Учени и плоскоземци пристигнаха в Антарктида, за да проверят каква е формата на Земята

15 декември 2024 г. 22:10 ч.

Светослав Александров. Трима плоскоземци, както и екип от учени и популяризатори на науката, кацнаха вчера в Антарктида, за да проучат каква е формата на Земята. За тези от вас, които не знаят – през тази година бе организиран масивен проект на име „Финалния експеримент“, който предложи на изтъкнати плоскоземни инфлуенсъри безплатно пътешествие до Ледения континент, за да преценят сами каква е истината.

„Забавно е“, коментира по този повод А. Петит, синът на астронавта Дон Петит, който понастоящем изпълнява дългосрочна експедиция на Международната космическа станция.

Редица твърдения за Антарктида представляват едва ли не догма за вярващите в теорията за плоската Земя. Ако сте се сблъсквали с плоскоземци, вероятно сте чули, че самолетите никога не прелитат над Антарктида. Защо? Защото Антарктида не съществува. Вместо нея има ледена стена, която обкръжава цялата земна плоскост. Не можете да пристъпите до стената – пазачи с автомати (наети от НАСА, естествено!) я бранят да не я достигнат търсачите на истината.

Дали обаче Антарктида представлява ледена стена, както казват плоскоземците, или континент, както твърдят учените? Това лесно може да се провери. Според плоскоземния модел Слънцето и Луната кръжат по следния начин:

Подобно поведение на Слънцето би направило невъзможно то да се вижда непрекъснато през цялото 24-часово денонощие. Именно това цели проверката на „Финалния експеримент“ – както плоскоземците, така и учените се съгласяват, че съществуването на 24-часов постоянно осветен от Слънцето ден е невъзможно, ако Земята е плоска.

И ето тук е забавното – на пътешествието са се отправили 11 „глобоземци“, но само трима плоскоземци. Както се съобщава на уебсайта, организаторите на експеримента са предложили да покрият разходите на десетина души, но шестима са отказали и от един не е получен отговор. Човек би се замислил: защо има толкоз откази, не би ли следвало тези, които претендират да търсят истината, да се възползват от всяка възможност? Както и да е – трима са се навили – Джеран Кампанела, Остин Уитсит и Лизбет Аскота. Вчера те пристигнаха в Антарктида… и смехът е налице!

На качено днес видео се вижда как Джеран пита работещите в антарктическата станция дали Слънцето залязва:

Със сигурност на хората в социалните мрежи им е комично да гледат как плоскоземните инфлуенсъри се излагат пред камерите. Някои прибързано обявиха, че след „Финалния експеримент“ плоскоземната конспирация е унищожена завинаги. Не се надявайте. Фактите и научната информация никога не са достатъчни за изкореняването на която и да е псевдонаучна теория. Това е така, понеже вярата в конспирации и псевдонаука е ирационална и няма как ирационалното да бъде победено чрез рационални аргументи.

Спомнете си, че днес продължава да има хора, които твърдят, че през 2020 г. нямаше никакъв вирус, въпреки че мнозина починаха от ковид и телевизиите предаваха как болниците са претъпкани. Тези, които смятат, че астронавтите на НАСА никога не са стъпвали на Луната, понеже е невъзможно да бъдат прекосени радиационните пояси на Ван Алън, не се убедиха през септември, когато корабът на СпейсЕкс „Крю Драгън“ с четирима души премина безпроблемно през поясите, първата далечна космическа експедиция след 50-годишна пауза. Дори ако вземете някой отрицател на лунното кацане и го натикате в ракета, за да види с очите си останките от спускаемите модули на програмата „Аполо“, той пак няма да повярва.

Аналогично, надали стотиците плоскоземци по цял свят биха се убедили, че Земята е сферична, понеже трима плоскоземни инфлуенсъри са се разходили до Антарктида. Те веднага ще отвърнат, че „Финалният експеримент“ е правителствена постановка, че плоскоземците, избрани да отидат на пътешествието, са контролирана опозиция. Но и самите те да бъдат избрани да пътуват до Антарктида, пак ще извадят вода от девет кладенеца, за да се преборят с когнитивния си дисонанс и да се убедят, че това, което виждат очите им, не е реално.

Невежеството е непобедимо. Единственото, което ни остава, е да го подиграваме.