Пишете тук, ако искате да обсъдите (или поспорите за) света на Толкин или ако имате някакви въпроси около него (света, ама и за Толкин се отнася ).

За балрозите, смята се че това са покварените от Моргот Бауглир маяри (огнени духове). Така както орките са покварените елфи, а троловете нелеп еквивалент на ентите. Дори и Гандалф (маярът Олорин) му е трудно да срази в единоборство равностоен противник.

-----

Петифури - вид пастички от многолистно (бутер) тесто - с крем - най-често шестоъгълни.

-----

Думата е Пънкар!

Браво за задълбочените познания за света на Толкин ! Само не разбрах дали смяташ, че всички маяри са огнени духове (феанари), понеже аз не смятам така... Иначе е вярно, че Мелкор така и не е създал нещо свое, а само е осакатявал и извращавал чуждите творения... А колкото до равностойността, Гандалф е победил балрога, но умирайки, което е постигнал и елфът Глорфиндел при Кирит Торонат (Орлова Клисура, а не Орлово Гнездо, объркал съм се ). Явно и балрозите са доста "разностойни" по сила, след като Готмог убива Феанор, Фингон и Ектелион, а Олорин и Глорфиндел побеждават в своите битки с балрози...

Балрозите са огнени демони, привлечени от Мелкор в началото на Арда и които обитават северната му крепост Утумно. През Първата епоха, Балрозите били най-страшни сред войската на Моргот след драконите.

На външност, Балрозите приличали на хора, но от тях струял огън и били обвити в сенки. Те носели огнени камшици и всявали велик страх у приятели и врагове.

През Войната на Гнева, Моргот бил нападнат от войските на Валарите. Повечето от Балрозите били унищожени през Войната, но няколко от тях избягали през Сините Планини и останали скрити в Средната земя. Злото на Дурин, съществото, което прогонило джуджетата от Мория е било Балрог.

История

Балрозите всъщност били Маяри, както Гандалф и Саруман. Мелкор ги покварил и ги привлякъл да служат при него, в далечното минало на Света, в дните на неговото величие. Те били сбрани в древната му крепост Утумно по време на Двете дървета (Илуин и Ормал). Когато Валарите разрушили крепостта му, поне няколко избягали и се скрили в бездните в Ангбанд (дали някой от истинските Балрози е бил убит по време на Валарската атака не се знае).

Когато Мелкор и Унголиант избягали от Валинор три века по-късно със Силмарилите, Балрозите още можели да бъдат намерени сред останките от Ангбанд. Унголиант оплела Мелкор в паяжините си, вземайки Силмарилите със себе си, но Балрозите излезли из техните убежища и освобили своя Господар.

Всъщност, с Балрозите първи се сблъскали Eлфите през втората от Войните на Белерианд в първата година от Първата епоха. След великата победа на Нолдорите над орките на Моргот, Феанор избързал напред към Ангбанд, но там бил посрещнат от Балрозите. Той бил смъртоносно ранен от Готмог - Повелителя на Балрозите. Въпреки че синовете му победили огнените демони, Феанор умрял скоро след това и духа му отпътувал за Чертозите на Мандос.

Външността и нрава на Балрозите

Балрозите били огнени демони - душите им били от огън и носели огнени камшици. Те можели също така и да се покриват с мрак и сенки. Балрогът, с който се бие Гандалф в Мория, например, в началото дори и не загатва за огнената си същност, освен пламъците, които излизали от ноздрите му.

Съществува спор сред почитателите на Толкин, дали всъщност Балрозите са имали криле.

Това е според ендорион.орг и аз съм съгласен с тях.Отдавна не съм препрочитал книгите,затова не коментирам лично

Браво за задълбочените познания за света на Толкин ! Само не разбрах дали смяташ, че всички маяри са огнени духове (феанари), понеже аз не смятам така... Иначе е вярно, че Мелкор така и не е създал нещо свое, а само е осакатявал и извращавал чуждите творения... А колкото до равностойността, Гандалф е победил балрога, но умирайки, което е постигнал и елфът Глорфиндел при Кирит Торонат (Орлова Клисура, а не Орлово Гнездо, объркал съм се ). Явно и балрозите са доста "разностойни" по сила, след като Готмог убива Феанор, Фингон и Ектелион, а Олорин и Глорфиндел побеждават в своите битки с балрози...

Май ще има тема за Толкин - така усещам... Ами единствените добре описани маяри са Мелиан, Осе и Олорин и всички носят огнения си дух (независимо че Осе живее във водата - направи сравнение с образа на Улмо). Гандалф не умира - дори истара не умира, умира само опаковката на маяра. Ако трябва да се зачетем в думите, дори смърт не е имало - само непонятна за истара трансформация. Може би може да се тълкува и като прераждане. Всъщност Феанор по дух е бил маяр, но по рождение е бил вписан в контингента на Мандос. Така, че не е чудно че елф е загубил срещу маяр, макар и покварен. За Глорфиндел не мога да твърдя, но се загатва помоща на Улмо... Абе много е сложно там. И то най-вече, защото и самят Толкин не бил сигурен до края си. Пък и Силмарилион е компилация направена от синът му, там може да има вложена и друга мисъл...

Май ще има тема за Толкин - така усещам... Ами единствените добре описани маяри са Мелиан, Осе и Олорин и всички носят огнения си дух (независимо че Осе живее във водата - направи сравнение с образа на Улмо). Гандалф не умира - дори истара не умира, умира само опаковката на маяра. Ако трябва да се зачетем в думите, дори смърт не е имало - само непонятна за истара трансформация. Може би може да се тълкува и като прераждане. Всъщност Феанор по дух е бил маяр, но по рождение е бил вписан в контингента на Мандос. Така, че не е чудно че елф е загубил срещу маяр, макар и покварен. За Глорфиндел не мога да твърдя, но се загатва помоща на Улмо... Абе много е сложно там. И то най-вече, защото и самят Толкин не бил сигурен до края си. Пък и Силмарилион е компилация направена от синът му, там може да има вложена и друга мисъл...

Вярно е, че само Мелиан, Осе и Олорин (най-вече той) са добре описани от Толкин, но за произхода им той пише "чието битие също започвало още преди света, ала били от по-нисък ранг" - съответно според мен както по дух се различават Айнурите (и в частност Валарите), така би трябвало да се различават и Маярите (още повече, че те са част от Айнурите), понеже всеки от тях е създаден от различна част от мисълта на Еру... Тоест, не съм сигурен, че всички Маяри са с огнен дух, въпреки че тримата гореспоменати го носят (и въпреки това, Осе е най-малко "огнен" от тях).

За Балрозите Толкин е категоричен, че са Маяри: "В дните на неговото величие (на Мелкор) мнозина Маяри се подлъгали по блясъка и останали в негова власт даже когато рухнал към мрака; сетне подмамил на своя служба и други с лъжи и измамни дарове. Най-страховити сред тия духове са Валараукарите -- огнени чудовища, наречени в Средната земя с името Балрози или Демони на ужаса." Но според мен тези "огнени чудовища" са частен случай на Маярите, а не всички тях (неслучайно има дума на Върховноелфически "феанаро" - дух на огъня)... А аз смятам истарите за ни повече, ни по-малко от Маяри, пратени от Манве (и други Валари), за да подпомогнат Чедата на Илуватар в отчаяните им часове...

Колкото до "смъртта" на Гандалф, аз ползвах думата по-скоро в непряк смисъл (или по-скоро в прекалено пряк, чисто материален смисъл), понеже то и Глорфиндел не "умира", а отива "на гости" в чертозите на Мандос ... Ако се задълбочим, ще открием, че просто са върнали Олорин да си свърши работата (или по-скоро тази на Курумо ). Според мен той, подобно на елфите, умирайки от "неестествена" смърт (нали не може "от старост" да умре ), се е върнал във Вечната земя. А това му е било непонятно, понеже я е бил забравил откакто приел мисията на Истар в Средната земя. Кой както иска да го приема, аз смятам, че щом се е върнал различен (и по-силен) духом оттам, значи е било "прераждане"...

А за Феанор доста можем да поспорим, това, че духът му е бил невероятно буен и "огнен" според мен не значи задължително, че е маяр, още повече, че Маярите са си "зачислени към контингента" на Еру, те са с него (почти) от началото (нали са Айнури) и не си представям как ще може да се прехвърлят в новородено Чедо, макар да могат да приемат такива форми... А, и освен това неговият дух е "изпепелил" телесната му обвивка след смъртта, което не е ставало дори с Маяр (поне доколкото съм чел аз) - Балрогът, когото сразява Гандалф на Келебдил оставя телесната си обвивка, която съоветното разрушава Стълбата без край (или поне най-горната й част)...

За Глорфиндел ще ми е изключително интересно, ако споделиш къде се загатва за помощ от Улмо, аз явно съм го проспал...

Вярно е, че само Мелиан, Осе и Олорин (най-вече той) са добре описани от Толкин, но за произхода им той пише "чието битие също започвало още преди света, ала били от по-нисък ранг" - съответно според мен както по дух се различават Айнурите (и в частност Валарите), така би трябвало да се различават и Маярите (още повече, че те са част от Айнурите), понеже всеки от тях е създаден от различна част от мисълта на Еру... Тоест, не съм сигурен, че всички Маяри са с огнен дух, въпреки че тримата гореспоменати го носят (и въпреки това, Осе е най-малко "огнен" от тях).

Отдавна не съм препрочитал Силмарилионът подробно, но тази вечер май това ще правя Все пак съм убеден, че маярската същност е силно свързана с огъня. Или поне няма обратните свидетелства, а изброените сочат в тази посока.

За Балрозите Толкин е категоричен, че са Маяри: "В дните на неговото величие (на Мелкор) мнозина Маяри се подлъгали по блясъка и останали в негова власт даже когато рухнал към мрака; сетне подмамил на своя служба и други с лъжи и измамни дарове. Най-страховити сред тия духове са Валараукарите -- огнени чудовища, наречени в Средната земя с името Балрози или Демони на ужаса." Но според мен тези "огнени чудовища" са частен случай на Маярите, а не всички тях (неслучайно има дума на Върховноелфически "феанаро" - дух на огъня)... А аз смятам истарите за ни повече, ни по-малко от Маяри, пратени от Манве (и други Валари), за да подпомогнат Чедата на Илуватар в отчаяните им часове...

За истарите, не се говори много, поне не за всички. За мен лично винаги е било логично да са маяри. Маяр обаче е и Саурон. Белезите са налице - огненото око, изгарящата длан, духът му не знае покой дори и след смърта на телесата му и т.н. Ако не се лъжа имаше и почти директен текст в който се казва това - тези дни ще го потърся. Логично би било властелините да са пратили равна сила, да срази предводителя на пълчищата на мрака. По подобни белези същото може да се твърди и за Саруман. Умирайки тялото му "изсфирясва" и саму духът му отива да блуждае там където му е мястото - най-вероятно при Еру.

Колкото до "смъртта" на Гандалф, аз ползвах думата по-скоро в непряк смисъл (или по-скоро в прекалено пряк, чисто материален смисъл), понеже то и Глорфиндел не "умира", а отива "на гости" в чертозите на Мандос ... Ако се задълбочим, ще открием, че просто са върнали Олорин да си свърши работата (или по-скоро тази на Курумо ). Според мен той, подобно на елфите, умирайки от "неестествена" смърт (нали не може "от старост" да умре ), се е върнал във Вечната земя. А това му е било непонятно, понеже я е бил забравил откакто приел мисията на Истар в Средната земя. Кой както иска да го приема, аз смятам, че щом се е върнал различен (и по-силен) духом оттам, значи е било "прераждане"...

Тука спор нямаме.

А за Феанор доста можем да поспорим, това, че духът му е бил невероятно буен и "огнен" според мен не значи задължително, че е маяр, още повече, че Маярите са си "зачислени към контингента" на Еру, те са с него (почти) от началото (нали са Айнури) и не си представям как ще може да се прехвърлят в новородено Чедо, макар да могат да приемат такива форми... А, и освен това неговият дух е "изпепелил" телесната му обвивка след смъртта, което не е ставало дори с Маяр (поне доколкото съм чел аз) - Балрогът, когото сразява Гандалф на Келебдил оставя телесната си обвивка, която съоветното разрушава Стълбата без край (или поне най-горната й част)...

Феанор е Елф - грам спор няма. "Маярски дух" бе метафора, която не е далеч от истината пред вид описанието му, но все пак елф. А за разрушено тяло погледни смърта на Саруман, ако все пак е бил маяр...

За Глорфиндел ще ми е изключително интересно, ако споделиш къде се загатва за помощ от Улмо, аз явно съм го проспал...

Като си опресня детайлите ще ти кажа. Освен ако не съм в някаква грешка разбира се. Там са изброени много събития.

Редактирано 14 октомври 200619 г. от darkterminal (преглед на промените)

За същността на Саурон става дума малко след цитата ми за Валараукарите от "Валакуента"; в края на четвъртата й част - "За враговете", а именно: "Сред ония от неговите (на Моргот) слуги, които имат названия, най-могъщ бил духът, наречен от Елдарите Саурон или Гортаур Жестоки. Отначало той бил един от Маярите на Ауле и познавал много от премъдростите на своите събратя. Във всички дела на Моргот из Арда, във всяка негова злина и лукавство имал пръст и Саурон, който по злоба му отстъпвал само защото дълго служил на чужда воля, вместо на своята собствена. Ала подир дълги години той се въздигнал като сянка на Моргот, като призрак на неговото коварство и поел същия гибелен път надолу към Пустотата."

Владетелите на Арда наистина са пратили равностойна сила срещу Саурон - "За да низвергне Моргот, той (Манве) е изпратил своя вестоносец Еонве. Тогава нима за поражението на Саурон не би пратил някой по-дребен (ала все пак могъщ) дух от ангелския народ, без съмнение равен на Саурон по произход и ранг от самото начало, но не и повече?". Даже две такива сили - Курумо (Курунир, Саруман) и Олорин (Митрандир, Гандалф). И макар Саруман да бил най-старши от всички от Херен Истарион (Ордена на Вълшебниците), на съвета на Валарите, на който решили кои Маяри да бъдат изпратени, Варда казала, че Олорин (който по настояване на Манве бил третият избран Маяр) тръгва "Не като трети"; и Курумо запомнил тези слова".

За мен беше логично, че Истарите са Маяри само за краткото време между запознаването с тези понятия във "Валакуента" и прочитането на "II За Истарите" от четвъртата част на "Недовършени предания", когато това се изясни със сигурност... Иначе, общо взето всички "изфирясват" при смъртта си, само дето Валарите и Маярите "се мотат" в Пустотата (или се покриват някъде като Саурон ), елфите отиват при Манве, а хората - неизвестно къде (в Зона 51, май ). Освен това за Истарите това важи с още по-голяма сила, понеже за тях телата са само "обвивки", които са "надянали", за да общуват с Чедата и реално не са им нужни за да живеят...

А за "смъртта" на Саурон, мисля, че първия път (при Съдбовната планина, когато Елендил и Гил-галад го сразяват) тя е така тежка за неговия дух заради отнемането на Пръстена от ръката му, която не се е била "изпарила"... А втория "окончателен" път, той губи по-голямата част от силата си, която е вложил в Пръстена с унищожаването му и съответно "отлита" в Пустотата да прави компания на Моргот или пък направо изчезва (малко вероятно, като се има предвид, че е един от Айнурите). Тогава, освен "фойерверките" от Ородруин не става нищо значително, свързано с огнен дух, още по-малко да е споменато "изпепеляване" на новата му "телесна обвивка"...

За изпепеляване на Саурон не става и дума. Просто той има същите огнени белези като другуте маяри. И те са абсолютно видими - изгарящата длан (тя е малко материално отражение на духът му), Огненото око - то не само е символ на армията му, то е неговата същност когато е само дух и още не е приел телесни очертания поради липсата на пръстена. Лавата в пещерите на Ородруин, която е помогнала да се слее духът му с пръстенът. Изгарящото му присъствие (в спомените на Ам-Гъл) и т.н. Просто разкриваме още един, маяр с огнена същност. Други май не са и показани, освен Радагаст. Но той е описан с толкова малко думи, че за него нищо въобще не може да се каже. Може би Толкин просто е премълчал...

За смърт на Саурон според мен не може да става дума, като и за такава на Мелкор. Мелкор е изхвърлен и заключен в мрака. А Саурон му прави храм и му кади. И каденето и служенето дават резултат - родът човешки е покварен навеки, славата на Нуменор остава само красива история. Значи все по някакъв начин се прехвърлило част от проклятието на Моргот върху синовете човешки и творението им. Валарите не умират. Може би Еру ги пази при себе си.

Не всички истари изсфирясват, ако не се лъжа Устата на Саурон е един от двата сини истара. Той както знаем е вече мъртъв. Както и други духове служещи на Саурон Гаурхот.

За мен е непонятен страхът на Назгулите от водата, какво ги кара да избягат от водата на при ферибота на Брандуин, при брода Бруинен и на други места. Като натура назгулите са студени, техният телесен пламък отива да храни сянката на Саурон, тъй че не виждам какво би ги уплашила водата. Освен да не искат да навлизат в царството на Улмо, но кой знае...

За Радагаст пише повече в "За Истарите", и въобще не се намеква за огнена същност; според мен връзката на Маярите с отделни Валари е по-тясна и включва именно "стихийността" на духовете им, но това си е само спекулация. Основава се на израза "на своите събратя" от описанието на Саурон във "Валакуента" - "Отначало той бил един от Маярите на Ауле и познавал много от премъдростите на своите събратя", което според мен значи, че събратята му се различават най-малко по премъдростите си (която дума май е използвана от Толкин най-вече за познаването и афинитета към определена част от Песента, от Замисъла на Еру - примерно водите, горите, дърветата, дивите животни и т.н.)...

Колкото до Устата на Саурон, мисля, че предположението, че той е единия от Итрин Луин е малко необосновано в смисъл, че е базирано на твърде оскъдни данни за него... Пък и не смятам, че Арагорн, дори и с Андурил би "убил" Маяр толкова лесно...

А за Назгулите и аз не съм сигурен, трябва да проуча въпроса...

Гандалф-Известен още като: Митрандир, Таркун, Инканус, Сивия странник, Белия ездач.

Магьосник, принадлежащ към ордена на Истарите, отстъпващ по могъщество само на Саруман Белия. Появил се в Средната земя около 1000 г. от Третата епоха и получил от Кирдан Корабостроителя Нария - един от трите елфически пръстена. Почти две хиляди години Гандалф се борил срещу слугите на Саурон и непрекъснато се сражавал с Врага. Именно той подтикнал джуджето Торин Дъбощит да тръгне на поход към Самотната планина и принудил джуджетата да вземат със себе си хобита Билбо Торбинс. По време на този поход (2941) Билбо намерил Единствения пръстен. Гандалф не разгадал веднага истинската същност на Пръстена, но впоследствие съмненията му се потвърдили. През 3001 г. по настояване на Гандалф Билбо Торбинс предал Пръстена на своя племенник Фродо и Гандалф убедил Фродо да потегли към Ломидол. На Съвета на Елронд било решено пръстенът да бъде унищожен в Мордор и Гандалф станал част от Задругата. Заедно с останалите той стигнал до Мория, където паднал сразен от Балрог, но бил върнат в Средната земя, вече като Гандалф Белия, за да довърши започнатото. Със свършването на Войната за Пръстена, Гандалф напуснал Средната земя заедно с Елронд и Галадриел.

Истинското име на Гандалф е Олорин. Във Валинор той бил най-мъдър сред маярите и ученик на Ниена, която го напътствала. Сред Истарите Гандалф се отличавал със своята близост с елдарите и с огромните си познания, а също и с властта си над огъня. Носел меча Гламдринг, изкован в незапомнени времена от елфите в Гондолин и принадлежащ на крал Тургон.

Истари-Орденът на Магьосниците - Маярите, които дошли в Средната земя след първото хилядолетие на Третата епоха. От тях, 5 отишли по северозападните области - Саруман, Гандалф, Радагаст, Алатар и Паландо.

Истар-Куенийска дума, значеща горе-долу 'мъдрец', превеждана като 'магьосник'

Устата на Саурон - Човек с голяма власт и могъщество в Мордор и Пратеник на Саурон. Бил изпратен от господаря си да води преговорите с Предводителите на Запада пред Черната порта в Мордор точно преди последната битка от Войната за пръстена. Ако Саурон бе спечелил войната, Устата на Саурон щял да властва над победените западни земи от Исенгард на мястото на Саруман. Това обаче не станало, и за неговата съдба след падането на Барад-дур не се знае нищо.

Итрин Луин-Сините магьосници Алатар и Паландо, които не останали в западна Средна земя, но пътували далеч из източните й области.

Окото на Саурон-От най-високата кула в Барад-дур, Саурон постоянно наблюдава земите и кралствата в Средната земя. "Окото на Саурон" е метафора за неуморното му бдение.

Мелкор

Раса: айну

Йерархично ниво: вала

Мелкор е най-надарения с таланти и умения от първите деца на Еру Илуватар - айнурите, заедно с брат си Манве. Желаейки да бъде равностоен на Илуватар творец, в процеса на сътворението /Песента на айнурите/ Мелкор започва собствена мелодия в разрез с основната тема, с което без да осъзнава допълва основната идея и допринася за създаването на всичко изключително, крайно и разрушително в света - лавата, студа, страха, страданията и пр.

След началото на реалното съграждане на света, между Мелкор и останалите Валари се появяват значителни противоречия, които прерастват в открита вражда. Мелкор се отделя от общата група, като привлича част от айнурите от по-нисш ранг /маяри/ на своя страна.

Издига своята първа крепост в Утумно и разрушава построените от Валарите Два светилника - източници на светлина, поставени на двата края на Арда.По-късно е нападнат и с хитрост пленен от останалите. Следва неговото първо заточение във Валинор.

В края на заточението си, минавайки в по-облекчен режим на движение той участва в обществения живот на нолдорите и работи/обучава някои от тях. На тази основа по-късно предявява претенции и взема трите камъка - Силмарили, направени от нолдорския майстор Феанор. За целта Мелкор намира съюзник в лицето на паяка Унголиант /същество от пустотата/, с която прониква във Валинор, унищожава двете дървета /поредния опит за осветяване на Арда/ и убивайки бащата на Феанор взема силмарилите със себе си. По-късно между Мелкор и Унголиант възниква спор за камъните, изхода на който е решен от дошлите на помощ на господаря си балрози /огнени демони/.

В началото на Първата епоха Мелкор преустройва и издига крепосттта Ангбанд /предишен преден пост на Утумно/, където се укрепва преди идването на Нолдорите, предвождани от Феанор. Феанор е убит скоро от балрозите, но синовете му обсаждат крепостта през следващите триста години. Обсадата е свалена след катаклизъм/ изригване/ нападение, а в последвалите сражения нолдорите прогресивно губят позициите си.

Човек на име Берен и неговата любима - елфическа принцеса/магьосница Лутиен успяват да проникнат в Ангбанд и да откраднат един от Силмарилите от короната на Мелкор.

В края на Първата епоха Валарите атакуват Ангбанд, Мелкор е заловен и заточен в Пустотата. Според някои варианти е предначертано, че той ще успее да се завърне, което ще доведе до последната битка /в стил Апокалипсис/Рагнарок/ и края света. След което ще бъде построен нов "идеален" свят.

В тази връзка, според версия на Толкин, Мелкор прогресивно губел силата си, инвестирайки я в материалния свят т.е. в материята на света, поради което не може да бъде отделен от него докато светът съществува.

Мелкор се изявява изключително като изобретателен инженер не само в архитектурно отношение. На неговото авторство се приписват както орките /според някои версии/, така и троловете и драконите.

Отново според някои версии, Мелкор е бил първи господар на хората, които намерил преди останалите - валари и елфи. В някои източници се посочва и вариант подчинението на Мелкор да е основна причина за смъртността на хората, като вид наказание от страна на Еру. Това обаче влиза в противоречие със схващането на Толкин за смъртта като уникален "дар", даден само на хората.

Първоначално бил майа на Ауле, но преминава на страната на Мелкор, става комендант на крепостта Ангбанд и негов най-приближен сътрудник.

През Първата епоха за него се знае, че е жесток магьосник и водач на върколаците. Побеждава в магически двубой елфа Финрод Фелагунд, но бива победен от Хуан - хрътката на Валинор.

След падането на Мелкор и Войната на гнева е заловен и осъден да се върне във Валинор, което не прави. По-късно съвместно с елфа Килибримбор започва осъществяването на проект, свързан с изработването на неизвестен брой вълшебни пръстени, 7 от които които са дадени на джуджетата и 9 на хората.

Междувременно Саурон започва постепенно изграждане на свое укрепление /кулата Барад-дур/ край вулкана Ородруин в месността Мордор.

Отделно Келебримбор прави трите пръстена на стихиите, Саурон - Eдинствения пръстен, способен да контролира всички останали, влагайки в него значителна част от силите си. В следствие на тези събития започва война, в която Саурон завзема кралството му и убива Келебримбор, но е отблъснат обратно и обсаден в Мордор от дошлите на помощ по море хора от Нуменор.

Саурон доброволно капитулира и е взет за пленник на Нуменор. За сравнително кратко време той настройва нуменорската върхушка на своя страна и задкулисно поема управлението на острова. Под негово влияние нуменорците строят флот - предизвикателство към Валарите, но щом стъпват на брега на Валинор те и целият остров биват потопени в океана.

Части от оцелелите нуменорци се заселват в Арда в кралствата Арнор и Гондор, докато част от тях - т.нар. "черни нуменорци" - остават под владичеството на Саурон, който по-късно се завръща, възвръщайки физическата си форма в Мордор. Появявят се и т.нар. "Назгули" - хора, добили безсмъртие чрез пръстените и свързани завинаги с Единствения пръстен, на когото се подчиняват.

Саурон започва постепенно укрепване на Мордор, като освен орките и троловете привлича за съюзници близки държави и племена, с което разделя Средната земя на два враждуващи лагера. Също така, по някое време той привлича в ролята на съюзник друг майа - Саруман.

При битката на Последния съюз на елфите и хората, след продължителна обсада на Мордор, Саурон слиза от кулата, убива предводителите на противниковите армии, но губи пръстена и материалната си форма, тъй като пръстът на който го носи е отсечен от Исилдур. Единственият пръстен попада в Исилдур, по-късно последователно в хобитите Ам-Гъм, Билбо и Фродо.

Саурон се завръща за пореден път като Некроманта - магьосник, обитаващ кулата в Дол Гудур. По-късно, след намесата на Белия съвет напуска Дол Гудур и се появява официално в Мордор, от където започва военни действия срещу съседен Гондор и активно търси Единствения пръстен.

На съвета на Елронд се взема решение единствения пръстен да бъде унищожен.

Групата изпратена с тази цел към Мордор се разпада на части, но хобитите Фродо и Сам, водени от Ам-Гъл, достигат Ородруин и успяват да изпълнят мисията си. Саурон е дематериализиран, кулата Барад-дур пада.

***

Готмог е един от огнените демони, наречени балрози, преминали в най-древни времена на страната на Мелкор. Освен водач на балрозите, той е военачалник на армията му, като взема активно участие във всички военни операции от Първата епоха.

Свиреп и ужасяващ, той убива нолдорския владетел и майстор Феанор, а по-късно по време на петата битка посича елфическия владетел Фингон, като пленява съюзника му - човекът Хурин. Известно е, че в битка освен традиционния за балрозите огнен камшик, за оръжие използва огромна черна брадва и е заобиколен от тролове - пазачи.

Въпреки изключителното си могъщество Готмог не бил непобедим и по време на нахлуването на армията на Мелкор в Гондолин влязъл в продължителен и тежък двубой с елфа Ектелион, в който и двамата намерили смъртта си.

По отношение на балрозите като цяло Толкин внася множество промени в концепцията си, което води до редица обърквания както за силата и възможностите им, така и за външния им вид. Водят се спорове дали те могат да говорят, дали могат да летят, какви са техните размери, каква е общата им бройка и пр., но по същество те не могат да бъдат решени тъй като няма сигурни данни.

Засега толкова че стана доста дълго

Книгата на Толкин "Властелинът на пръстените" е невероятна,но не разбирам нейният край когато Фродо,Гандалф,Билбо и елфите отплават с кораба от Средната земя.Отиват да живеят на друго място или просто ще умрат?Защо напускат Средната земя?Също искам да попитам как Арагорн живее толкова дълго и защо накрая утива в залата за погребения и иска да умре ,при положение че не му е дошло времето?Не разбирам неговата постъпка?Бихте ли ми обяснили?

Редактирано 20 февруари 200719 г. от Joanka8 (преглед на промените)

Книгата на Толкин "Властелинът на пръстените" е невероятна,но не разбирам нейният край когато Фродо,Гандалф,Билбо и елфите отплават с кораба от Средната земя.Отиват да живеят на друго място или просто ще умрат?Защо напускат Средната земя?Също искам да попитам как Арагорн живее толкова дълго и защо накрая утива в залата за погребения и иска да умре ,при положение че не му е дошло времето?Не разбирам неговата постъпка?Бихте ли ми обяснили?

Отиват да живеят на друго място. Във Вечните земи (място където живечт боговете на Арда). Напускат Средната земя, защото тя остава за хората (95% сигурен в това).

Арагорн живее толкова дълго защото Арвен му дарява безсмъртието си (не знам дали не греша). След като се е оженил с Арвен той изгубва безсмъртието и започва да старее.

Отива в залата за погребения, защото усеща, че краят му е наближил и че ще умре. Като отива в залата за погребения ляга на специално приготвеното каменното легло. Там се сбогува със сина си Елдарион и му дава короната си. На това легло се сбогува със дъщерите си и със Арвен. След като се сбогува с Арвен той заспива и не се събужда никога.

Ако имам грешки ме поправете.

Другата причина за да живее Арагорн дълго е, че това е характерно за неговия род.

Редактирано 10 юни 200719 г. от Aragorn(Elesar) (преглед на промените)

Те не точно отиват а биват поканени понеже пръстените са ги изменили и променили сичките носители. Арвен не подарявя безсмъртието си а се отказва от него. Арвен и Елесар/Арагорн живеят толкова дълго защото и двамата са от рода на Нумерците които били дарени от Маярите с дълголетие.

Мисля че крят на книгата е много тъжен понеже всичките елфи напискат и оставят хората сами да се опрявят.

Редактирано 20 юни 200719 г. от nameZx (преглед на промените)