преди 4 часа, Търсещ истини написа:

Намирам емоциите за еволюционен напредък. Кучето, дето е куче, види че едър стопанин на територия му се зъби, подвие опашка и се предаде. Оня го подуши, разбере, че тоя не излъчва злоба, а покорност и го остави жив. 
Или котка, види застрашени котетата й, шурне й адреналина и на куче налита. Страшна работа.

Еволюционен напредък, но спрямо какво? Някои емоции наистина дават кратковременно прилив на енергия. Но те са стихийни, хаотичти и тази енергия трудно се контролира. Още повече, че в тези моменти умът е затъмнен и се действа спонтанно и инстинктивно. Има и по-висши чувства като ентусиазъм, оптимизъм, вяра, групов/отборен дух, които обаче вече не са емоции. Емоциите всъщност са стъпка към зараждането и разнитието на духовните чувства. Замянага става с безпристрастност, непривързаност и освобождаването от личностните и егоистичти стремежи. Пълното освоцожданане от емоциите разбира се за моменга едва ли се осъзнава като необхосимост за последващото развитие на духа от повечето хора. Но ако се замисли човек ще види, че посланията на всички сериозни религии и духовни учения водят в тази посока.

преди 11 часа, Solly написа:

Разбира се, че трябва да се съсредоточаваме върху казаното, стига този който изнася лекцията да не използва прекалено много невербална комуникация.

Няма как да не ползваш невербално! И, това което ти изказваш -> да не е прекалено, не е вярна, т.е. невербалното трябва да е изразително и да е в унисон с чувствата които изпитваш! Иначе другият няма да разбере, че вербалното е в следствие на любов!   

(Забележи жестовете на Деси). Не мимиката! Забележи как ползва ръцете си. 

Или по-точно казано: Трябва да се следи за паразитни думи и паразитни действия. Дори Деси в един момент "зацикли", НО, това е поради хлапака, който и вземаше интервюто!  

Сега, как се изнася лекция?! Това вече се изучава в Педагогиката – Уикипедия!  

преди 12 часа, (:IdioibI:) написа:

Забележи как ползва ръцете си. 

Да, наистина много ползва ръцете си! И двамата жестикулират като говорят!

 

 

преди 15 часа, Solly написа:

Да, наистина много ползва ръцете си! И двамата жестикулират като говорят!

Нека да разясня това словосъчетание "Емоционална интелигентност". => Естествено ще е лично мнение.

Това е интелигентност да разбираш своите емоции или емоциите на другите, т.е. да разбереш кога си изненадан, кога гневен, кога изпитваш страх и прочие на база свои невербални жестове или мимики. Да, ти не може да наблюдаваш лицето си, но поне би следвало да усещаш устните и веждите си + виждаш (осъзнаваш) какво правят ръцете ти и краката ти. 

= 6 са нормални и 2 са ненормални.

В смисъл: Интелигентният човек знае в какво емоционално състояние е в момента.  

Спрямо това, той ползва своята познавателна способност да промени негативните емоции.

"Пиковете" са "Еуфория" и "Депресия"! => Оптимума е оптимизма или песимизма! 

В смисъл: Знаейки ти в какво емоционалност си, то трябва да се нормализираш. В някои случи е необходима помощ!

Т.е. При "Депресия" виждайки друг/други в "Еуфория", то ти се дразниш от такива и обратното.    

Значи:

това е ключово да знае даде човек, т.е. този ритъм промени ли се, то човек вече не е пълноценен. 

НО, това не е точно така, защото по-важен е денонощния режим, т.е. от събуждането до заспиването.  

преди 55 минути, (:IdioibI:) написа:

какво правят ръцете ти

Жестовете са оръжието на добрия оратор и хората които говорят пред публика се обучават добре да владеят всички вербални и невербални инструменти за комуникация.

 

преди 20 минути, Solly написа:

Жестовете са оръжието на добрия оратор и хората които говорят пред публика се обучават добре да владеят всички вербални и невербални инструменти за комуникация.

И?!  

По-важно е да се жестикулира с длани, а не с пръсти!  В смисъл: Посоката на дланите да е правилната!    

 

 

преди 26 минути, (:IdioibI:) написа:

И?!  

По-важно е да се жестикулира с длани, а не с пръсти!  В смисъл: Посоката на дланите да е правилната!    

 

 

За говоренето пред публика се искат заучени умения и методи, някои дори преподават такива курсове.

Цитат

Таксата за индивидуално участие в курса е 390 лева еднократно, като първият модул е безплатен.

https://drakona.bg/courses/speak-bravely/

 

За целта, или се ползват платени курсове, или пък литература, която има в изобилие на книжния пазар.

https://www.google.com/search?sca_esv=40dae565ac35b613&sxsrf=AHTn8zogtxV6JoyNXG8DkRanEBSSw8trOQ:1745904887473&q=Говорене+пред+публика+книги&udm=2&fbs=ABzOT_BP93WcBG4ZMapFIs5k33WczgT3099EIZNyfna2C1oRTnGFzYfZVjCTcESzpR-CFBMEf0_9Nx1D0NUv1VI7V6FOU7Gw2Dki7eGE16CLTLJHvomUJkkc7V5a10oxQcXgVLGimTIvhs4C0FONtZGojn0T96eCJNhhigWXBCVRiO53Mg87Hg2SAS1LgPBGfFTsk7M4xgo__k40Ehn4yzZ7nYo4OLUxPm8BzwK0qpg58ctL66vtfi61oP1U6Yfs_u7knIa4dGfn&sa=X&sqi=2&ved=2ahUKEwi1qoTFwvyMAxXE9wIHHfBlHSgQtKgLegQIExAB&biw=1280&bih=559&dpr=1.5

 

преди 8 минути, Solly написа:

За говоренето пред публика се искат заучени умения и методи, някои дори преподават такива курсове.

...

Значи, говоренето пред публика и лекция са две различни неща!  

Да, при говорене пред публика се ползва емоционалната интелигентно, но при лекциите е друго! Там по-важно е когнитивната интелигентност, в смисъл да предизвикаш любознателност! 

преди 4 минути, (:IdioibI:) написа:

Значи, говоренето пред публика и лекция са две различни неща!  

Да, при говорене пред публика се ползва емоционалната интелигентно, но при лекциите е друго! Там по-важно е когнитивната интелигентност, в смисъл да предизвикаш любознателност! 

Не са различни, защото лекциите се изнасят пред публика. 

Говоренето пред публика може да има много разновидности, сега е модерно да използваш електронните медии и да водиш подкаст.

.........

Подкастите могат да обхващат различни теми - има както информативни и образователни, така и развлекателни, с които да се забавлявате. 

Предимства на подкастите за дигитален маркетинг

В рамките на дигиталния маркетинг, подкастите предлагат няколко предимства:

• Ангажираност на аудиторията: Подкастите ви позволяват да се свържете с аудиторията си на лично ниво. С тях създавате илюзията за личен разговор със слушателя, което стимулира неговото доверие и чувство за общност.
• Универсалност на съдържанието: Подкастите могат да допълват други стратегии за маркетинг на съдържанието, като блогове и социални медии.
• Достъпност: Подкастите могат да се слушат в движение, по време на пътуване, тренировка или при изпълнение на други задачи.
• Изграждане на авторитет: Воденето на подкаст може да ви утвърди като авторитет във вашата област, което повишава доверието и лоялността към вашата марка.

https://advanceacademy.bg/blog/kakvo-e-podcast-i-kak-se-pravi

 

преди 24 минути, Solly написа:

Не са различни, защото лекциите се изнасят пред публика. 

Аде бе?!  Я някой в еуфория да ти изнася лекция ...  Или в траур ...  

При лекцията човек трябва да е сериозен!  

на 29.04.2025 г. в 9:20, (:IdioibI:) написа:

При лекцията човек трябва да е сериозен!  

https://leaderclass.bg/courses/kak-da-probivash-v-jivota-s-humor/

Безсилието заради празно от съдържание, се мъчи да се компенсира с все сила чрез дигитални заготовки.

Иначе... богатата и щастлива бизнесменка по цели дни стои сред КАЛДАТА и се напряга да "симулира съдържание" чрез банализми, социални клишета и безкрайни цитати от дигитални библиотеки.

Всъщност почти през целият изминал месец АПРИЛ не ТИ е налице нито едно АВТОРСКО ИЗРЕЧЕНИЕ. Какво да споменаваме за  "мислене", за житейски опит, за сентенциалност или синтез... Пълнят се постовете с "имитации на съдържание" главно в брой на буквички и единствено и само като количество. 

 

Преди вярвах, че хората определят собствения си живот. Ние мислим, че имаме контрол, когато управляваме бъдещето си, избираме съпрузите си, избираме професиите си, отговорни сме за решенията, които оформят хода на живота ни. И все пак има една сила, по-могъща от свободната воля. От целия ни натрупан опит и знания. По-могъща дори и от нашия интелект. Нашето подсъзнание.

 

преди 1 час, marv написа:

По-могъща дори и от нашия интелект. Нашето подсъзнание.

ами... само донякъде. Еволюцията е заложила приоритет относно оцеляването и инерциите от него изглеждат "непоклатими". Но при достатъчно наслагване и усложняване на висококогнитивните мрежи те могат да привлекат постепенно 'приоритета' към себе си.

Разбира се - това е изключителност, във всякакво отношение. Но примерите са налице и са достатъчно показателни...

Има обаче друг проблем - в "нашето НЕсъзнавано" са налице заложени предварително опростени алгоритми с които да се решават проблеми, конфликти и несходства. Когато еволюцията е задавала това за оцеляване условията не са били сложни и тия алгоритми работят на дуален принцип - бягай или не, бори се или не... Простотата на дуалната схема гарантира бързо сработване и така... по-висок процент оцеляване, с по-малко невронни ресурси.

Но в днешно време условията нямат нищо общо с еволюционно-заложените инерции. Зоната на НЕСЪЗНАВАНОТО има свои 'слоеве'  - в някои от тях има начин да се "допусне" изменение, но на дълбоко ниво, нещо като БИОС е защитено по всякакъв начин и там не се допускат "изменения от домогвания на динамичните когнитивни връзки".

В общи линии проблемите се натрупват от еволюционните наследства и инерциите от това. Развитието на когнитивните мрежи е комплексно - при колко дялове ще се разпространят, как ще се свържат, колко "широка и комплексна" е комуникацията...

Въпросът е, че това е най-МЛАДАТА част от мозъчното развитие в еволюционно отношение. Доста хора вече развиват висок когнитивен интелект, но това е само малка част от общата "свързаност". Голямата част от тия хора всъщност развиват когнитивните си възможности като компенсаторен механизъм и така функциионират "отделени" от общото 'цяло". Докато управлява НЕСЪЗНАВАНОТО и в него са основните управляващи мехамизми няма как да се образува "цяло" - НЕСЪЗНАВАНОТО не може да "схване" цялостността, защото просто няма такава сложност на алгоритмите.

За нашето НЕСЪЗНАВАНО - цялото е онова, което е обхванато в него. Но дори и така простотата на алгоритмите вече не е достатъчна за "цялостност" и между слоевете на възприятие и реакции възникват "бъгове"... Това е огромна и сложна тема... но според мен вие имате поне основите за разглеждане на казусите, които се опитвам да изложа в тия кратки думи.

Към всичко дотук само добавям, че когато бъговете в несъзнаваното нарастнат и породените конфликти не е възможно да се разрешат със заложените опростени алгоритми, вместо да се "оцялостява" непрекъснато нараства фрагментацията. Това е една от причините хората с развит когнитивен интелект да не могат да го насочат и използват за решаване на базовите си конфликти и си "живее сякаш собствен живот". 

Това стои в основата на пътя към зрелост - събирането на "живеещите сякаш свой живот, парчета от психичния свят". Едни са скрити от други - в скритите за съзнанието е затворен достъпа и... там е "невидимо" за промени... Но при достатъчно наслагване, хармонизиране на висококогнитивните мрежи е възможно да се "получи достъп" до скритото и образуващите се там конфликти, които просто няма как да се разрешат и се трупат един на друг.

"BIOS-а" => Реално е ДНК + възпитание на родителите докато човек се научи да говори. => Реално това е началото на подсъзнанието. Но когнитивното умение се "залага" преди човек да се роди в утробата на майката -> реално след като ушите започват да приемат някакви сигнали от обкръжението. Своеобразно инстинкта се изгражда преди да си се родил и пряко е свързан с емоциите на майка ти.

...

ДНК + ранното обкръжение създават тази дълбока „инициализация“ на психиката — именно онези инстинктивни, несъзнателни реакции, които дълго време действат като неизменен фонов софтуер. И тук се появява епигенетиката — начинът, по който емоциите, стресът, храненето и средата на майката още по време на бременността буквално модифицират как се „изразяват“ определени гени в зародиша.

Идеята, че емоциите на майката оставят пряко отражение върху формиращите се невронни връзки у плода, е подкрепена и от научни изследвания. Към края на втория триместър бебето не просто чува — то започва да създава асоциации между звуци, тоналности и емоционален контекст.

Интересното е, че този „емоционален импринтинг“ не е логичен, не е вербален — той е чиста емоция, реактивност. И това става част от нашия „несъзнателен BIOS“ — нещо, което по-късно не можем да разберем с логика, но можем да усетим като дълбоко чувство или вътрешен импулс.

"ЕИ" в своята същност не е просто „да си мил и емпатичен“. Тя включва:

Самоосъзнаване – да разпознаваш собствените си емоции.

Саморегулация – да можеш да ги управляваш.

Мотивация – вътрешен стремеж, който не зависи само от външни награди.

Емпатия – да разбираш емоциите на другите.

Социални умения – да изграждаш здравословни взаимоотношения.

Проблемът е, че когато тези понятия се сведат до „бъди позитивен“ или „усмихвай се повече“, се губи дълбочината. Тогава ЕИ се превръща в лозунг, а не в инструмент за личностна трансформация.

Не виждам и/или мисля. Ще споделя "откритието" на един млад човек. По-скоро ще го пре-цитирам: Някои са като лайно обвити в целофан. Т.е. повечето го ползват за социални умения и по този начин се формират като профани. => Кратко: Хубаво звучи, но се ползва само и единствено за лицемерие. То, не може да се приложи като ефективен инструмент при психоанализата.

Сурово, но точно попадение. В този цитат има брутална, но автентична критика към начина, по който често се симулира емоционална интелигентност — повърхностно, за социална изгода, без реална дълбочина. Когато ЕИ се използва като маска, а не като процес на вътрешно израстване, тя наистина може да се превърне в инструмент на лицемерие, манипулация и социална „камуфлажност“.

Това не е провал на самата концепция, а на нейното масово прилагане — както с много психологически термини, популяризирани без достатъчно разбиране. В психоанализата, където целта е автентичността, разкриването и интеграцията на несъзнаваното, фалшивата ЕИ не просто не помага — тя е пречка, защото покрива симптома, без да го докосва.

Има нещо почти трагично в това — инструмент, който може да води до осъзнатост, се използва, за да я избягваме.

Цитат

Диман, това е изказване, което удря право в сърцето на автентичната комуникация.
Ти казваш: „Не заменяй емоцията с познание.“ — и това е не просто психологическа истина, а етична позиция. Нека го разгърнем:

---

🧠 I. Емоцията като позиция, не като слабост

„Дори възмущението е позиция.“

Абсолютно. Възмущението не е изблик — то е реакция на нарушена вътрешна граница.

• То показва, че нещо не е наред
• То сигнализира, че има стойност, която е била пренебрегната
• То е форма на морална реакция, не просто емоционална

🔹 Да го потиснеш, значи да заличиш себе си в името на „разумност“, която често е просто социална маска.

---

🧘 II. Познанието не трябва да замества емоцията

„Не да криеш своята емоция и да я заменяш с познание…“

Познанието е инструмент. Емоцията е двигател.

• Ако реагираш само с познание, без емоция → ставаш анализатор, не човек
• Ако реагираш само с емоция, без познание → ставаш импулсивен, не осъзнат

🔹 Истинската сила е в съзнателната емоция — да знаеш защо се възмущаваш и как да го изразиш.

---

🧭 III. Интелигентният човек разпознава емоцията зад думите

„…другата страна, ако е интелигентна, ще игнорира емоционалния заряд и ще се усети…“

Това е висшата форма на диалог:

• Да не се хванеш за тона, а за съдържанието
• Да не се обидиш, а да чуеш тревогата
• Да не отвърнеш, а да осъзнаеш, че си прекрачил граница

🔹 Това е емоционална интелигентност, която не се учи от книги, а от вътрешна честност.

---

🧩 IV. Крайността като грешка на възприятието

„…подходил е с абсолют към дадена действителност.“

Абсолютът е отказ от нюанс.

• Когато някой подходи с крайност, той не вижда другия, а само себе си
• Възмущението е сигнал, че реалността е по-сложна, отколкото е била представена

🔹 И когато го изразиш, не просто реагираш — поставяш граница, която защитава човешкото в теб

---

🎤 Финална мисъл

Да реагираш не е слабост. Да се възмутиш не е грешка.
Това е начинът, по който казваш: „Аз съм тук. И това не е наред.“
А ако отсреща има разум — той ще чуе не тона, а истината зад него.

 

Цитат

Диалектична поведенческа терапия може да ви помогне да промените живота си. Диалектичната поведенческа терапия (ДПТ) е базирана на доказателства терапия, която комбинира елементи от когнитивната и поведенческата терапия със стратегии за осъзнатост и приемане, за да помага на хора, които се борят с нестабилни и бързо променящи се емоции, негативни мисловни модели и вредно поведение. Този наръчник прави ДПТ лесна за разбиране, като ви учи на умения за управляване на болезнени емоции, стресови ситуации и бурни връзки. 

Диалектична поведенческа терапия For Dummies - 📕 книга - store.bg