Европейският съюз (съкратено ЕС) е международна структура на наднационално ниво обединяваща 25 Европейски държави. Две нови страни ще се присъединят към съюза през 2007 – България и Румъния. Европейският съюз е консолидиран през 1992 след подписването на договора от Маастрихт. Нещо повече, ЕС е наследник на множество последователни наднационални структури на европейския континент, датиращи още от 1951.

Малко уточнение. Говорим за право на ЕС, а не за Европейско право. Първото понятие обхваща само 25 страни (държавите членки на ЕС), а Европейското право се прилага по отношение на повече от 50 европейски държави.

ИНСТИТУЦИИ НА ЕС

(източник: официален уебсайт на Делегацията на Европейската комисия в България www.evropa.bg)

Европейският съюз има институционална система, която е единствена по рода си в света. Страните-членки на Съюза делегират суверенитета си по някои въпроси на независими институции, които представляват интересите на Съюза като цяло, на страните-членки и на техните граждани. Европейската комисия е тази институция, която представлява и защитава интересите на Съюза. Всяко национално правителство е представено в Съвета на ЕС, а Европейският Парламент се избира пряко от гражданите на ЕС. Ценностите на демокрацията и върховенството на закона са основата на европейската структура. Към горепосочения институционален “триъгълник” на Съюза – Европейска комисия, Европейски съвет и Европейски парламент - се прибавят и други две институции: Европейският съд и Европейската сметна палата.

ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ

Официален уебсайт: www.europarl.eu.int

Европейският парламент се избира за период от пет години с общи демократични избори чрез волята на 374 милиона граждани. В него са представени пан-европейски политически течения и основните политически партии от страните членки.

Парламентът има три основни функции:

• Законодателни функции заедно със Съвета на ЕС. Участието на Парламента в законодателния процес гарантира демократичността на приетите текстове;

• Утвърждава бюджета заедно със Съвета на ЕС и по този начин осъществява контрол върху разходите на ЕС;

• Осъществява контрол върху Европейската комисия – одобрява предложените комисари и има право да налага вето; осъществява политически контрол върху всички европейски институции.

Седалище и структура

Европейският парламент осъществява дейността си във Франция, Белгия и Люксембург. Пленарните заседания, на които присъстват всички депутати, се осъществяват в Страсбург, където е седалището на Парламента. Парламентарните комисии заседават в Брюксел, докато генералният секретариат се намира в Люксембург. Европейският Парламент се състои от 626 депутати, които произлизат от транснационални политически партии и представляват политическите движения и тенденции в страните-членки на Съюза. След приемането на десетте нови държави през май 2004 г. и изборите за Европейски парламент през юни 2004, броят на евродепутатите нарастна на 732, като броят на членовете на Евр. парламент не може да надвишава тази цифра. След присъединяването на България и Румъния през 2007 съставът на ЕП ще бъде 786 депутати, от които България ще има 18.

СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Официален уебсайт: www.consilium.eu.int

Съветът на ЕС е основната институция, която взима решения в рамките на Съюза. Той се явява самото представителство на страните-членки, като събира техни представители на редовни срещи на министерско ниво. В зависимост от въпросите, които се обсъждат, Съветът се композира от съответните министерски представители от различни области: външни отношения, финанси, образование, телекомуникации и т.н.

Основни отговорности на Съвета на ЕС са:

• Осъществява законодателствени функции заедно с Европейския парламент;

• Координира икономическите политики на страните-членки;

• Сключва международни споразумения с една или повече държави, или с международни организации от името на ЕС;

• Осъществява контрол върху бюджета заедно с Европейския парламент;

• Взима необходимите решения, свързани с общата външна политика и политиката за сигурност на основата на препоръки от Европейския съвет;

• Координира дейности на страните-членки, като приема мерки в областта на правосъдието, по въпроси, свързани с полицията и други.

Седалище и структура

Седалището на Съвета на ЕС е в Брюксел, където се осъществяват министерските срещи освен през месеците април, юни, октомври, когато те се организират в Люксембург. Съветът се състои от по един представител на министерско ниво от всяка страна-членка, упълномощен да представлява националното правителство. Въпреки че има един Съвет, различни групи заседават в зависимост от темите, които се дискутират, като обикновено областите са: селско стопанство, икономически и финансови въпроси, околна среда, транспорт и телекомуникации, заетост и социална политика, рибно стопанство, индустрия и енергетика, правосъдие, вътрешна политика и гражданска защита, вътрешен пазар, защита на потребителя и туризъм, научни изследвания, бюджетни въпроси, култура, развитие, образование и младеж, здравеопазване. Председателството на Съвета се поема на всеки 6 месеца от различна страна-членка.

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Официален уебсайт: www.europa.eu.int

Подробни данни за европейските комисари в сайта на БТА:

www.bta.bg/site/bulgaria-eu/html/who_is_who/who-eucom.htm

Европейската комисия представлява общите интереси на Съюза. Председателят и членовете на Комисията се предлагат от страните-членки и се одобряват от Европейския парламент.

Европейската комисия има следните функции:

• Осъществява законодателствена инициатива и отправя предложения към Парламента и Съвета на ЕС;

• Носи отговорност за реализацията на бюджета и програмите, приети от Парламента и Съвета.

• Следи за прилагането на договорите и правото на Общността заедно с Европейския съд;

• Представлява интересите на Съюза на международно ниво, договаря международни споразумения.

Седалище, структура и състав

Седалището на Европейската комисия е в Брюксел. Тя се състои от 20 членове – комисари . Изборът на Председателя на Комисията, двама заместник-председатели и 17 други комисари се осъществява въз основа на тяхната компетентност и гаранции за независимост. Повечето от тях са заемали политически постове на министерско ниво в своите страни. Членовете на Европейската комисия се преизбират на пет години – в период от шест месеца след изборите за Европейски парламент. Такъв интервал е необходим, за да може новият Парламент да одобри предложения от страните-членки Председател на Комисията, преди той да е формирал бъдещия си екип в сътрудничество със страните-членки. След избора на екипа Парламентът се произнася за цялостния състав на Комисията и одобрява избора. В момента, в който Парламентът е одобрил състава на Комисията, тя може официално да започне своя мандат в началото на следващата година.

ЕВРОПЕЙСКИ СЪД

Официален уебсайт: www.curia.eu.int

Европейският съд следи за недвусмисленото тълкуване и ефективното прилагане на правото на Общността. Европейският съд решава спорове, свързани със страните-членки, европейските институции, представители на бизнеса, граждани на ЕС.

Седалище и структура

Седалището на Европейския съд е в Люксембург. Устройството му не предполага разпределение по националности, но в състава на Съда се включва по един съдия от всяка страна-членка за представителност на всяка от националните съдебни системи. Европейският съд е подпомаган от осем генерални адвоката, чиято роля е да предоставят безпристрастни и независими заключения по делата в Съда. Съдиите и генералните адвокати се назначават с общо съгласие на правителствата на страните-членки за мандат от шест години, който може да бъде подновяван, като се допуска частично преназначаване на три години. Обикновено те са висши представители на националните съдебни системи или юристи с призната компетентност и гарантирана независимост. Европейският съд и Първоинстанционният съд имат свои председатели, които се избират за мандат от три години.

ЕВРОПЕЙСКА СМЕТНА ПАЛАТА

Официален уебсайт: www.eca.eu.int

Сметната палата следи за правилното финансово управление на средствата на Европейския съюз в съответствие със законите на Общността.

Седалище и структура

Седалището на Сметната палата е в Люксембург. Тя се състои от 15 членове, които се избират от Съвета на ЕС в консултация с Европейския парламент за мандат от шест години, който може да бъде продължаван. Членове на Сметната палата могат да бъдат професионалисти в областта на финансовия одит в страните-членки, като всеки трябва да отговаря на високи критерии за компетентност и независимост. Членовете на Сметната палата избират свой председател за мандат от три години.

ЕВРОПЕЙСКА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

Официален уебсайт: www.ecb.int

Европейската централна банка реализира европейската монетарна политика, провежда валутни операции и осигурява стабилно функциониране на паричната система.

Седалище и структура

Седалището на Европейската централна банка е във Франкфурт на Майн, Германия. Персоналът на банката включва представители на всички страни-членки на ЕС. Те са абсолютно независими при изпълнение на своите задължения. Европейските институции и правителствата на страните-членки уважават независимостта на институцията и не търсят начини да въздействат върху Европейската централна банка или върху националните централни банки. Европейската централна банка е в близко сътрудничество с националните централни банки при изпълнение на решенията, взети от ръководните й органи - Управителен съвет и Изпълнителен комитет. Председателят на Европейската централна банка и останалите пет членове на Изпълнителния комитет се назначават от страните-членки на ЕС за мандат от осем години, който не подлежи на подновяване.

ЕВРОПЕЙСКИ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ

Официален уебсайт: www.esc.eu.int

Европейският икономически и социален комитет представлява интересите на гражданското общество пред Комисията, Съвета на ЕС и Парламента. Комитетът консултира европейските институции по въпроси от областта на икономическата и социалната политика, като също има правомощия да поема свои инициативи и в други области.

Седалище и структура

Седалището на Европейския икономически и социален комитет се намира в Брюксел, където се провеждат повечето от заседанията. Членовете на Комитета се предлагат от правителствата на страните-членки и се избират от Съвета на ЕС за мандат от четири години, който подлежи на подновяване. Комитетът се състои от 222 независими членове, като квотата от всяка страна-членка отговаря на броя на населението й (24 членове от Франция, Германия, Италия и Великобритания; 21 – от Испания; 12 – от Австрия, Белгия, Гърция, Холандия, Португалия и Швеция; 9 – от Дания, Финландия и Ирландия; и 6 – от Люксембург). Комитетът се състои от Общо събрание, Бюро, три групи, шест секции и Генерален секретариат. Председателят на Комитета и двамата му заместници се избират за мандат от две години.

КОМИТЕТ ПО РЕГИОНИТЕ

Официален уебсайт: www.cor.eu.int

Комитетът на регионите има предназначението да следи за защитата на интересите на регионите и съобразяването на дейността на ЕС с регионалната и местна идентичност в рамките на Съюза. Комитетът консултира останалите институции по въпроси от областта на регионалната политика, опазването на околната среда и образованието. Състои се от представители на регионални и местни власти.

Седалище и структура

Седалището на Комитета на регионите се намира в Брюксел. Членовете на Комитета – всичките 222 души – се номинират от Съвета на ЕС за мандат от четири години, който има възможност да бъде продължен. Номинациите се осъществяват по препоръки от съответните страни-членки. Членовете на Комитета са независими и националните квоти са отражение на броя на населението в съответните страни-членки (24 членове от Франция, Германия, Италия и Великобритания; 21 – от Испания; 12 – от Австрия, Белгия,Гърция, Холандия, Португалия и Швеция; 9 – от Дания, Финландия и Ирландия; и 6 – от Люксембург). Членовете на Комитета са регионални и местни политически фигури, които представляват целия диапазон на дейността на местните и регионалните власти в ЕС. Те могат да бъдат регионални депутати, общински съветници, кметове и други. Комитетът на регионите избира свой председател измежду членовете си за мандат от две години. Председателят води пленарните заседания и представлява официално Комитета.

ЕВРОПЕЙСКА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА

Официален уебсайт: www.eib.org

Европейската инвестиционна банка е финансовата институция на ЕС. Тя финансира инвестиционни проекти, които допринасят за балансираното развитие на Съюза.

Седалище и структура

Седалището на Европейската инвестиционна банка се намира в Люксембург. Висококвалифицираният персонал на Европейската инвестиционна банка е от различни страни-членки на Съюза. Акционери на банката са страните-членки на ЕС. Те участват в капитала на банката според икономическото си положение в Съюза. Европейската инвестиционна банка има свой Управителен съвет, Съвет на директорите, Изпълнителен комитет и Контролен комитет.

ЕВРОПЕЙСКИ ИНВЕСТИЦИОНЕН ФОНД

Официален уебсайт: www.eif.eu.int

Дейности на фонда са свързани с управление на рискови капитали и осигуряване на банкови гаранции. Основна цел на Европейския инвестиционен фонд е да допринася за създаването, растежа и развитието на малките и средни предприятия в страните членки на ЕС, както и в страните кандидатки.

Седалище и структура

Седалището на Европейския инвестиционен фонд е в Люксембург. В банката работят висококвалифицирани служители от различни европейски държави. Управленската структура включва борд на директорите и надзорен съвет. Мажоритарен акционер е Европейската инвестиционна банка. Акционер е и Европейската комисия, както и финансови институции от страните членки на ЕС.

ЕВРОПЕЙСКИ ОМБУДСМАН

Официален уебсайт: www.euro-ombudsman.eu.int

Всички граждани и юридически лица /институции и компании/ на Европейския съюз имат правото да подадат оплакване към Европейския омбудсман, ако смятат, че са нарушени правата им от административен произвол от някоя от европейските институции.

Седалище и структура

Изборът за Европейски омбудсман се провежда след изборите за Европейски парламент. Омбудсманът се избира за мандат от пет години, който може да бъде продължаван, и съвпада с мандата на парламентаристите. Европейският омбудсман е установен в Европейския парламент в Страсбург. Към Омбудсмана има секретариат, чийто ръководител се назначава от него. Европейският омбудсман не приема и не изисква инструкции от организации или правителства – той изпълнява правомощията си абсолютно независимо и безпристрастно. По време на своя мандат той няма право да упражнява друга професионална дейност – дори и без заплащане. Договорът му може да бъде прекратен при изтичане на мандата му или при доброволна/ наложима оставка. Ако позицията на омбудсмана се освободи преди края на мандата, следващият омбудсман се избира в срок от три месеца от освобождаване на длъжността, и довършва мандата. Ако Европейският омбудсман не е в състояние да изпълнява задълженията си на необходимото ниво или е обвинен в сериозни нарушения, той може да бъде уволнен от Европейския съд по искане на Европейския парламент.

ЕВРОПЕЙСКИ КОНВЕНТ

Официален уебсайт: http://european-convention.eu.in

Конвентът за бъдещето на Европа е открит на 28 февруари 2002 г. Неговото предназначение е да подпомогне дебата за това какви промени очакват европейските граждани, че трябва да настъпят в бъдещия Европейски съюз. Европейският конвент има за задача да направи предложения за адаптирането на институционалната и политическата рамка на Съюза към новите условия, поставени от разширяването.

От Конвента се очаква да даде ясни отговори на следните въпроси:

• Как да бъдат разпределени отговорностите между Съюза и страните членки?

• Как да бъдат дефинирани по-добре отговорностите на европейските институции?

• Как да се осигури ефикасност и последователност във външните действия на Съюза?

• Как да се укрепи демократичната легитимност на Съюза?

Конвентът трябваше да подготви предложенията си през 2003 г. и да ги представи на Европейския съвет в края на 2003 г. След невъзможността да се стигне до консенсус по спорните въпроси, заложени в проекта за европейска конституция, който Конвентът обсъжда, преговорите между държавите-членки бяха временно прекратени. Новия краен срок, даден за постигане на консенсус и приемане на текста на европейската конституция е края на юни 2004 г. На уебсайта на Конвента има специално създаден форум на адрес http://europa.eu.int/futurum/forum_convention, където гражданите могат да споделят своите мнения и предложения за бъдеще представителите на гражданското общество и заинтересовани лица могат да вземат участие в дебата.

АГЕНЦИИ

Официален уебсайт: www.europa.eu.int/agencies (на официалните 11 езика на ЕС)

Агенциите на Европейската общност са организации, управлявани по Европейското публично право. Те се различават от институциите на Общността (Европейски съвет, Европейски парламент и Европейската комисия ) и имат собствен правен статут.

Агенциите на Европейската общност са създадени, за да се разреши точно определена техническа, научна или управленска задача, която е определена със съответен акт на Европейската общност.

В момента има петнадесет правни субекта, които са агенции на Европейската общност, въпреки че се използват различни термини за обозначението им (центрове, фондации, агенции).

ИСТОРИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

След края на Втората световна война, през юни 1947 г., САЩ лансират "плана Маршал" за подпомагане и възстановяване на Европа. Първата конференция след Втората световна война с цел да се постави надправителствен контрол върху производството на въглища и стомана, а оттам и върху производството на оръжие в Европа, е свикана през 1950 г. под председателството на Жан Моне, френски министър от правителството на Дьо Гол. Целта е да се запази по-дълго мирът на континента. Предложението на Моне влиза в историята под името "планът Шуман" по името на Робер Шуман, френски министър на външните работи, който бързо възприема предимствата на европейската интеграция и подкрепя идеите на Жан Моне за създаване на наднационална организация за управление на производството и пазара на въглища, стомана и желязна руда.

На 18 април 1951 г. в Париж е подписан Договора за основаване на Европейската общност за въглища и стомана /ЕОВС/, който започва да функционира от 10 август 1952 г. Жан Моне става първият президент на ЕОВС.

През май 1952 г. правителствата на Франция, Западна Германия, Италия, Белгия, Холандия и Люксембург подписват договор за създаването на Европейска отбранителна общност (ЕОО), но през август 1954 г. Националното събрание на Франция отхвърля ратифицирането на договора.

На 25 март 1957 г. в Рим, Италия, държавните ръководители на шест европейски държави - Франция, ФРГ, Белгия, Италия, Холандия и Люксембург - подписват Договор за създаване на Европейска икономическа общност /ЕИО/. Договорът представлява своеобразна конституция за обединителните процеси в Европа със своите 248 текста, с прецизно формулираните цели, задачи, институции, етапи, права и задължения, рискове и преимущества. Учредителите са мотивирани от желанието да положат основите на общ пазар по пътя на икономическата интеграция, премахване на междудържавните бариери в търговията, както и създаването на условия за свободно движене на хора, стоки и капитали, сближаване на законодателствата на страните членки. Предвижда се създаването на европейски социален фонд, за да се решават заедно проблемите на заетостта, и Европейска инвестиционна банка.

Всеки нов договор, продължение на учредителния от Рим 1957 г., е предшестван от междуправителствена конференция, на която страните обсъждат институционалната система и правната основа на действието на съюза, както и процедурните правила за обсъждане и постигане на политически решения.

От 1950 г. до днес са се състояли осем конференции, като през последните години те са на всеки пет години - колкото е действието на един договор. Всяка една е твърде важна за организацията, но някои от тях са жалони на интеграционните процеси в Европа.

С Римския договор, подписан на 25 март 1957 г., са създадени Европейската икономическа общност (ЕИО) и Европейската общност за атомна енергия (ЕВРАТОМ). Парламентите на шестте страни подписват договорите, които влизат в сила на 1януари 1958 г. С договора за ЕИО се цели да се премахнат митата, квотите и другите търговски бариери между страните членки и да се гарантира свободното движение през границите на лица, услуги и капитали. Договорът постановява провеждането на общи политики в редица области - селското стопанство, търговията, транспорта, конкуренцията. Договорът за ЕВРАТОМ има за цел да насърчи използването на атомната енергия за мирни цели. Трите Европейски общности (ЕОВС, ЕВРАТОМ и ЕИО) имат сходни институции - Комисия / Върховен орган, Съвет на министрите, Парламентарна Асамблея и Съд. За да се постигне по-добро функциониране на администрацията и по-голяма ефективност в дейността на ЕО, на практика постепенно се прокарва идеята за сливане на аналогичните институции.

На 8 април 1965 г. е сключен Договор за сливане на Съветите на министрите на трите Общности в един Съвет на министрите на ЕО, както и на Върховния орган на ЕОВС и Комисиите на ЕВРАТОМ и ЕИО в една обща Комисия на ЕО. Договор ът влиза в сила на 1 юли 1967 г. Особено внимание се обръща още в самото начало на общите политики в селското стопанство и в търговията. Основните документи на Общата селскостопанска политика са приети непосредствено след създаването на ЕИО, а още в началото на 60-те години започва изграждането на система за финансиране на аграрното производство чрез специален фонд - Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство.

На 1 януари 1973 г. Великобритания, Дания и Ирландия се присъединяват към общността и с тях броят на членовете й става девет. Норвегия подписва акта за присъединяване, но поради отрицателен резултат на проведения в страната референдум той не влиза в сила. Норвежците казват "не" на членството главно поради незадоволителните според тях условия за присъединяване в областта на риболова - един от най-важните отрасли в норвежката икономика.

Първото разширяване на ЕО води до разрастване на дейността на Общностите в нови области. Сред най-важните политики, чието начало се поставя в средата на 70-те години, е регионалната политика.

На 1 януари 1981 г. към ЕО се присъединява Гърция, а на 1 януари 1986 г. - Испания и Португалия.

През юни 1985 г. в Милано Комисията представя Бялата книга, за изграждане на вътрешния пазар. Междуправителствената конференция, свикана от юни до декември 1985 г., внася изменения в учредителните договори и приема Единния европейски акт (ЕЕА). ЕЕА е подписан на 17 и 28 февруари 1986 г. в Люксембург и Хага. Той внася изменения и допълнения в трите учредителни договора. ЕЕА съдържа собствени текстове, в които за пръв път в международен договор се включват разпоредби за Европейския съвет и Европейското политическо сътрудничество (ЕПС). Чрез ЕЕА процесът на вземане на решения става по-ефективен; укрепват се изпълнителските функции на Комисията, а на Европейския парламент се дава правото да участва в приемане на законодателството; разширява се обхватът на действие на ЕО с новите политики.

На 14 юни 1985 г. в Шенген, Люксембург, Франция, Германия, Белгия, Холандия и Люксембург подписват Споразумение за премахване на граничния контрол помежду им и за въвеждане на засилен контрол по общата им "външна" граница. На 19 юни 1990 г. Франция, Германия, Белгия, Холандия и Люксембург подписват Конвенция за приложение на Споразумението от Шенген. Тя гарантира на страните, подписали Споразумението за свободно движениена хора по територията на техните страни. Вътрешните граници могат да се пресичат свободно, без да се извършва контрол на лицата. Споразумението от Шенген влиза в сила на 26 март 1995 г. за седем от подписалите го 10 държави /Германия, Белгия, Холандия, Испания, Франция, Люксембург и Португалия/. Италия, Гърция и Австрия ще започнат да го прилагат по-късно. Запазва се контролът с държавите, които не са подписали споразумението - Дания, Финландия, Швеция, Великобритания и Ирландия. На 1 декември 2000 г. споразумението влиза в сила за всички държави членки на ЕС, плюс Норвегия и Исландия, които не са в Съюза.

През септември 1995 г. Европейският съвет приема Регламент 2317/95, с който определя списъка на страните, България включително, за чиито граждани се изисква виза за пътуване в страните членки на ЕС. На 5 юли 2000 г. Европейският парламент гласува резолюция Румъния и България да бъдат извадени от т.нар. негативен визов списък. На 15 март 2001 г. на среща на министрите на вътрешните работи и на правосъдието на страните от ЕС официално е отменено изискването за краткосрочни визи за български граждани. България е включена в "белия" списък на страните, чиито граждани нямат нужда от виза за престой до 3 месеца на територията на ЕС.

През декември 1990 г. в Рим се откриват успоредно две междуправителствени конференции на държавите членки на ЕО - за Икономически и валутен съюз и за Политически съюз с цел образуване на Европейски съюз.

На 11 декември 1991 г. в Маастрихт държавните ръководители на страните членки на ЕО подписват Договор за икономически и валутен съюз. С договора се установява нов Европейски съюз (ЕС), който обхваща ЕО и нейните 12 страни членки. На 7 февруари 1992 г. е подписан от министрите на външните работи и финансите, а на 1 ноември 1993 г. влиза в сила. Договорът се опира на три стълба:

• Постигане на икономически и валутен съюз, в това число на единна парична единица, управляваща от единна независима централна банка. Това трябва да бъде постигнато на три етапа, като третият етап започва не по-късно от 1 януари 1999 г. Той задължава страните, които отговарят на четири специфични критерия, свързани с инфлацията, бюдежтния дефицит, валутните курсове, лихвените равнища, да пристъпят към приемането на единна валута. Отделен протокол гарантира на Великобритания, че тя не е длъжна да участва в третия етап на ИВС без специално решение на нейното правитлество и парламент.

• Вторият стълб обхваща разпоредби за Общата политика в областта на външните отношения и сигурността (ОПОВОС).

• Третият стълб регулира Сътрудничеството в областта на правосъдието и вътрешните работи (СОПВР). И двата нови стълба се основават на принципите на междуправителственото сътрудничество, без прилагането на метода на наднационална интеграция.

На 2 май 1992 г. в Порто, Португалия, е подписано споразумение за Европейско икономическо пространство (ЕИП), което влиза в сила на 1 януари 1994 г.

От 1 януари 1995 г. Австрия, Финландия и Швеция се присъединяват към ЕС.

На 18 юни 1997 г. в Амстердам, Холандия, на среща на Европейският съвет е подписан Договорът от Амстердам. На 2 октомври 1997 г. е подписан от министрите на външните работи на страните членки. С договора се създава поста Върховен представител за външната политика и политиката за сигурността. Основни моменти в Договора са:

• Свобода, сигурност и правосъдие: с оглед на бъдещо рзширяване са предвижда отмяната на някои права за страните участнички, ако системно нарушават основните принципи за свобода, демокрация, права на човека и правова държава;

• Заетост: установяване на по-добро съгласуване между националните политики за борба с безработицата, финансиране на поощряващи мерки за създаване на работни места;

• Социална насоченост: в Договора е включен Социалният протокол, за който е постигнато съгласие от страните членки през 1992 г.

• Обща политика в областта на външните отношения и сигурността: определени са големи общи стратегии, които могат да влязат в сила след решение с квалифицирано мнозинство от страните членки;

• Концепция за гъвкавост: позволява възможността ЕС да се развива на две скорости;

• Институции: първото разширяване е предвидено за 2002 г.

Договорът влиза в сила на 1 май 1999 г.

2000 ____________________________________________

На 11 декември 2000 г. в Ница, Франция, държавните и правителствените ръководители подписват Договор, в който постигат споразумение по целия пакет институционни реформи на ЕС, подготвящи Съюза за неговото разширяване. Министрите на външните работи на страните от ЕС подписват договора на 26 февруари 2001 г. Договорът влиза в сила на 1 февруари 2003 г. Постигнато е споразумение за:

• гласуване с квалифицирано мнозинство в 29 области и 6 кадрови назначения, които досега изискват гласуване с консенсус;

• ново разпределение на гласовете в Съвета на ЕС;

• броя на членовете на Европейската комисия (ЕК) и правомощията на председателя на ЕК;

• ускорено сътрудничество - допуска се групи от 8 или повече страни да вървят към по-дълбока интеграция в отделни области, а останалите страни могат да се присъединят към тях на по-късен етап. Споразумението изключва ускорено сътрудничество по въпросите на отбраната.

2001 ____________________________________________

На 9 септември 2001 г. в Женвал, Белгия, министрите на външните работи на страните от ЕС вземат решение за създаването на Конвент за институционна реформа на ЕС, с цел изработването на проект за конституция на Съюза. На 13 юни 2003 г. е последното заседание на Конвента. Приета е първата проекто-конституция на ЕС. На 20 юни 2003 г. на срещата на високо равнище на ЕС проектът е приет за базов документ за Междуправителствената конференция (МПК), която трябва да вземе окончателно решение за приемането му. МПК е открита на 4 октомври 2003 г. в Рим, Италия, и завършва на 13 декември 2003 г. на срещата на високо равнище на ЕС в Брюксел, Белгия. Лидерите на 25-те страни от ЕС не успяват да преодолеят разногласията си по въпроса за системата на гласуване сред разширяването на съюза на 1 май 2004 г. в проекта за европейска конституция.

2002 ____________________________________________

На 13 декември 2002 г. в Копенхаген, Дания, е приета заключителна декларация, с която се приключват преговорите за присъединяване на Литва, Латвия, Естония, Словения, Словакия, Малта, Кипър, Чехия, Унгария и Полша. 10-те получават официална покана за присъединяване към ЕС на 1 май 2004 г. В декларацията е определена 2007 г. като дата за присъединяване на България и Румъния.

2003 ____________________________________________

На 16 април 2003 г. в Атина, Гърция, 10-те подписват Договор за присъединяване към ЕС.

На 9 септеври 2003 г. в Женвал, Белгия, министрите на външните работи на страните от ЕС вземат решение за създаването на Конвент за институционна реформа на ЕС, с цел изработването на проект за конституция на Съюза. На 13 юни 2003 г. е последното заседание на Конвента. Приета е първата проекто-конституция на ЕС. На 20 юни 2003 г. на срещата на високо равнище на ЕС проектът е приет за базов документ за Междуправителствената конференция (МПК), която трябва да вземе окончателно решение за приемането му. МПК е открита на 4 октомври 2003 г. в Рим, Италия, и завършва на 13 декември 2003 г. на срещата на високо равнище на ЕС в Брюксел, Белгия. Лидерите на 25-те страни от ЕС не успяват да преодолеят разногласията си по въпроса за системата на гласуване сред разширяването на съюза на 1 май 2004 г. в проекта за европейска конституция.

На 12 – 13 декември 2003 г. в Брюксел, Белгия, на среща на Европейския съвет с участието на 28 страни - 15-те от ЕС, 10-те присъединяващи се през 2004 г. и трите кандидатки България, Румъния и Турция, лидерите на 25-те /15-те сегашни и десетте бъдещи членки на съюза/ решават България и Румъния да бъдат приети в Европейския съюз на 1 януари 2007 г. Европейският съвет решава да подкрепи 2004 като година за приключване на преговорите с България и Румъния, като подчертава, че всяка страна ще бъде оценявана по собствените й заслуги. 25-те решават също, че България може да подпише присъединителния договор колкото е възможно по-рано през 2005 г.

2004 ____________________________________________

На 10 февруари 2004 г. Европейската комисия представя пред Европейския парламент бюджетната рамка на ЕС за периода 2007-2013 г. Еврокомисията предлага бюджетът на 27-членния ЕС /включително България и Румъния/ да се увеличи от 1,17% от брутния вътрешен продукт /БВП/ през 2007 г. до 1,24% от БВП през 2013 г., или от 127 млрд. евро през 2007 г. до 153 млрд. евро през 2013 г. През 2006 г. бюджетът на ЕС ще бъде 1,11% от БВП или 115,7 млрд. евро. През 2004 г. разходите на 15-те страни от ЕС ще бъдат около 100 млрд. евро. Според проектобюджета през 2013 г. разходите на бъдещия разширен ЕС ще достигнат 150,2 млрд. евро, или около 1,22 % от БВП на съюза.

На 12 февруари 2004 г. европейският комисар по въпросите на заетостта и социалната политика Ана Диамандопулу се отказа от този пост, защото бе избрана за депутат в новия гръцки парламент начело на листата на ПАСОК.

На 18 февруари 2004 г. Европейската комисия обявява имената на членовете на Комисията, към които ще бъдат "прикрепени" за шест месеца (от 1 май до 31 октомври 2004 г.) десетимата нови членове от страните, които ще се присъединят към ЕС на 1 май 2004 г. Новите комисари няма да имат собствена длъжност преди началото на мандата на следващата Европейска комисия, започващ на 1 ноември 2004 г. Новите комисари ще имат право на глас, ще участват активно във вземането на решения в Комисията. Разпределението, обявено от Европейската комисия, е:

Данута Хюбнер /Полша/ - към комисаря за търговията Паскал Лами;

Петер Балаж /Унгария/ - към комисаря за регионалната политика Мишел Барние;

Павел Теличка /Чехия/ - към комисаря за защита на здравето Дейвид Бърн;

Ян Фигел /Словакия/ - към комисаря за предприятията Ерки Ликанен;

Янез Поточник /Словения/ - към комисаря за разширяването Гюнтер Ферхойген;

Даля Грибаускайте /Литва/ - към комисаря за образованието Вивиан Рединг;

Сандра Калниете /Латвия/ - към комисаря за земеделието Франц Фишлер;

Сийм Калас /Естония/ - към комисаря за икономическите въпроси Педро Солбес;

Маркос Киприану /Кипър/ - към комисаря за бюджета Михаеле Шрайер;

Джоузеф Борг /Малта/ - към комисаря за развитието Поул Нилсон.

Всеки нов комисар ще разполага с кабинет с трима високопоставени служители. ЕК уточнява, че единият от тях трябва да е действащ служител на комисията и най-малко единият да бъде от различна държава тази на комисаря.

На 11 март 2004 г. Ставрос Димас замени Ана Диамандопулу като член на Европейската комисия от Гърция.

През март 2004 г. стана ясно, че Педро Солбес, Комисар за икономиката и финансите, ще бъде заменен от Хоакин Алмуния. Солбес става министър в новото социалистическо правителство на Испания.

На 31 март 2004 г. френският еврокомисар Мишел Барние бе назначен за външен министър на Франция. Жак Баро е новият френски комисар по регионалната политика и реформите на институциите, който поема поста от Мишел Барние.

На 17 и 18 юни 2004 г. по време на срещата на върха на ЕС в Брюксел бе постигнато историческо споразумение по текста на Европейската конституция. ПЪРВАТА ЕВРОПЕЙСКА КОНСТИТУЦИЯ бе приета малко преди полунощ на 18 юни в Брюксел на първата среща на Европейския съвет с участието на новоприетите 10 страни, след близо двугодишни преговори. За да влезе в сила, което се очаква да стане около 2009 г., конституцията трябва да бъде ратифицирана от всичките 25 страни, като в някои от тях това ще стане с референдум. Тя полага основите на новия разширен Европейски съюз, който през 2007 г. може да приеме още две страни - България и Румъния, и да наброява 27 членове.

Между 9 и 13 юни 2004 г. в държавите от ЕС се състояха избори за Европейски парламент. Бе отбелязан рекордно нисък брой на гласувалите. В новия състав на Европарламента най-голяма ще бъде фракцията на консервативните европейски партии, следвани от социалистите. Като цяло в повечето страни управляващите партии и коалиции загубиха от опозиционните партии

На 29 юни 2004 г. на извънредна среща лидерите от ЕС избраха Жозе Мануел Дурау Барозу, португалски премиер, за кандидат за следващ председател на Европейската комисия

На 30 юни 2004 г. приключи ирландското председателство на ЕС, оценено като изключително успешно.

На 1 юли 2004 г. Холандия пое ротационното председателство на ЕС за шест месеца.

На 6 юли 2004 г. станаха известни новите лидери в Европейския парламент. Първите две и половина години от мандата му председател ще бъде испанският социалист Жосеп Борел, а след това ще го замени лидерът на Европейската народна партия в Европарламента Ханс-Герт Пьотеринг. Ръководител на Фракцията на Партията на Европейските социалисти станагерманеца Мартин Шулц, а Ханс Герт Пьотерниг остава начело на христяндемократите в новоизбрания Европейски парламент

На 22 юли 2004 г. Европейският парламент утвърди кандидатурата на Жозе Мануел Дурау Барозу, премиер на Португалия, за нов председател на Европейската комисия. Той ще я ръководи в периода 2005 – 2009 г.

На 4 август 2004 г. Жозе Барозу обяви състава на новата Европейска комисия, която ще започне работа на 1 ноември 2004 г. Състав на Европейската комисия: Австрия - Бенита Фереро Валднер, комисар по външната политика; Белгия - Луи Мишел, комисар по развитието и хуманитарната помощ; Кипър - Маркос Киприану, комисар по здравеопазването и защита на потребителите; Чехия - Владимир Шпидла, комисар по заетостта и социалната политика; Дания - Мариян Фишер Боел, комисар по земеделието; Естония - Сийм Калас, комисар по административните реформи/заместник- председател/; Финландия - Оли Рен, комисар по разширяването; Франция - Жак Баро, комисар по транспорта /заместник-председател/; Германия - Гюнтер Ферхойген, комисар по индустрията и предприятията /заместник-председател/; Гърция - Ставрос Димас, комисар по околната среда; Унгария - Ласло Ковач, комисар по енергетиката; Ирландия - Чарли Маккрийви, комисар по вътрешните пазари; Италия - Роко Бутилионе, комисар по правосъдие, сигурност и вътрешни работи /заместник-председател/; Латвия - Ингрида Удре, комисар по данъците и митническия съюз; Литва - Даля Грубаускайте, комисар по бюджета; Люксембург - Вивиан Рединг, комисар по информационната сфера; Малта - Джо Борг, комисар по риболова и морските въпроси; Холандия - Нели Крьос-Смит, комисар по въпросите на конкуренцията; Полша - Данута Хюбнер, комисар по регионалната политика; Португалия - Жозе Барозу, председател на Европейската комисия; Словакия - Ян Фигел, комисар по образование и култура; Словения - Янез Поточник, комисар по научните изследвания; Испания - Хоакин Алмуния, комисар по икономика и финанси; Швеция - Маргот Валстрьом, комисар по институционалните връзки и комуникационната стратегия /заместник-председател/; Великобритания - Питър Менделсън, комисар по търговията.

17 септември 2004 г. Пет европейски държави - Франция, Испания, Италия, Португалия и Холандия - се договориха да създадат европейска жандармерия с първоначална численост около 800 души.

27 септември 2004 г. Европейският парламент започна изслушванията на номинираните комисари. Всеки един от 24-те членове на изпълнителната власт на ЕС бе подложен на тричасови разпити от парламентарните комисии в Европарламента.

5 октомври 2004 г. Испания съобщи, че гражданите й ще гласуват за Европейската конституция на референдум на 20 февруари 2005 г.

6 октомври 2004 г. Европейската комисия представи Редовният доклад за напредъка на България и Румъния в процеса на присъединяване към Европейския съюз. И за двете страни бе потвърдена фиксираната вече дата за членство - 1 януари 2007 г. Досието на България се смята за приключено. За Румъния обаче остават отворени четири глави, между които и тази за борбата с корупцията. Комисията даде зелена светлина за започване на преговори с Турция. Преди всичко се признава, че под ръководството на премиера Реджеп Ердоган страната спазва "в достатъчна степен" така наречените критерии от Копенхаген (демократични институции, правова държава, зачитане на правата на човека и на малцинствата). ЕС си запазва "правото на отказ", т.е. преговорите могат да бъдат прекратени във всеки момент. В крайна сметка ще бъдат наложени ограничения, вероятно постоянни, на свободата на движение на турските работници, които желаят да имигрират в страни от ЕС.

8 октомври 2004 г. Европейският съюз ще въведе еднакви шофьорски книжки за своите членове, след като министрите на транспорта на страните от Съюза постигнаха съгласие да стандартизират съществуващите в момента 110 различни документа за правоуправление.

11 октомври 2004 г. Външните министри на страните от ЕС отмениха оръжейното ембарго срещу Либия без да поставят като условие освобождаването на българските медицински сестри и палестинския лекар. Оръжейното ембарго над Китай бе запазено.

26 октомври 2004 г. Министрите на вътрешните работи на страните от ЕС се споразумяха пръстовите отпечатъци да станат задължителни в европейските паспорти. Това е вторият биометричен елемент в паспортите след дигиталната снимка.

27 октомври 2004 г. Гласуването на новата Европейска комисия пропадна, след като стана ясно, че екъпт, предложен от председателя Жозе Мануел Дурау Барозу няма да получи нужната подкрепа в Европейския парламент. Той оттегли предложения от него състав, за да избегне отхвърлянето на екипа и получи отсрочка за да направи промени в бъдещата Комисия.

29 октомври 2004 г. Европейската конституция бе подписана от лидерите и външните министри на 25-те страни-членки на официална церемония в Рим. Подписът си под ратификационния документ, с който предварително бе утвърдена конституцията, сложиха и присъединяващите се през 2007 г. България и Румъния, както и асоциирания член на ЕС Турция.

4 ноември 2004 г. Държавните и правителствени ръководители от ЕС одобриха предложения от Барозу втори състав на Европейската комисия. В него има само две промени. Италианският външен министър Франко Фратини заменя оспорвания заради възгледите си срещу хомосексуализма и ролята на жената Роко Бутильоне като комисар по правосъдието и вътрешните работи, а Ингрида Удре (Латвия) се заменя от Андрис Пиеб*лгс.

6 ноември 2004 г. Руският президент Владимир Путин подписа протокол, с който споразумението за сътрудничество на Русия с Европейския съюз се разширява така, че да обхване и десетте страни нови членки на съюза.

11 ноември 2004 г. Люксембург определи датата 10 юли 2005 г. за провеждане на референдум за Европейската конституция.

11 ноември 2004 г. Литва стана първата страна-членка на Европейския съюз, която ратифицира европейската конституция чрез парламентарно гласуване, след като се отказа от провеждане на референдум.

18 ноември 2004 г. Европейският парламент одобри обновената Европейска комисия с председател Жозе Мануел Дурау Барозу с подкрепата на 460 от 732 депутата.

22 ноември 2004 г. Министрите на отбраната на страните-членки от ЕС договорят днес създаването на военни "бойни единици" с численост 16 500 души, които да могат да бъдат разполагани в горещи точки по целия свят.

22 ноември 2004 г. Новата Европейска комисия с председател Жозе Мануел Дурау Барозу започ на работа.

2 декември 2004 г. Военните сили на Европейския съюз /ЮФОР/ официално поеха днес командването на мироопазващата мисия на НАТО в Босна /ЕСФОР/ на церемония в Сараево.

8 декември 2004 г. Швейцарският парламент одобри днес двустранно споразумение с Европейския съюз за присъединяване на страната към шенгенската и дъблинската система.

17 декември 2004 г. Европейският съюз ще започне преговори с Хърватия за присъединяването й към съюза на 17 март.

29 декември 2004 г. Европейският съюз въвежда от 1 януари 2005 г. Европейския план за търговия на емисиите с въглероден диоксид - EU ETS. Планът обединява 25-те страни-членки на Съюза в опит да се намалят газовите емисии.

2005 ____________________________________________

6 януари 2005 г. По инициатива на българското правителство Съветът на Европа обяви 2005 г. за Европейска година на демократичното гражданство чрез образование под мотото "Демокрацията - образование и начин на живот".

11 януари 2005 г. Европейският парламент преизбра за европейски омбудсман Никифорос Диамандурос от Гърция.

12 януари 2005 г. С мнозинство Европейският парламент одобри първата Конституция на Европейския съюз.

2 февруари 2005 г. Договорите за присъединяване на Румъния и България към Европейския съюз ще бъдат подписани на 25 април.

20 февруари 2005 г. Първи референдум за Европейска конституция в Испания. Между 77 и 80 процента от испанските избиратели одобриха европейската конституция.

24 февруари 2005 г. Германецът Макс Петер Рацел бе избран днес за директор на Европол.

3 март 2005 г. Върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и сигурността Хавиер Солана и черногорският премиер Мило Джуканович заявиха, че 2005 г. ще бъде посветена на ключовата цел за по-бързото присъединяване на Сърбия и Черна гора към ЕС.

22-23 март 2005 г. Пролетната икономическа среща на високо равнище на Европейския съюз .

Срещата на държавните и правителствените ръководители на 25-те от ЕС трябва да утвърди официално реформата на Пакта за стабилност, която бе съгласувана на 20 март от финансовите министри и очерат пътищата за придаване на нова динамика на европейската икономика чрез съживяването на стратегията от Лисабон за конкурентоспособността, приета през 2000 година.

4 април 2005. Люксембургското председателство на ЕС отдаде почит на починалия папа Йоан Павел Втори, като подчерта неговата "роля на обединител" на Стария континент.

13 април2005. С 522 гласа за, 70 против и 69 въздържали се Европейският парламент одобри в Страсбург Договора за присъединяване на България към Европейския съюз. За Румъния подписването на договора е одобрено с 497 гласа, 93 против и 71 въздържали се.

28 април2005. Официалният метален печат на Министерството на външните работи на Република България беше поставен върху червен восък на Договора за присъединяване на страната ни към Европейския съюз. Това стана в сградата на Съвета на министрите в Брюксел в присъствието на ръководителя на българската мисия към Европейските общности посланик Станислав Даскалов.

26 май 2005. Европейският парламент подкрепи нови правила, благодарение на които законодателството на ЕС срещу прането на пари ще обхване и финансирането на тероризма.

29 май2005. Франция отхвърли проекта за Европейска конституция на референдум. 54,87 процента от гражданите гласуваха против.

30 май2005. Китай отмени митата на 78 артикула от текстилната си продукция в отговор на внесеното от Европейския съюз искане в Световната търговска организация (СТО) за ограничаване на доставка на китайски текстил.

1 юни 2005. Холандия категорично отхвърли основния закон на Европейския съюз. 63 процента от участвалите в референдума холандци са гласували "против", а 37 процента са се обявили "за" Европейската конституция.

2 юни 2005. Парламентът на Латвия ратифицира с огромно мнозинство Европейската конституция. Документът бе одобрен със 71 гласа "за" и 11 "против".

3 юни 2005. В Люксембург завърши заседанието на Съвета на ЕС "Правосъдие и вътрешни работи", в което за първи път като наблюдател участва България.

5 юни 2005. 52 процента от швейцарците подкрепиха чрез референдум присъединяването на страната им към Шенгенското безвизово пространство.

8 юни 2005. Министрите на ЕС дадоха окончателното си одобрение на предложения с цел улесняване на пътуването и работата в 25-те страни-членки на блока. Новите правила ще улеснят признаването на професионалната квалификация в Европа - ход, който се очаква да спомогне за движението на работната ръка и да насърчи икономическия растеж. Правилата заместват съществуващите 15 директиви в тази сфера, като по този начин се създава опростена система, която позволява уменията и квалификацията, придобити в отделна страна на ЕС, да бъдат признати.

16 юни 2005. Лидерите на 25-те от ЕС се споразумяха за необходимостта от замразяване на процеса по ратифициране на Европейската конституция. Крайният срок за ратифициране на конституцията , ноември 2006 г., трябва да бъде удължен за период на пауза и размишление. Европейските лидери ще се съберат, за да обсъдят въпроса отново, след една година, през 2006 г.

29 юни 2005. Европейската комисия одобри подробна преговорна рамка за започването на преговорите по присъединяването на Турция към ЕС през октомври 2005 г. В текста се изтъква, че преговорите за членството на Турция в ЕС може да приключат най-рано през 2014 г.

1 юли 2005. Великобритания поема за 6 месеца ротационното председателство на ЕС.

7 юли 2005. Малта ратифицира Европейската конституция.

Европейският парламент реши да приеме български и румънски депутати като наблюдатели през септември 2005 г.

7 юли 2005. Самоубийствени атентати в Лондон, при които загинаха над 50 души, над 700 бяха ранени. По –късно отговорността бе поета от Ал Кайда.

10 юли 2005. Люксембург ратифицира Европейската конституция с референдум.

14 юли 2005. Европа почете с минута мълчание жертвите на лондонските атентати.

21 юли 2005. Нови бомбени атентати в Лондон, този път няма загинали.

31 юли 2005. Влиза в сила забрана за рекламиране на цигари в страните от ЕС в печатните издания, радиото и по интернет.

9 август 2005. Испания разрешава официално гей браковете и така става втората страна в Европа, която дава зелена светлина за бракове на хомосексуалисти.

11 август 2005. Иран заявява, че няма да отстъпи под натиска на МААЕ за спиране на ядрената програма. През целия месец ЕС и Иран водят напрегнати преговори за замразяване на ядрената програма, които не завършват с положителен резултат

14 август 2005. 121 души загиват при катастрофа на кипърски самолет в Гърция. Това става повод за реакция на ЕС и затягане на прегледите за изправност на самолетите на европейските авиокомпании.

21 август 2005. Португалия иска помощ от ЕС за огромните горски пожари в страната. Пожари бушуват и в съседна Испания, докато Балканите са залети от невиждани порои и наводнения отнемат домовете на хиляди хора.

Берлин, 8 септември 2005. Германският канцлер Герхард Шрьодер и руският президент Владимир Путин подкрепиха изграждането на Северноевропейския газопровод през Балтийско море. Сделката за газопровода, чрез който природен газ от Сибир ще бъде доставян на Германия, предвижда той да не преминава през територията на Полша и балтийските държави.

Брюксел, 21 септември 2005. Европейският съюз ще подпише съвместна политическа декларация с Ирак в рамките на срещата на Общото събрание на ООН в Ню Йорк. Това е една значителна крачка в отношенията между ЕС и Ирак, която ще постави рамките на един активен диалог между двете страни за обсъждане на широк кръг от въпроси.

Брюксел, 26 септември 2005. От днес до 2 октомври в Страсбург почва редовната пленарна сесия на Европейския парламент. Основна тема ще бъдат перспективите пред обединена Европа. Други въпроси, заложени в дневния ред на пленарната сесия на Европейския парламент, са финансовата политика на Европейския съюз в периода 2007 - 2013 година, борбата с тероризма и незаконната имиграция.

Брюксел, 3 октомври 2005. ЕС даде зелена светлина за започване на преговорите за присъединяване на Турция и Хърватия към ЕС.

Брюксел, 3 октомври 2005. Руският президент Владимир Путин започва официална визита в страни- членки на Европейския съюз днес. Той пристига първо в Брюксел. Главни теми на преговорите ще бъдат двустранните отношения, съвместното сътрудничество в рамките на различни международни организации и отношенията с Европейския съюз. Утре президентът Путин ще посети Лондон, където ще се състои среща на високо равнище Европейски съюз - Русия.

Страсбург, 5 октомври 2005. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа /ПАСЕ/ избра вчера нов генерален секретар. При гласуването, започнало вчера сутринта, испанецът Матео Соринас получи 120 гласа и се наложи още на първия тур. Той бе избран за срок от пет години и ще встъпи в длъжност на 1 февруари 2006 г.

Страсбург, 6 октомври. Шведският посланик в Съвета на Европа Томас Хамерберг бе избран вчера да наследи испанеца Алваро Хил-Роблес като комисар по човешките права към организацията от 1 януари 2006 г.

София, 12 октомври 2005. Нова директива на Европейската комисия, която влиза в сила от януари догодина, предвижда специалните служби да могат да събират данни и за разговорите в Интернет. Тези мерки за контрол над електронните комуникации ще бъдат приложени и у нас с промяна в Закона за далекосъобщенията.

Брюксел, 15 октомври 2005. Европейският съюз приветства днешния референдум в Ирак, който, по думите на комисаря за външните отношения Бенита Фереро-Валднер, бележи "голям ден за демокрацията в Ирак", предаде АФП

Брюксел, 26 октомври. Председателят на Европейската комисия Жозе Барозу представи вчера работната програма на Комисията за 2006 г., в която основен акцент е отключването на пълния потенциал на Европа. Тя е насочена към стратегическите цели, които ЕК си постави в началото на своя мандат - просперитет, солидарност, сигурност и световно партньорство.

Лондон, 27 октомври 2005. Британският премиер Тони Блеър, който е ротационен председател на Европейския съюз до края на годината, бе домакин снощи на работна вечеря на европейски социалистически лидери. На Даунинг стрийт 10 в Лондон бяха поканени министър-председателите на Испания, Португалия, Чехия, Унгария, Литва, Норвегия. Сред поканените бе и българският министър-председател Сергей Станишев.

Лондон, 27 октомври 2005. Икономическите реформи, необходими в отговор на глобализацията, ще обсъждат днес лидерите на страните от Европейския съюз, които се събират на еднодневна неофициална среща в двореца Хамптън корт близо до Лондон. Европейските лидери ще разговарят също за ролята на Европа в света и за сигурността на гражданите на ЕС. В срещата на европейските лидери ще участва българският министър-председател Сергей Станишев.

Атина, 29 октомври 2005. Новата европейска партия Европейска левица, която включва 17 комунистически и леви формации от цяла Европа, ще се събере днес в Атина на първия си конгрес от основаването си през май тази година. Двудневният конгрес ще се състои на Стадиона на мира и дружбата в южния атински квартал Фалиро под егидата на гръцката Коалиция на левите и прогресивни сили /Синаспизмос/.

Брюксел, 9 ноември 2005. Европейската комисия ще публикува днес доклади за напредъка на Турция, Македония и Албания по пътя им към членство в Европейския съюз. На 3 октомври 2005 г. Турция започна преговори с Европейския съюз за членство в организацията.

Брюксел, 9 ноември 2005. Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Дурау Барозу реши да повери ръководството на генералната дирекция Търговия на ирландеца Дейвид О'Съливан, досегашен генерален секретар на Комисията.О'Съливан ще бъде сменен на поста си генерален секретар на Комисията от сънародничката си Катрин Дей в една изненадваща ирландска "трампа", защото г-жа Дей бе сочена досега като сигурен шеф на генерална дирекция Търговия.

Брюксел, 30 ноември 2005. Министър-председателят на Люксембург Жан-Клод Юнкер получи престижната награда "Европеец на годината" в 50-то издание на конкурса, организиран от в. "Юропиън войс". Полша и Франция са страните с най-много отличени представители - по двама за всяка една. Александър Квашневски, до неотдавна президент на Полша, получи отличието "Политик на годината", а журналистката Анна Маршалек - репортер от полския всекидневник "Жечпосполита" - "Журналист на годината". Наградата й бе връчена за разобличаващи материали за корупционни скандали по най-високите етажи на властта в Полша.

Лондон, 6 декември 2005. Британският премиер Тони Блеър ще бъде обявен тази седмица за "Политик на десетилетието" на пищна церемония в Лондон в сряда. Събитието е организирано от американския Институт за изучаване на проблемите на сигурността в отношенията между Изтока и Запада. Блеър ще бъде удостоен с титлата, тъй като според института "неуморно е демонстрирал отговорността си за подпомагане на най-нуждаещите се".

Страсбург, 12 декември 2005. В Страсбург днес започва редовната пленарна сесия на Европейския парламент, която ще продължи до 15 декември.По време на сесията евродепутатите ще гласуват на второ четене проектобюджета на ЕС за 2006 г. и ще обсъдят работната програма на Европейската комисия за следващата година.

Брюксел, 13 декември. Министрите на външните работи на страните-членки от Европейския съюз приеха реда, по-който ще се сменят председателствата на ЕС в следващите 13 години. Страната, която председателства в Европейския съюз в даден период, става домакин на срещите на Европейския съвет, превръща се в дипломатическо седалище на страните-членки, организира и председателства всички срещи на заседанията на Съвета и работните групи в ЕС.

Страсбург, 15 декември 2005. Депутатите от Европейския парламент приеха днес годишния бюджет на ЕС за 2006 г. на стойност 111,969 милиарда евро или 1,09 процента от БВП на Съюза. Вотът бе приет като положителен сигнал на фона на започващата среща на лидерите на ЕС, на която основната тема е бюджетът на Съюза за периода 2007-2013 г.

Брюксел, 3 януари 2006. Белгия, която от 1 януари стана ротационен председател на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа /ОССЕ/, възнамерява да работи за решаването на няколко "замразени" конфликта, сред които този с Приднестровието в Молдова и сепаратистките конфликти в Нагорни Карабах, Южна Осетия и Абхазия.

2006 ____________________________________________

Брюксел, 13 януари 2006. Европейската комисия одобри 25 програми от 14 страни-членки за доставяне на информация за популяризиране на селскостопански продукти в Европейския съюз, както и за рекламиране на такива продукти. Общият бюджет на програмите е на стойност 51 милиона евро, от които ЕС осигурява половината.

Страсбург, 18 януари 2006. Европейският парламент /ЕП/ поиска допълнителни преговори с държавите членки на ЕС за бюджета за периода 2007-2013 г. След като стана ясно, че е трудно да бъдат заделени повече бюджетни средства, евродепутатите желаят преразпределяне на парите в бюджета.

Страсбург, 20 януари 2006. Европарламентът гласува вчера в полза на конституция на Европейския съюз, която да влезе в сила през 2009 г. Според ЕП правителствата трябва да продължат да размишляват върху договора, който бе отхвърлен на референдумите във Франция и Холандия, до края на 2007 г. След тази дата те трябва да решат дали да се изготви нов текст, или сегашният договор да бъде спасен.

Стокхолм, 31 януари 2006. Фондацията "Улоф Палме" присъди тазгодишната награда на името на бившия шведски министър-председател на Нобеловата лауреатка от 1991 г. Аун Сан Су Чжи. Госпожа Чжи е известна бирманска опозиционна деятелка, която от 11 години е под домашен арест за прогресивната си дейност в името на демокрацията.

15 февруари - Европейският парламент прие на първо четене законодателство, което ще позволи на хората, живеещи в граничните зони на Европейския съюз, да преминават безпрепятствено в съседната държава членка и обратно.

9 март - Европейската комисия се отказа от намеренията си да либерализира пристанищните услуги в ЕС. Плановете за увеличаване на конкуренцията при обработката на товари предизвикаха масови стачки на работниците в европейските пристанища.

27 март - Съветът на министрите на транспорта на страните от Европейския съюз одобри директивата за свидетелствата за правоуправление на МПС. От 2012 г. всички водачи в рамките на съюза трябва да имат еднакви шофьорски книжки.

7 април - Минималният период на платения годишен отпуск не може да бъде заменен с финансово обезщетение, в случай че отпускът се прехвърля за следваща година, постанови Европейският съд в Люксембург.

7 април - ЕС откри единния европейския интернет домейн ".eu" и за физически лица, след като през декември право да регистрират сайтове с това разширение получиха юридическите лица.

28 април - Министрите на вътрешните работи на Европейския съюз се споразумяха да увеличат таксите за входните визи в Шенгенското пространство от 35 на 60 евро. Увеличението на таксите за транзитно преминаване и престой до 3 месеца е в сила от началото на 2007 г. за влизащите във всички страни от ЕС без Великобритания, Ирландия и Дания, които определят собствени такси.

ВАЖНИ ДАТИ ЗА ЕС

1950 г. – Началото

1951 г. – Първите реални стъпки

1957 г. – Основаване на Европейската общност

1960 г. – Учредяване на Европейска асоциация за свободна търговия

1965 г. – Създаване на единна общност

1973 г. – Първото разширяване

1979 г. – Пътуване към единната валута

1981 г. – Десети член на ЕО

1986 г. – Влизат в сила Европейските символи. Единен европейски акт

1989 г. – Централна и Източна Европа застава по пътя към ЕО

1990 г. – Подписване на Шенген

1991 г. – Договорът от Маастрихт: Създаване на Европейския съюз

1993 г. – Единният пазар вече е реалност

1994 г. - Период на интензивна интеграция

1995 г. – Падат границите в рамките на Съюза

1996 г. – Кандидатури от Източна Европа

1997 г. – Договорът от Амстердам: Рамка за разширяването на изток

1998 г. - Процесът на присъединяване започва

1999 г. – Раждането на еврото

2000 г. – Договорът от Ница: Как да функционира разширеният Съюз?

2002 г. – Единната валута е реалност

2003 г. – Разширяването на Европейския съюз до 25 страни членки е факт

2003 г. – Европейският съвет реши България да бъде приета в Европейския съюз на 1 януари 2007 г. и подкрепи 2004 като година за приключване на преговорите с България и Румъния. 25-те решиха също, че България може да подпише присъединителния договор колкото е възможно по-рано през 2005 г.

2004 г. – Приета е Европейската конституция, която основите на новия разширен Европейски съюз

НАЙ-ВАЖНИ РЕГЛАМЕНТИРАЩИ ДОКУМЕНТИ

Кратка хронология на основните договори, оформили днешния облик на Европейския съюз :

18 април 1951 г. - Договор за създаване на Европейска общност на въглищата и стоманата /ЕОВС/ е подписан в Париж от Белгия, Франция, Италия, Люксембург, Холандия и Германия.

25 март 1957 г. - Същите шест страни подписват договори за създаване на Европейската икономическа общност /ЕИО/ и Европейската общност за атомна енергия /Евратом/. С договора за ЕИО от Рим се цели да се премахнат митата, квотите и другите търговски бариери между страните членки и да се гарантира свободното движение през границите на лица, услуги и капитали. Договорът за Евратом има за цел да насърчи използването на атомната енергия за мирни цели.

8 април 1965 г. - Шестте страни подписват Договор за сливане на изпълнителните органи на трите европейски общности - ЕОВС, ЕИО и Евратом, с което се създава Европейската общност. Влиза в сила от 1 юли 1967 г.

1 януари 1973 г. - Великобритания, Дания и Ирландия се присъединяват към общността и с тях броят на членовете й става девет. Норвегия гласува против присъединяването.

1 януари 1981 г. - Гърция става десетият й член.

1 януари 1986 г. - Испания и Португалия се присъединяват.

Февруари 1986 г. - Страните от ЕО подписват Единния европейски акт, който внася поправки в договорите на ЕО с цел да се ускори вземането на решения, да се улесни създаването на единен пазар без вътрешни граници и да се разшири използването на гласуване с мнозинство.

8 август 1988 г. - Дипломатическите отношения между България и Европейската икономическа общност са установени.

8 май 1990 г. - Подписана спогодба за търговия, търговски и икономически отношения между България и Европейската икономическа общност. Влиза в сила на 1 ноември 1990 г. Спогодбата предвижда постепенно елиминиране на количествените ограничения за българския внос в Общността и предоставяне на взаимни отстъпки в сферата на търговията със селскостопански стоки.

8 март 1993 г. - Европейско споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни членки, от една страна, и Република България, от друга страна подписано в Брюксел, Белгия, на 8 март 1993 г. Ратифицирано от Европейският парламент на 27 октомври 1993 г.

Ратифицирано със закон, приет от 36-ото Народното събрание на 15 април 1993 г. / ДВ, бр. 33 от 20.04.1993/; Текстът на споразумението е обнародван като отделно книжно тяло на "Държавен вестник", издадено на 25 май 1995 г. /ДВ, бр. 61 от 7.07.1995/. В сила от 1 февруари 1995 г.

Споразумението се нарича Европейско и е споразумение от "трето поколение", тъй като предвижда по-висока степен на интеграция от други подобни споразумения за асоцииране, сключени от ЕС по-рано - например с Турция, Малта или Кипър. Европейското споразумение осигурява основополагащата законова рамка за взаимоотношенията между Република България и Европейската общност, определя основата за техническата и финансова помощ от Общността, както и полага съответната рамка за подкрепа на постепенното интегриране на България в Съюза.

Целите на Европейското споразумение за асоцииране, съдържащо 125 члена, 8 Протокола, 15 Приложения, 22 съвместни декларации и размяна на писма, могат да бъдат резюмирани по следния начин:

- установяване на свободна търговия с индустриални стоки;

- взаимни преференции при вноса на земеделски продукти;

- постепенна либерализация на движението на капитали и работна сила; предоставянето на услуги, както и развитието на политическия диалог.

Отчитайки различното ниво на икономическо развитие, в Европейското споразумение за асоцииране е използван асиметричен подход в полза на България, т.е. през преходния период Общността отваря пазара с по-голяма скорост от България. Като пример може да се посочи търговията с промишлени стоки: митата, налагани в Европейската общност по вноса на промишлени стоки с български произход, отпадат за най-чувствителните стоки в края на четвъртата година от влизане в сила на Европейското споразумение за асоцииране (Първоначален текст). Митата по вноса в България на промишлени стоки с произход от Европейската общност отпадат в края на деветата година от влизане в сила на Споразумението (края на 2001 г.). Първоначалният текст на Споразумението е допълван и изменян с последващи Споразумения и Допълнителни протоколи, с оглед на по-нататъшно усъвършенстване в такива сфери като либерализация на търговията с промишлени стоки, търговията с текстил и облекла, търговията с вино, защитата на географските наименования и търговските означения на вината, подобряване на правилата за произход, подобряване на пазарния достъп или уточняване на условията в случая на присъединяването на трите страни от Европейската асоциация за свободна търговия към ЕС, достъпа на България до рамкови програми на Европейската Общност.

До приемането на България за член на ЕС Споразумението за асоцииране и свързаните с него документи са законовата база за отношенията между България и ЕС, и изграждат институционалната рамка на тези отношения. Споразумението за асоцииране съдържа и необходимия механизъм за прилагане, управление и наблюдение на всички области на отношенията.

1 ноември 1993 г. - Договорът за Европейския съюз /ДЕС/, съгласие по който се постига в Маастрихт през декември 1991 г., влиза в сила. С договора се установява нов Европейски съюз, обхващащ ЕО и нейните 12 страни членки. В него се призовава за създаването на единна валута до 1999 г. и за обща външна политика и политика за сигурност, а на Европейския парламент се дава правоо на вето върху някои закони.

1 януари 1995 г. - Австрия, Финландия и Швеция влизат в съюза.

26 март 1995 г. - Страните членки на ЕС Франция, Германия, Белгия, Люксембург, Холандия, Испания и Португалия подписват Шенгенското споразумение, премахващо контрола по границите помежду им.

Юни 1997 г. - Амстердамският договор внася поправки в ДЕС от Маастрихт и създава поста Върховен представител за външната политика и политиката за сигурността.

Декември 2000 г. - Договорът от Ница, изготвен на маратонска и много бурно преминала среща на високо равнище, подготвя пътя за разширяването на блока на изток.

Декември 2002 г. - На среща в Копенхаген лидерите на ЕС се съгласяват да приемат 10 нови членове - Полша, Унгария, Чехия, Словакия, Словения, Естония, Латвия, Литва, Кипър и Малта - през май 2004 г.

31 януари 2003 г. - Договорът от Ница влиза в сила. Сложната система за гласуване, утвърдена с него, ще влезе в сила от 1 януари 2005 г.

На 16 април 2003 г. в Атина, Гърция, 10-те подписват Договор за присъединяване към ЕС.

На 13 октомври 2004, Европейските лидери подписаха договор за Европейска конституция. До този момент тя е ратифицирана от 13 страни членки. Но след нейното отхърляне на последователни референдуми във Франция и Нидерландия през пролетта на 2005, проектът в момента е замразен. Бъдещето на конституцията все още остава неясно.

Европейски съюз – територия на свобода, сигурност и правосъдие

Европейските граждани имат право да живеят свободно, без страх от преследване или от насилие навсякъде в Европейския съюз. Въпреки това международната престъпност и тероризмът са сред нещата, които най-много безпокоят европейците днес.

Тези проблеми предполагат съвместни действия на ниво Европейски съюз. Европейският съюз се нуждае от ясна политика по въпросите на "правосъдието и вътрешните работи" – особено сега, когато разширяването придава нови измерения на въпроса за вътрешната сигурност в Европа.

Дейност в тази област не беше в дневния ред на Европейския съюз в момента, когато се създава Европейската икономическа общност. Член 3 от Договора от Рим ясно постановява, че Общността трябва да приеме "закони, свързани с влизането и движението на хора". Но с времето става ясно, че свободата на придвижване означава осигуряване на всеки и навсякъде в Европейския съюз еднаква защита и еднакъв достъп до правосъдие. Така в първоначалните договори са нанесени поправки – най-напред чрез Единния европейски акт (1986), а по-късно с Договорите от Маастрихт (1992), Амстердам (1997) и Ница (2001).

Свобода на придвижването

Личната свобода на придвижване в ЕС повдига въпросите за сигурността на страните-членки, след като проверките са премахнати на почти всички вътрешни граници в Съюза. Като компенсация се взимат допълнителни мерки за сигурността на външните граници на Европейския съюз. А тъй като от свободата на придвижване се възползват и престъпници, националните полицейски сили и съдебните власти на страните-членки на Европейския съюз започват да работят заедно срещу международната престъпност.

Трите идеи - за свобода, сигурност и правосъдие фактически са тясно свързани. Свободата се лишава от смисъл, ако хората не могат да живеят в безопасност, защитавани от правна система, на която всички еднакво могат да разчитат.

На 15 и 16 октомври 1999 Европейският съвет провежда специална среща в Тампере (Финландия), за да дискутира въпроса за правосъдието и вътрешните работи. Взима се решение за една много ясна и амбициозна програма за действие – от 60 мерки, които да бъдат приложени до 2004 година, за да се превърне Съюзът в "територия на свобода, сигурност и правосъдие". На Европейската комисия се поставя задача да наблюдава нейното осъществяване с отчитане на резултатите.

Едно от най-важните неща за облекчаване на живота на пътуващите в Европейския съюз се случва през 1985, когато правителствата на Белгия, Франция, Германия, Люксембург и Холандия подписват споразумение в малкия люксембургски граничен град Шенген. Според това споразумение на техните общи граници се премахват всички проверки за всички хора – независимо от тяхната националност, уеднаквява се контролът на границите със страни, които не са членки на ЕС, и се въвежда нова обща визова политика.

Така се създава една зона без вътрешни граници, известна като Шенгенска зона. Шенгенското споразумение от 1985, Конвенцията за прилагането му от 1990 и всички закони, които произтичат от тези договорености, оттогава са неразделна част от Договорите за Европейския съюз, а Шенгенската зона постепенно започва да се разширява. От март 2001 Исландия и Норвегия, както и страните-членки на Европейския съюз като Австрия, Белгия, Дания, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Италия, Люксембург, Холандия, Португалия, Испания и Швеция изцяло прилагат Шенгенските правила.

Целта не е Европа да се превърне в някаква крепост, а да се направи за хората по-лесно легалното придвижване в Европейския съюз.

Право на убежище и имиграционна политика

Европа се гордее с традиционното си гостоприемство към чужденците и с хуманната си готовност да предлага убежище на бежанци, изложени на опасност и преследване. Изправени пред въпроса как да постъпват с нарастващия брой имигранти – легални и нелегални, на една територия без вътрешни граници, европейските правителства решават да хармонизират своите правила така, че правото на убежище да се дава в съответствие с няколко основни принципа - еднакви в целия Европейски съюз. Целта е въвеждане на обща процедура за търсещите убежище. Европейският съюз се стреми да осигурява на имигрантите права и задължения, сходни с тези на европейските граждани. Степента на тези права и задължения е различна в зависимост от това колко дълго даден индивид легално е живял в Европейския съюз.

Борба с международната престъпност

За да провежда имиграционната си политика, Европейският съюз трябва да има съответен контрол на външните си граници и достатъчни механизми за предотвратяване на нелегалната имиграция. Необходими са координирани усилия за борба с международната престъпност. Организираната престъпност все повече се усъвършенства и редовно използва европейски или международни мрежи за своята дейност. Тероризмът ясно показва, че може да нанася удари с голяма бруталност навсякъде по света. Тъкмо поради това се създава Шенгенската информационна система - една комплексна база от данни, която позволява на служителите на закона и на съдебните власти да обменят информация за издирвани лица и открадната собственост.

Европейският съвет прилага и законодателство за предотвратяване финансирането на терористични организации чрез пране на пари.

Най-голямо значение за сътрудничеството между служителите на закона има създаването на Европол. Тази европейска организация се състои от полицейски и митнически служители и задачата й е да прилага закона в целия Европейски съюз. Европол се занимава с най-различни международни престъпления като наркотрафик, търговия с откраднати превозни средства, трафик на хора, сексуална експлоатация на жени и деца, порнография, подправяне на документи, трафик на радиоактивни материали, тероризъм, пране на пари и фалшифициране на еврото.

Към една Европейска зона на правосъдие

Наличието на 25 различни правни системи в Европейския съюз очевидно е проблем. Ако ЕС иска хората да се придвижват свободно вътре в границите му и да имат достъп до правосъдие навсякъде, неговите правни системи не трябва да ги затрудняват, а обратното – да ги облекчават. Затова се създават европейски програми, които свързват правистите от различни страни-членки. Програмата "Grotius" например помага на адвокатите и на юристите да научат как работят правните системи на други страни-членки на ЕС. Програмата "Falcone" помага за създаването на контакти между съдии, прокурори, полицейски служби и митничари в целия Европейски съюз.

Най-значим пример за практическото сътрудничество в тази област е работата на Eurojust – една централна координираща структура. Нейната задача е да позволи на националните следствия и прокуратури да работят заедно в разследването на престъпления, които касаят няколко страни-членки на ЕС. Международната престъпност, включително тероризмът, не признава никакви национални граници. За да се справи успешно с нея, Съюзът постепенно въвежда обща наказателна политика. ЕС има за цел да изработи обща правна рамка за борбата с тероризма, да гарантира на своите граждани висока степен на закрила и да усъвършенства международното сътрудничество в тази област.

До 1998 въпросите за даване на убежище и имиграцията, проверките (визите) на външните граници и съдебното сътрудничество в гражданските и търговските дела са предмет на пряко сътрудничество между правителствата в ЕС. Но Договорът от Амстердам прехвърля тези въпроси от територията на междудържавните отношения на територията на Общността, така че те да могат много по-ефективно да се решават чрез използвания и изпробван "метод на Общността".

Все пак придвижването в тази посока е обвързано с условия: петгодишен преходен период; поделяне на правото на инициатива между Комисията и страните-членки; анонимно взимане на решенията; Европейският парламент да бъде само консултиран; Европейския съд да има само ограничени правомощия.

Една област практически остава изключително в правомощията на междуправителственото сътрудничество: тази на полицейското и на съдебното сътрудничество в криминалните дела. Според договора от Маастрихт Съветът на министрите координира действията на правителствата на ЕС в тази област, която е твърде деликатна от гледна точка на националния суверенитет. В този случай Европейската комисия дели правото си на инициатива със страните-членки.

В Тампере през 1999 политическите лидери на Европейския съюз обявиха целта си – Съюзът да се превърне в територия на свободата, сигурността и правосъдието.

Информация от портала на ЕС "Europe"

http://europa.eu.int/abc/12lessons/index1_en.htm

Европейският съюз не е федерация като Съединените щати или Русия. Нито пък е просто организация за сътрудничество между правителствата като Организацията на Обединените нации. Съюзът фактически е единствен по рода си. Той представлява уникална в световната история политическа система. Страните, които съставляват Европейския съюз (или страните-членки), споделят своя суверенитет, за да получат сила и световно влияние, каквито нито една от тях поотделно не би могла да има.

Споделянето на суверенитета означава на практика, че страните-членки делегират правата на някои от своите взимащи решения власти на европейските институции, които те са създали, така че решенията от общ интерес да могат да се взимат демократично на европейско ниво.

източници и полезни линкове:

http://www.bta.bg/site/bulgaria-eu/html/eu/institutions.htm

http://bg.wikipedia.org/wiki/

http://www.filmmakersbg.org/EU-lesson10-bg.htm

http://www.horizonti.bg/evro/institution.htm

"Право на Европейския съюз", автор Орлин Борисов

Тъй като май ще се наложи да правя доклад на тема "Как е устроен ЕС", събирам помощни материали. Предварително благодаря на всички

Здрасти...

Тук има доста инфо - Цък

Надявам се да ти свърши работа!

Успех!

Ps. Тук има повече информация за институциите в ЕС и доста други неща http://www.europe.bg/htmls/page.php?category=52

Редактирано 29 ноември 200619 г. от mechtateliat (преглед на промените)