Само го прочетете!!!!!!!!!!!!! Поредният неолиберален боклук, който иска да ни променя езика и да вкарва измислици - премислици в обществото ни!!!!!!

https://www.24chasa.bg/mneniya/article/19362636

Това са неща, буквално писани от човек, явно живял дълго в чужбина и забравил що е то семейство, що забравил е българския език, българските нрави и си личи, че хич не му харесват! Някакъв тотално изкуфял, който решил с гламавия си неолиберален мозък, че всяка една жена от 45 - годишна възраст насам ще се засегне да я нарека баба. Според тоя долен боклук, баба било обидно название! Трябвало да приемем нана и ноно от италиански или или мами и папи от английския................

 

Ало, боклук долен комплексиран, тук е България и тук се говори, чете и пише на български език! Не ни интересува как е в Италия, Франция, Великобритания и САЩ! Като не ти изнася животът тук, връщай се обратно там, откъдето си дошъл! Няма да си променяме езика заради продажни родоостъпници с мания да са революционери, пионери и всякакви там мечти.............

В България все още има нормални жени, които си приемат годините и положението. Аз съм една от тях. Само на 40 години съм, но вече ми побеля един косъм. Имам племенница на 20 години. След няколко години тя ще стане майка, дай Боже да доживея да видя това! Децата на племенниците ми няма как по друг начин да ме наричат. Пряко няма да съм им баба, но е нормално децата да наричат възрастните жени баба. Нарича се кръговрат на живота! Като бях на 20 , за мен беше гордост да съм леля, нито се чувствах стара, нито обидена. За малките винаги, а и сега съм леля. До 19 - годишна възраст бях за малките деца на приятели на нашите или от по - малките класове в училището в София кака. И не съм се обиждала. Преди години имах по - малка приятелка от мен, Радина. Дъщеря на приятели на нашите, бяхме на сватбата им, когато бях второкласничка, , а тя се роди, когато бях в трети клас. За нея винаги съм била кака. После си общувахме на имена, но на племенницата си казах, да я нарича кака, а не леля, защото е по - малка от мен, по - млада е и да не се обиди, а и така е редно. Като му дойде момента, племенницата ще си реши как да ми казват децата и. Но няма да се засегна на баба. За мен леля и баба са титли, не обиди. Доскоро ми се случваше по обществени места родителите на малките деца да казват за мен " Не ходи да пречиш на каката", не съм се обиждала, но на 30+ кака точно не се чувствах, усмихвах се, вътрешно ми беше смешно. Леля да ме нарекат непознати деца не ми е обида, а факт. Само не харесвам, че в официалните документи съм госпожа, защото не съм омъжена, правилното обръщение е госпожица.  В училище ни учеха, че младите учителки са госпожици, а по - възрастните са само госпожи. Едната ми леля (сестрата на баща ми) като бях малка, тя си беше млада и се обличаше младежки и модерно, но никога не ми е хрумвало да я наричам кака. За мен си беше леля.

Американските баби по телевизията винаги са ми били смешни и нелепи в опитите си да изглеждат млади и модерни. Като видях в София, след промените, баби в градския транспорт, с боядисани червени и сини коси, ми ставаше смешно, но си мълчах. Сега, като гледам колко жени без мозък са луднали по пластичната хирургия и на какво приличат, ме избива на смях.

Моята майка стана баба на45 години. Страшно се радваше на племенницата ми. Нито се е чувствала стара, нито е била обидена.

 

преди 14 минути, Anneliese написа:

Само го прочетете!!!!!!!!!!!!! Поредният неолиберален боклук, който иска да ни променя езика и да вкарва измислици - премислици в обществото ни!!!!!!

https://www.24chasa.bg/mneniya/article/19362636

Това са неща, буквално писани от човек, явно живял дълго в чужбина и забравил що е то семейство, що забравил е българския език, българските нрави и си личи, че хич не му харесват! Някакъв тотално изкуфял, който решил с гламавия си неолиберален мозък, че всяка една жена от 45 - годишна възраст насам ще се засегне да я нарека баба. Според тоя долен боклук, баба било обидно название! Трябвало да приемем нана и ноно от италиански или или мами и папи от английския................

 

Ало, боклук долен комплексиран, тук е България и тук се говори, чете и пише на български език! Не ни интересува как е в Италия, Франция, Великобритания и САЩ! Като не ти изнася животът тук, връщай се обратно там, откъдето си дошъл! Няма да си променяме езика заради продажни родоостъпници с мания да са революционери, пионери и всякакви там мечти.............

В България все още има нормални жени, които си приемат годините и положението. Аз съм една от тях. Само на 40 години съм, но вече ми побеля един косъм. Имам племенница на 20 години. След няколко години тя ще стане майка, дай Боже да доживея да видя това! Децата на племенниците ми няма как по друг начин да ме наричат. Пряко няма да съм им баба, но е нормално децата да наричат възрастните жени баба. Нарича се кръговрат на живота! Като бях на 20 , за мен беше гордост да съм леля, нито се чувствах стара, нито обидена. За малките винаги, а и сега съм леля. До 19 - годишна възраст бях за малките деца на приятели на нашите или от по - малките класове в училището в София кака. И не съм се обиждала. Преди години имах по - малка приятелка от мен, Радина. Дъщеря на приятели на нашите, бяхме на сватбата им, когато бях второкласничка, , а тя се роди, когато бях в трети клас. За нея винаги съм била кака. После си общувахме на имена, но на племенницата си казах, да я нарича кака, а не леля, защото е по - малка от мен, по - млада е и да не се обиди, а и така е редно. Като му дойде момента, племенницата ще си реши как да ми казват децата и. Но няма да се засегна на баба. За мен леля и баба са титли, не обиди. Доскоро ми се случваше по обществени места родителите на малките деца да казват за мен " Не ходи да пречиш на каката", не съм се обиждала, но на 30+ кака точно не се чувствах, усмихвах се, вътрешно ми беше смешно. Леля да ме нарекат непознати деца не ми е обида, а факт. Само не харесвам, че в официалните документи съм госпожа, защото не съм омъжена, правилното обръщение е госпожица.  В училище ни учеха, че младите учителки са госпожици, а по - възрастните са само госпожи. Едната ми леля (сестрата на баща ми) като бях малка, тя си беше млада и се обличаше младежки и модерно, но никога не ми е хрумвало да я наричам кака. За мен си беше леля.

Американските баби по телевизията винаги са ми били смешни и нелепи в опитите си да изглеждат млади и модерни. Като видях в София, след промените, баби в градския транспорт, с боядисани червени и сини коси, ми ставаше смешно, но си мълчах. Сега, като гледам колко жени без мозък са луднали по пластичната хирургия и на какво приличат, ме избива на смях.

Моята майка стана баба на45 години. Страшно се радваше на племенницата ми. Нито се е чувствала стара, нито е била обидена.

 

Абе ти защо не ходиш някъде да се лекуваш?! Писна ми от откачалки начи! В квартала ми имаше до скоро 3-ма откачалници, наскоро станаха четирима. То не се търпи вече - откачалки наживо, откачалки в интернет. Айде баста!

преди 33 минути, Anneliese написа:

Само го прочетете!!!!!!!!!!!!! Поредният неолиберален боклук, който иска да ни променя езика и да вкарва измислици - премислици в обществото ни!!!!!!

https://www.24chasa.bg/mneniya/article/19362636

Това са неща, буквално писани от човек, явно живял дълго в чужбина и забравил що е то семейство, що забравил е българския език, българските нрави и си личи, че хич не му харесват! Някакъв тотално изкуфял, който решил с гламавия си неолиберален мозък, че всяка една жена от 45 - годишна възраст насам ще се засегне да я нарека баба. Според тоя долен боклук, баба било обидно название! Трябвало да приемем нана и ноно от италиански или или мами и папи от английския................

 

Ало, боклук долен комплексиран, тук е България и тук се говори, чете и пише на български език! Не ни интересува как е в Италия, Франция, Великобритания и САЩ! Като не ти изнася животът тук, връщай се обратно там, откъдето си дошъл! Няма да си променяме езика заради продажни родоостъпници с мания да са революционери, пионери и всякакви там мечти.............

В България все още има нормални жени, които си приемат годините и положението. Аз съм една от тях. Само на 40 години съм, но вече ми побеля един косъм. Имам племенница на 20 години. След няколко години тя ще стане майка, дай Боже да доживея да видя това! Децата на племенниците ми няма как по друг начин да ме наричат. Пряко няма да съм им баба, но е нормално децата да наричат възрастните жени баба. Нарича се кръговрат на живота! Като бях на 20 , за мен беше гордост да съм леля, нито се чувствах стара, нито обидена. За малките винаги, а и сега съм леля. До 19 - годишна възраст бях за малките деца на приятели на нашите или от по - малките класове в училището в София кака. И не съм се обиждала. Преди години имах по - малка приятелка от мен, Радина. Дъщеря на приятели на нашите, бяхме на сватбата им, когато бях второкласничка, , а тя се роди, когато бях в трети клас. За нея винаги съм била кака. После си общувахме на имена, но на племенницата си казах, да я нарича кака, а не леля, защото е по - малка от мен, по - млада е и да не се обиди, а и така е редно. Като му дойде момента, племенницата ще си реши как да ми казват децата и. Но няма да се засегна на баба. За мен леля и баба са титли, не обиди. Доскоро ми се случваше по обществени места родителите на малките деца да казват за мен " Не ходи да пречиш на каката", не съм се обиждала, но на 30+ кака точно не се чувствах, усмихвах се, вътрешно ми беше смешно. Леля да ме нарекат непознати деца не ми е обида, а факт. Само не харесвам, че в официалните документи съм госпожа, защото не съм омъжена, правилното обръщение е госпожица.  В училище ни учеха, че младите учителки са госпожици, а по - възрастните са само госпожи. Едната ми леля (сестрата на баща ми) като бях малка, тя си беше млада и се обличаше младежки и модерно, но никога не ми е хрумвало да я наричам кака. За мен си беше леля.

Американските баби по телевизията винаги са ми били смешни и нелепи в опитите си да изглеждат млади и модерни. Като видях в София, след промените, баби в градския транспорт, с боядисани червени и сини коси, ми ставаше смешно, но си мълчах. Сега, като гледам колко жени без мозък са луднали по пластичната хирургия и на какво приличат, ме избива на смях.

Моята майка стана баба на45 години. Страшно се радваше на племенницата ми. Нито се е чувствала стара, нито е била обидена.

 

Госпожице, какъв е проблемът, че на 30 са ти викали "како/какичката"? Ти сама казваше, че не си опознала секса и може би това те прави да искриш с невинност на хората и те да те приемат като по-млада душа, непорочна девойка. Как искаш да ти викат? А сега ако ти викат "лельо/лелче/леличка" по-приятно ли е? Забравила ли си вече какво е да си по-млада и липсва ли ти нещо вече от младостта сега като си на 40?

А иначе по другата тема, не знам, това с боядисаните червени и сини коси на бабите все по-рядко го виждам. Бабите по София също вече са модерни, много фучат със западни коли, всички имат смартфони и фейсбук като младите.

А за българският език какво те притенсява да се развива? Как ще заместиш думата "компютър" с българска например?

Не му хващам проблема на този автор, баба и дядо са си баба и дядо лошо няма. То ако е за въпрос на английски на викат грани кво толкоз?
Тук пък викат Мами на бабите и Папи на дядовците, накратко всеки език си има своите думи.
Когато бях дете имах един приятел, та той и сестра му викаха на баба си "Стара майко" също интересно обръщение.
Интересно ми е автора какво предлага да използваме за обръщение към бабите и дядовците?
Колкото до възраст - Не съм чувал в България нито пък чувам тук на 30-40 че дори и 50 години да им викат баби и дядовци освен ако не е нещо в кръга на шегата или към тях не се обръща внуче.
Изобщо манията да се кряка за ей такива безмислени глупости е във вихъра си, дано стихне скоро.

 

Не ми е било обидно, странно ми беше,  защото си мислех, че си личи, че съм на 30+ години. Пак казвам, не ми е обидно децата да ми казват лельо, не само племенниците. Просто възрастовата разлика го предполага. А че не съм правила секс не знам дали си е личало. Според мен това не е нещо, което си личи.

Проблем ми е изкривяването на езика, объркването на децата и навлизането на изчанчени модерности.

И на мен не ми харесва, че имам побелели косми, но нищо не мога да направя. Нито искам да се боядисвам, нито може, защото съм с автоимунно заболяване и трябва много да внимавам. Да, липсват ми доста неща, които не получих като млада, благодарение на тесногръдото общество. Но не мога да върна времето назад.

Думата компютър няма нужда да се замества. Но не и да се навлиза в личното пространство на хората, в обръщенията между хората и отношенията в едно семейство. Съжалявам децата на разведени родители и тези със психически отклонения, но това не им дава право да злобеят срещу нормалността и традициите.  Като прочетох списъкът с обръщения към стоте пола и ми падна челюстта. Такива простотии може да измисли само някой шизофреник, това е истината!!!

Не виждам нищо обидно в думите баба, дядо, леля, чичо. Наистина съм изумена какви глупави комплекси се опитват да насадят в здравото ни общество някакви психически объркани и болни елементи. Мястото на такива хора е в психиатричните болници до живот. Това са хора, които отричат реалността, хора, които живеят в измислен свят. Страшно е, че журналистите дават трибуна за изява на такива хора. 100 пола няма. Има само два пола. Това как се чувстваш, просто няма никакво значение. Значение има дали се обличаш нормално или изчанчено. Изчанчено за мен е мъж да носи женски дрехи, да се гримира и държи като жена, или жена с мъжки маниери.

Да, годините трудно се приемат, особено ако дълго си бил в депресия, не си живял истински, не си имал никакво щастие. Всички искаме да върнем времето назад, но не можем.Да се поддъраш и да изглеждаш добре е едно, но да се докараш до визия на извънземно говори за психически проблеми и дълбоки комплекси.

Все още се обличам младежки. Обожаввам дънки, хубави блузи с надписи или с картинки. Харесвам такива със сърца, с Мики Маус, с Айфеловата кула, с рози или пеперуди. За съжаление напълнях и вече не съм за прилепнали блузи, нито за дънки тип цигара. Обожавам маратонки и кецки. Това лято за пръв път си купих кърпа за глава. Обожавам да нося чокъри, колиета, гривни, часовник, диадеми, ленти за коса. Харесвам блузите с реглан ръкав, както и такива с голо рамо и прилеп ръкави. Не се гримирам обаче, защото не искам да приличам на маймуна. Просто не харесвам грима и това е. Много ми се иска да имам кецки "Конвърс", но май са скъпи. Много ми се иска да имам и спортно яке, като това от американските филми. Връзвам си косата на опашка със шарени ластичета и скрънчита, носа фибички. Само обеци не нося, защото не съм си пробила ушите, понеже не искам. Не харесвам татуировките, но съм носила една временна, на глезена на единия ми крак, май сърце или пеперуда беше.

 

Много ми се иска да отслабна, за да мога пак да нося блузи с голо рамо, но не знам как. Станала съм 60 кг, а бях 40 кг точно, когато се разболях. Не мога да ходя дълго вече, 5 минути да съм на крака, и кръста и гърба ме заболяват и сядам в количката. Не съм по спорта и не ми е до упражнения. Не чувам и не мога да танцувам.

преди 35 минути, Петър Ангелов написа:

Абе ти защо не ходиш някъде да се лекуваш?! Писна ми от откачалки начи! В квартала ми имаше до скоро 3-ма откачалници, наскоро станаха четирима. То не се търпи вече - откачалки наживо, откачалки в интернет. Айде баста!

Петре ти от козички на котенца ли мина ве калпазанино?

преди 11 минути, Bubbles написа:

Не му хващам проблема на този автор, баба и дядо са си баба и дядо лошо няма. То ако е за въпрос на английски на викат грани кво толкоз?
Тук пък викат Мами на бабите и Папи на дядовците, накратко всеки език си има своите думи.
Когато бях дете имах един приятел, та той и сестра му викаха на баба си "Стара майко" също интересно обръщение.
Интересно ми е автора какво предлага да използваме за обръщение към бабите и дядовците?
Колкото до възраст - Не съм чувал в България нито пък чувам тук на 30-40 че дори и 50 години да им викат баби и дядовци освен ако не е нещо в кръга на шегата или към тях не се обръща внуче.
Изобщо манията да се кряка за ей такива безмислени глупости е във вихъра си, дано стихне скоро.

 

Малко си в грешка, аз от дете съм научена така:

- на младите момичета до 19 годишна възраст им се казва како.

- на младите жени, които не са омъжени, обръщението към тях е госпожице

- омъжените жени се титуловат госпожа

- ако искат, може и да ги наричаш лельо

- по имена се обръщаш само към връстници и много близки по възраст хора

- възрастните мъже и жени са си баби и дядовци

 

Затова Корнелия Нинова я наричам госпожа, неудобно ми е да я наричам по име, дори в интернет, защото е по - възрастна от мен. Любимите ми поп - фолк певици са ми близки по възраст и ги наричам по име, дори в интернет. Гергана ми е връстничка, с Магда имаме година разлика, с Анелия малко повече, е Деси Слава е голяма, не знам как бих се обърнала към нея на живо, ако я срещна, не се познаваме и не е редно да се обръщам към нея по име.  Просто аз съм учена на етикет. Жалко, че децата днес не ги учат на това. Със сестра ми си говорим на  ти, само като бях малка, съм и казвала како. Имам и друг братовчед, синът на леля, сестрата на баща ми. По - голям е от нас и за мен и до днес си е бати, просто не мога иначе да си извъртя езика да го наричам по име. На втората ми братовчедка брат и, също се обръщах към него с бати. Тя и сестра ми са връстнички, но бяха в различни класове, защото едната е родена януари, а другата - юли. Аз най - много до родените 1981 си позволявам да се обръщам към име. Кирил Петков пък е една година по - голям от сестра ми, но ми е толкова неприятен, че и господин не заслужава да му пиша пред името.

 

преди 2 минути, Anneliese написа:

Малко си в грешка, аз от дете съм научена така:

- на младите момичета до 19 годишна възраст им се казва како.

- на младите жени, които не са омъжени, обръщението към тях е госпожице

- омъжените жени се титуловат госпожа

- ако искат, може и да ги наричаш лельо

- по имена се обръщаш само към връстници и много близки по възраст хора

- възрастните мъже и жени са си баби и дядовци

Ясни са тия неща, ся няма как точно до година да цепиш, затова има някакви да ги наречем плаващи граници. Думата ми беше че тия думи не са обидни и този автор прсто се е чудил какво да напише че да си изпълни норммата.

преди 4 минути, Anneliese написа:

бати,

Ти нал си от северозапада? Там се вика "Бая ми".😁

Ами бати е галено от батко. Остана ми от като малка, когато не можех да произнасям някои букви. Баба ми по бащина линия се казва Петруна, но като бях малка, я наричах баба Туна. Дядо не можех да произнасям добре и казвах дедо. Другата ми баба се казва Катя, но не можех да произнасям буквата я и  я наричах баба Ката. Тия неща си ми остана в езика и оттогава, като мили обръщения. Леля и вуйчо са думи, които научих по - късно. Май на лелите съм казвала "лела" но не помня.

В училище по едно време първата ни класна (1 - 3 клас), възрастна госпожа, беше паднала и си беше счупила ръката, та известно време я заместваше млада учителка. Нямаше нужда някой да ни казва на целия клас, като дойде първия ден, ние я поздравихме с "Добре дошла госпожице........".

А на днешните деца всичко трябва да им подсказваш.

преди 1 час, Anneliese написа:

А че не съм правила секс не знам дали си е личало. Според мен това не е нещо, което си личи.

Напротив, личи си! Всичко си личи, не си мисли, че хората падат от Марс. Като видят, че си по-особена и не можеш да кажеш, че не се отнасят като към момиче към теб. Както виждаш от това се оплакваш, че се държат с теб като с дете като ти казват "какичката", т.е. още имаш излъчване на девойка. Очевидно проблемите ти имат израз и външно, тъкмо заради това не си имала опит с любовта. Може би мъжете усещат, че си различна. Жените явно също го усещат. Тоест хората като цяло те намират за странна и тази ти странност клони към впечатления че този човек е по-скоро девствен.  Както децата в училище усещат кой е отракан и кой не, така и хората вече и като вързрастни могат да го изловят. Това са вибрации от излъчването, в някои в по-голяма степен ги издава, някои други в по-малка. При теб радарът те осветява яко просто. Смяташ ли, че заради липсата на формирането на някаква по-силна връзка с някой си станала по-особена, странна и параноична към хората? Възможно ли е твоята обсесия за някои теми да е твоят отдушник? Смяташ ли, че някои от силните думи, които изполваш в теми като тези за Украйна са в резултат на нуждата да си го изкараш на някого или нещо? Ако всичко ти беше наред в живота, има ли шанс да не мразеше сега толкова запада и "по-нахаканите" деца, както вчерашни така и днешни. Смяташ ли, че децата в Русия са "по-ненахакани", по-любезни и по-добри от българчетата или украинчетата?

преди 58 минути, Bubbles написа:

Петре ти от козички на котенца ли мина ве калпазанино?

Козичките ги спрях отдавна, понеже стана много скъпо всичко и не е рентабилно. А на котенцата съм фен от как съм се родил (без лоши мисли в случая и спрямо тях).

преди 4 минути, Петър Ангелов написа:

Козичките ги спрях отдавна, понеже стана много скъпо всичко и не е рентабилно. А на котенцата съм фен от как съм се родил (без лоши мисли в случая и спрямо тях).

Да му мисли дзверо начи.😁

преди 7 минути, Гoст написа:

Напротив, личи си! Всичко си личи, не си мисли, че хората падат от Марс. Като видят, че си по-особена и не можеш да кажеш, че не се отнасят като към момиче към теб. Както виждаш от това се оплакваш, че се държат с теб като с дете като ти казват "какичката", т.е. още имаш излъчване на девойка. Очевидно проблемите ти имат израз и външно, тъкмо заради това не си имала опит с любовта. Може би мъжете усещат, че си различна. Жените явно също го усещат. Тоест хората като цяло те намират за странна и тази ти странност клони към впечатления че този човек е по-скоро девствен.  Както децата в училище усещат кой е отракан и кой не, така и хората вече и като вързрастни могат да го изловят. Това са вибрации от излъчването, в някои в по-голяма степен ги издава, някои други в по-малка. При теб радарът те осветява яко просто. Смяташ ли, че заради липсата на формирането на някаква по-силна връзка с някой си станала по-особена, странна и параноична към хората? Възможно ли е твоята обсесия за някои теми да е твоят отдушник? Смяташ ли, че някои от силните думи, които изполваш в теми като тези за Украйна са в резултат на нуждата да си го изкараш на някого или нещо? Ако всичко ти беше наред в живота, има ли шанс да не мразеше сега толкова запада и "по-нахаканите" деца, както вчерашни така и днешни. Смяташ ли, че децата в Русия са "по-ненахакани", по-любезни и по-добри от българчетата или украинчетата?

Личният ми живот и политическите ми възгледи, както и възгледите за света нямат нищо общо.

Да, бясна съм адски много на един човек, но няма как да си го изкарам на него. Но не го и изкарвам върху другите. Просто ненавиждам нацизма, нацистките възгледи и идеи, както и ксенофобията, расизма и антисемитизма. Не понасям дискриминацията.

Да, може би ако имах лично щастие и животът ми се беше стекъл малко по - иначе, сега щях да съм здрава, щастлива и може би нямаше да отключа автоимунното.

Да, боли ме, че животът е само разочарования. Но няма общо с политическите ми възгледи.

преди 2 часа, Anneliese написа:

Само го прочетете!!!!!!!!!!!!! Поредният неолиберален боклук, който иска да ни променя езика и да вкарва измислици - премислици в обществото ни!!!!!!

https://www.24chasa.bg/mneniya/article/19362636

Това са неща, буквално писани от човек, явно живял дълго в чужбина и забравил що е то семейство, що забравил е българския език, българските нрави и си личи, че хич не му харесват! Някакъв тотално изкуфял, който решил с гламавия си неолиберален мозък, че всяка една жена от 45 - годишна възраст насам ще се засегне да я нарека баба. Според тоя долен боклук, баба било обидно название! Трябвало да приемем нана и ноно от италиански или или мами и папи от английския................

 

Ало, боклук долен комплексиран, тук е България и тук се говори, чете и пише на български език! Не ни интересува как е в Италия, Франция, Великобритания и САЩ! Като не ти изнася животът тук, връщай се обратно там, откъдето си дошъл! Няма да си променяме езика заради продажни родоостъпници с мания да са революционери, пионери и всякакви там мечти.............

В България все още има нормални жени, които си приемат годините и положението. Аз съм една от тях. Само на 40 години съм, но вече ми побеля един косъм. Имам племенница на 20 години. След няколко години тя ще стане майка, дай Боже да доживея да видя това! Децата на племенниците ми няма как по друг начин да ме наричат. Пряко няма да съм им баба, но е нормално децата да наричат възрастните жени баба. Нарича се кръговрат на живота! Като бях на 20 , за мен беше гордост да съм леля, нито се чувствах стара, нито обидена. За малките винаги, а и сега съм леля. До 19 - годишна възраст бях за малките деца на приятели на нашите или от по - малките класове в училището в София кака. И не съм се обиждала. Преди години имах по - малка приятелка от мен, Радина. Дъщеря на приятели на нашите, бяхме на сватбата им, когато бях второкласничка, , а тя се роди, когато бях в трети клас. За нея винаги съм била кака. После си общувахме на имена, но на племенницата си казах, да я нарича кака, а не леля, защото е по - малка от мен, по - млада е и да не се обиди, а и така е редно. Като му дойде момента, племенницата ще си реши как да ми казват децата и. Но няма да се засегна на баба. За мен леля и баба са титли, не обиди. Доскоро ми се случваше по обществени места родителите на малките деца да казват за мен " Не ходи да пречиш на каката", не съм се обиждала, но на 30+ кака точно не се чувствах, усмихвах се, вътрешно ми беше смешно. Леля да ме нарекат непознати деца не ми е обида, а факт. Само не харесвам, че в официалните документи съм госпожа, защото не съм омъжена, правилното обръщение е госпожица.  В училище ни учеха, че младите учителки са госпожици, а по - възрастните са само госпожи. Едната ми леля (сестрата на баща ми) като бях малка, тя си беше млада и се обличаше младежки и модерно, но никога не ми е хрумвало да я наричам кака. За мен си беше леля.

Американските баби по телевизията винаги са ми били смешни и нелепи в опитите си да изглеждат млади и модерни. Като видях в София, след промените, баби в градския транспорт, с боядисани червени и сини коси, ми ставаше смешно, но си мълчах. Сега, като гледам колко жени без мозък са луднали по пластичната хирургия и на какво приличат, ме избива на смях.

Моята майка стана баба на45 години. Страшно се радваше на племенницата ми. Нито се е чувствала стара, нито е била обидена.

 

Явно не си прочела статията.

преди 16 минути, Anneliese написа:

Личният ми живот и политическите ми възгледи, както и възгледите за света нямат нищо общо.

Да, бясна съм адски много на един човек, но няма как да си го изкарам на него. Но не го и изкарвам върху другите. Просто ненавиждам нацизма, нацистките възгледи и идеи, както и ксенофобията, расизма и антисемитизма. Не понасям дискриминацията.

Да, може би ако имах лично щастие и животът ми се беше стекъл малко по - иначе, сега щях да съм здрава, щастлива и може би нямаше да отключа автоимунното.

Да, боли ме, че животът е само разочарования. Но няма общо с политическите ми възгледи.

А как избра политическите си възгледи? Как така те не са дошли или оказали влияние върху теб чрез околония свят, който те прави тъжна, сама и неразбрана?

преди 2 часа, Anneliese написа:

Само го прочетете!!!!!!!!!!!!! Поредният неолиберален боклук, който иска да ни променя езика и да вкарва измислици - премислици в обществото ни!!!!!!

https://www.24chasa.bg/mneniya/article/19362636

Това са неща, буквално писани от човек, явно живял дълго в чужбина и забравил що е то семейство, що забравил е българския език, българските нрави и си личи, че хич не му харесват! Някакъв тотално изкуфял, който решил с гламавия си неолиберален мозък, че всяка една жена от 45 - годишна възраст насам ще се засегне да я нарека баба. Според тоя долен боклук, баба било обидно название! Трябвало да приемем нана и ноно от италиански или или мами и папи от английския................

 

Ало, боклук долен комплексиран, тук е България и тук се говори, чете и пише на български език! Не ни интересува как е в Италия, Франция, Великобритания и САЩ! Като не ти изнася животът тук, връщай се обратно там, откъдето си дошъл! Няма да си променяме езика заради продажни родоостъпници с мания да са революционери, пионери и всякакви там мечти.............

В България все още има нормални жени, които си приемат годините и положението. Аз съм една от тях. Само на 40 години съм, но вече ми побеля един косъм. Имам племенница на 20 години. След няколко години тя ще стане майка, дай Боже да доживея да видя това! Децата на племенниците ми няма как по друг начин да ме наричат. Пряко няма да съм им баба, но е нормално децата да наричат възрастните жени баба. Нарича се кръговрат на живота! Като бях на 20 , за мен беше гордост да съм леля, нито се чувствах стара, нито обидена. За малките винаги, а и сега съм леля. До 19 - годишна възраст бях за малките деца на приятели на нашите или от по - малките класове в училището в София кака. И не съм се обиждала. Преди години имах по - малка приятелка от мен, Радина. Дъщеря на приятели на нашите, бяхме на сватбата им, когато бях второкласничка, , а тя се роди, когато бях в трети клас. За нея винаги съм била кака. После си общувахме на имена, но на племенницата си казах, да я нарича кака, а не леля, защото е по - малка от мен, по - млада е и да не се обиди, а и така е редно. Като му дойде момента, племенницата ще си реши как да ми казват децата и. Но няма да се засегна на баба. За мен леля и баба са титли, не обиди. Доскоро ми се случваше по обществени места родителите на малките деца да казват за мен " Не ходи да пречиш на каката", не съм се обиждала, но на 30+ кака точно не се чувствах, усмихвах се, вътрешно ми беше смешно. Леля да ме нарекат непознати деца не ми е обида, а факт. Само не харесвам, че в официалните документи съм госпожа, защото не съм омъжена, правилното обръщение е госпожица.  В училище ни учеха, че младите учителки са госпожици, а по - възрастните са само госпожи. Едната ми леля (сестрата на баща ми) като бях малка, тя си беше млада и се обличаше младежки и модерно, но никога не ми е хрумвало да я наричам кака. За мен си беше леля.

Американските баби по телевизията винаги са ми били смешни и нелепи в опитите си да изглеждат млади и модерни. Като видях в София, след промените, баби в градския транспорт, с боядисани червени и сини коси, ми ставаше смешно, но си мълчах. Сега, като гледам колко жени без мозък са луднали по пластичната хирургия и на какво приличат, ме избива на смях.

Моята майка стана баба на45 години. Страшно се радваше на племенницата ми. Нито се е чувствала стара, нито е била обидена.

 

Статията пише, долното разбрах, че ,примерно, юноша вече не е нужно да се обръща към по-възрастен от него от него мъж с дядо или чичо. Защото нямат роднинска възраст. Защото е неуважително и това ш, това обръщение, много рядко го има в света. Ако го има някъде това обръщение то е от уважение, а не както в България. С цел унижение.

преди 10 минути, Гoст написа:

А как избра политическите си възгледи? Как така те не са дошли или оказали влияние върху теб чрез околония свят, който те прави тъжна, сама и неразбрана?

Ооооооооооооооо, това е дълго за разказване. Накратко - семейната история, социалното ни положение и животът ми, ми определиха възгледите. Социалистка съм по душа. Страшно много държа на социалната справедливост. А на родолюбие съм научена от малка от баба и дядо. Като бях тийнейджърка, хич не ми е хрумвало да се бунтувам срещу семейството, културата или социалните норми. Бунтовете срещу такива неща за мен са глупости. Но не съм и по крайностите. Както казах веднъж вече - нямам против абортите и разводите. Имам обаче против хомосексуализма, 100 - те пола, нацизма и религиозният фанатизъм.

Само да уточня, че не съм внучка на партизани или известни комунисти. Бабите и дядовците ми са родени през 30  - те години на 20 век и са били деца по време на ВСВ  и 9 -ти септември. Но съм чела романите "Митка Палаузов", "Ленко", слушала съм много за тежкия живот по царско време от бабите и дядовците. Българско кино не гледам изобщо, защото не чувам. Не съм гледала "На всеки километър", ако това се чудиш.

Едно преживяване в началото на промените също ми оформи вижданията.

преди 6 минути, АСПЕКТ написа:

Статията пише, долното разбрах, че ,примерно, юноша вече не е нужно да се обръща към по-възрастен от него от него мъж с дядо или чичо. Защото нямат роднинска възраст. Защото е неуважително и това ш, това обръщение, много рядко го има в света. Ако го има някъде това обръщение то е от уважение, а не както в България. С цел унижение.

Дрънкаш глупости.

преди 1 минута, Anneliese написа:

Дрънкаш глупости.

Добре, бабичке!

току-що, АСПЕКТ написа:

Добре, бабичке!

преди 4 минути, АСПЕКТ написа:

Статията пише, долното разбрах, че ,примерно, юноша вече не е нужно да се обръща към по-възрастен от него от него мъж с дядо или чичо. Защото нямат роднинска възраст. Защото е неуважително и това ш, това обръщение, много рядко го има в света. Ако го има някъде това обръщение то е от уважение, а не както в България. С цел унижение.

Не си прав, ако е с цел унижение ще се разбере по интонацията, ако е за въпрос мога да те обидя и с думи които се приемат за позитивни.

 

току-що, Bubbles написа:

Не си прав, ако е с цел унижение ще се разбере по интонацията, ако е за въпрос мога да те обидя и с думи които се приемат за позитивни.

 

Статията е за роднинските връзки.

преди 5 минути, Anneliese написа:

Ооооооооооооооо, това е дълго за разказване. Накратко - семейната история, социалното ни положение и животът ми, ми определиха възгледите. Социалистка съм по душа. Страшно много държа на социалната справедливост. А на родолюбие съм научена от малка от баба и дядо. Като бях тийнейджърка, хич не ми е хрумвало да се бунтувам срещу семейството, културата или социалните норми. Бунтовете срещу такива неща за мен са глупости. Но не съм и по крайностите. Както казах веднъж вече - нямам против абортите и разводите. Имам обаче против хомосексуализма, 100 - те пола, нацизма и религиозният фанатизъм.

Само да уточня, че не съм внучка на партизани или известни комунисти. Бабите и дядовците ми са родени през 30  - те години на 20 век и са били деца по време на ВСВ  и 9 -ти септември. Но съм чела романите "Митка Палаузов", "Ленко", слушала съм много за тежкия живот по царско време от бабите и дядовците. Българско кино не гледам изобщо, защото не чувам. Не съм гледала "На всеки километър", ако това се чудиш.

От БСП ли си или от Възраждане? Защо си мисля, че гласуваш за Възраждане? Какво смяташ за БСП след като изгониха Нинова? Харесваш ли я? Одобряваш ли това, че синът ѝ работи В еврейската банка на Ротшилд "Голдман Сакс"? Трябваше ли даде личен пример и да не го праща в скъпият капитлаистически университет Бъркли докато на теб говори за социална справедливост?

преди 5 минути, Anneliese написа:

Едно преживяване в началото на промените също ми оформи вижданията.

Кое беше това преживяване?

 

преди 1 минута, АСПЕКТ написа:

Статията е за роднинските връзки.

Цитат

Недостатък на българския език е, че много от възрастните хора – на видима възраст над 70-75 г., се наричат баба и дядо. 
Така се наричат и хората, които имат внуци, може да са на четиресет и няколко години и даже на трийсет и няколко

Не ми звучи като да е само за роднини, но да приемем че си прав, как предлагаш да се обръщаме към тези роднини на български език?

преди 20 минути, Bubbles написа:

Не ми звучи като да е само за роднини, но да приемем че си прав, как предлагаш да се обръщаме към тези роднини на български език?

Ако въпросният господин, мъж, юноша няма роднинска връзка с мен. Не ми е дядо, чичо, баща, брат. Просто по име първо със звателен падеж https://bg.m.wikipedia.org/wiki/Звателен_падеж

или господин фамилно име... Иванов...

В детската градина пък, тръгнах на 5 години на детска градина, на село, баба ми каза да наричам учителката "госпожа другарката". Така се наричаха учителките в детската градина. Това в периода 1989- 1991 г.  Чистачките и готвачките жени там и досега ги наричат лелки, съвсем правилно според мен. Чистачките в училище също бяха лелки. Жените директори на училища бяха госпожа директорката. Мъжете - господин директора. Фамилия не сме използвали. Главно защото не ги познавахме директорите. Към кметовете обръщението е господин кметът/ лично към него е господин кмете.

 

Диалектите не ги знам и не говоря на диалект, защото, макар, че съм живяла на село и баба и дядо да говореха на диалект, баба все настояваше аз и сестра ми да говорим на правилен книжовен български език. "Остави ни ние, ние сме стари хора, но ти трябва да се научиш да говориш правилно".  То и при майка начална учителка и с любовта към книгите и четенето, няма как книжовният език да не ти е норма. Лесно хващам и ме дразнят грешки - правописни, а преди и говорни. Иначе аз с ударения не мога да говоря, защото бях на 5 години, когато загубих половината си слух. Молих сестра ми да не кръщава племенниците ми с имена с ударения, че няма да мога да им произнасям имената, и тя напук го направи. Към племенницата си се обръщам с "принцесо", все пак е принцесата на леля, много си я обичкам.😘,  братчето и пък наричам с умалителното на името му.