С въвеждане на еврото, цените бързо се изравняват и дори надминават европейските. Това не е Българско чудо, има го и в Хърватска. То е като почерпките при ухажването, които горният иска да си върне от зестрата.

Дали това коригира вярата в пазара като регулатор? Дали обърква разбирането, че "Повече държава= повече социализъм"? Дали не откриваме интерес на някакви кръгове, които при просперитет искат свобода да печелят, а при стагнация искат държавата, т.е. всички да покрият загубите им?

Дали някой, който разбира може да помогне да разберем и ние ситуацията?

"Много баби - хилаво бебе!"

Някои оприличава ЕС с държава! ОК!

Живеем в криворазбрана демокрация.

Отделно: Пазарната икономика е предразположена към спекулация на пазара.

Умните политици регулират цените с ДДС и/или акцизите на стоките!

От тази гледна точка: България като равноправен член на ЕС, то има право да определи сама ДДС и акцизите на стоките спрямо потребление на населението си.

И тук опираме до модерното понятие "кошница на потребителя"! Стоките от първа необходимост да не бъдат налагани с ДДС и акцизите на "енергийните носители" да се намалят.

Т.е. налага се хибридна икономия в България. Част от стоките трябва да е по пазарен принцип, а други да са на база държавно регулиране, за да не сме една от "бабите", а да сме от "дядовците" в ЕС!

Въвеждането на еврото и поскъпването не доказват автоматично, че пазарът не работи.

Но и не доказват, че пазарът винаги се саморегулира в интерес на потребителя. Реалността е по-сложна.Когато се сменя валута, често има психологически и организационен ефект. Част от фирмите закръглят нагоре, част използват промяната като повод за корекция на цените, а потребителите по-трудно сравняват стойностите за известно време. Това е наблюдавано и в други държави. Но ако цените останат трайно по-високи, причината обикновено не е самото евро, а комбинация от доходи, разходи, конкуренция и пазарна структура.

По интересен е другият въпрос, който повдигаш. Много хора представят избора като:

повече пазар = по-малко държава;

повече държава = повече социализъм.

Но на практика има и трети вариант:

печалбите да са частни;

загубите да се социализират.

Това се вижда не само в България. При добри времена бизнесът често настоява за минимална намеса и свобода на действие. При кризи същите икономически субекти понякога искат държавни субсидии, спасителни програми, гаранции или специална защита. Това не е свободен пазар в чист вид, нито социализъм в класическия смисъл. По-скоро е система, в която различни групи се стремят да прехвърлят част от риска върху обществото.

Затова спорът не е "пазар или държава". По-скоро е:

Къде пазарът работи добре и трябва да бъде оставен да действа;

Къде има монополи, картели или пазарни изкривявания и е нужна намеса;

дали държавата защитава конкуренцията и потребителя, или защитава определени икономически играчи.

В този смисъл поскъпването след еврото не опровергава пазарната икономика. То по-скоро напомня, че пазарът не е магически механизъм. За да работи добре, са нужни истинска конкуренция, прозрачност и правила, които важат еднакво за всички. Иначе получаваме не "свободен пазар", а привилегирован пазар за онези, които са достатъчно силни да влияят върху правилата.Защо пазарът изглежда сякаш „пропада“ (Критиката)

Асиметрия на информацията: Търговците често използват психологическия шок от новата валута, за да закръглят цените нагоре (т.нар. „евро-закръгляне“). Потребителите нямат време веднага да се адаптират към новата мащабна единица, което ограничава способността им да реагират рационално в първите месеци.

Липса на съвършена конкуренция: В малки икономики или специфични сектори (като местни услуги, кафенета, ресторанти) конкуренцията не е толкова силна, че да накаже веднага тези, които вдигат цените.

Картелни инстинкти: Дори без официално споразумение, бизнесът често колективно следва тенденцията за повишение, усещайки, че потребителите очакват инфлация.

Защо това не е автоматично „провал на пазара“ (Защитата)

Временен шок спрямо дългосрочен баланс: Историческият опит на други държави показва, че първоначалното поскъпване обикновено е еднократен шок в сектора на услугите, а не безкрайна инфлационна спирала. В дългосрочен план пазарът регулира цените чрез конкуренция.

Трансакционни разходи: Самата смяна на валутата е скъпа за бизнеса (нов софтуер, пренастройване на касови апарати, логистика на нови банкноти и монети). Част от поскъпването е просто отразяване на тези реални нови разходи, а не спекула.

Външни фактори: Често въвеждането на еврото съвпада с други глобални или локални икономически процеси (инфлация в еврозоната, ръст на заплатите, скъпи суровини), които погрешно се приписват изцяло на новата валута.

Къде е истината?

Пазарът е механизъм за ефективност, а не социална програма. Той се саморегулира, но целта на пазара не е непременно да защити най-слабия потребител, а да намери баланса между търсене и предлагане. Ето защо в този преходен период държавата и регулаторите имат ключова роля чрез:

Задължително изписване на цените в двете валути за дълъг период.

Черни списъци за некоректни търговци.

Силна роля на КЗК (Комисия за защита на конкуренцията) и потребителските организации.

Пазарната икономика е пълен блъф. Няма такова нещо на практика. И това е същото, като и пълната липса на демокрация. Народът днес, в България, както и държавите от ЕС, Швейцария САЩ, Канада, Австралия и т.н не избират държавна власт.

Ако елиминираме от разговора идеологическите розави сънища, които ни ги натрапват несвободните и платени (т.е. корумпирани) журналисти по сто пъти на ден (най-малко), обективната реалност изглежда по следния начин:

Принципно имаме йерархическа система. Целият свят е организиран под формата на една йерархическа система. Тая една йерархическа система е съставена от по-малки йерархически системи. Те пък от още по-малки. Докато стигнем накрая и до отделния човек, който също е йерархическа система. Изобщо това е основната форма под която съществува материята в природата.

Обществената йерархическа система има основни части. Те взаимодействат по между си. Това са главните части и главните отношения между тях.

Главните части са две - връх на йерархията и основа. База и надстройка. Център и периферия. Ядро обвивка (евентуално атомна).

Главните взаимодествия между тия две главни части са две: - Надстройката въздейства на базата (теза); - Базата въздейства на надстройката (антитеза).

Движението от надстройката към базата представлява нисходяща йерархическа система. Обратното е възходяща йерархическа система.

Движението от надстройката към базата е разделение на труда. То започва с импулс от най-високото работно място в системата. Това нисходящо йерархическо движение е теждествено с понятието "частна собственост", като това означава, частна собственост над работното място, което пък включва и мястото където всеки човек живее (вкл. жилище или дори квартира). Най-важната частна собственост е частната собственост над върховното работно място. Над него няма работно място, което да е част от разделението на труда. Над него е обратното възходящо йерархическо движение, при което базата въздейства на надстройката.

За да работи системата на йерархическа организация, катко надолу, така и нагоре е нужно да бъде организирана правилно. Това означава, че съотношението между всеки две съседни йерархически нива, не трябва да бъде много голямо - за да е възможна изобщо комуникацията между съседните йерархически нива.

Ако съотношението между всеки две съседни йерархически нива е прекалено голямо, и особено ако нараства, имаме нарастваща невъзможност за комуникация между хората в обществото. Това е била и причината в древността за изобретяване на правилната йерархия. Която е обаче най-вече нисходяща.

Липсата на правилна йерархическа организация, блокира изобщо йерархическото движение. Това е валидно и за нисходящото и за възходящото йерархическо движение.

Нисходящото е било организирано правилно.

Възходящото е било блокирано, най-вече от елита на власт, поради нежелание да позволява достъп до върховното работно място на останалите претенденти.

Обществото е позволило и позволява това, защото до ден днешен живее в изобилие от базови природни ресурси, които могат да се разхищават. Това се доказва от факта, че до ден днешен обществото расте. При това в геометрична прогресия (по Дарвин).

Тоя растеж в геометрична прогресия според Дейвид Атънбъро, а и други е най-вече от десет хиляди години.

В движение надолу имаме частна собственост над най-високото работно място, при организиране на правилна нисходяща йерархическа система.

В движение нагоре имаме обществна собственост над най-високото работно място при организиране на правилна йерархическа система.

Движението нагоре може да бъде наречено и "пазарна икономика" и "демокрация".

Това е така, защото движението нагоре има за свой пръвоизточник мнозинството, а методът на взимане на решение на мнозинството е гласуване, при което мнозинството налага волята си над малцинството. От там имаме конкуренция за работното място на върха на йерархията, което хем е изкарано на свободния пазар самото то, хем тоя метод на гласуването е именно демокрация. (но както е стваало вече много пъти въпрос, тоя термин не е някогашната атинска демокрация.

Движението нагоре по йерархията е блокирано фактически. На думи има всякакви теории, за пазарна икономика, за демокрация, за диктатура на пролетариата, за фашизъм, комунизъм, социализъм, капитализъм и още много други варианти на лъжата.

Истината е една и тя се доказва логически. Обектите и взаимодействието между тях, които съществуват в реалността не могат да бъдат премахнати. Всяка теория, която се отклонява от обективния им анализ ще се провали задължително. Въпросът е кога?

Няма такова нещо, като "пазарна икономика", нито пък "демокрация", според дефинициите и теориите, които са наложени авторитарно. Спокойно можете да ги задраскате и да не съучаствате в това празно говорене, защото иначе сте просто едни клакьорчета, едни папагалчета, които са на грешната страна на историята. Ако сте преподаватели в университет или дори учители в средно училище и преподавате тия глупости, вие не си разбирате от работата и трябва да бъдете уволнени. Трябва да ви бъдат раздадени кирки и лопати и да ви бъде намерена работа.

Китай реформира икономиката си, без да се откаже от строгия политически контрол, докато Горбачов се опита да реформира едновременно и икономиката, и политическата система.

Някои ключови разлики:

Подходът на Китай (Дън Сяопин)

От края на 70-те години на миналия век Дън Сяопин допуска по-широка пазарна стопанска дейност и чуждестранни инвестиции.

Комунистическата партия запазва строг контрол върху политиката.

Икономическите реформи са приоритет, което води до растеж и повишаване на жизнения стандарт.

Подходът на Горбачов в Съветския съюз

Михаил Горбачов въвежда „перестройка“ (икономическо преустройство) и „гласност“ (политическа откритост).

Откритостта позволява на хората да критикуват правителството и да обсъждат проблеми, които дълго време са били потискани.

Икономиката вече изпитва затруднения, а реформите създават несигурност, преди да се проявят икономическите ползи.

Националистическите движения в съветските републики се засилват с отслабването на политическия контрол.

Различни начални условия

Китай е по-бедна и предимно аграрна страна, така че дори ограничените пазарни реформи водят до значителни резултати.

Съветският съюз има мащабна и сложна индустриална икономика, която е по-трудна за реформиране.

Освен това СССР отделя огромни средства за военни нужди по време на Студената война.

Национално единство

Китай е единна държава със силен централен контрол.

Съветският съюз е федерация от републики като Русия, Украйна, Беларус и други.

След като централната власт отслабва, много републики се стремят към независимост.

Много историци смятат, че идеите на Горбачов не са непременно „погрешни“, но политическото отваряне се случва по-бързо от икономическото възстановяване, което допринася за дестабилизирането на съветската система. Китай избягва този конкретен проблем, като запазва политическия контрол, докато постепенно променя икономиката.Така,че отговорът на темата е не Сталиновия моделубива Русия дори днес и то точно заради Путин

преди 48 минути, Magas написа:

Затова спорът не е "пазар или държава".

Въпросът е, държавата дали е част от пазара и ако не е, защо?

Първо ми обясни, какво е това нещо "пазар"? След това ми обясни, защо и как държавата не е част от пазара? И ако стигнеш чак до тука, ше ти обадим ено нещо.