, дори и за китайските историци, тъй като много неща и обстоятелства свързани с тези организации и до днес си остават забулени в тайна и мистерия (нали все пак затова са тайни, а не явни!).

Както споменахме, освен "Триадата" срещу Цинската династия се борели и голямо множество други нелегални организации и тайни общества. Духовната основа за сплотяване на метежниците била дейността на "Обществото на Белия лотос" ("Байляндзяо") на север от новосформираното "Братство Хун" ("Хунминхуй"), което действало в южните и западните провинции. Основател на това тайно общество бил видния учен от провинция Фудзян - Ин Хуншън. В 1631г. Той създал общество на поборници за нравствена чистота и справедливост в поддръжка на династията Мин. В 1683г. (а според други в 1625г.), пиратът Чжен Чжилун създал тайната организация "Коксинга", която контролирала южното крайбрежие на Китай, в областите на Цзянси и Чжънцзян. Флотът на Чжън Чжилун се борел с манджурците, но претърпял неуспех. След смъртта на Чжън Чжилун, организацията била оглавена от легендарния пълководец и отчаян пират Чжън Чънгун и сина на Чжън Чжилун, които правели наказателни експедиции срещу манджурците и превзели Тайван, като разгромили тамошната холандска колония и основали независима антицинска държава. Съвместявайки в свое лице стратегически талант, неудържима храброст и физическа сила Чжън Чънгун се ползвал с огромна популярност сред широките народни маси. В своята войска той всячески развивал У-Шу и отделял особино внимание на физическите данни на войниците. Както свидетелстват хрониките, Чжън Чънгун сформирал "тигрова гвардия", в която се приемали млади хора с висок ръст, способни да повдигнат над главата си камък тежък 150 кг. Те отивали на бой съпровождани от оръженосци и с дълги мечове или алебарди изваждали от строя конете на противника. Всеки от тези "железни мъже" можел да разсече на две кон и да се изправи с голи ръце да се разправи с всеки въоръжен противник. В края на ХVІІ в. бегълци от разбитата от манджурците армия на "Коксинга" се установили в Окинава и Япония, давайки тласък за появата на различни школи по Карате (Окинава-Те), Джу-Джуцу, Кемпо, Кен-Джуцу и др., значително обогатявайки техническите и духовни постижения на местните майстори.

През края на ХVІІІ и началото на ХІХ в. се появява нова пиратска организация, която заедно с крайбрежните пиратски съюзи на "Белия лотос", "Лунна светлина" и "Триада" разоряват търговските кораби на англичаните от "Остиндийската компания" и корабите на Цинската династия, като разбиват дори армадата на китайския адмирал Лин Фа! Постепенно "Триадата" се превръща в могъща организация, която контролирала южните китайски провинции и крайбрежието. Синоними на "Триадата" са също "Тяндихуй" ("Съюз на небето и земята") и "Хунмън" ("Братството Хун"), които постепенно се разрояват в стотици други тайни организации и общества.

Всеки, който се обявявал срещу "Триадата" го очаквала сигурна смърт! Обикновено към тялото на предателите и жертвите, за назидание прикрепвали дървена или бронзова табелка с изображението на бога на войната - Хуан Юй!…..

В конспиративната дейност на "Триадата" се отчитали и най-малките детайли. Така например, освен споменатите по-напред тайни опознавателни знаци, заговорниците измислили и особен вид приветствие, по което лесно можели да познаят член на братството: юмрукът на дясната ръка се обхващал с лявата длан пред гърдите. В дадения случай юмрукът символизирал слънчевото начало - Ян, а дланта тъмното лунно начало - Ин. В йероглифното начертаване "слънце" и "луна" заедно образували знака "явност" ("откритост") - на китайски "Мин", т.е. названието на свалената династия. Този поздрав се е съхранил и до наши дни като официален сред практикуващте У-Шу.

Разцвет на тайните общества през ХІХ и началото на ХХ в.

Европейците, появили се в Китай още в началото на ХVІ в., дълго време безуспешно се опитвали да получат свободен достъп до китайския пазар. Накрая в 1839г. англичаните намерили повод за въоръжена интервенция. Поводът бил запалването на голяма пратка с опиум в Гуанджоу (Кантон), принадлежаща на английските търговци. Започнала "Първата опиумна война" (1840-1850г.), която частично завършила с подписването на Нанкинския договор, съгласно който пет пристанища на Китай - Гуанджоу, Амой, Фучжоу, Нинбо и Шанхай били открити за чуждестранна търговия. Тук трябва да поясним за мръсната геноцидна политика на английските търговци спрямо Китай, за да разберем истинските причини за "опиумните войни" и Тайпинското въстание, които разклатили из основи династията Цин. Англичаните внасяли в Китай и "зарибявали" пазара с опиум донасян от Индия и Афганистан. Срещу него те получавали продукти като чай, коприна, порцелан, подправки, злато и др., които реализирали в Европа и Америка с огромна печалба. Така те с "един куршум удряли два заека" - от една страна се обогатявали, а от друга разрушавали китайското общество чрез пристрастяването му към наркотиците (в случая суровия опиум). Стигнало се дори до там, пресованите блокчета опиум да станат платежно средство вместо пари!……

Раздирана от вътрешни противоречия, манджурската династия не била способна да се справи със западната инвазия, в която освен Англия участвали също Франция, САЩ и други страни. Използвайки сила, англичаните изнудили цинското правителство за получаване право на екстериториалност и създаване на свои поселения (колонии) в откритите пристанища. За тази цел те сложили ръка и на крайбрежния остров Сянган (Хонгконг), където построили свое пристанище.

Насилствените действия на Запада спрямо Китай породили нова активност на тайните общества, които започнали едновременна борба срещу манджурското правителство и срещу "задморските дяволи".

По време на "Първата опиумна война" (1840-1850г.) се появили редица нови тайни организации, които били инспирирани от "Триада". Така например в провинция Гуандун се образували "Пининтуан" ("Отряди за усмирение на англичаните"), които наброявали 10 хиляди души и "Шенпин" ("Общество на мира и благоденствието"), които наброявали до 100 хиляди въоръжени бойци. В провинция Чженцзян се появили "Хейшуйдан" ("Партия на черната вода"). Съществували също: "Танлидзяо" ("Общество на небесния разум"), "Модзяо" ("Учение на дявола"), "Чжайдзяо" (клон на "Модзяо"), "Байшандихуй" ("Общество за поклонение на върховния Владика"), "Хуншентан" ("Общество на величието и справедливостта"), "Фуйтан" ("Общество на щастието и справедливостта"), "Дзинцзянхуй" ("Съюз на златните монети"), "Лянъйтан" ("Общество на единението и справедливостта"), "Чанцянхуй" ("Съюз на дългите копия"), "Цинцзинхуй" ("Съюз на сините забрадки"), "Банцзянхуй" ("Съюз на връзка монети"), "Байлундан" ("Партия на стоте дракона"), "Сяодаохуй" ("Съюз на късите саби") и др. Други по-малки групи и общества имало във всички провинции. Всички те взели активно участие в "Първата опиумна война" (1840-1850г.), във "Втората опиумна война" (1851-1861г.), в Тайпинското въстание (1850-1873г.) и движението "Ихетуан" ("Ихъцюан" - 1895-1901г.), което довежда до падане на Цинската династия и основаване но Китайската република в 1911г.

По време на двете "опиумни войни" тайните общества водели преди всичко партизанска война, но през следващите две големи кампании те излезли от нелегалност и официално се противопоставили на общия враг - Цинската династия и западните окупатори.

Тайпинското въстание и "Революцията на боксьорите"

Двете "опиумни войни" с англичаните в Китай подготвили почвата за избухването на голямото Тайпинско въстание (1850-1873г.), което заедно с последващите го бунтове и революции довежда до рухването на омразната манджурска династия в началото на ХХ в. и изгонването на чужденците.

Тайпинското въстание е подготвено изцяло от тайните общества "Тайпиндао", "Байляндзяо", "Танлидзяо" и "Триада" (последното е като обединително понятие за цяла група тайни организации). В отделните провинции имало и други като "Го" (Съчуан), "Нян" (Хенан), "Чжай" (Хунан), "Пи" (Хубей), "Няндан" (Анхуей) и др.

Въстанието обхваща главно южните китайски провинции и било много добре организирано. Революционната армия на тайпините имала здрава военна организация и надхвърляла 1 милион души. В армията на тайпините имало и 40 женски корпуса (всеки по 2 500 души), което показва, че въстанието било "всенародно". Идеологията на тайпините била подчертано патриотична и националистическа; те имали единна вяра, ясна политическа програма и твърдо национално съзнание. Тайпините искали да създадат държава на "Великото спокойствие" (Тайпин) и се борели за отхвърляне на манджурското и западното владичество. Тяхна столица става Нанкин (наричан "Небесната столица"). Огромна роля в подготовката на организацията на тайпините изиграват бойните изкуства и свързаната с тях философия. Въстаниците обаче използвали традиционните методи за водене на бой и не били подготвени за съвременна война. Оръжието не достигало, а за модерни огнестрелни оръжия да не говорим. Единственото преимущество на тайпините било в жива сила и моралното превъзходство, но това не се оказало достатъчно за окончателната победа.

Бунтът на юг се разраснал бързо, но въстаниците били притискани от двете страни - от север манджурските редовни войски, от юг западните окупационни сили. В 1853г. "Обществото на кинжалите" вдига въстание за подкрепа на тайпините в Шанхай. Битките в южните провинции продължили с променлив успех над 20 години и накрая в 1873г. тайпинското въстание било подавено с цената на огромни жертви и от двете страни. Девет провинции били подложени на опустошение и били изтребени около 20 милиона души!…..

Борбата на тайните общества срещу душманите обаче не спряла. След разгрома на Тайпинското въстание, към края на ХІХ в. в Северен Китай се заражда едно мощно национално-освободително движение наречено "И-Хе-Цюан" ("Юмрук издигнат в името на мира и справедливостта"), по-късно преименувано в "И-Хе-Туан" ("Отряди на мира и справедливостта"). В историята това движение остава с името "Революция на боксьорите" (1895-1901г.). Въстаниците се борели за независим Китай, против подялбата на страната от империалистите (САЩ, Англия, Франция, Германия и Русия) и срещу продажната и омразна династия Цин. Както се подразбира от името, участниците в това движение били ревностни последователи на У-Шу и свързаните с него дисциплини.

Герои от "Революцията на боксьорите".

Първите действия на ихетуаните започват в 1895г., когато членовете на "Дадаохуй" ("Общество на великата сабя [алебарда]") се групират на полуостров Шандун и оказват яростна съпротива на германските окупатори. Към движението се присъединяват редица тайни общества занимаващи се с бойни изкуства и магически практики като: "Байляндзяо" ("Учението на Белия лотос"), "Дацюан" ("Великия юмрук"), "Шънцюан" ("Свещения юмрук"), "Хунцюан" ("Червения юмрук"), "Мейхуацюан" ("Юмрук на сливовия цвят"), "Шундаохуй" ("Общество на поразяващата сабя"), "Хувейбян" ("Камшик от опашка на тигър"), "Цзяйлицзяо" ("Общество на нравствеността"), "Дзилихуй" ("Общество на независимостта"), "Байцидан" ("Партия на бялото знаме"), "Байсинцзяо" ("Сто фамилии"), "Чжайцзяо" ("Будистка секта"), "Хунцянхуй" ("Съюз на червените копия"). В южните провинции действали "Сяндянхуй" ("Общество на трите точки"); в Съчуан и Централен Китай "Гълаохуй" ("Общество на старшите братя"); в района на императорския канал "Цинбан" ("Зеленото братство"); в Манджурия - "Хунхуцзъй" ("Общество на рижите бради") и много други.

Ихетуаните изтъквали, че техен прародител е Лю Дунбин (дин. Тан 618-906г.) и се придържали към строг морален кодекс и аскетизъм, характерен за религиозните общини, в които децата от ранна възраст под ръководството на опитни учители се приобщавали в тайните на даоските езотерични учения и практики - Ци-Гун, Доа-Ин, алхимия, Фън-Шуй, астрология и У-Шу. В съюза се спазвала строга йерархия, която се определяла от степента на владеене на даоските практики. Провеждали се също и специални психо-физически тренировки със четене на заклинания (мантри); правели се специални упражнения с ръцете (мудри) и участниците изпадали в транс. Най-голямо внимание се обръщало на упражненията с меч и копие и ръкопашния бой с голи ръце.

Членовете на "Ихетуан" били групирани в осем големи корпуса, наименовани по имената на 8-те мистични триграми Па-Куа от "Книгата на промените" ("И-Дзин"). Във всички околии били създадени ихетуански школи, където се обучавали хиляди бойци. Само в окръга Шипин имало повече от 800 школи. В окръга Цзинчжоу ихетуаните имали няколко десетки учебни площадки за обучение в У-Шу. В столицата Пекин, ихетуаните открито се занимавали с У-Шу в многобройни школи и в храмовете. Районът на действията на тайната организация обхванал цял Северен Китай - провинциите Шанен, Шандун, Чжили, Шенцзин и Вътрешна Монголия. Всички поддържали движението: просяците и непригодните за бой старци се организирали в "Общество на изчистените казани"; вдовиците в "Общество на сините фенери"; жените били организирали съответно: девойките в "Хунденчжао" ("Червен фенер"), старите жени в "Хейденчжао" ("Черен фенер"). Всички сили били активирани за делото. Ковачниците работели денонощно; леели се и се ковяли мечове, саби, копия, алебарди и се изработвали всевъзможни оръжия и приспособления за воюване. На знамената на ихетуаните били изобразени триграмите "Цян" (Небе) и "Кан" (Вода), а на главите си слагали червени и жълти превръзки, за да се отличават от врага.

Народът приписвал свръхестествени сили на участниците във въстанието. Например бленове от "Съюза на червените копия" ("Хунцянхуй") провеждали особени тренировки траещи 100 дни, след което се смятало, че стават неуязвими за оръжията и ударите. Твърди се дори, че със специален Ци-Гун майсторите можели да издържат на прострелване с огнестрелно оръжие. Истината била обаче доста по-прозаична - някои от ихетуаните носели под дрехите си бронирани метални жилетки, които ги предпазвали от куршумите на сравнително слабите по онова време оръжия. Има обаче един друг психологически момент, че специалната психо-физическа тренировка на бойците им давала в съчетание с техниките на У-Шу огромно предимство в ръкопашния бой, където огнестрелните оръжия били ограничени! Участниците в боевете с ихетуаните отбелязват, че по време на боя бойците правели невероятни акробатични скокове и техники. Те се движели с такава бързина и се премятали със салта през глава, сякаш в тях "се е вселил зъл дух"!… Естествено, че такъв боец в транс е невероятно трудно да бъде улучен от разстояние дори и с огнестрелно оръжие.

В окупираните райони китайските бойци действали необикновено храбро и ефективно и прилагали изненадваща партизанска тактика. Ето как очевидци описват някои такива събития: "По пътя вървеше английски конвой, а от двете страни имаше гъсти храсти. В групата имаше един готвач индус, който готвеше на офицерите. Изведнъж някой излетя от храстите със салто във въздуха над готвача и му отсече в движение главата с меч. Войниците, които вървяха след него въобще не можаха да реагират и дори не успяха да видят нападателя - така светкавично стана всичко"!…

В ръкопашните боеве особено опасни били китайските копия, които нанесли големи загуби на западните интервенти. Англичанин очевидец разказва, че в боя докато той успеел да удари веднъж с байонета (щика) на пушката, китайският боец с копието съумявал майсторски да промуши 2-3 души около него!…

Против ихетуаните били изпратени съюзническите войски на 8 държави - Англия, САЩ, Германия, Русия, Франция, Италия, Япония и Австрия, с обща численост около 40-50 хиляди души модерно въоръжени. Китайците воювали срещу тях с голи ръце и традиционни хладни оръжия. Въпреки, че дали огромни загуби, в ракопашните битки ихетуаните превъзхождали противника и му нанесли загуби с около 3-5 души!…

"Желязната императрица" Цъй Си (1834-1908г.), прославила се с необикновена жестокост искала да използва ихетуаните против чуждите войски. В името на това тя отишла на временен съюз с въстаниците. Не всички тайни общества подкрепили този сговор с манджурците. Боевете в страната вървели с променлив успех. В Пекин "боксьорите" обкръжили старата цитадела - чуждестранния квартал, но не могли да го превземат. В това време съюзническите войски обсадили Пекин и настанали ожесточени боеве. Обсадата продължила 55 дни, като бунтовниците биейки се с хладни оръжия и юмруци, на барикадите се противопоставили успешно срещу модерните огнестрелни оръжия. В крайна сметка "Уинчестерите" и оръдията на окупаторите надделяли и отбраната била пробита. Много големи майстори на У-Шу загубили живота си в това героично време. С тяхната смърт завършила една епоха на старото време и рицарите на У-Шу.

Останалите живи членове на "Триадата", "Братството на Хун" и всевъзможните тайни организации и общества участващи в "Ихетуан" излезли в дълбока нелегалност и се разпръснали из страната. Много избягали зад граница установявайки се в китайските колонии в САЩ, Хонконг, Сингапур, Малайзия, Индонезия, Тайван и др.

Тайните общества в ново време

В периода на Синхайската революция (1911-1913г.) и след това в периода на кървавите междуособици ("Периода на атаманите") с нова сила се възобновила дейността на тайните общества. Обаче вече имало качествена промяна. След падането на манджурската династия и обявяване на републиката, тайните общества не били обединени вече с обща цел, както било по времето на Тайпинското въстание или "Революцията на боксьорите". Организацията на "триадите" се разпаднала и всеки се борел за "някаква негова кауза". Враждуващите генерали вербували наемници сред опитните майстори на У-Шу, които по една или друга причина вече били склонни да се разделят с тайните си срещу прилично възнаграждение. Много тайни общества, наследници на могъщата някога "Триада", действали самостоятелно образувайки нови дружества като: "Тонг", "Во", "Хокло", "16-К", "14-К", "Зеленият Дракон" ("Цинлунхуй"), "Общество на Златния Дракон" ("Дзинлунхуй") и др. Една от най-опасните такива организации е "Бял Дракон на бяла стена" създадена в южните провинции (на юг от планината Лаошан), която е генетично свързана с "Дзинлунхуй".

Част от тайните общества постепенно се израждат в гангстерски кланове; други влизат в правителството на Сун Ятсен или в партията "Гоминдан", която след загубата срещу комунистите се установява в Тайван и Хонгконг. Много от тайните общества продължават своята деятелност в т.нар. "чайна таун" (китайски квартали) в Сан Франциско, Ню Йорк, Хавана, Лондон, Амстердам и Югоизточна Азия. Те навлизат в дейности свързани с търговия, хазарт, наркотици, проституция и др. и стават гръбнак на китайската мафия. В началото на ХХ в. най-мощни такива кланове е имало в Хонконг, Шанхай и Макао. В Шанхай те са ликвидирани от комунистите през 50-те години, като членовете им са разстреляни. В Хонконг "Триадата" все още държи позиции и е дълбоко вкоренена; тя контролира до 40% от школите по У-Шу (Кунг-Фу). До скоро там действаха 38 тайни братства и ложи със общ състав над 80 хиляди души. Логично е обаче, след преминаване на властта в ръцете на КНР много от тези организации да изчезнат или да се изтеглят в други райони извън Китай.

В някои отношения "Триадите" си приличат в сегашния си вид с якудза - японските гангстерски организации. Все още в тези затворени общества се спазват старите традиции и спорове и войните между клановете се водят както едно време - с мечове, саби, ножове, сатъри, железни вериги, топузи и други оръжия от арсенала на У-Шу. Новите поколения въведоха и някои новости: вместо юмруци и ритници те използват китайската модификация на пистолета "ТТ" (известен като "убиец на ченгета", защото пробива леко бронираните жилетки), картечници и пластичен взрив.

И все пак старите традиции не са забравени. Начело на всяко тайно общество продължава да стои един водач, носещ званието "драконова глава" ("Драконът има една глава и всичко нататък са опашки"!…). Традиционното число на основните ложи (секции) се равнява на 5 или 8. Членовете на обществото задължително полагат клетва за вярност и се подчиняват на строга йерархия в организацията, традиционно наброяваща 9-10 степени; приписват си различни цветисти титли и следват подредбата и взаимоотношенията характерни за патриархалното китайско семейство от стария Китай. Извършват се различни официални обреди и церемонии, някои от които са с древен произход. В тайните общества се залага на колективното начало. Всяка ложа си има своя церемониалмайстор (т.нар. "пазител на кадилницата"), който съблюдава за правилното провеждане на церемониите и поддържане на традициите. Тайните общества (хуейдан), трябва да се отличават от религиозните секти (цзяо мен) в Китай, поради различните цели, които изпълняват. Понякога обаче тези две течения се преплитат и не може да се направи ясна диференциация. Трябва също да се има предвид, че редица "тайни общества" в стария Китай не са били чак толкова тайни и са представлявали по своята същност по-скоро някакъв вид "профсъюзи", а не нещо специално.

Изучаването на тайните общества в Китай и връзката им с бойните изкуства, е нещо полезно и занимателно, защото дава понякога храна за интересни разсъждения и повдига булото на необясними факти и събития от историята на У-Шу.

Библиография:

1.Александров, Дориян. Азиатски бойни изкуства. Произход, история и развитие, (ръкопис), София, 1986г. (в 3 тома).

2.Ипатова, А. С. Патриотическое движение на юге Китая в 40-е годы ХІХ в., М., 1976

3.Калюжная, Н. М. Восетание ихэтуаней, М, 1980

4.Кара-Мурза, Г. С. Тайпины. Великая крестьянская война 1850-1864г., М, 1957

5.Корсаков, В. В. Пекинские события, СПб., 1901

6.Новиков, Б. М. Антицинское тайное общество "Неба и Земли": проблемы произхождения и деятельности. Канд. дис., Л., 1976

7.Поршнева, Е. Б. О месте "гун-фу" в народной сектантской традиции (на материале буддийских сект) - Психологические аспекты будизма, Новосибирск, 1986

8.Тайные общества в старом Китае, М., 1970

9.Ши Най-ан. Речные заводи, Т. 1-2, М., 1959

10.Коровкин, Ф. П. История древнего мира, "Просвещение", Москва, 1986

11.Авдиев, В. И. История на древния Изток, Издателство "Наука и изкуство", София, 1977

12.Малявин, В. В. Китайская цивилизация, "Издательство Астрель", Москва, 2000

13.Долин, А. А.; Маслов, А. А. Истоки У-Шу, Москва, 1990

14.Фань Вэнь-Лань. Новая история Китая, том І (1840-1901г.), Иностранной литературы, Москва, 1955 г.

15.Уонг, Ева. Даоизъм. Въведение в историята, философията и практиката на древната китайска традиция, изд. "Аратрон", София, 2002г.

16.Александров, Дориян. Бойни изкуства и военно дело на древните българи. Културни връзки и влияние на древните българи в Азия и по "Пътя на коприната", издателство "Тангра - Тан Нак Ра", София, 1999г.

Материалът е по източници от Интернет

Най -добре се чете в оригинал.

http://iclub.nsu.ru/~wusong/islam.html