Пещерите на България

CavesBG.com :: Пещерите в България :: Галерия

http://caves.4at.info/index.php

Пещерите на България са истински подземни дворци с причудливо украсени зали и галерии. На нашите гости предлагаме посещение на пещерите в Старопланниската област, Родопите, Витоша, Пирин и други кътчета на приказната ни Родина.

Някои български пещери са били обитавани още от времето преди да се роди древногръцкият мит за подземното царство. В тях има останали следи от материална култура – оръдия на труда от ерата на палеолита, мезолита, неолита, от бронзовата и желязната ера. Гладките стени са съхранили скални рисунки с образи на хора, животни, божества.

Бачо Киро

Западно от Дряновския манастир, край водната пещера Андика, известна още под името Голямата пещера, се намира Малката пещера. Тя е преименувана “Бачо Киро” в памет и чест на българския герой от Априлското въстания, просветител, поет и пътешественик, помощник на героя поп Харитон. По време на османското робство пещерата не е била посещавана заради поверието, че там обитават зли духове, змейове, чудовища и тъмни подземни сили. Тази пещера е една от най-интересните и посещаваните. намира се в красива местност край тихото балканско градче Дряново.

Първата зала на пещерата или Преддверието, е най-много проучена в археологическо отношение. Тук са открити оръдия на труда и селище, датиращо от средния и късния палеолит. По-нататък галерията извежда в Дъждовната зала, наречена така заради разнообразието от сталактити, спускащи се от снежнобелия таван на залата. След най-различните причудливи и фантастични фигури, в централната галерия чака бялата фигура на монах – това е залата на поп Харитон. Следващата зала е Срутището, покрита с десетки скални отломки... През Залата на самотния сталактон, Залата на езерата и Конгресната зала попадаме в най-красивата – Приемната зала. В предния и край е разперил крила стражът – Каменният орел.

Пещера Бачо Киро

Пещерата Бачо Киро е разположена близо до Дряновския манастир, на около 30 км от Велико Търново. През 1962 год. е обявена за природна забележителност, а от 1964 г. е електрифицирана. Тук приказният подземен свят се разкрива за очите на посетителите. Това е първата благоустроена пещера в България. Пещерата е на няколко нива и представлява сложен четириетажен лабиринт от пещерни галерии и разклонения с дължина около 3 600 м. Според проучвания, оформлението на пещерата е продължило близо 1 800 000 години.

За първи път с научна цел тук прониква професор Юричин през 1890 година. През 1937 г. в пещерата работи английска експедиция с ръководите американката Дороти Гарът. A през времето от 1971 до 1976 г. обстойни разкопки при входа на пещерата прави българо-полска експедиция. Те за първи път откриват в долните пластове на пещерния пълнеж находки от среден палеолит, датиращ отпреди 40-70 хиляди години пр. н. е. Намерени са малко двустранно обработени груби остриета, симетрични и асиметрични ножове. В по-горните пластове се срещат оръжия и оръдия на труда изработени от кости. От историческа гледна точка, намерените предмети доказват живот на хора по тези места още от древни времена.

От първото благоустрояване на пещерата през 1938 г. досега неин стопанин е Туристическото дружество "Бачо Киро" в Дряново. Тя винаги била отворена е за посетители, за които сега се грижат трима екскурзоводи. Пещерата е отворена за посетители целогодишно без почивни дни, като посетителите могат да избират два маршрута – дълъг и къс.

Водопада

Крушунските водопади се разположени в слабо населена зона, със запазени природни феномени. Намират се на 34 км. от град Ловеч в североизточна посока и само на 8 км. югозападно от град Летница, в северния край на Деветашкото плато. Водата на река Маарата образува карстов водопад с височина 15 м. и най-голямата в страната водна травертинова каскада с много прагове, водни басейнчета и своеобразна растителност.

Тук се намира и една от най-красивите в България водни пещери - Водопада, с оригинални галерии и труден за ориентиране лабиринт, синтрови прегради, достъпна само на 150 м от входа и то за спелеолози. Изворната вода на пещера Водопада пада от 20-метровите скали, образувайки живописния Крушунски водопад.

Привлекателна особеност на района са бигорните тераси и подковообразните скали. В местността има много пещери, една от които е Бонинската пещера с най-дългото подземно езеро у нас.

Държина на пещерите:

Бонинска пещера - 2 753 м

пещера Водопада - 1 995 м

Урушка пещера (Пройновска маара) - 1 600 м

пещера Горник - 1 080 м

Деветашка пещера - 1 520 м

Духлата

Изпълнена с тесни галерии

Сгушена в югозападните поли на Витоша, пещера Духлата се намира до Витошкото село Боснек, на 45 мин. път с автомобил от София. Тя е най-дългата пещера в България. Дълбоко в земните и недра, ще откриете чудесата на подземния свят. Има шест пещерни нива и много на брой невероятно красиви зали с варовикови образувания и езера.

За да посетите някои от тях ще трябва да се катерите и да преодолявате тесни галерии. Но всичко това си заслужава усилията, защото пред вас ще се разкрие неземната красота, с която природата ни е дарила.

Природната забележителност Духлата с разнообразните си сталактитни и сталагмитни образувания, балдахини и драперии, езерца и се смята за една от най-красивите пещери у нас. Тук ще можете да се насладите на невероятните форми, които са се образували с векове.

Дяволско гърло

Ненаситното Дяволско гърло

Един от феномените на Триградското ждрело е пропастната пещера Дяволското гърло, формирана впоследствие при пропадане на земните пластовете.

По изкопан сто и петдесет метров тунел се стига до впечатляваща с размерите си зала на пещерата, която може да побере катедралата Св. Ал. Невски. От залата, по виеща се стръмна циментова стълба се стига до естествения вход на пещерата. При изкачване можете да наблюдавате един от най-високите подземни водопади в Европа (42 м).

От траките е останала легендата, че тук са хвърляли вождове, за да останат безсмъртни. Столетия се изнизали, хората със страхопочитание вярвали, че тук е входът на другия свят, пътят към безсмъртието. В чест на боговете на подземния свят, народът принасял в жертва най-красивите и лични девойки, за да умилостивят злите сили. Местните жители разказват, че нищо влязло в подземния лабиринт на пещерата, не излиза от нея.

Дяволското гърло

"Небцето" на Дявола"

Не пропускайте да посетите и феномена "Дяволско гърло", пропастна пещера, в която водите на подземен водопад се спускат от 60 м. височина и да преминете през огромната "бучаща зала".

Пещерата "Дяволското гърло" се намира само на 1,3 км северно от Триград. Водите на Триградска река образуват няколко водопада в нея, най-големият от които се спуска в голямата зала на пещерата от 42 м. височина. Легендата разказва, че от пещерата Орфей проникнал в подземното царство на Хадес, за да спаси Своята любима Евридика.

За да може подземния свят на "Дяволското гърло" да стане достъпен за хората, бил прокопан тунел с дължина 150 м. Пещерата е електрифицирана, а стълбите, изкачващи се край бучащите води на подземния водопад, са обезопасени с бетонни перила.

Еленина дупка

Пещера Еленина дупка се намира в землището на село Бяла вода по пътя Малко Търново - Бургас. За нея се носи легенда, че когато момите са играли на хорото се появила силна вихрушка и задигнала хубавата мома Елена. След време са намерили плитките й около пещерата, от където тя носи името си. Преданието говори, че змей отвлякъл хубавицата.

Около входа на пещерата се срещат същите видове находища на билки, гъби, малинаци и къпинаци, каквито има и по другите села.

Карлуковска Темна пещера

Пещерката е малка, но много подходяща за начинаещи. Можете да видите вътре почти истинска пропаст, с дълбочина 7-8 метра и почти истински тесняк, в който да се окаляте от глава до пети.

Козарска пещера

Козарската пещера е част от Лакатнишкия карстов район. Намира се в платото, където река Пробойница се влива в река Искър. Входът и е високо над нивото на реката и е трудно да бъде забелязан от случаен посетител. До тук се достига трудно, по тесни и стръмни пътечки, от където пещерата носи своето име. Входът й е голям с обширно преддверие, което често се използва за нощуване. Струящата от него прохлада е истинско блаженство след уморителното катерене по голия склон под парещите слънчеви лъчи.

Пещерата е много малка, а за някогашната й красота напомнят само нападалите по пода кварцови кристали. Има два успоредни прохода, по които се достига до единствената зала. В цепнатините по тавана могат да се видят основите на някогашни огромни кварцови друзи.

В ляво по посока на ръба на скалния венец може да се мине пълзейки по тясна галерия, която завършва с отвор, високо в него. От там се открива прекрасна гледка на местността.

Леденика

Ледено-кристалната украса

Пещерата Леденика се намира в северозападния – Стрешерски дял на Врачанската планина, на 16 км от Враца. Входът й е разположен в най-ниската част на Леденишкия увал при надморска височина 830 м.

Първата зала е Преддверието, което е най-ниската част на пещерата. През зимата и пролетта тази зала очарова с ледено кристалната си украса, дала името на пещерата. Няколко метра човек трябва да се движи ниско наведен през прохода “Плъзнята”, за да стигне до малката зала, която има почти кръгла форма, а след още едно стеснение се озовава в Голямата (Концертна) зала. Тук всичко е величествено и неповторимо, като се започне от Крокодилът, Главата на великана, Соколът, дядо Коледа, къщичката на баба Яга и много други. Отклонявайки се вдясно, стигаме до едно малко синтрово езеро с дълбочина 0,50 см, чиято вода е вълшебна.

От голямата зала през железни мостове преминаваме през Малката и Голямата пропасти, през коридора “Завеските”, за да стигнем до не по-малко красивата “Бяла зала”. Тук могат да се видят Свекървиният език, Жената на великана, Слонът, Къпещата се девойка. Най-високата точка на пещерата се нарича “Седмото небе” – достъпно само за най-запалените туристи.

Първите си посетители приема през 1961 г., а през 1962 г. е обявена за природна забележителност.

Температурата в пещерата варира от –7º С до –15º С, до 8º С във вътрешността. Влажността на въздуха е 92 %.

Животинският свят е беден - прилепи, пещерни бръмбари, мокрици, паячета. Единствено тук може да се види насекомото “Леденикус” или “Светломразец”. От растителният свят се срещат лишеи и мъхове, които са слабо развити.

Пещера Леденика

Пещерата е била известна още по времето на османското робство. Овчарите са я използвали за да съхраняват вътре овчето мляко.

През зимата и пролетта пещерата е приказно красива. В първата зала, наречена Преддверието, се издига огромна ледена колона с диаметър близо 21 м. На пода, под високия купол стои красив комплект за вино – от ледени бутилки и чаши, сякаш посипани с пудра. На някои места блестят чудни синьо-бели водопади. Ледените сталактити приличат на мечове – къси или по-дълги, стигащи до 4 м. И всичко искри с диамантен блясък.

Нисък коридор свързва Преддверието с “Малката зала” - почти кръгла зала, от която през пещерния коридор “Комата”, попадате в Концертната зала. Според специалистите тя има божествена акустика. Под Концертната зала се намира още една – Хладилника. В минали времена хората са я ползвали за съхраняване на семена.

Подземното царство на пещерата Леденика е толкова красиво и уникално, че е невъзможно да бъде описано, то трябва да бъде видяно.

Магията на Бачо Киро

Според учените пещерата е образувана преди около половин милион години. Има основна галерия, дълга 4 км. и напречни галерии от по 200-300 метра. Туристическият маршрут е 220 метра. Тунел, дълъг около 30 метра, води до Дъждовната зала. Там са направени големи археологически разкопки и са намерени около 2 000 експоната от Орняжката епоха на средния Полит. Експонатите са предимно каменни чукове и брадви, върхове на стрели и копия, каменни съргалки за обработка на кожи - това, което древният човек е ползвал в бита и ежедневието си през тази епоха.

В Дъждовна зала се намира къса галерия, приличаща на равностранен триъгълник със стеснение във върха. Нарича се Чистилището. Наименованиято идва от една легенда, че ако през малката зала преминел човек с много големи грехове, каменните блокове се спускат и го затварят вътре, докато не му се опростят греховете.

На горният етаж, в пещерата, се намира Концертната зала, наречена така, поради невероятно добрата си акустика. Тук са правили музикални записир множество детски, фолклорни и църковни състави.

И двете зали са пълни с изящни пещерни образувания, сътворени единствено от стичащата се вода. В цялата пещера водата продължава да капе отвсякъде, носейки утаечни материали и продължава да твори с магията си приказни причудливи форми.

Магура

Типичен алогенен тип карст

Пещерата "Магура" е едно от чудесата на българската природа. Намира се в северозападна България в Стара планина, на около 180 км от София, 17 км от Белоградчик, 1.5 км от село Рабиша, и на 35 км югозападно от Видин.

Издълбана е във варовиковата Рабишка могила, на 461 м надморска височина. Тя е една от най-големите пещери в България. Общата дължина на откритите досега галерии е около 2 500 м. Състои се от главна галерия, ориентирана в посока югоизток - северозапад и три странични разклонения. Има десет различни по-големина зали и е дълга около 3 км. Отделните зали имат колосални размери - дължина над 200 м, ширина повече от 50 м и височина над 20 м.

Образуването на пещерата Магура е започнало преди около 15 милиона години. Тя е типичен пример на пещера, развита в алогенен тип карст. Открояват се три етапа в развитието на пещерата, което се потвърждава и от нейния асиметричен план. Страничните и зали и коридори са развити в югозападната част на Рабишката могила, от която страна са проникнали водите, създали пещерата. Фантастични са образуванията в Магурата - сталактити, сталагмити, сталактони, синтрови джобчета, пещерни бисери, "пещерно мляко". Някои от тях, освен с красотата, поразяват и с размерите си. "Големият сталактон" има височина над 20 м и диаметър на основата 4 м, а "Падналият бор" е най-големият сталагмит в изследваните български пещери с дължина над 11 м и диаметър в основата около 6 м.

Бисер на пещерата са уникалните скални рисунки изпълнени с прилепно гуано (тор). Те са многопластови и от различни епохи - епипалеолит, неолит, енеолит, начало на раннобронзовата епоха.

Рисунките в Магурата определят характера и на светилище през много продължителен период от време - от неолита до желязната епоха. Изобразяват танцуващи женски фигури, танцуващи и ловуващи мъже, маскирани хора, богато разнообразие на животни, "шахматни" пана, слънца, звезди, оръдия на труда, растения. Слънчевият годишен календар от късния енеолит с добавки през раннобронзовата епоха е с голяма точност и прецизност на записите. Чрез рисунките са се съхранявали информациите за регионалния календар и празниците с техните символични и конкретни персонажи. На места, изображенията редставляват сложни композиции и загатват за разнообразието на идеите на един богат на форми и идеологии, митологии и интелект свят.

В съседство с пещерата се намира Рабишкото езеро - най-голямото по площ вътрешно езеро в България.

Пещерата заедно с района около нея е обявена за природна забележителност и национален туристически обект.

Магурата

Магурата е сред най-интересните пещери в България. С нейното име са свързани легенди за змейове и чудовища, охраняващи съкровищата на цар Иван Шишман и поп Мартин, който нападал турците.

До ден днешен иманярите не се отказват да търсят тези съкровища и така нанасят непоправими вреди на пещерата и нейния свят.

За Магурата е характерно, че има една главна галерия с няколко зали и различни странични разклонения откъм югозападната страна.

Археологическите разкопки показват, че пещерата е била обитавана преди 5000 и 3000 години. Интересна е една от съхранилите се скални рисунки от раннобронзовия период. Общо рисунките са около 700.

От 1974 г. насам една от залите се използва като санаториум за лечение на болни от бронхиална астма. Той разполага с 35 места. При 75% от лекуваните са постигнати положителни резултати.

Малката пещера

Пещерата Бачо Киро е разположена западно от Дряновския манастир, в живописните каньони на р. Андъка и р. Дряновска, на около 30 км от Велико Търново. Някога известна като Малката пещера, по-късно (през 1940 г.) е преименувана Бачо Киро в памет на българския герой от Априлското въстание, който се е укривал от своите преследвачи в безбройните й лабиринти.

По време на османското робство пещерата не е била посещавана заради поверието, че там обитават зли духове, змейове, чудовища и тъмни подземни сили. За първи път с научна цел тук прониква професор Юричин през 1890 година, а по-късно (1971 г.-1976 г.) се провеждат обстойни разкопки при входа на пещерата. Те откриват в долните пластове на пещерния пълнеж находки от среден палеолит, датиращ отпреди 40-70 хиляди години пр. н. е. Намерени са малко двустранно обработени груби остриета, симетрични и асиметрични ножове. В по-горните пластове се срещат оръжия и оръдия на труда изработени от кости. От историческа гледна точка, намерените предмети доказват живот на хора поттези места още от древни времена.

Бачо Киро е обявена за природна забележителност през 1962 г. и е първата благоустроена пещера в България. Пещерата представлява сложен четириетажен лабиринт от пещерни галерии и разклонения с дължина около 3 600 м. Според проучвания, оформлението на пещерата е продължило близо 1 800 000 години.

Орлова чука

Пещера Орлова чука се намира на 24 км. от село Иваново, в землището на село Пепелина.

До пещерата се стига по асфалтиран път, има поставени указателни табели и паркинг.

Посещения с предварителни заявки, поради необходимостта от водачи-спелеолози.

Пещера Снежанка

Пещерата се намира в западните Родопи. Има няколко зали. В “Голямата зала” и в залата, наречена “Жилището”, са намерени глинени съдове, изработени от човешка ръка, без да се ползва грънчарски колело, и останали запазени от времето на древните траки, когато тук се е укривало от опасности древно тракийско племе.

Дръзката природна фантазия е създала “Вълшебната зала” и изящната статуя на Снежанка в нея. На нейно име е наречена и пещерата Снежанка.

Проходна пещера Проходна пещера е уникално творение на природата и водата. Сводът, който е заснет най-много е висок 47 метра. Районът е богат на дупки, а има и една известна лудница.

В Проходна пещера са заснети сцени от множество филми, между които и Време Разделно.

Сводът на пещерата е 43 м. Тук е единственото място в света, където могат да се правят бънджи скокове от свод на пещера.

Други спортове в района: спортно катерене, сплеология (карстов район), водни пътешествия

Ръжишка пещера

Сталакмитни образувания

Ръжишката пещера - често погрешно я наричат Горната, Сухата. Широката преддверна част наистина е много суха, но на 24-ия м в южна посока пещерата рязко завива на запад и оттам тя е напълно влажна почти по цялото си протежение. Западната част не е по-дълга от З0 м, откъдето през първите големи купчини образувания отново завива почти на север. Сега вече се върви само по стари образувания и покрай образувания по стените. Макар и страшно опустошени, те са все пак красиви, покрити с многолетната пушилка от факлите. Пещерата е висока в тази част до 15 м. Повече от сталактитните образувания не са на свода, а по стените. Това се дължи на широките пукнатини. На 180-ия м пещерата за последен път завива на запад и след 5 м отново на север. Тук е още по-широко и високо, образуванията плътно обхващат пода и отчасти стените. Към 270 м пещерата има чудесни, но наистина обезобразени дендритни пъпки по стените, клончета, кристални рози. Тук е Изворчето. Насреща огромни блокове заприщват галерията. Създава се впечатление, че там тя свършва. Но от тях на височина около 20 м по падналите блокове може да се стигне Тавана. Многогодишните търсения на продължение не се увенчаха с успех. Тук на кръстоската с напречна пукнатина пещерата е преживяла колосално срутване (281 м от входа).

Ръжишката пещера, въпреки че е най-достъпната пещера наоколо и е обезобразена, представлява един интересен обект за всички специалисти, включително за зоолога и археолога. Над 32 вида животинки населяват пещерата. През зимата в пещерата обитава различно количество прилепи, понякога до 200-300.

От археологическите находки се установи, че тук някога са обитавали хора от желязната епоха.

Съева дупка

Приказка от прекрасен сън

Намира се на 1,5 км южно от село Брестница и на около 10 км западно от Ябланица.

Пещера Съева дупка е наречена на братята Съе и Сею, които са се тук укривали от турците по време на робството. При преустройството на пещерата са намерени кости на животни, глинени съдове, монети, датиращи от времето на римската империя и император Антоний.

Първата зала е Купена. Насред залата се издига огромен сталактон, напомнящ купа сено, откъдето идва и името. Втората зала – Срутището, е образувана по време на земетресение. Тя е обсипана със скални късове, някои от които с височина 3.2 м. В Съева пещера има още три прекрасни зали – Харманът, Белият замък и Космосът.

Залата Харманът притежава забележителна акустика. Тук са пели много известни хорове – хорът на миньорите от Донбас, детският хор на Българското национално радио.

Всеки, който е посетил Съевата дупка, казва, че тази пещера прилича на прекрасен сън или на приказка.

Съева пещера

Наречена е на имената на братята Съе и Сею, които тук са се укривали от турците по време на робството. При преустройството на пещерата са намерени кости на животни, глинени съдове, монети, датиращи от времето на римската империя и император Антоний.

Първата зала е Купена. Насред залата се издига огромен сталактон, напомнящ купа сено, откъдето идва и името. Втората зала – Срутището, е образувана по време на земетресение. Тя е обсипана със скални късове, някои от които с височина 3,2 м. В пещерата има още три прекрасни зали – Харманът, Белият замък и Космосът. Залата Харманът притежава забележителна акустика. Тук са пели много известни хорове – хорът на миньорите от Донбас, певци от Петроград, детският хор на Българското национално радио. Всеки, който е посетил Съевата дупка, казва, че тази пещера прилича на прекрасен сън или на приказка.

Ухловица

Впечатляващи скални водопади

Около село Могилица има 20 пещери, най-интересната от които е пещерата Ухловица (намираща се на 3 км. североизточно от селото), впечатляваща с каскадите на пещерните си езера. Прочута е с много скални водопади и интересни пещерни образувания.

Тя е една от най-старите пещери в региона, с много красиви дендритни образувания, приличащи на морски корали. Природата в продължение на векове е създала една истинска феерия от коралити и хеликтити. Пещерата завършва със 7 невероятно красиви езера, които рано на пролет се пълнят с вода. Към голямото езеро се спускат каменните струи на брилянтен летен водопад.

Пещера Ухловица се намира на 1040 метра над морска височина, а температурата вътре в нея през цялата година е 10-11 градуса. Пътят до входа на пещерата е едно малко предизвикателство, което си струва да приемете, за да се докоснете до загадъчната красота на пещерата.

Пещера Ухловица се намира в крайграничната зона в западната част на Родопския горски масив. Тя е частично благоустроена.

В горния етаж е Залата на пропастите. Гърлата на четири дълбоки пропасти се спускат от тази зала към долния тежа. По стръмна метална стълба туристите могат да се спуснат в галерията на долния етаж. Тази галерия е най-красивата част на пещерата.

Хърлог

Местните хора наричат тази пропаст “Хърлог”, което означава кипяща яма. Дяволското гърло буди у някои посетители страх, а у други създава поетично настроение.

Ето как геологът Сысоев е описал в стихове пещерата:

Туманом водных брызг объят,

Стоял безмолвен, потрясен.

Поток стремился прямо в ад,

Гремя и бешенством несом.

О, как же я ничтожен стал

Пред этим вихрем водопада.

Как я беспомощен и мал

Пред Горлом Дьявольским Триграда.

Първите хора, успели да проникнат в пещерата Дяволското гърло, са алпинистът Корчев и група български пещерняци, които през 1965 г. щурмуват пропастта.

През 1970 г. при опит да проникнат в северния сифон на пещерната река, двама водолази от Варна заплатиха с живота си тази дързост.

Изкуствен тунел води към Бучащата зала. Долу, по дъното й тече вече успокоилата се Триградска река, в чиито води се въди вкусна пъстърва.

Посетите ли веднъж Дяволското гърло, Вие завинаги ще запазите в паметта си красотата и величието на този природен феномен.

Ягодинска пещера

Ягодинската пещера е най-дългата от всички пещери в Родопите. Представлява сложна многоетажна система от подземни тунели. На туристическия етаж се намира Новогодишната зала. Повече от двадесет години тук пещерняците от Чепеларе празнуват Нова година.

Ягодинската пещера е интересен археологически обект. Горният етаж е бил обитаван в бронзовата и желязната ера. Тук са намерени глинени съдове високи 50 см, изрисувани в черно, жълто и зелено.

Ягодинска пещера

Ягодина е на 8 км от Триграт. От там минава Буйновската река. Ще разкажа повече за Ягодинската пещера.

Ягодинската пещера е една от най-красивите пещери в България. Пещерата е известна още като "Имамова дупка", се намира до Буйновската река и е част от неповторимия карстов комплекс на Буйновското ждрело. Пещерата е дълга 10 км, пететажна, лабиринтна и пропастна. Посетителите на пещерата влизат през прокопания изкуствен отвор, докато естествения е над 30 метра над реката на 1 км нагоре по пътя. Специална пътека, минаваща през пещерата, предоставя възможност да се види красивия подземен свят, формиран в продължение на милиони години. Ефектно са осветени причудливи образувания: драперии, цевични сталактити, пещерни бисери, "леопардовата" кожа, висящия сталактон и много други.

Железна стълба се изкачва до зала Разломна, където истинското дъно на подземната река е покрито от огромни блокове. Интересно е да се види и Новогодишната зала. Най-горният етаж е бил добре познат на древните енеолитни обитатели (4-3 хил. години пр. н.е.), чийто следи са открити до 30 метровата пропаст.

Ако желаете, може да посетите неолитните жилища, които са на 10 мин. път от изкуствения изход.

До пещерата се стига по шосето Девин - Доспат, като се завива вляво при стената на яз. Тешел. До пещерата може да се стигне и по туристически пътеки, най-известните от които идват от село Триграт

http://www.journey.bg/bulgaria/bulgaria.php?gsubtype=3

СПИСЪК НА НАЙ-ДЪЛБОКИТЕ И НАЙ-ДЪЛГИ ПЕЩЕРИ В БЪЛГАРИЯ

http://www.speleo-bg.com/modules.php?name=...icle&sid=22

Разпространение на карста и пещерите в България

Карстът в България заема 22,7% от територията на страната и е развит върху различни по възраст, дебелина и напуканост карбонатни скали (варовици, доломити и мрамори).

Във връзка с неговото по-пълно изучаване, в периода 1968-1978 г. ст.н.с. Вл. Попов работи върху географското райониране на пещерите и на тази основа състави карта на пещерните райони в България. Имайки предвид морфоложките и геоложките фактори, и съществуващото физикогеографско райониране на страната авторът раздели страната на: области, райони и подрайони. В този смисъл територията ни е поделена на следните 4 физикогеографски области и райони: Дунавската равнина с 8 района, Старопланинска с 19, Преходна (Средногорско-Тракийска) с 10 и Рило-Родопска с 13 района.

Всеки един от тях има своите специфичен геоложки, литоложки, структурни и хидро-геоложки особености, които предопределят развитието на повърхностният и подземен карст.

Един кратък преглед на разпространението и разпределението на карста и пещерите у нас би помогнал на всеки интересуващ се спелеолог да добие една добра обща представа за тяхното богатството и многообразие. Същевременно това ще улесни спелеолозите в желанието им да проникнат в повече и по-интересни пещери и пропасти или да откриват и проучват нови непознати райони и обекти. Ето защо ще пристъпим към последователното представяне на карстовите области и райони и по-значимите пещери и пропасти в тях.

Карст в Дунавската хълмиста равнина

Карстът на нейната територия е типично равнинен. Той е свързан с разпространението на различни по възраст варовици, като около 75% от площта им е покрита с льос и наслаги. Окарстените скали се разкриват предимно по долинните склонове и скалните откоси на реките и отвесните брегове на северното Черноморие в участъка между носовете Калиакра и Шабла.

Както беше казано тя е подразделена на 8 района:

Най-западният от тях – 101 или т.нар. Кулско-Белослатински обхваща територията между р. Тополовец от З до р. Вит на И и Предбалкана от Ю. По-големите пещери в него са “Въркан” при с. Дружба (807 м.), “Башовишки печ” при гара Орешец (от която са картирани само 1298 м., от известните около 4 км.); “Седларката” (1040 м.) и “Гинината” при с. Садовец (501 м.).

Между реките Вит и Янтра се намира следващият, Плевенско-Никополският пещерен район (102). Най-голямо разпространение в него имат кредните и сарматските варовици. По-интересните пещери тук се намират по каньоновидните долини на реките Тученица, Чернернялка и Петърница, а именно: “Киров въртоп” (776 м.) при с. Бохот; “Аладжанската” (1083 м.) и “Хайдушката” при с. Горталово (438 м.).

Следва карстовият район на Ломовете (103). Той обхваща площта около р. Русенски Лом и притоците му Бели, Черни, Малки и Банински Лом. Тук пещерите са образувани в отвесните склонове на речните долини и основно са привързани към селата Бесарбово, Красен, Иваново, Нисово, Писанец, Сеново, Червен, Табачка и Пепелина. Край последното от тях намира най-дългата пещера в района: Орлова чука,която е и втората по дължина в страната (13437 м.) и системата “Ал. Блажев” (около 1200 м.). “Темната дупка”, с. Широково е с дължина 878 м., а “Кулина дупка”, с. Кривня - 326 м.

Аспаруховско-Дуловският пещерен район (104) е сравнително малък. По-голямата част от пещерите в него са привързани към склоновете на множеството суходолия, прорязващи терена. По-големите пещери там са: “Стоянова дупка”, с. Руйно (357 м.) и “Догоулите” при с. Топчии (305 м.).

Следващият Източнодобруджански пещерен район (105) включва главно добруджанските суходолия на Суха река, Гьоренско дере и Шабленско дере. Тук са известни над 350, сравнително малки пещери. Към него спадат и множеството карстово-абразионни пещери в скалните откоси на черморския бряг между носовете Калиакра и Шабла, сред които най-известна е “Тюленовата” (107 м).

106-ти район обхваща платата Войводско и Стана,където са известни само 3 пещери.

По-интересен разположеният, по на Ю,

Шуменски карстов район (107) в обхвата на който са платата Шуменско и Фисек. Най-забележителни тук са пещерата “Зандана” (2220 м.) и пропастта “Тайните понори” (дълб. -115 м. и дълж. 1283 м.)

Карстовата област завършва с Провадийският пещерен район (108), който обхваща Провадийското и Роякското плата с многобройните им, не по-дълги от 70 м. пещери.

Карст в Старопланинската област

Той обхваща 20% от територията и е развит в разновъзрастови варовици изграждащи Преб*лкана и Старопланинската верига. Геоложките, хидрогеоложките, тектонските и климатични условия тук са предпоставили образуването на най-дълбоките (19 от 53-те по-дълбоки от 100 м. пропасти у нас), а и основната част от най-дългите пещери в България (46 от 62-те пещери, по дълги от 1 км.). Областта е разделена на следните 19 района.

Белоградчишки район (201), включващ ридовете Връшка чука, Рабишка могила, Вереница и Пъстрината и билото на Широка планина, изградени от триаски, юрски и кредни варовици. Най-дългите пещери тук са “Магурата”, с. Рабиша (2500 м.), “Водни печ” (1300 м.) и “Сифона” при с. Долни Лом (568 м.), “Мишин камък”, с. Г. Лука (695 м.), а най-дълбоки “Плешовска дупка”, с. Превала (-102 м.), “Мартин – 11”, с. Върбово (-89 м.) и “Неприветливата”, гр. Белоградчик (-80 м.).

В Салашкия пещерен район (202) най-голяма е пещерате “Рушковица”, с. Стакевци (450 м.).

Следващият - Врачански пещерен район (203) изцяло обхваща Врачанската планина, планината Козница и част от южните предхълмия на ридовете Милин Камък и Веслец. Образуването на карста е свързано основно с разпространението на юрски и кредни варовици, които имат значителна дебелина. Тук са известни повече от 500 пещери и пропасти, между които са едни от най-дълбоките и дългите в страната, като само във врачанския подрайон са намират 250 пещери между, които пропастите: “Барките 14” (-356 м.); “Беляр” (-282 м.) и “Барките 18” (-178 м.) над гр. Враца; “Пукоя”, с. Паволче (-178 м.); “Яворец” (-147 м.) и “Панчови грамади” (-104 м.) край с. Зверино и “Хайдушката”, с. Бистрец (-108 м.) като същевременно със своята дължина “Барките 14” (2600 м.) и “Беляр” (2560 м.) са и в списъка на най-дългите пещери у нас. В него попадат и пещерите “Тошова дупка”, с. Стояново (1302 м.), “Мижишница” (885 м.) и водните пещери - “Соколската”, с. Лютаджик (815 м.), “Черния извор” при Мътнишкия манастир (546 м.), “Гърдьова дупка”, с. Згориград (510 м). Достойно място големите водни пещери в България заемат тези разположени в Чиренския карстов подрайон край едноименното с. Чирен се намират – “Понора” (3172 м.); и “Младеновата пропаст” (1723 м.). В обсега на Врачанския подрайон попадат и пещерите край гара Черепиш, които са значително по-малки по размери, но за сметка на това са повече от 130 на брой. Най-дълга от всички тях е “Черепишката” (Студената) пещера (623 м.).

В състава на района влиза и Лакатнишкия подрайон с всеобщо известната “Темна дупка” край г. Лакатник (4500 м.) и по-малките, но не и безизвестни “Козарска пещера” (709 м.) и “Ръжишка пещера” (316 м.).

Понорски карстов район (204). Обхваща изцяло Понор планина и Ю склонове на Берковска планина. На територията му са разпространени основно варовици и доломити с триаска възраст и горноюрски варовици. В района са проучени над 140 пещери и пропасти, като особено внимание заслужават: В Понор планина – “Водната пещера”, с. Церово (3264 м.), която е каптирана за питейно водоснабдяване, пещерата “Маяница” край същото село (1419 м.); “Душника”, с. “Искрец” (876 м.); една от най-трудните пропасти у нас “Каците”, с. Зимевица (-220 м., дълж. 2560 м.); “Колкина дупка” (-75 м.). Южно от Понора, в пределите на Малка Софийска планина края с. Дреново се намира интересната пещера “Голямата темнота” (-106 м. и дълж. 2000 м.). Значително по-големи са пещерите и пропастите намиращи се в Ю склон на Берковската планина между реките Гинска и Злидолска. Сред скалният комплекс Заскоко край с. Гинци се намира “Кривата пещ” (1462 м.), а над нея на платото Голямата (4800 м.) и Малката (-125 м.) Балабанови пещери, “Радолова яма” (-88). Югоизточно от тях, в землището на с. Губеш са добре известните пропастни пещери “Тизоин” (-320 м. и дълж.3599 м.) и “Сагуарото” в Билин дол (-135 м. и дълж.2217 м.).

В следващия - Безденски пещерен район (205) върху една площ от 288 km2 има добре развит повърхностен карст, но известните пещери не са повече от 30, като най-голямата от тях е “Темната дупка”, с. Беренде извор (493 м.).

Значително по-голям по площ, а и по наличие на повърхностни и подземни карстови форми е Каменополско-Карлуковския район (206). Той е разположен между поречията на реките Скът и Панега и е изцяло изграден от дебели до 120 м. кредни варовици.

В района са проучени около 600 пещери и пропасти, като по-големи от тях са: “Байов комин” (2196 м.) и “Драшанската пещера” (693 м.) при едноименното село, “Старата продъннка” (553 м.) и “Поповата пещера” (530 м.) при с. Габаре; “Голямата вода” (-104 м. и дълж. 612 м.), “Задъненка” (1150 м.), “Банковица” (689 м.); “Стубленска яма” (-72 м. и дълж. 562 м.); “S-20” (-94 м.) и “Типченица” (-78 м.) всичките около с. Карлуково.

Панежкият пещерен район (207) се простира между поречията на реките Вит, Панега, Батулска и Ябланишка. Той е изграден в дебели до 450 м. варовици. Тук са известни няколко големи пещери и пропасти: “Моровица” (-105 и дълж. 3250 м.) и “Партизанската” (-107 м.) край с. Гложене; “Бездънният пчелин” (-105 м.), “Ясенски облик” (-104) и “Нановица” (-101 м.) край гр. Ябланица, “Водната пещера”, с. Липница, Ботевградско (1010 м.). Край с. Златна Панега се намира и единият от трите най-големи карстови извори в България - Глава панега, чийто максимален дебит достига 20 000 l/sec.

Драганово-Бежановски район (208). В него преобладават водните пещери, като най-големи са: “Парниците” (2500 м.) и “Гергицовата” (408 м.) при с. Бежаново; “Седларката”, с. Садовец (1070 м.), “Скокъ”, с. Драгана (723 м.).

Васильовски пещерен район (209). Той обхваща главно едноименната планина и рида Лественица. Пещерите там са образувани предимно в триаски и юрски варовици. Най-дълга тук е известната изворна пещера “Рушовата”, с. Градешница (830 м.). В района са проучени две дълбоки пропасти: “Малия соват”, (-140 м.) и “Стотака” (-100 м.) край с. Брязово, Тетевенско, “Джебин трап”, с. Глогово (-88 м.). Тук се намира и известния карстов извор и пещерата “Топля” край с. Г. Желязна (286 м.).

Горновитско-Черноосъмският район (210). Обхваща основно Ю склон на Троянската планина. Пещерите тук са образувани основно в триаски варовици и доломити с дебелина 300-330 м. Те съперничат по дълбочина и дължина на пещерите във Врачанския район. Най-известните от тях са: “Райчова дупка” - пещерата с най-голяма денивелация в страната (-377 и дълж. 3333 м.); “Малката яма” (-232 и дълж. 1101 м.); “Борова дупка” (-156 м.); “Птича дупка” (-108 м. и дълж. 652 м.); “Куманица” (-104 и дълж. 1656 м.); “Голямата гърловина” (-100 м.) и “Върлата” (1110 м.) всичките в землището на с. Черни Осъм. В източната периферия на района се намира водната пещера “Духалото”(“Трона”) край гр. Априлци (1040 м.).

Ловешки пещерен район (211). Той обхваща част от Ловчанските и Микренските височини, изградени предимно от ургонски варовици. Най-известните пещери в района са “Сопотската”, с. Сопот (1225 м.) и “Голямата” (1921 м.) и “Малката” (1295 м.) микренски пещери, с. Микре.

Деветашки пещерен район (212). Той обхваща изцяло Деветашкото плато. Има площ от около 360 km2, върху която се наблюдават почти всички видове повърхностни и подземни проявления на карста - въртопи, валози, карстови блата, пропасти и пещери. Сред последните са и едни от най-големите водни пещери в страната: “Поповата” (“Бонинската”) (4530 м.); “Водопада” (1995 м.), “Урушка маара” (1600 м.), “Горник” (1074 м.) при с. Крушуна; В “Деветашката пещера”, с. Деветаки (2442 м.) се намира и най-голямата пещерна зала в България с размери дълж. 360 м. и вис. 51 м., площ 21 дка. и приблизителен обем 650 хил. м3. В района са изследвани и няколко други по-големи пещери: “Черната пещ”, с. Горско Сливово (741 м.), “Футьовската”, с. Кърпачево (700 м.), “Бръшлянската”, с. Александрово (608 м.), “Мандрата”, с. Чавдарци (450 м.) и пропастта “Кънчова върпина” (-100 м. и дълж. 425 м.) и не безизвестната пропаст “Благова яма” край гр. Етрополе (-130 м.).

Беляковско-Арбанашки район (213). От окарствяващите се скали в района най-голямо разпространение имат аптско-ургонските варовици. В източната си част района е процепен от каньона на р. Янтра и от И и З са се образували Арбанашкото и Беляковското плато, които изобилстват на пещери. Най-известни обаче, са пещерите край с. Емен: “Русе” (-100 м. и дълж. 3306 м.), “Еменската” (3113 м.), “Бамбаловата” (2923 м.), “Троана” (2750 м.) и “Юбилейна”. Следващата по дължина пещера в района е “Генчова дупка”, с. Малък Чифлик (740 м.). Итерес представлява и изворната “Мусинска пещера”, с. Мусина (382 м.).

Стражанско-Дебелдялски район (214). Обхваща периферните части на двете карстови плата, от които идва името му. Респективно е разделен на два подрайона – Страженски, изграден от аптско-ургонски варовици, и Дебелдялски, където преобладават палеогенски тъмносиви до гълъбовосиви варовици. Най-внушителните пещери в първия от изброените подрайони се намират край Дряновският манастир: “Андъка” (4000 м.) и “Бачо Киро” (3500 м.). Следват “Мачанов трап”, с. Здравковец ( 1921 м.) и “Извора” (“Падалото”), с. Янтра (1400 м.). Първенството в Делебдялския район държи “Марина дупка”, с. Генчевци (2392 м.).

Шипченско-Габровски район (215). Заема отделни части от Шипченската и Тревненската планини, където преобладават средноюрските варовици. Тук са проучени не по-малко от 40 пещери и пропасти със сравнително малки размери.

Твърдишки район (216). Обхваща изцяло Елено-Твърдишката планина и предбалканската и част. От окарстяващите се скали преобладават триаските доломити и варовици (с дебелина 80-100 м.) и по-рядко кредните варовици (дебелина 150-350 м.). Тук са проучени около 30 пещери и пропасти, като по-големи от тях са: “Мъгливият сняг” (-146 м. и дълж. 2568 м.) и “Пчена” (152 м.) край гр. Твърдица; “Долната мааза”, с. Бяла (280 м.).

Котленски район (217). Обхваща изцяло Котленската планина, където най-голямо разпространение имат кредните варовици. Тук геоложките и тектонски условия са благоприятствали за интензивното развитие на значителен брой пещери и най-вече големи пропасти.

Те са съсредоточени в три основни подрайона: Кипиловският, където е третата по дълбочина пропаст в България – “Ямата” (-350 м.); Зеленич, в който се намира пещерата “Приказна” (4728 м.) и пропастите “Луцифер” (-130 и дълж. 3200 м.), “Кървавата локва” (-140 м.), “Билерника” (-87 м.) и “Голямата Хумба” (-94 м.) и подрайон Злостен с прочутата пропастна пещера “Ледника” (-242 м. с дълж. 1367 м.) и пропастите “Мъгливата” (-220 м.), “Ужасът на иманярите”(-158 м.), “Академик” (-140 м.) и интересната пещера-губилище “Субатта” (460 м.). В прехода между двата последни подрайона, край самия гр. Котел блика Котленският карстов извор с дебит 50-2500 l/sec, зад който има много интересна водно-сифонна пещера. В И – ЮИ част на района, около селата Медвен и Ябланово, има множество други по-малки, но не и безинтересни пещери и пропасти.

Преславски район (219). Обхваща по-голявата част от Преславската планина. Върху окарстената му площ са развити предимно повърхностните карстови форми и сравнително малко пещери, от които най-голяма е “Дервенската”, с. Пролаз (446 м.).

Аспаруховско-Дебелецки район (219). Тук са известни не по-малко от 48 пещери, сред които най-дълга е “Козята”, с. Партизани (223 м.) и най-дълбока “Малкият бурун”, с. Върбица (-52 м. с дълж. 84 м.).

Карст в Преходната област

Тя обхваща Средногорско-Тракийската физико-географска област и е поделена на следните 10 района:

Сливнишки район (301). Той е разположен в най З част на областта. Карста е развит в отделни ивици и петна в планините Еловишка, Завалска, Ездимирска, Стражата, Вискяр, където преобладават повърхностните карстови форми - карни полета, въртопи, ждрела. Най-дълга тук е пещерата “Елевица” край същото село, а най-дълбока - “Пропада” (“Парамунската”) при с. Парамун (-61 м.).

Треклянско-Земенски район (302). Обхваща цялата Земенска планина и отделни части от Конявската , Осоговската и Лисец. Малкото известни пещери и пропасти в района (над 20) нямат значителни размери.

Голобърдско-Боснешки район (303). Обхваща изцяло планината Голо Бърдо и част от З склон на Витоша (Задвитошки навлак). Изграден е главно от силно разломени и напукани варовици и доломити с триаска възраст. Скалите са силно окарстени, в резултат на действието на водите на р. Струма и валежите. Тук са проучени около 30 пещери и пропасти от които на известни са: най-дългата пещера у нас “Духлата” (17600 м.), изворната пещера “Врелото” (5280 м.), пропастта “ППД” (-125 м. и дълж. 1020 м.), “Академик” ( 350 м.).

Смолски район (304). Обхваща С склон на Ихтиманска Средна гора, където има малки петна от триаски варовици. Тук са известни няколко малки пещери, съсредоточени главно край селата Смолско, Голяма Раковица и с. Огняново,Пазарджишко.

Змеевски район (305). Карста тук е разпространен върху отделни петна от триаски варовици на Сърнена Средна гора. Пещерите са сравнително малки и са концентрирани около селата Остра могила, Змеево, Едрево, Борилово.

Оризово-Чирпански район (306). Обхваща две петна от еоценски варовици между гр. Чирпан и с. Шишманци, които са с обща площ 35 км2. В изтночната им периферия блакат 3 карстови извора: Халка бунар (164 l/sec.), Сатамата и Чирпан Бунар (30-40 l/sec). Всъщност последният извира от единствената, едноименна, пещера в района (220 м.).

Светиилийски район (307). Обхваща С склон на Светийлийските възвишения, където са разпространени мраморазирани триаски варовици. Тук е известна единствено пещерата “Змеева дупка”, с. Баня.

Сакарски район (308). Обхваща Сакар планина. Пещерите тук са образувани в мраморозирани триаски варовици. Сред няколкото известни пещери най-известни са тези край с. Мрамор: “Бозките” (324 м.) и “Дрънчи дупка” (145 м.).

Дервентски район (309). Обхваща Ю склонове на Дервенските възвишения в местата, където са разпространени триаски мраморизирани варовици. По-големи, сред известните тук пещери (около 30), са: “Керечницата” (225 м.) и водната пропаст “Дрънчи дупка” (-25 м.) край с. Мелница.

Странджански район (310). Обхваща изцяло границите на Странджа планина и разпространените по територията и юрски и малмски мрамори и мраморизирани варовици. От общо проучените 77 пещери и пропасти по-известни са: “Братановата”, с. Бръшлян (384 м.), “Калето”, с. Младежко (301 м.); “Бъзът 1” (208 м.) и “Бъзът 2” (201 м.); “Керечица”, (224 м.) и “Стояновата” (150 м.), с. Кости. Най-дълбоката пропаст на Странджа е “Голямата въпа”, с. Стоилово (-125 м. и дълж. 381 м.), следваща по-дълбочина е “Тънгъръчка дупка”, с. Богданово (-74 м.).

Карст н Рило-Родопската област

Карстът в областта е свързан предимно с разпространението на мраморите в Западните Родопи и Пирин и на отделни места с варовиците. Специфичните геоложки, тектонски, хидрогеоложки и климатични условия в Северен Пирин и Западните Родопи са благоприятствали за развитието на предимно вертикални и относително по-малко хоризонтални пещери. Областта е поделена на 13 пещерни района.

Влахински район (401). Обхваща И и СИ склонове на Влахина и Осоговска планини и е свързан с разпространеието на триаските варовици там. Повечето от пещерите в района (около 15) са разположени около селата Станке Лисичково и Г. Лешко, Благоевградско и Страдалово, Цървище и Фролош, Кюстендилско. Най-дълга в района е пещерата “Бойчова скала”, с. Ст. Лисичково (165 м.).

Вихренско-Синанишки район (402). Обхваща територията около карстовото било на Северен Пирин от Каменишки връх до вр. Вихрен и ЮЗ част на същия дял от вр. Синаница през вр. Шаралия до с. Илинденци, където са разпространени мрамори с протерозойска възраст. Пещери се срещат и в подножието на Пирин, около карстовите извори Язо и Истока край Разлог и между селата Илинденци и Плоски като те са образувани в брекчо-конгломерати с варовикова спойка. Разделен е условно на два подрайона - Вихренски и Синанишки. Пещерите във Вихренският подрайон са над 100. По-големите от тях могат да се групират около следните циркуси: Кутело, където се намира най-дълбоката пиринска пропаст “Вихрен” (-165 м.); Бански Суходол с пропастите “20 години Академик” (-118 м.) и “№ 9” (-115 м.); Каменитица с пропаст “№14” (-103 м.); Байови дупки с пропастта “Челюстница” (-104 м.) и добре известната “Бъндерица” край едноименната хижа (-125 м.). В Синанишкия подрайон са проучени около 35 пещери и пропасти. Най-известните обекти тук са пропастта “Алеко” (-130 м. и дълж. 600 м.) и пещерите “Шаралийската” (470 м.), “Римската” (293 м.) и “Руйковата” (120 м.).

Тешовски район (403). Обхваща Ю части на Среден и Южен Пирин и планините Славянка и Стъргач, където са разпространени мрамори. Тук са известни над 30 пещери и пропасти. Най-дълбока е пропастта “Гарваница” (-60 м.) под Гоцев връх.

Дъбрашки район (404). Обхваща планинския масив Дъбраш в Западните Родопи и е свързан с разпространението на мраморите там. Своята известност дължи преди всичко на “Маноиловската пещера”, с. Рибново (-115 м. и дълж. 2119 м.).

Велинградски район (405). Обхваща разпространението на мраморите на ЮИ от Велинград. Най-голямата, от няколкото известни пещери тук, е триетажната водна пещера “Лепеница”, гр. Ракитово (1525 м.).

Пещерски район (406). Обваща С склонове на Баташки рид, Западни Родопи и Бесарапските ридове, където са разпространени марамори. Сред 22-те проучени тук пещери по-големи са: “Водната”(1000 м.), “Новата” (825 м.), “Юбилейна” (814 м.), “Снежанка” (276 м.), всичките край гр. Пещера.

Добростански район (407). Това е най-големият по площ район в Западни Родопи. Обхваща основно Чернатишкия дял и Преспанския дял на планината и е свързан с разпространението на мраморите в тях. Характерен е с развитието както на повърхностния (въртопи, валози, слепи долини, скални мостове, понори и карстови извори), така и с подземните карстови форми. Тук са проучени над 200 пещери и пропасти, които са концентрирани предимно около селата Добростан, Мостово, Югово, Дряново, Орехово, Забърдо и гр. Лъки. По-големите пещери тук са: “Гарваница”, с. Косово (925 м.), “Топчика” (727 м.), “Хралупа” (311 м.) край с. Добростан и “Гаргина дупка”, с. Мостово (534 м.). Сред пропастите по-голям интерес представляват “Лисек” (-164 м.) и “Кутелска яма” (-88 м.) край с. Дряново; “Дружба” (-130 м.) и “Иванова вода” (-112 м.), с. Добростан. Едни от най-внушителните карстови феномени тук са скалните мостове (Еркюприи) край с. Забърдо и с. Белица.

Триградски район (408). Втори по големина район в областта. Обхваща горното течение на р. Въча и нейните притоци. Карстът е формиран в мрамори с дебелина до 1600 м. На територията му се наблюдават всички проявления на повърхностния и подземен карст. Като от първите най-внушителни са карстовите ждрела Триградско, Буйновско, Хайдушки дол. Сред десетките пещери и пропасти по големи са: “Ягодинската” (8501 м.), която е трета по дължина в България и “Санчова дупка” (888 м.) кряй с. Ягодина; “Дяволското гърло” с внушителният си 60-метров водопад (-89 м. и дълж. 480 м.) и “Харамийската дупка”(495 м.) край с.Триград; “Извора” (2480 м.) и “Еминова дупка” (592 м.) при с. Борино; пропастите “Дрангалешката” (-225 м. и дълж. 1142 м.) и “Камбанките” (-158 м.) при с. Мугла; “Ледницата”, с. Гела (-108 м. и дълж. 1419 м.).

Чепеларски район (409). Обхваща мраморите около Пампорово, Рожен и на СИ от Чепеларе. Най-голяма тук е 5-етажната “Самурска дупка”, край Чепеларе (634 м.) последвана от “Мечата дупка”, Пампорово (120 м.) и “Роженската пещера” (112 м.).

Смолянски район (410). Обхваща мраморите, разположени Ю - ЮИ от гр. Смолян. По-големи пещери тук са: “Бориковската” (440 м.), “Голубоица” (362 м.). Най-дълбока в района е пропастта “Кладето”, с. Полковник Серафимово (-147 м.), която за разлика от останалите пещери тук е образувана в брекчо-конгломератни скали.

Ардински район (411). Разположен е между средното течение на р. Арда, р. Върбица, билото на Гюмурджински снежник и билото на вр. Каяджик. Карста е свързан с разпространението на отделни ивици и петна от мрамори и мраморизирани варовици. Известни са общо 44 пещери и пропасти. От тях по-големи са “Водната”, с. Неделино (203 м.); “Гяурхамбар”, с. Стоманци (112 м.); “Водната” (“Карагук”), с. Тютюнче (105 м.).

Хасковски район (412). Обхваща част от Североизточните Родопи - ридовете Чуката и Гората, разположени Ю от Хасково. Намиращите се там 14 пещери са малки по размери. Образуването им е свързано с разпространението на варовиците. Най-голяма тук е четири-входната “Маарата”, с. Мъдреци (114 м.).

Крумовградски район (413). Обхваща изцяло северните части на рида Мъгленик и прилежащите му Стръмни рид, Чран тепе и Сърта, Ю склонове на рида Гората, както и част от средното течение на р. Арда. Карстът е развит предимно във варовици, но се среща и в малки мраморни лещи. Тук са проучени 35 пещери, между които са най-големите и интересните в Източните Родопи: “Карангил”, с. Широко поле (490 м. и денивелация +22 м.); “Самара” (327 м.) и “Огледалната” (157 м.) при с. Рибино; “Белополянската”, с. Белополяне (140 м.).

Карст н Рило-Родопската област

На територията на България има и пещери, които са образувани в неокарстяващи се скали, съответно при други условия и под действието на различни природни сили. Най-голямо разпространение у нас имат вулканските пещери, т.е. пещери, образвувани във вулкански скали при първични вулканични процеси или следвулканични явления (Колев, 1987). Вулканските пещери у нас са свързани с разпространението на лавовите скали основно на територията на Източните Родопи, където са познати 77 обекта. Повечето от тях имат малки дължини, но са широки и заемат голяма площ. Най-големите вулкански пещери у нас са: “Голямата пещера”, с. Бял кладенец, Хасковско с дължина 51 м. и площ 126 м2, “Ехтящата” с дължина 30 м. и площ 128 м2 и “Прилепната” с дължина 18 м. и площ 193 м2.

Други пещери са образувани в пясъчници, конгломерати и гнайси. От този клас пещери по-известни са пещерата “Лепенишки печ”, с. Пролазница, Белоградчишко (35 м.), образувана в триаски червени конгломерати, пещерата “Уске”, с. Четирци, Кюстендилско (88 м.); “Дупката”, с. Радювене, Врачанско (15 м.), образувани в пясъчници и пещерата край с. Осиково, Гоце-Делчевско(60 м.), образувана в гнайси.

Трябва да се има предвид, че проучването на пещерите и пропастите у нас продължава. Продължава откриването и изследването на нови, непознати български пещери, а заедно с това се променя картината на тяхното разпределение по карстови области, райони, подрайони и селища. Така че е напълно възможно, скоро някои от посочените данни за броят и големината на пещерите да не бъдат актуални.

Редактирано 14 октомври 200619 г. от lili-zora (преглед на промените)

Браво за полезната тема,научих много полезни неща въпреки,че не си падам по пещери и съм ходил само в Бачо Киро

Браво за полезната тема,научих много полезни неща въпреки,че не си падам по пещери и съм ходил само в Бачо Киро

Щом си ходил само там - много си изпуснал. Аз съм ходил на почти всички пещери и мога да заявя, че са нещо прекрасно! Всяка една пещера си е уникална за себе си и има с какво да те привлече и да те трогне. Просто е невероятно усещането когато си в такова величествено създание на природата

Щом си ходил само там - много си изпуснал. Аз съм ходил на почти всички пещери и мога да заявя, че са нещо прекрасно! Всяка една пещера си е уникална за себе си и има с какво да те привлече и да те трогне. Просто е невероятно усещането когато си в такова величествено създание на природата

И на мен ми се иска да пообиколя .....

Съгласявам се на 100%. Въпреки, че бях сигурна, че никога няма да мога да вляза на таквоз място, камо ли да престоя около час!Гледката е невероятна и не може да се опише с думи, снимки или филми.Това е първата пещера, която посетих преди няколко дни - Снежанка - казаха, че е една от най-красивите:

Обаче как стигнах до горе не ща да се сещам...Голямо катерене падна! И всички по потници и джапанки а в пещерата постоянна температура от 9 градуса.Студ!

Преди 2-3 седмици ходих в Леденика и мога да кажа, че е наистина много красива, ето и няколко снимки от тогава:

Когато бях ученик през ваканциите редовно ходехме в пещера "Хайдушка дупка". http://www.caves.4at.info/index.php?cave_id=1416&search=%F5%E0%E9%E4%F3%F8%EA%E0%F2%E0