Някои особености са изследвани от А. Рашева под ръководството на Д. Щетински сп. Психология 2018.

Цитат

Жените в предоперативния период трябва да се успокоят, да им се вдъхне увереност в благоприятния изход на операцията. На мъжете е необходимо не толкова да бъдат успокоявани, колкото ясно и подробно да им се обясни каква им предстои.

В предоперативния период болката е съпътстваща постоянно или периодично заболяването на болния. Хроничната болка може да наруши нормалната жизнедейност само в резултат на очакването и. Острата и внезапна болка предизвиква обикновено емоцията страх. Болката трябва да се отстранява, защото продължителните периоди с болка предизвикват страдание, а хроничната болка в съчетание със страданието може да доведе до чувството на безнадежност и отчаяние, до депресия. Болката в съчетание със страданието може да предизвика гняв (особено характерно при мъжете), а така се повишава вероятността от агресия към себе си или персонала. Поради сходството на неврофизиологичните механизми на активацията на емоциите и болката се установи, че отрицателните емоции повишават болката, а положителните я отслабват. Затова на болния трябват да се предоставя възможността да изпитва положителни емоции напр. чрез срещата му с близки и обичани хора, да не се изолира напълно от социалния живот, доколкото това е възможно в болницата

Мисля, че страдащият от болка, както и всеки болен трябва да бъде разглеждан като невротик. Отвличането на вниманието с положителни емоции е палиативна мярка, очакванията са преувеличени. Медикаментозните средства, смятам, са по- полезни от психотерапевтичните.

Друг поглед за преодоляване на болката има и в друга тема в настоящия форум

  

на 14.07.2009 г. в 20:52, haidukpikaso написа:

Хората, които са се ударили или наранили, могат да намалят болката, ако започнат да ругаят. До този извод са стигнали изследователи от Факултета по психология към британския университет "Кийли" (Keele University), цитирани от медицинското издание "Нюрорипорт".

 

"Ругатните са универсален лингвистичен феномен. Изричайки подобни думи, на човек му олеква, нашата цел беше да установим по експериментален път дали това води и до намаляване на болката", казва единият от организаторите на проучването - Ричард Стивънс.

 

За целта на опита 64 доброволци били накарани да държат ръката си в купа с ледена вода, колкото е възможно по-дълго, като едновременно с това ругаят, използвайки думи по своя избор. След това същите хора били помолени отново да потопят дланите си в студената течност, но като произнасят по-благоприлични фрази. При сравняването на данните се оказало, че при попържането ръцете били държани по-дълго в ледената вода, което доказвало по-голяма устойчивост на болка.

 

Психологът Ричард Стивънс признава, че все още учените нямат еднозначни отговори на въпросите как и защо има подобна връзка между болката и обидните думи. Едно от обясненията може да е, че ругаенето засилва агресията, което пък води до физиологични промени в организма, като покачване на нивото на адреналина и няколко други хормона.

 

Учените стигнали и до друг интересен извод - обидните думи се образуват в областите на мозъка, свързани с емоциите в дясното полукълбо, докато повечето думи се раждат в лявото. "Това донякъде обяснява появата на ругатните и тяхното постоянно присъствие в живота на хората от векове", добавя Стивънс.

 

dnevnik.bg

 

Продажбите на аспирин скоро може да отбележат голям срив, ако хората масово се възползват от откритието на американски учени - след редица експерименти те доказали, че хора с пиперлив език издържат повече на болка. Ругаенето категорично облекчава физическите или емоционални болежки.

 

Български медици потвърдиха лечебното действие на словесната агресия.

 

Едва ли сте си давали сметка колко здравословно е ръсенето на неприлични сексуални послания по отношение на майките и другите роднини. Изречени след случайно самонараняване, доказано действат като болкоуспокояващи.

 

Според американския екип пиперливите реплики ускоряват сърцебиенето и в следствие на това увеличават прага на търпимост към болката. А по нашите географски ширини псуването си е част от културата на говорене.

 

novatv.bg

Да не забравяме и чудодейното действие на майчината целувка върху детската болка и страдание. 

Какво ви е мнението, как преодолявате болката и как го правят успешно други?

с мързел се справям

 мързи ме да ме боли

 и забавяне  на реакциите

Цитат

Невротизъм е термин, употребяван от Ханс Айзенк за означаване на тревожността и емоционалната нестабилност. Тази личностна черта сама по себе си няма патологичен характер. Тя е почвата, върху която може да се развие невроза, но това не е неизбежно.

Болният човек е сприхав. За да се разглежда, че е невротик, то трябва да има стрес. 

Цитат

Стресът се определя като неспецифична реакция на тялото на всяко поставено пред него изискване за преустройство или приспособяване, осъществяваща се по стереотипна базата на идентични биохимични промени, но също така и по нестереотипен начин, където в биохимията се въвеждат нови фактори и процеси.

Жените са по разположени към истерия за разлика от мъжете. Затова и трябва да се успокояват, докато към мъжете трябва да се подходи с разбиране, защото техните реакции за мигновенни. 

Цитат

Душевно състояние, изразяващо се в неуправляемо изразяване на чувства (предимно отрицателни).

Цитат

Жените са по-склонни да възприемат събитията като негативни

Мъжете произвеждат по-малко окситоцин, когато са под стрес

Lechitel.BG ::: в-к Лечител » Жените и мъжете отговарят на стреса по различен начин

За разлика от жените, то мъжете не крият емоцията си, т.е. не крият чувството си за болка. Стане ли болката непоносима, то директно ползват медикаменти. Не се колебаят или разсъждават защо ги боли! 

Ключов момент: Прагът на болката! 

Цитат

Мъчително физическо усещане, причинено от болест, удар, рана и пр; страдание.

Мъжете имат по-нисък такъв праг. По-рано реагират и вземат незабавни решения, за сметка от жените, т.е. не позволяват да попаднат в стрес, в смисъл да попаднат в неуправлявано състояние, защото за тях по-важно е тяхното душевно състояние!  При стрес => Изключват чувствата си! => В смисъл изключват второ сигналната си система. 

Цитат

Окситоцинът блокира освобождаването на адренокортикотропния хормон, предотвратяващ производството на големи количества кортизол и помагащ на човек да се успокои в напрегната ситуация.

Цитат

Окситоцинът е хормон и невротрансмитер, който играе ключова роля в различни физиологични и поведенчески процеси при хората и другите бозайници. Той е познат и като "хормонът на любовта" поради своето въздействие върху социалните връзки, поведението на привързаност и родителските инстинкти.

 

преди 8 часа, Търсещ истини написа:

Мисля, че страдащият от болка, както и всеки болен трябва да бъде разглеждан като невротик. Отвличането на вниманието с положителни емоции е палиативна мярка, очакванията са преувеличени. Медикаментозните средства, смятам, са по- полезни от психотерапевтичните.

Отвличането на вниманието действа, но то не може да бъде реализирано лесно и директно. Опитът това да стане само усилва вниманието към болката. Преди всичко е нужно приемане, несъпротивление на случващото се. Също нагласата, чу това състояние ще отмине (стига наистина да е така). Насочването на жизнената сила, на поток от прана към съответната област също помага - без да се търси определен резултат, а просто да се остави жизнената сила да си свърши работата.

преди 1 минута, Theros написа:

Отвличането на вниманието действа, но то не може да бъде реализирано лесно и директно. Опитът това да стане само усилва вниманието към болката.

Не бих казал.
"Бате Николай" правеше смешки и фокуси на деца в болницата и това не е засилвало вниманието към болката. Особено при децата, където метаболизмът е бърз и физиологичното преодоляване на болката е бързо, тя може да бъде преодоляна без връщане още докато върви спектакъла.

преди 41 минути, Търсещ истини написа:

Не бих казал.
"Бате Николай" правеше смешки и фокуси на деца в болницата и това не е засилвало вниманието към болката. Особено при децата, където метаболизмът е бърз и физиологичното преодоляване на болката е бързо, тя може да бъде преодоляна без връщане още докато върви спектакъла.

Точно това е индиректно. Т.е. няма преднамерено усилие от страна на изпитващия болка, да не мисли за нея.

преди 9 часа, Търсещ истини написа:

Да не забравяме и чудодейното действие на майчината целувка върху детската болка и страдание. 

Какво ви е мнението, как преодолявате болката и как го правят успешно други?

Магически майчини целувки раздавам щедро вече почти две десетилетия. 

Аз си вземам обезболяващи, ако болката е нетърпима и ми пречи да функционирам.

 

 

 

Самото присъствие на майката

до детето притъпява болката му,

каквато и да е тя.

Няма значение

каква е майката,

МАЙКА Е .

"Дай да го цункам и ще ти мине"
Това вълшебно средство действа между проговарянето и пубертета. Разпространено е в цяла Европа и САЩ. В Далечния изток, където не целуват, подухват (и у нас го има) или разтриват, съпровождайки със заклинанието "Болко, болко, бягай". 

"Ще те шамаросам, за да зная защо плачеш"
Действа през същия период. Поп-психологията смята, че травмира, но е възприето по цял свят в различни форми.

Социалното въздействие е, на първо място, че има обратна връзка: детето не е само в изживяването, но също и демонстрация на майчина загриженост или бащино призоваване към твърдост. Освен това, има отвличане на вниманието от болката и по този начин, нейното потискане: Доминиращият стимул на болката е заменен от друг- на социално отношение. В нервната клетка бива потиснат единия за да реагира според другия сигнал.

Един виц: В спален вагон двама младоженци се лигавят Тя:"Ох, ударих се по пръстчето" Той- "Дай да го цункам и ще мине". Тя. "Ох, боли ме коленцето". Той "Дай да го цункам и ще ти мине" и още много, много болки лекували така. Съседът от третото легло се отегчил и казал "А-а- а хемороиди лекувате ли?"

Непосилната болка. Примерно при бъбречна криза или при раждане. Интересно е, че първата криза е най- страшна. Новаци! Изглежда има претръпване и хоризонт след болката. Някакъв страх бива преодолян и човек разбира, че болката не е непосилна. Появява се един търпеж, който я прави преодолима.

преди 11 часа, Търсещ истини написа:

Непосилната болка. Примерно при бъбречна криза или при раждане. Интересно е, че първата криза е най- страшна. Новаци! Изглежда има претръпване и хоризонт след болката. Някакъв страх бива преодолян и човек разбира, че болката не е непосилна. Появява се един търпеж, който я прави преодолима.

От изказаното се вижда, че никога не си имал непоносима болка! Въобще нямаш мисли, камо ли чувство за срах!  => Единственото което правиш е: Или стискаш зъби или виеш "като за световно"!  

Та, непоносимата болка не се преодолява! = Става пулсираща болка! 

И друго: да се сравнява бъбречна криза с раждане е не само нелепо или некоректно, а направо абсурдно! Раждането не е проблем подобен на проблема свързан с ходенето по голяма нужда.  При много жени след раждането се поражда психологичен проблем свързан с нормалното изхождане по голяма нужда.  

Ако, много желаеш да разбереш за какво иде реч, то потърси го на латински, за да не ти звучи вулгарно!  

Уви медицинските термини са ми чужди, за да дефинирам правилно какво е болка!  

Преодолима болка няма! Психологическата помощ по отношение на болката е: Някой да е до теб! Да те хване за ръка, а не да те целува и прочие!   

Конкретно за бъбречната криза: Някой да те подхване под рамото! Ти се превиваш от болка! 

Явно не си държал ръка на жена при раждане. Не знаеш каква сила има в този момент една жена! Реално болката я чувстваш ти!  

Свръх-болката реалното те привежда в шок! Това не е преодоляване, а буквално нервната ти система блокира. При някои това директно те привежда в кома или колабираш! 

Затова има и клише: След като те боли, то значи, че си жив!  

До тук с физиологичните болки! 

По-интересни са психологическите болки. Да, там метода на разсейване е удачен, т.е. там положителните емоции са задължителни.

Мнозина тук са забелязали, че повечето ми постове са с опреден брой емутикони ли е понятието:     и т.н.  

И, многократно са ме питали: Ти защо се хилиш?!   => Е, тук така изглежда, но никой не вижда каква ми е реалната (натуралната) емоция докато съставям поста си.

Основният проблем е: Мнозина не могат да осъзнаят, че имат психологическа болка причинена от другия! 

И, достигаме до психологическото насилие (интервенция) , което/която или "маха" психично усещане или го "усилва". То е на когнитивно ниво. Хора с ниски когнитивни умения по-лесно се обиждат. В смисъл: Заменят изцяло интелектуалната си същност с емоционалната. 

И, проумейте следното:  => Това не означава присмех! Има друга "икона" за това! => => Първата е пасивна към вашето съзнание, а втората е активна. Друг е въпроса, че това не е вид отношение, т.е. това е реакция в другия! = Тя не винаги е еквивалент (тъждествена) на действителната (реалната)!  

@Търсещ истини доволен ли си от циганското ми колело?! 

Понякога хрониичната болка не е от хронична болест, а от обичайна дейност. Просто се затрудняваме и изхабяваме. Може да е от неудобни обувки, легло. Става дума, че болката в този случай не е сигнал за заболяване, а за често натоварване. Примерно да се пили или реже в неправилна поза, води до някакво натоварване, което като е рядко не влияе, но ако е често похабява тялото. Жени се оплакват от болки, които са присъщи на боксьорите, само защото водят прахосмукачката с подобни движения. 

Става дума, че болката пак е сигнал, но този път за неправилна работа, водеща до изхабяване. Червена лампа за спазване или осмисляне и търсене на друго положение, инструмент, легло, обувки, дрехи, условия и дори въздушни течения и изобщо хигиена, най- общо, на дейността.

Навикът ни е първо да спрем болката, изключим лампата, като игнорираме системната причина. Сещам се филма за пожара в НотрДам, където решиха, че датчикът греши и просто го изключиха. В темата от форума Болка в ръката-по протежението на лакътя" веднага започват медицински съвети и никой не повдига въпроса за причината. Лично аз, по препоръка на лекаря, при зъболечебни процедури никога не взимам успокоителни или обезболяващи, които биха попречили на реакциите ми при реална болка- сигнал за нещо важно за лекаря.