преди 16 минути, цър-вул написа:

От де ги извади тия числа? Посещение при специалист е 50-80лв, при доцент 80-150

Ти за направление от GP не си ли чувал?

Напоследък даже и пациентската такса не оставям, ама и не ми я искат.

преди 3 минути, jhoro написа:

 

Напоследък даже и пациентската такса не оставям, ама и не ми я искат.

Това е грях .

преди 8 минути, Anneliese написа:

Затова си пази здравето - не пуши цигари, не пий алкохол, без наркотици, редовно движение, спорт и разходки, правилно хранене, много сън и гледай да не се стресираш.

Нямаш идея болестите в България колко са скъпи. Особено автоимунните. Едва ли искаш за 1 година като мен да минеш през три различни болници за три различни проблема.

Правя каквото мога .

  Един летен вирус ме размаза преди години - 10 дена не можах да изляза от вкъщи ( само за храна ) . Сам , помощ от никъде , добре че имах някакви пари скътани . За 10 дена отслабнах 10 кила . Поне оцелях . Като поисках на заем , всички от които поисках спряха да ми говорят . Но книгата ,, Разговори с Бога " от Нийл Доналд Уолш ме успокои , даже намалих цигарите ( де да можех да ги откажа ) . Сега само вярата в Бог ме крепи , и затова помагам колкото мога .

 И по между другото ти съчувствам , щото като няма кой да ти помогне е гадно .

 При мен е..................сложно и хаотично. Трудно ми е да приема, че имам нелечимо заболяване. Страхувам се и от време на време мисля за смъртта. Няма как да не мисля, при положение, че развих и аритмия. Мислех, че е вследствие от ковида, но може и от болестта да е било. Имала съм симптомите още отпреди  да се парализирам. Най - много от всичко ме е яд, че нямам пари и възможности да сбъдна някои мечти, преди да стана по - зле или да умра. Например заради нервите и скандалите вкъщи пак няма да мога да направя идеалните коледни празници. Нашите са такива - около празниците се изнервят и вдигат скандали. Така и не съм излизала да купя подаръци на племенниците и сестра ми, на баба ми...............

Напълнях много и не мога да отслабна. Не съм спортен тип и не съм по спорта. Не чувам и музиката ми липсва много. Пътува ми се. Гледат ми се толкова много пропуснати неща от през годините, които пропуснах, пак по здравословни проблеми. Например през 2005 август месец ме оперираха от апандисит и преплетени черва, махнали са ми и единият яйчник. Тогава изпуснах дневниците на турнето "Планета Прима 200" от Варна до Благоевград.  През май 2006 пак ме оперираха от илеус и изпуснах няколко епизода на един латиносериал, който следях по телевизия "Романтика" - "Дора или любовният триъгълник", колумбийски.

Яд ме е как, заради лични драми в края на 2007 година пропуснах повторението на любимия ми криминален сериал "Профайлър", със субтитри. Как после изпуснах сума ти концерти, промоции, видеоклипове по "Планета ТВ", защото бях заета да си събирам затритите графики. Как заради ковид се застоях вкъщи и това доведе до сегашната ми болест. Как за втора година не ходих на коледния концерт в читалището.  Как трябва да си купя дискове и да си запиша всички неща, които имам на компютъра. Колко книги не прочетох. От лятото на 2023 нататък не съм гледала "Виасат Хистори" и как са намалили размера на шрифта, страх ме е, че ще махат субтитрите. Яд ме е, че не съм пътувала по света. Че нямам хубави снимки. Че няма да знам какво е секс. Че не съм била булка.

Защо никой не осъзнава, че не ми остава много време и не се държи добре с мен? Защо само нерви и стрес вкъщи?

Но най - вече ме е яд, че няма кой да ми каже колко ще живея и как ще бъда.

преди 1 час, Anzhel Dimitrov написа:

Това е грях .

Въпрос на ценностна система!

преди 1 час, Anneliese написа:

 При мен е..................сложно и хаотично. Трудно ми е да приема, че имам нелечимо заболяване. Страхувам се и от време на време мисля за смъртта. Няма как да не мисля, при положение, че развих и аритмия. Мислех, че е вследствие от ковида, но може и от болестта да е било. Имала съм симптомите още отпреди  да се парализирам. Най - много от всичко ме е яд, че нямам пари и възможности да сбъдна някои мечти, преди да стана по - зле или да умра. Например заради нервите и скандалите вкъщи пак няма да мога да направя идеалните коледни празници. Нашите са такива - около празниците се изнервят и вдигат скандали. Така и не съм излизала да купя подаръци на племенниците и сестра ми, на баба ми...............

Напълнях много и не мога да отслабна. Не съм спортен тип и не съм по спорта. Не чувам и музиката ми липсва много. Пътува ми се. Гледат ми се толкова много пропуснати неща от през годините, които пропуснах, пак по здравословни проблеми. Например през 2005 август месец ме оперираха от апандисит и преплетени черва, махнали са ми и единият яйчник. Тогава изпуснах дневниците на турнето "Планета Прима 200" от Варна до Благоевград.  През май 2006 пак ме оперираха от илеус и изпуснах няколко епизода на един латиносериал, който следях по телевизия "Романтика" - "Дора или любовният триъгълник", колумбийски.

Яд ме е как, заради лични драми в края на 2007 година пропуснах повторението на любимия ми криминален сериал "Профайлър", със субтитри. Как после изпуснах сума ти концерти, промоции, видеоклипове по "Планета ТВ", защото бях заета да си събирам затритите графики. Как заради ковид се застоях вкъщи и това доведе до сегашната ми болест. Как за втора година не ходих на коледния концерт в читалището.  Как трябва да си купя дискове и да си запиша всички неща, които имам на компютъра. Колко книги не прочетох. От лятото на 2023 нататък не съм гледала "Виасат Хистори" и как са намалили размера на шрифта, страх ме е, че ще махат субтитрите. Яд ме е, че не съм пътувала по света. Че нямам хубави снимки. Че няма да знам какво е секс. Че не съм била булка.

Защо никой не осъзнава, че не ми остава много време и не се държи добре с мен? Защо само нерви и стрес вкъщи?

Но най - вече ме е яд, че няма кой да ми каже колко ще живея и как ще бъда.

Съжалявам .

 Това последното няма кой да ти каже. Но да се надяваме че поне , след смъртта ще си в рая - без болести , да си обикаляш , да направиш свадба , да си пиеш чокофредо някъде на оживена улица .

  Аз лично , докато съм жив ще свидетелствам за Бог и Отвъдното , само това ми остана като цел в живота .

  Знаеш ли , рядко се оплаквам , а има за какво. Примерно че най близките ми лъжат по пой адрес и каквото и да направиш ти го изтъкват като грешка . 

преди 44 минути, jhoro написа:

Въпрос на ценностна система!

Ти не си платил на човека за труда - това е кражба , а кражбата е грях , а за греха Бог наказва .

преди 1 час, Anneliese написа:

 При мен е..................сложно и хаотично. Трудно ми е да приема, че имам нелечимо заболяване. Страхувам се и от време на време мисля за смъртта. Няма как да не мисля, при положение, че развих и аритмия. Мислех, че е вследствие от ковида, но може и от болестта да е било. Имала съм симптомите още отпреди  да се парализирам. Най - много от всичко ме е яд, че нямам пари и възможности да сбъдна някои мечти, преди да стана по - зле или да умра. Например заради нервите и скандалите вкъщи пак няма да мога да направя идеалните коледни празници. Нашите са такива - около празниците се изнервят и вдигат скандали. Така и не съм излизала да купя подаръци на племенниците и сестра ми, на баба ми...............

Напълнях много и не мога да отслабна. Не съм спортен тип и не съм по спорта. Не чувам и музиката ми липсва много. Пътува ми се. Гледат ми се толкова много пропуснати неща от през годините, които пропуснах, пак по здравословни проблеми. Например през 2005 август месец ме оперираха от апандисит и преплетени черва, махнали са ми и единият яйчник. Тогава изпуснах дневниците на турнето "Планета Прима 200" от Варна до Благоевград.  През май 2006 пак ме оперираха от илеус и изпуснах няколко епизода на един латиносериал, който следях по телевизия "Романтика" - "Дора или любовният триъгълник", колумбийски.

Яд ме е как, заради лични драми в края на 2007 година пропуснах повторението на любимия ми криминален сериал "Профайлър", със субтитри. Как после изпуснах сума ти концерти, промоции, видеоклипове по "Планета ТВ", защото бях заета да си събирам затритите графики. Как заради ковид се застоях вкъщи и това доведе до сегашната ми болест. Как за втора година не ходих на коледния концерт в читалището.  Как трябва да си купя дискове и да си запиша всички неща, които имам на компютъра. Колко книги не прочетох. От лятото на 2023 нататък не съм гледала "Виасат Хистори" и как са намалили размера на шрифта, страх ме е, че ще махат субтитрите. Яд ме е, че не съм пътувала по света. Че нямам хубави снимки. Че няма да знам какво е секс. Че не съм била булка.

Защо никой не осъзнава, че не ми остава много време и не се държи добре с мен? Защо само нерви и стрес вкъщи?

Но най - вече ме е яд, че няма кой да ми каже колко ще живея и как ще бъда.

Като ти кажат ,, Защо те родих - да ти помагам ли , вместо ти да ми даваш пари " и то няколко пъти докато си на 15 , гадно е .

Редактирано 21 декември 20241 г. от Anzhel Dimitrov (преглед на промените)

преди 1 час, Anneliese написа:

Яд ме е как, заради лични драми в края на 2007 година пропуснах повторението на любимия ми криминален сериал "Профайлър", със субтитри. Как после изпуснах сума ти концерти, промоции, видеоклипове по "Планета ТВ", защото бях заета да си събирам затритите графики. Как заради ковид се застоях вкъщи и това доведе до сегашната ми болест. Как за втора година не ходих на коледния концерт в читалището.  Как трябва да си купя дискове и да си запиша всички неща, които имам на компютъра. Колко книги не прочетох. От лятото на 2023 нататък не съм гледала "Виасат Хистори" и как са намалили размера на шрифта, страх ме е, че ще махат субтитрите. Яд ме е, че не съм пътувала по света. Че нямам хубави снимки. Че няма да знам какво е секс. Че не съм била булка.

Защо никой не осъзнава, че не ми остава много време и не се държи добре с мен? Защо само нерви и стрес вкъщи?

Но най - вече ме е яд, че няма кой да ми каже колко ще живея и как ще бъда.

е като те е яд, защо отказваш руската медицина

преди 44 минути, Anzhel Dimitrov написа:

Ти не си платил на човека за труда - това е кражба , а кражбата е грях , а за греха Бог наказва .

Много незапознат си! За всеки в пациентската листа - лекаря или практиката получава пари. Без значение дали е ползвал услугите или не.

преди 22 часа, Anzhel Dimitrov написа:

Съжалявам .

 Това последното няма кой да ти каже. Но да се надяваме че поне , след смъртта ще си в рая - без болести , да си обикаляш , да направиш свадба , да си пиеш чокофредо някъде на оживена улица .

 

Вече не знам дали съществува Рай, дали има отвъдно. И да има, там едва ли има такива земни неща, макар че ми се иска.

Може би наистина съзнанието просто се изключва след смъртта.

Но на мен не ми се умира. Живее ми се дълго, толкова много мечти имам и искам да ги сбъдна............. само дето нямам пари. Толкова много отложени книги и филми имам за четене и гледане.............Но просто съм в депресия в момента и от нея няма кой да ме извади.

Най - много ще ми липсват книгите, филмите и музиката, колекциите ми от музикални албуми, миришещи листчета, календарчета, салфетки, нещата на "Кока - Кола" и близките ми. Особено племенниците. Фотографията като хоби............. Коледните празници и украшения............

 

И да има прераждане, не бих искала да се връщам пак. Защото едва ли можеш да си избираш държава и родно място, а аз бих искала пак да съм в България, пак в моя обичан малък град, който вече намалява като население...........Любимият ми фестивал сигурно няма да го има. Всичко ще е различно сигурно. Не искам да водя живот като във филмите за бъдещето - всичко да е електронно и изкуствено................. Едва ли можеш да си пожелаеш този път да си здрава и да доживееш до 100 години............ Любими мои неща сигурно ще са демоде и няма да ги има съвсем  - аудиокасетите, компактидсковете, сигурно и DVD - тата, лентовите и цифровите фотоапарати, полароидите,радиото, грамофоните, касетофоните, уолкмените, стереоуредбите, телевизорите, видеото и DVD плейърите, дори компютрите, таблетите и мобилните телефони, книгите, вестниците и списанията.  Дори и да ги има, няма да имам първите боеве на списание "Мики Маус", може би и героите на "Дисни" ще са демоде...........Едва ли ще има къде да се гледат старите ретро филми сега, разни сериали и латиносериали, предавания............ Музиката сигурно ще е по - лоша откъм звучене............Модата сигурно ще е различна и по - грозна. А не си представям да живея в свят без хубави дрехи, без рокли, ризи и блузи с буфан ръкави, без плисирани поли, панделки, шноли и скрънчита, без розово и цикламено, без дънки, кецки, и маратонки, без клинове и шарени тениски. Сигурно дори няма да е модерно да се яде месо. Сигурно и английският език вече няма да е популярен за учене. Сигурно няма да може да се пътува по света.............САЩ сигурно ще изчезнат, но ще ми е мъчно за Франция, Великобритания и Нидерландия, даже Германия............Сигурно дори не можеш да си избираш родителите, цвета на косата и очите..........Християнството сигурно няма да го има..............Природата сигурно ще е по - зле. А дали пак ще ми е любим розовият цвят? Дали пак ще искам да уча английски и френски? Дали пак така ще обичам книгите, четенето, музиката, пеенето и танците, фотографията, пътуването, писането?

 

Простете, тъпи размисли на човек с проблеми със сърцето и автоимунно заболяване.

 

преди 36 минути, Anneliese написа:

Вече не знам дали съществува Рай, дали има отвъдно. И да има, там едва ли има такива земни неща, макар че ми се иска.

Може би наистина съзнанието просто се изключва след смъртта.

Но на мен не ми се умира. Живее ми се дълго, толкова много мечти имам и искам да ги сбъдна............. само дето нямам пари. Толкова много отложени книги и филми имам за четене и гледане.............Но просто съм в депресия в момента и от нея няма кой да ме извади.

Най - много ще ми липсват книгите, филмите и музиката, колекциите ми от музикални албуми, миришещи листчета, календарчета, салфетки, нещата на "Кока - Кола" и близките ми. Особено племенниците. Фотографията като хоби............. Коледните празници и украшения............

 

И да има прераждане, не бих искала да се връщам пак. Защото едва ли можеш да си избираш държава и родно място, а аз бих искала пак да съм в България, пак в моя обичан малък град, който вече намалява като население...........Любимият ми фестивал сигурно няма да го има. Всичко ще е различно сигурно. Не искам да водя живот като във филмите за бъдещето - всичко да е електронно и изкуствено................. Едва ли можеш да си пожелаеш този път да си здрава и да доживееш до 100 години............ Любими мои неща сигурно ще са демоде и няма да ги има съвсем  - аудиокасетите, компактидсковете, сигурно и DVD - тата, лентовите и цифровите фотоапарати, полароидите,радиото, грамофоните, касетофоните, уолкмените, стереоуредбите, телевизорите, видеото и DVD плейърите, дори компютрите, таблетите и мобилните телефони, книгите, вестниците и списанията.  Дори и да ги има, няма да имам първите боеве на списание "Мики Маус", може би и героите на "Дисни" ще са демоде...........Едва ли ще има къде да се гледат старите ретро филми сега, разни сериали и латиносериали, предавания............ Музиката сигурно ще е по - лоша откъм звучене............Модата сигурно ще е различна и по - грозна. А не си представям да живея в свят без хубави дрехи, без рокли, ризи и блузи с буфан ръкави, без плисирани поли, панделки, шноли и скрънчита, без розово и цикламено, без дънки, кецки, и маратонки, без клинове и шарени тениски. Сигурно дори няма да е модерно да се яде месо. Сигурно и английският език вече няма да е популярен за учене. Сигурно няма да може да се пътува по света.............САЩ сигурно ще изчезнат, но ще ми е мъчно за Франция, Великобритания и Нидерландия, даже Германия............Сигурно дори не можеш да си избираш родителите, цвета на косата и очите..........Християнството сигурно няма да го има..............Природата сигурно ще е по - зле. А дали пак ще ми е любим розовият цвят? Дали пак ще искам да уча английски и френски? Дали пак така ще обичам книгите, четенето, музиката, пеенето и танците, фотографията, пътуването, писането?

 

Простете, тъпи размисли на човек с проблеми със сърцето и автоимунно заболяване.

 

Ще има всичко ,което си си пожелала ако си била добра .