преди 8 часа, Търсещ истини написа:

Практическата насоченост

Се изгражда бавно. 

В основата на планиране на бъдещето е структуриране на приоритетите.  

Образно: Живота прилича на транспортна задача, от една страна, а от другата прилича на скачени съдове. 

НО, понеже "наклона" на темата е рисковото поведение, то: Всяко такова се "тушира" с подобно поведение, т.е. трябва да имаш подобни звена които с рисковано свое поведение свеждат въпросното в поносимо поведение, за да се запази системата. 

=> На това му се казва: Да планираш и неща при авария! 

За момента се прилагат превантивни мерки, т.е. знае се, че прогнозирането на рисковано поведение не е достоверно на 100%. 

И, стигане до важното: Въпроса е да се определи кое поведение може да ескалира?! => Именно на база тези знания се планират превантивните мерки! 

преди 11 часа, Търсещ истини написа:

Интересна констатация от статията на Проданов "Прави впечатление, че единствената значима корелация на скала „бъдеще” е с „минало-позитивно”, макар че детерминацията е твърде слаба". Това означава, че тези, които се фокусират върху бъдещето смятат миналото си за позитивно или тези които са с позитивно минало се фокусират върху бъдещето малко по- често. Практическата насоченост е, че ако искаме децата ни да планират и размишлават за бъдещето си, по- добре е да сме им осигурили позитивно минало. Не че някои от тези, които се фокусират върху бъдещето не са имали негативни преживявания в миналото, но тези, които са с позитивни са повече.

 

Има известна логика. Позитивната оценка на това през което човек е преминал, дава повече увереност. Фактът на изживяното събитие вече е знак, че то може да се повтори. Докато очакваното, но непреживяно такова е все пак в сферата на предположенията, колкото и съпътстващата увереност да е обоснована и силна.

Но аз си мисля, че дали съзнанието е насочено към минарото или бъдещето, е повече въпрос на характер, на умствена предразположеност и светоглед.