pit, правилно зададе въпроса, дали някой е служил войник и дали е бил някога професионален войник.

Може би съм един от малкото в този форум, които са служили, а и може би единствения, който е бил професионалист.

Време е да разберем, че това е професия, която е доста рискова. И че когато я избираш, го правиш с ясното съзнание, че може да загубиш живота си в изпълнение на служебните си задължения.

Лично за себе си винаги съм бил наясно, че ставайки професионален военен аз залагам в голяма степен и живота си. В такива ситуации няма офицер, старшина или войник. Всички са застрашени в еднаква степен.

И винаги съм знаел, че оръжието с което боравя, сее смърт.

Повярвайте, знам какво е кризисна ситуация. Бил съм там, видял съм го. Не съм бил на война. Беше по време кризата между България и Турция в периода на възродителния процес. Не е много приятно да виждаш на радарите как турски самолети, които определено не ти мислят доброто летят от сутрин до вечер на границата на въздушното ти пространство.

Така е. Професия.

След това е.... мамата на армията. Риформи, риформи, дорде повечето кадърни хора избягат. Само по деполитизацията от поделението ни си заминаха 8 офицери и 3-4 старшини. И да не мислите, че бяха политически активисти. Нищо подобно. Просто начин да се измъкнат. След това дойдоха смешните атестации. Хи хи и там колко народ напусна, включително и аз.

Изключвам несгодите от постоянното местене, от липсата на работа за съпругата, от постоянните ремонти на жилище след преместване. А сега се прибавя и търсенето на такова, защото ведомствените са изкупени от други военни или са продадени на цивилни и ред други дивотии.

Моето мнение е, че армията трябва да е професионална. Казал съм го още през далечната 1998 година, а тогава това беше ерес.

"Война" ето ви една не толкова абстрактна дума. Нека да се спрем на нея. Какво значи война? Какво значи да отидеш, да се включиш в една война, пък и не била тя и твоя? Значи , че най - малкото знаеш рисковете които поемаш и , че може и да не се върнеш от "войната" (подчертавам независимо дали е твоя война). Когато умре роднина (личен) никой не знае.., никой не разбира , защото не е трагедия ..(да умреш на улицата блъснат от кола или пребит като куче от случайно минаващи ко******), но когато някой умре във ВОЙНА , трябва да се прави национална трагедия.. Абе вие дето пишете тука, ходили ли сте да служите? Сранно, можете да съчувствате на някакъв войник (нямам предвид , че не е нормално) а не можете да осъзнаете, че когато човек сам си избира пътя го прави с ясната картинка пред себе си - "Аз отивам на вражеска територия, отивам да ВОЮВАМ" ...Разберете го това ...Човек сам прави избор дали да отиде в Ирак или не. Дали да си подложи задника на мизерия и страх за 100$ или да гние в неизползваемостта си тук в България.

<{POST_SNAPBACK}>

Да,ходил съм войник,49 МЕСЕЦА!!!

Като гледам,кога ти си ходил/по рождената дата/,май си бил за доста по-кратко време и при съвсем различни условия.Но държа да подчертая,че не това е важното.

Никой тук не отрича,че избора на войника е негов.И на всички ни е ясно,че е там за парите .Всеки сам избира как да изкарва хляба си.Но мисля,че просто ти не си схванал ТЕМАТА.А тя е за хората,които направиха възможна гибелта на този войник.И най-вече тяхното държание.В НК има такава дефиниция за престъпление ….”които с действие или БЕЗДЕЙСТВИЕ причини смъртта на…..Да вземем и твоя пример за блъскане от кола чл. .343 б.”в”-причиняване на смърт по непредпазливост- до 5 години./как се прилагат в България тези закони това е въпросна друга тема/

Тук въпроса не е за личния избор на личността,а за възможностите,които са му предоставени.Затова в Нюрнберг не са съдили войници,а тези който са ги пращали и съм им заповядали.В момента в Хага,пак е същото.Много е лесно да използваш ,мизерията на даден народ,за да правиш от него войник.Това е като да оставиш тригодишно дете да си играе с цянкалии,избора ще е на детето,но вината твоя.”И когато някой умре на война”,ТРЯБВА да се прави трагедия/лично за мен, защото е мой сънародник/,за да не умират ДРУГИ.

СЪЧУСТВИЕТО е много важна част от ценностната система на даден човек.Абсолютната му липса води до едно определение- СОЦИОПАТ.Почти всички сериини убиици са такива.

CRUSADER, браво!!!

Защо обаче никой не обърна внимание на това, че вече година и половина както казаха тупаните политици и висши военни не са доставени новите бронежилетки Толкова ли е трудно да се намерят тези пари- за правителствени BMW-та и за други изгъзици има, а за това няма. Готови сме да бъдем пушечно месо, дори и без да си поискаме елементарни защитни средства

Защо обаче никой не обърна внимание на това, че вече година и половина както казаха тупаните политици и висши военни не са доставени новите бронежилетки Толкова ли е трудно да се намерят тези пари- за правителствени BMW-та и за други изгъзици има, а за това няма. Готови сме да бъдем пушечно месо, дори и без да си поискаме елементарни защитни средства

<{POST_SNAPBACK}>

За съжаление си напълно прав приятелю. Да, ние наистина сме "пушечното месо" на НАТО и мога да те уверя, че след като погребат някое загинало момче, след седмица всичко е забравено. А относно това за колко се продаваме - ами то нали хората са казали - всеки има своята цена, само дето в нашия случай е в обезценени български лева (т.е. почти никаква).

Да,ходил съм войник,49 МЕСЕЦА!!!

  Като гледам,кога ти си ходил/по рождената дата/,май си бил за доста по-кратко време и при съвсем различни условия.Но държа да подчертая,че не това е важното.

49 МЕСЕЦА!!!

IP се оказало белгийско. На исканията на нашите ловци на вещици за разкриване е показана конфигурация от три пръста с предимство на средния. :clap

...Много е лесно да използваш ,мизерията на даден народ,за да правиш от него войник.Това е като да оставиш тригодишно дете да си играе с цянкалии,избора ще е на детето,но вината твоя.”И когато някой умре на война”,ТРЯБВА да се прави трагедия/лично за мен, защото е мой сънародник/,за да не умират ДРУГИ.

    СЪЧУСТВИЕТО е много  важна част от ценностната система на даден човек.Абсолютната му липса води до едно определение- СОЦИОПАТ.Почти всички сериини убиици са такива.

Не мога да приема сравнението ти с три годишно дете. В правото за това има един термин "дееспособност". Означава способност и право да вземаш решения, защото се предполага, че си на ясно с последствията от тях и отговорността, която поемаш. Едно дете е недееспособно. Докато един пълнолетен индивид без психически заболявания Е дееспособен.

Може "да се прави трагедия" от смъртта на човек, убит без каквато и да е вина за това. Или от смъртта на някого, загинал, защитавайки страната, семейството и свободата си. Но много категорично отказвам да изпитвам съчувствие към някого, отишъл ДОБРОВОЛНО с оръжие в ръка да окупира независима държава, за да спечели пари с това. За мене няма принципна разлика между войниците в Ирак и мутрите. Т.е. има само една - войниците са далеч по-страхливи. Мутрата, престъпникът рискува живота си за пари, изправяйки се срещу конкуренти и противници И СРЕЩУ СИСТЕМАТА. И не е сигурен дали изобщо ще спечели нещо. А наемникът в Ирак предпочита по-малкия риск - зад гърба му стои държавата. Дават му оръжие, екипировка, пращат го на държавни разноски и му плащат заплата, освободена от данъци, за да участва във ВЪОРЪЖЕНОТО ОГРАБВАНЕ НА МИРНИ ХОРА. За да постъпи на такава работа, човек наистина трябва да е социопат.

За мене всеки наемник, заминал за Ирак е достоен единствено за презрение. Колкото повече от тях се върнат в ковчези, толкова по-добре за България. Защото това означава един престъпник по-малко по улиците. Мисля, че човек, способен за пари да насочи оръжие срещу жени и деца в друга държава няма да се поколебае да го направи и в родината си.

Редактирано 11 март 200521 г. от V12 (преглед на промените)

За мене всеки наемник, заминал за Ирак е достоен единствено за презрение. Колкото повече от тях се върнат в ковчези, толкова по-добре за България. Защото това означава един престъпник по-малко по улиците. Мисля, че човек, способен за пари да насочи оръжие срещу жени и деца в друга държава няма да се поколебае да го направи и в родината си.

Леко в страни от темата.Като студент в Москва имах колеги, които бяха солдати в Афганистан.Кои завършиха, кои не, но повечето станаха килъри след 1992година и се подвизаваха из Москва.Разликата е ,че не бяха наемници, а заставени да отстояват някакви Брежневски идеи в първобитен Афганистан.Спомня ли си някой какво се случи с момчета от Камбоджа, когато се върнаха в БГ? Така че въпроса какво защитават, родина или заплата си го има от римско време.