Eddi92

Николай Лилиев - въпроси, теми, есета

    31 мнения в тази тема


    Здравейте, Имам да пиша теми със заглавие: 1.Мотивът за природата като отражение на душевното състояние в трите стихотворения на Николай Лилиев. 2."Музиката преди всичко" като основен художествен принцип в трите стихотворения на Николай Лилиев. 3.Сремежът към съвършен свят като худижествен принцип. (Става въпрос за стихотворенията "Тихият пролетен дъжд", "Светлото утро" и "Кръгозори") Ако някой може да помогне ще съм му много благодарен.

    Редактирано от stanley56 (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Здравейте,

    Имам да пиша теми със заглавие:

    1.Мотивът за природата като отражение на душевното състояние в трите стихотворения на Николай Лилиев.

    2."Музиката преди всичко" като основен художествен принцип в трите стихотворения на Николай Лилиев.

    3.Сремежът към съвършен свят като худижествен принцип.

    (Става въпрос за стихотворенията "Тихият пролетен дъжд", "Светлото утро" и "Кръгозори")

    Ако някой може да помогне ще съм му много благодарен.

    Това дано поне малко ти помогне:

    „ТИХИЯТ ПРОЛЕТЕН ДЪЖД”, „СВЕТЛО УТРО”, „КРЪГОЗОРИ НАДВЕСЕНИ”

    ЗАКЛЮЧЕНИТЕ ПРОСТОРИ В ЛИРИКАТА НА ЛИЛИЕВ

    Поезията на Лилиев разкрива един неповторим свят на нравствени тър¬сения и романтични видения, който пренася читателя в измеренията на копнежа по щастие и духовно съвър¬шенство. Със своята музикалност и специфична форма стиховете му съз¬дават неотразимо въздействие върху човешките възприятия и пробуждат желание за приближаване до един мечтан и бленуван свят.

    Стиховете на Лилиев рисуват при¬родни картини, осезателно конкретни, внушават усещане за лично преживяно. В същото време поезията му не е пейзажна, защото описанието на природата не е основна авторова цел. Природните импресии са свързани с определени човешки настроения и със¬тояния, с изразяване на чувства и преживявания. „Тихият пролетен дъжд” пренася читателя в най-кра¬сивия период от годината - пролет¬та - време на цялостно пробуждане и обновление и в природата, и в човешката душа. Лирическият герой търси ново начало за себе си, защото е изпълнен с меланхолия и тъга. Про¬летта е времето, когато той вярва, че тъгата му ще си отиде, а сърцето му ще се изпълни с радост и надежда. Дъждът отмива натрупаната житейска умора:

    Тихият пролетен дъжд

    звънна над моята стряха...

    Ненадейно, изведнъж се появява же¬ланието за живот и щастие - този смисъл носи глаголът „звънна”. Геро¬ят е мечтателна и чувствителна на¬тура. Тишината и меланхолията са негово естествено състояние. Той е далеч от шума и суетата на света, а съзерцанието раджа копнежа му към истинско духовно съвършенство. За¬това именно „тихият” дъжд е в със¬тояние да пробуди угасналата надежда и желание за обновление. Природ¬ният кръговрат е свързан с човешкия стремеж към щастие и радост. Про¬летта сменя зимата - символ на покоя и умирането в природата, на за¬леза на човешкия живот, на отчуждението и безнадеждността. За героя пролетта носи плаха радост и надежда, копнеж по друг, непознат, нов, по-красив и стойностен свят:

    Колко надежди изгряха!

    Стихотворението създава точен па¬ралел между природната нагласа на би¬тието и човешката душевност. Про¬летта възражда силите в природата, донася неповторимостта на сътво¬рението — „слуша земята и тръпне”. Пролетта променя душевната нагла¬са на човека - „сълзи, възторг и упла¬ха”. Лирическият герой е подвластен на радостните и оптимистични нас¬троения, но в същото време усеща мимолетността на пролетния миг. А с отминаването на пролетта угасва и надеждата в душата му. Той осъзна¬ва, че светът, в който живее, е разли¬чен от красивия блян, към който се стреми. Копнежът му остава неудов¬летворен, а онзи непознат и прекрасен свят, появяващ се като видение заедно с тихия пролетен дъжд, се из¬губва много бързо. Така в стихотво¬рението се противопоставят двете душевни състояния: „Колко надежди изгряха.” и „Колко искрици изтляха! ”. За героя е ясно, че тъгата и меланхо¬лията са негова духовна същност, а надеждата—само миг. Глаголите в ми¬нало свършено време подчертават невъзможността да бъде постигнато трайно духовно удовлетворение. Ця¬лата красота, която се съдържа в меч¬тата, се оказва един завинаги отминал за героя период от живота му. Пос¬тоянно повтарящият се стих „тихи¬ят пролетен дъжд” носи не само една неповторима поетичност и музикалност, но и усещане за безвъзвратна загуба, за съприкосновението с мечта¬та в най-чистия й вид. Повторението звучи по различен начин във всеки след¬ващ стих и наслагва чувството за безнадеждност и обреченост.

    По-различно звучи стихотворение¬то „Светло утро”. То носи бодрост¬та и радостта от новото начало, без да внушава меланхолия и отчужденост. Тази лирическа миниатюра е из¬градена максимално прецизно и изискано откъм стилово-езикова страна. В съзнанието ни остава образът на пеперудите с„тънки сребърни крила” Като символ на окрилената надежда. Стихотворението звучи подчертано бодро и оптимистично. Утрото е не само част от природния кръговрат, а, подобно на пролетта, носи внуше¬ние за ново начало, за ведрост и светлина, за простор и нови хоризонти. Природната картина на утринното пробождане отново поставя знак за равенство с душевното състояние на лирическия герой. Светът е нов и раз¬личен с настъпване на утрото. То прогонва мрака - в природата и в ду¬шата:

    Светло утро, ти пробуди

    всяка пара и мъгла...

    Утрото носи и надежда, и вяра в бъ¬дещето, и представа за един друг, раз¬личен от реалния, облагороден свят:

    Ти безбрежна шир събуди

    затрептяха изумруди...

    С утрото мечтата като че ли ста¬ва реалност или поне вярата, че светът от бляна може да се превърне в реален свят. В мечтания свят най-важни са красотата и съвършенст¬вото. За бодрото, приповдигнато нас¬троение допринасят и създадените представи за светлина - „светло ут¬ро”, „мрежа светлина”, и за неспирно движение с образа на пеперудите. За внушение на чувството допринасят особено фонетичните изразни сред¬ства - асонансът (повтарят се „е”, „а”, „у”) и алитерацията („р”, „л”, „н”). Те носят благозвучност и мелодичност, а повторението: „пеперуди, пе¬перуди...." несъмнено има определя¬що значение за създаване на бодрост и лъчезарност на картината.

    Стихотворението „Светло утро” е пример за поетична организация на стиха, характерна за символистите. Внушението се постига не толкова с нарисуваната картина, колкото с неповторимата музикалност, с играта на думи, с красотата на фразата. Стихотворението доказва, че лирическият герой на Лилиев може да дос¬тигне до духовно просветление и до светла вяра. Копнежът по светлината и по красотата са част от духов¬ната му същност. Но негово трайно състояние е тъгата, меланхолията, отчуждеността, обезвереността.

    Стихотворението „Кръгозори надвесени” създава картината на безнадеждността в човешката душа. В тази импресия няма място за вед¬рина:

    Ръми,

    есен е.

    Както в „Тихият пролетен дъжд”, и в това стихотворение е на¬рисувана картината на дъжда. Но то¬ва е друг, есенен дъжд, който не събужда надежда, не носи просветление, а внася в душата на човека пустота и печал. Есента отвежда към залеза - на природата и на човешкия живот. След есента идва зимата, тя е символ на отнетите хоризонти. Светът е пуст, мрачен и скръбен. Повторение¬то „Ръми,/ есен е. ”, създава музиката на една тъжна мелодия и носи усе¬щането за обреченост:

    В глухи жалби унесени,

    Самотата на човешката душа е пос¬тоянен мотив в поезията на символистите. Човекът е не само скръбен и самотен, а и примирен с една негос¬топриемна и нежелана действител¬ност. Жалбата е постоянното му състояние, а отчуждеността - не¬преодолима. В този свят няма уют¬но място за героя. Той броди безпъ¬тен в мрака, без да може да открие себе си. Целта в живота му е или не¬ясна, или пътят е загубен - важното е, че е невъзможно постигането на духовно удовлетворение.

    Трите стихотворения на Лилиев създават представата за един хармони¬чен и красив свят, към който лирическият герой е устремен. Този свят неминуемо се противопоставя на от¬ношението му към реалната дейст¬вителност. Неудовлетворен от заключените простори на съвременност¬та и липсата на перспектива в живота, героят предпочита бягството в другия, мечтания свят, който не е истински, но е подвластен на благород¬ството и духовната извисеност.

    ДУХОВНИТЕ ТЪРСЕНИЯ НА ЛИРИЧЕСКИЯ ГЕРОЙ В ПОЕЗИЯТА НА ЛИЛИЕВ

    ЛИТЕРАТУРНОИНТЕРПРЕТАТИВНО СЪЧИНЕНИЕ

    Олимпиада по БЕЛ

    Поезията на Лилиев вълнува и впечатлява със своята красота на изказа, мелодичност, благозвучие. В стиховете си поетът рисува един по-различен, по-хубав свят, устремен към доброто и духовното.

    Лирическият герой в Лилиевата поезия търси в поетичното преживяване живота и действителността на свят, който желае да докосне и да бъде щастлив. Авторът разкри¬ва красотата в мечтателния унес на героя си, устремен към щастие, пресъздава душев¬ното му състояние и търсенията му чрез описанията на природата в стихотворения¬та си. Конкретните природни обекти, описа¬ни в стихотворенията, са изразна вътрешната действителност на героя, образи на мечтата. Но въпреки копнежа по един по-добър свят и моментната радост, изпитана пред карти¬ната на възраждащата се природа, в своята същност героят остава една тъжна, обезве¬рена и меланхолично настроена личност. Неговият полет към щастието, макар и миг¬новен, е единствената цел на духовните му търсения.

    В стихотворението „Тихият пролетен дъжд” Лилиев създава бодро и весело настроение. Настъпилата пролет променя душевната нагласа на героя. Той изпитва же¬лание за живот, у него се събужда стреме¬жът към щастие. Пролетта е символ на въз¬раждането, на новия живот, на възкръсва¬нето на света, отърсил се от тъгата и страда¬нието. Нейната картина внася радост в ду¬шата както на лирическия герой, така и на читателя. С пролетта идва и надеждата:

    ... с тихия пролетен дъжд

    колко надежди изгряха!

    Събужда се неутолимият копнеж на чове¬ка към онзи друг, непознат, по-красив и стой¬ностен свят. В своите духовни търсения ли¬рическият герой иска да го достигне, да се докосне до неговата магическа сила и така да намери покой за душата си. Многократ¬ното повторение на стиха „тихият проле¬тен дъжд” внася не само поетичност и музикалност в творбата, но чрез него сякаш се осъществява съприкосновението с мечтата. Пролетният дъжд е символ на надеждата, на радостта, на раждането, на възкресени¬ето. Напоена с него, природата се събужда след зимния сън. Разцъфтяват цветя и дър¬вета, поникват първите тревички. Като сигнал за събуждане, за отърсване на душата от меланхолията и тъгата звънна дъждът:

    Тихият пролетен дъжд

    звънна над моята стряха...

    Пролетта силно въздейства върху съзна¬нието и чувствата на лирическия герой. И както променлив и нестабилен е този сезон, в който се редуват слънце и дъжд, така и настроенията динамично се сменят. От една страна е красивият блян за един по-добър свят, от друга страна, лирическият герой е неудовлетворен, изгу¬бил се в пътищата на живота човек. Стихът: „пролетни приказки шъпне”, допълва чувст¬вото за безнадеждност и обреченост, които изпитва героят. Осезаема е нуждата му от топлина и разбиране, но той не може да ги намери в действителността. Моментното му щастие: „колко надежди изгряха”, ярко се про¬тивопоставя на тъгата от помръкналата радост: „колко искрици изтляха”. Надежда¬та, радостта, красивите копнежи са само един миг от вечността, моментно състояние на героя, защото негови постоянни спътни¬ци са тъгата, безнадеждността, меланхолия¬та. Духовното търсене на щастието също е част от неговата същност, която осмисля жи¬вота, но въпреки това не е способна да го извади от нещастието и мъката.

    Стихотворението „Светло утро” също звучи бодро и създава усещане за свежест, за ведрост и светлина. Долавят се радостта и приповдигнатото настроение на лиричес¬кия герой от настъпилото ново начало. В творбата символното значение на светлото утро се припокрива става на пролетта в „Тихият пролетен дъжд”. Поражда се усеща¬не за полет в утринния простор. Началото на деня се свързва с възраждането на душа¬та за нов живот. Всичко се пробужда от нови духовни устреми, прозвучали като музика в първия стих:

    Светло утро, ти прокуди

    всяка пара и мъгла...

    Показателен в случая е глаголът „прокуди", който поражда очакване за промяна, за отхвърлянето на нещо нежелано и появата на новото. С пропъждането на тъгата и не¬щастието в душата остават красотата и ра¬достта пред чистото и свежо утро, символ на духовното прераждане и живота. Както в „Тихият пролетен дъжд”, така и тук при¬съствието на лирическия герой е подчерта¬но единствено с притежателното местоимение „моите”. Но въпреки това неговият об¬раз отново не остава скрит за читателя. Ге¬роят е в духовно търсене на красотата, стре¬ми се към нейната пречистваща сила. В твор¬бата повтарящият се стих:

    пеперуди, пеперуди,

    тънки сребърни крила...,

    внася не само движение, бодрост и лъчезарност на картината, но е символ и на окриле¬на надежда. Прероден и щастлив, героят се чувства в „безбрежна шир” от красота и съ¬вършенство. Осезателна за читателя е цялата тази светлина, която блика от стиховете:

    Затрептяха изумруди,

    цяла мрежа светлина...

    Тази светлина също е израз на надеждата, на вярата в бъдещето. Усеща се стремежът на лирическия герой към един облагороден свят, в който властват доброто и красивото. Чрез символиката на пеперудите, на изум¬рудите, на светлото утро, отвеждаща към радостните трепети на душата, открила тайнството на възкресението, на обновле¬нието, Лилиев създава изящно като звучене и оптимистично като внушение стихотво¬рение. Светлината, която струи от него, е символ на надеждата, на вярата, на пробуж¬дането, за което подсказват и изразните глаголи „звънна”, „затрептяха”, „събуди”. Стихотворението звучи с характерната за поезията на Лилиев неповторима музикалност, постигната чрез игра на думи, красиви фрази, благозвучни словосъчетания.

    Съвсем различно настроение създава сти¬хотворението „Кръгозори надвесени”. В не¬го Лилиев разкрива безнадеждността и от¬чаянието, обхванали човешката душа. Ли¬рическият герой е в свят на скръбна пустота. Усеща се нещастието, мъката, самотността на един обезверен човек, изгубил пътя в жи¬вота си. В стихотворението описаната есен¬на природна картина е символ на залеза на човешкия живот. Тя поражда тъжни чувства, буди усещане за-обреченост. Повторение¬то на стиха:

    Ръми,

    есен е,

    още повече засилва това усещане, като съ¬щевременно създава и музикално звучене на творбата. Есенният дъжд се свързва със символиката на скръбта, на отчаянието, на залеза, на нощта, на смъртта. Той не е необходим като пролетния, за да възкреси природата, няма прераждаща сила. Обри¬суваният пейзаж внушава чувство на неуютност, на студенина и тишина. Няма го звъна, липсва светлината, както и безбрежната шир. Всичко е прихлупено и мрачно, навяващо тъга и скръб:

    Кръгозори надвесени

    и сплъстени тъми...

    Изградена е картината на един отчужден и тъжен свят, в който лирическият герой е самотен, унесен в „глухи жалби”. Той отново е в своето постоянно меланхолично състоя¬ние и броди сам.

    Трите стихотворения сякаш представля¬ват един неразрушим цикъл, в който щас¬тие и нещастие вървят ръка за ръка, редуват се, преливат едно в друго и в крайна сметка се сливат в океан от чувства.

    Поезията на Лилиев рисува един по-раз¬личен свят, разкрива духовните търсения и стремежи на една чувствителна и самобит¬на натура, кара читателя да търси красивото и доброто не само в света около себе си, но и в себе си.

    Ето тук има следните теми:

    !С десен бутон на мишката върху "изтегли", избирате Save Link As и го записвате някъде на компа си, разархивирате и готово!

    IX. НИКОЛАЙ ЛИЛИЕВ Back to top

    1. Николай Лилиев - лирика (обзор) - изтегли

    2. Духовните търсения на лирическия герой в поезията на Лилиев - изтегли

    3. Заключените простори в лириката на Лилиев - изтегли

    Редактирано от arti (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Благодаря ти арти!!!! Дано помогне

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    здравейте :) !имам да пиша литературно есе на тема:"природата като огледало на душата"...мислите ли че втората тема съвпада понен а 90 %..? :wors:

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    Здравейте !!! Имам да съставя текст - образите на човека, които изграждат поетическите текстове на Дебелянов и Лилиев. Ако можете да помогнете ще съм ви много блогодарен! :):offtopic_s:

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Здравейте !!! Имам да съставя текст - образите на човека, които изграждат поетическите текстове на Дебелянов и Лилиев. Ако можете да помогнете ще съм ви много блогодарен! :wors::wors:

    Това ще ти помогне-http://www.belschool.net/razrabotkina.php

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Имам да пиша есе по една от темите :

    1.Възможен ли е съвършен свят ?

    2.Природата като огледало на душата

    3.Мечтата като нравствена мисия

    Моля ви помогнете ми !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Публикувано изображение:)

    Предварително благодаря !!!!! :ph34r:

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Имам да пиша есе по една от темите :

    1.Възможен ли е съвършен свят ?

    2.Природата като огледало на душата

    3.Мечтата като нравствена мисия

    Моля ви помогнете ми !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Публикувано изображение:wors:

    Предварително благодаря !!!!! :wors:

    Тук има 2 есета за мечтата. Прочети ги и кажи няколко свои изречения, мисля, че ще станат за твоята тема-http://search.pomagalo.com/?keywords=.%CC%...p;x=28&y=20

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Трябва ми есе на тема "Раждането на мечтата и нейното угасване в поезията на Лилиев и Багряна" .. И ми трябва за утре и съм 1 смяна.. Кажете ако можете да ми помогнете ако не да търся другаде Публикувано изображение

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Здравейте. Ако можете да ми помогнете ще съм ви много благодарна. Трябва ми ЛИС - "Раждането на мечтите и раздялата с тях" - "Тихия пролетен дъжд" - Н. Лилиев. мерси предварително

    Редактирано от KaNaRCheTy (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Здравейте..хора имам голяма молба към вас..имам да пиша Литературно интерпретативно съчинение или ЛИС върху "Светло утро ти прокуди"-желание или античен химн на слънцето от триптиха на Николай Лилиев.Трябва ми спешно за днес,най-късно утре..разчитем на вас :[

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    За съжаление намерих много малко, но прочети и това, което предлага arti, ще ти помогне- Едно от емблематичните стихотворения за сиянието на светлината е „Светло утро, ти прокуди“, поставено като първо в „Птици в нощта“ (1919). Вл. Василев го определя като „единственото сензитивно усещане в цялата Лилиева поезия“, в което обектът и субектът са единени в магическия свят на съответствията, защото „поетът е във всеки атом на това утро, а росата му – в играта на пеперудите“9. Критикът не разчита текста като пейзаж, а като „дух, разлян в лъчите на радостта и светлината“. Картината е като спомен, действията са не случващи се в текстовото настояще, а представени в някакъв минал момент (прокуди, събуди, затрептяха), който е променил света сега. Пара и мъгла, образи от символния ред на мъртвата вода, са се стопили в безбрежната шир (алюзия за безграничността на всемира), която е озарена от ярката светлина, всеобемаща пространството, превърнато в „цяла мрежа светила“. Пеперудите (един от знаците на пролетта) са образи, свързващи земното с небесното. Сребърното сияние на тяхната ефирност („тънки сребърни крила“) буди асоциации с чистата лъчистост на трансценденталното пространство, възприета като докосване: „звънна в моите стъкла“. Светлината променя образния и звуковия облик на света. Всичко се слива в лекия ритъм, прозирен и нежен като рефрена, който пее за утрото на пречистения дух и трепти в пространството на несвършващото настояще – вечност в съзвучие с мелодията на битието. Новото раждане – на новия ден, на новия дух, е видяно като вълна, която поглъща тъмнината и установява движеща се, жива игра на сияния.

    Редактирано от meri1966 (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Mерси мн ..помогна ми и то доста :]]

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    ехо, ще можете ли да ми помогнете - ЛИС - "Раждането на мечтите и раздялата с тях" - "Тихия пролетен дъжд" - Н. Лилиев. мерси предварително..

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    ехо, ще можете ли да ми помогнете - ЛИС - "Раждането на мечтите и раздялата с тях" - "Тихия пролетен дъжд" - Н. Лилиев. мерси предварително..

    Единственото, което намирам е това сравнение между "Тихият пролетен дъжд" и "Дамата с рентгеновите очи" на Минков - тук. Прочети и първия анализ тук и там има нещичко, за стихотворението, което търсиш.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Здравейте! :clap: Току що се регистрирах и мн спешно ми е нужно интерпретативно съчинение на тема: Човешките състояния и преживявания в "Светло утро" Публикувано изображение Моля ви се хора помогнете! Загубен съм без това нещо! Благодаря Ви предварително!

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Хора много ще съм ви благодарна ако измислите някакво есе на тема "Искам или неискам да имам рентгенови очи"

    Мислих много обача измислих само 5 изречения и до там Публикувано изображение трябва ми за утре до 11:30 някаде.Благодаря ви предварително.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Моля ако някой има или знае коко до нопровш ЛИС на тема: светлината и мрака в стиховете на лилиев че днес имам РД и немога да направя ЛИС а иначе тази по лит. ще ми пише 2-ка.Благодаря предварително пп.трябва ми за уре

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Моля ви се помогнете ми.Трябва ми ЛИС на тема: Светът на надеждите в "Тихия пролетен дъжд" Николай Лилиев. Ако може ми го испратете днеска че ми трябва спешнолМерси многоооооооооо.може да ми го испратите на мейла sienna_781@abv.bg а може да го публикувате и тука.Отново мерси

    Редактирано от tinksi (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Здравейте,

    Имам да пиша съпоставка между две от тврбите на Лилиев : "Тихия пролетен дъжд" и "Кръгозори надвесени"..

    Ако може някой да ми помогне ще му бъда много благодарна.. http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif ;)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Здравейте, Утре имам контролно по литература и ще е на една от две теми: Хармонията и музиката в "Тихият пролетен дъжд" Светът на надеждите в "Тихият пролетен дъжд" Благодаря предварително

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Здравейте! Имам да пиша съчинение разсъждение на тема "Какъв е смисълът на заглавието "Тихият пролетен дъжд"". Ако някой ми помогне ще съм много благодарен!!! :)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Здравейте! Имам да пиша съчинение разсъждение на тема "Какъв е смисълът на заглавието "Тихият пролетен дъжд"". Ако някой ми помогне ще съм много благодарен!!! :)

    Дано те свърши работа ...

    Поезията на Лилиев разкрива един неповторим свят на нравствени тър¬сения и романтични видения, който пренася читателя в измеренията на копнежа по щастие и духовно съвър¬шенство. Със своята музикалност и специфична форма стиховете му съз¬дават неотразимо въздействие върху човешките възприятия и пробуждат желание за приближаване до един мечтан и бленуван свят.

    Стиховете на Лилиев рисуват при¬родни картини, осезателно конкретни, внушават усещане за лично преживяно. В същото време поезията му не е пейзажна, защото описанието на природата не е основна авторова цел. Природните импресии са свързани с определени човешки настроения и със¬тояния, с изразяване на чувства и преживявания. „Тихият пролетен дъжд” пренася читателя в най-кра¬сивия период от годината - пролет¬та - време на цялостно пробуждане и обновление и в природата, и в човешката душа. Лирическият герой търси ново начало за себе си, защото е изпълнен с меланхолия и тъга. Про¬летта е времето, когато той вярва, че тъгата му ще си отиде, а сърцето му ще се изпълни с радост и надежда. Дъждът отмива натрупаната житейска умора:

    Тихият пролетен дъжд

    звънна над моята стряха...

    Ненадейно, изведнъж се появява же¬ланието за живот и щастие - този смисъл носи глаголът „звънна”. Геро¬ят е мечтателна и чувствителна на¬тура. Тишината и меланхолията са негово естествено състояние. Той е далеч от шума и суетата на света, а съзерцанието раджа копнежа му към истинско духовно съвършенство. За¬това именно „тихият” дъжд е в със¬тояние да пробуди угасналата надежда и желание за обновление. Природ¬ният кръговрат е свързан с човешкия стремеж към щастие и радост. Про¬летта сменя зимата - символ на покоя и умирането в природата, на за¬леза на човешкия живот, на отчуждението и безнадеждността. За героя пролетта носи плаха радост и надежда, копнеж по друг, непознат, нов, по-красив и стойностен свят:

    Колко надежди изгряха!

    Стихотворението създава точен па¬ралел между природната нагласа на би¬тието и човешката душевност. Про¬летта възражда силите в природата, донася неповторимостта на сътво¬рението — „слуша земята и тръпне”. Пролетта променя душевната нагла¬са на човека - „сълзи, възторг и упла¬ха”. Лирическият герой е подвластен на радостните и оптимистични нас¬троения, но в същото време усеща мимолетността на пролетния миг. А с отминаването на пролетта угасва и надеждата в душата му. Той осъзна¬ва, че светът, в който живее, е разли¬чен от красивия блян, към който се стреми. Копнежът му остава неудов¬летворен, а онзи непознат и прекрасен свят, появяващ се като видение заедно с тихия пролетен дъжд, се из¬губва много бързо. Така в стихотво¬рението се противопоставят двете душевни състояния: „Колко надежди изгряха.” и „Колко искрици изтляха! ”. За героя е ясно, че тъгата и меланхо¬лията са негова духовна същност, а надеждата—само миг. Глаголите в ми¬нало свършено време подчертават невъзможността да бъде постигнато трайно духовно удовлетворение. Ця¬лата красота, която се съдържа в меч¬тата, се оказва един завинаги отминал за героя период от живота му. Пос¬тоянно повтарящият се стих „тихи¬ят пролетен дъжд” носи не само една неповторима поетичност и музикалност, но и усещане за безвъзвратна загуба, за съприкосновението с мечта¬та в най-чистия й вид. Повторението звучи по различен начин във всеки след¬ващ стих и наслагва чувството за безнадеждност и обреченост.

    По-различно звучи стихотворение¬то „Светло утро”. То носи бодрост¬та и радостта от новото начало, без да внушава меланхолия и отчужденост. Тази лирическа миниатюра е из¬градена максимално прецизно и изискано откъм стилово-езикова страна. В съзнанието ни остава образът на пеперудите с„тънки сребърни крила” Като символ на окрилената надежда. Стихотворението звучи подчертано бодро и оптимистично. Утрото е не само част от природния кръговрат, а, подобно на пролетта, носи внуше¬ние за ново начало, за ведрост и светлина, за простор и нови хоризонти. Природната картина на утринното пробождане отново поставя знак за равенство с душевното състояние на лирическия герой. Светът е нов и раз¬личен с настъпване на утрото. То прогонва мрака - в природата и в ду¬шата:

    Светло утро, ти пробуди

    всяка пара и мъгла...

    Утрото носи и надежда, и вяра в бъ¬дещето, и представа за един друг, раз¬личен от реалния, облагороден свят:

    Ти безбрежна шир събуди

    затрептяха изумруди...

    С утрото мечтата като че ли ста¬ва реалност или поне вярата, че светът от бляна може да се превърне в реален свят. В мечтания свят най-важни са красотата и съвършенст¬вото. За бодрото, приповдигнато нас¬троение допринасят и създадените представи за светлина - „светло ут¬ро”, „мрежа светлина”, и за неспирно движение с образа на пеперудите. За внушение на чувството допринасят особено фонетичните изразни сред¬ства - асонансът (повтарят се „е”, „а”, „у”) и алитерацията („р”, „л”, „н”). Те носят благозвучност и мелодичност, а повторението: „пеперуди, пе¬перуди...." несъмнено има определя¬що значение за създаване на бодрост и лъчезарност на картината.

    Стихотворението „Светло утро” е пример за поетична организация на стиха, характерна за символистите. Внушението се постига не толкова с нарисуваната картина, колкото с неповторимата музикалност, с играта на думи, с красотата на фразата. Стихотворението доказва, че лирическият герой на Лилиев може да дос¬тигне до духовно просветление и до светла вяра. Копнежът по светлината и по красотата са част от духов¬ната му същност. Но негово трайно състояние е тъгата, меланхолията, отчуждеността, обезвереността.

    Стихотворението „Кръгозори надвесени” създава картината на безнадеждността в човешката душа. В тази импресия няма място за вед¬рина:

    Ръми,

    есен е.

    Както в „Тихият пролетен дъжд”, и в това стихотворение е на¬рисувана картината на дъжда. Но то¬ва е друг, есенен дъжд, който не събужда надежда, не носи просветление, а внася в душата на човека пустота и печал. Есента отвежда към залеза - на природата и на човешкия живот. След есента идва зимата, тя е символ на отнетите хоризонти. Светът е пуст, мрачен и скръбен. Повторение¬то „Ръми,/ есен е. ”, създава музиката на една тъжна мелодия и носи усе¬щането за обреченост:

    В глухи жалби унесени,

    Самотата на човешката душа е пос¬тоянен мотив в поезията на символистите. Човекът е не само скръбен и самотен, а и примирен с една негос¬топриемна и нежелана действител¬ност. Жалбата е постоянното му състояние, а отчуждеността - не¬преодолима. В този свят няма уют¬но място за героя. Той броди безпъ¬тен в мрака, без да може да открие себе си. Целта в живота му е или не¬ясна, или пътят е загубен - важното е, че е невъзможно постигането на духовно удовлетворение.

    Трите стихотворения на Лилиев създават представата за един хармони¬чен и красив свят, към който лирическият герой е устремен. Този свят неминуемо се противопоставя на от¬ношението му към реалната дейст¬вителност. Неудовлетворен от заключените простори на съвременност¬та и липсата на перспектива в живота, героят предпочита бягството в другия, мечтания свят, който не е истински, но е подвластен на благород¬ството и духовната извисеност.

    ДУХОВНИТЕ ТЪРСЕНИЯ НА ЛИРИЧЕСКИЯ ГЕРОЙ В ПОЕЗИЯТА НА ЛИЛИЕВ

    ЛИТЕРАТУРНОИНТЕРПРЕТАТИВНО СЪЧИНЕНИЕ

    Олимпиада по БЕЛ

    Поезията на Лилиев вълнува и впечатлява със своята красота на изказа, мелодичност, благозвучие. В стиховете си поетът рисува един по-различен, по-хубав свят, устремен към доброто и духовното.

    Лирическият герой в Лилиевата поезия търси в поетичното преживяване живота и действителността на свят, който желае да докосне и да бъде щастлив. Авторът разкри¬ва красотата в мечтателния унес на героя си, устремен към щастие, пресъздава душев¬ното му състояние и търсенията му чрез описанията на природата в стихотворения¬та си. Конкретните природни обекти, описа¬ни в стихотворенията, са изразна вътрешната действителност на героя, образи на мечтата. Но въпреки копнежа по един по-добър свят и моментната радост, изпитана пред карти¬ната на възраждащата се природа, в своята същност героят остава една тъжна, обезве¬рена и меланхолично настроена личност. Неговият полет към щастието, макар и миг¬новен, е единствената цел на духовните му търсения.

    В стихотворението „Тихият пролетен дъжд” Лилиев създава бодро и весело настроение. Настъпилата пролет променя душевната нагласа на героя. Той изпитва же¬лание за живот, у него се събужда стреме¬жът към щастие. Пролетта е символ на въз¬раждането, на новия живот, на възкръсва¬нето на света, отърсил се от тъгата и страда¬нието. Нейната картина внася радост в ду¬шата както на лирическия герой, така и на читателя. С пролетта идва и надеждата:

    ... с тихия пролетен дъжд

    колко надежди изгряха!

    Събужда се неутолимият копнеж на чове¬ка към онзи друг, непознат, по-красив и стой¬ностен свят. В своите духовни търсения ли¬рическият герой иска да го достигне, да се докосне до неговата магическа сила и така да намери покой за душата си. Многократ¬ното повторение на стиха „тихият проле¬тен дъжд” внася не само поетичност и музикалност в творбата, но чрез него сякаш се осъществява съприкосновението с мечтата. Пролетният дъжд е символ на надеждата, на радостта, на раждането, на възкресени¬ето. Напоена с него, природата се събужда след зимния сън. Разцъфтяват цветя и дър¬вета, поникват първите тревички. Като сигнал за събуждане, за отърсване на душата от меланхолията и тъгата звънна дъждът:

    Тихият пролетен дъжд

    звънна над моята стряха...

    Пролетта силно въздейства върху съзна¬нието и чувствата на лирическия герой. И както променлив и нестабилен е този сезон, в който се редуват слънце и дъжд, така и настроенията динамично се сменят. От една страна е красивият блян за един по-добър свят, от друга страна, лирическият герой е неудовлетворен, изгу¬бил се в пътищата на живота човек. Стихът: „пролетни приказки шъпне”, допълва чувст¬вото за безнадеждност и обреченост, които изпитва героят. Осезаема е нуждата му от топлина и разбиране, но той не може да ги намери в действителността. Моментното му щастие: „колко надежди изгряха”, ярко се про¬тивопоставя на тъгата от помръкналата радост: „колко искрици изтляха”. Надежда¬та, радостта, красивите копнежи са само един миг от вечността, моментно състояние на героя, защото негови постоянни спътни¬ци са тъгата, безнадеждността, меланхолия¬та. Духовното търсене на щастието също е част от неговата същност, която осмисля жи¬вота, но въпреки това не е способна да го извади от нещастието и мъката.

    Стихотворението „Светло утро” също звучи бодро и създава усещане за свежест, за ведрост и светлина. Долавят се радостта и приповдигнатото настроение на лиричес¬кия герой от настъпилото ново начало. В творбата символното значение на светлото утро се припокрива става на пролетта в „Тихият пролетен дъжд”. Поражда се усеща¬не за полет в утринния простор. Началото на деня се свързва с възраждането на душа¬та за нов живот. Всичко се пробужда от нови духовни устреми, прозвучали като музика в първия стих:

    Светло утро, ти прокуди

    всяка пара и мъгла...

    Показателен в случая е глаголът „прокуди", който поражда очакване за промяна, за отхвърлянето на нещо нежелано и появата на новото. С пропъждането на тъгата и не¬щастието в душата остават красотата и ра¬достта пред чистото и свежо утро, символ на духовното прераждане и живота. Както в „Тихият пролетен дъжд”, така и тук при¬съствието на лирическия герой е подчерта¬но единствено с притежателното местоимение „моите”. Но въпреки това неговият об¬раз отново не остава скрит за читателя. Ге¬роят е в духовно търсене на красотата, стре¬ми се към нейната пречистваща сила. В твор¬бата повтарящият се стих:

    пеперуди, пеперуди,

    тънки сребърни крила...,

    внася не само движение, бодрост и лъчезарност на картината, но е символ и на окриле¬на надежда. Прероден и щастлив, героят се чувства в „безбрежна шир” от красота и съ¬вършенство. Осезателна за читателя е цялата тази светлина, която блика от стиховете:

    Затрептяха изумруди,

    цяла мрежа светлина...

    Тази светлина също е израз на надеждата, на вярата в бъдещето. Усеща се стремежът на лирическия герой към един облагороден свят, в който властват доброто и красивото. Чрез символиката на пеперудите, на изум¬рудите, на светлото утро, отвеждаща към радостните трепети на душата, открила тайнството на възкресението, на обновле¬нието, Лилиев създава изящно като звучене и оптимистично като внушение стихотво¬рение. Светлината, която струи от него, е символ на надеждата, на вярата, на пробуж¬дането, за което подсказват и изразните глаголи „звънна”, „затрептяха”, „събуди”. Стихотворението звучи с характерната за поезията на Лилиев неповторима музикалност, постигната чрез игра на думи, красиви фрази, благозвучни словосъчетания.

    Съвсем различно настроение създава сти¬хотворението „Кръгозори надвесени”. В не¬го Лилиев разкрива безнадеждността и от¬чаянието, обхванали човешката душа. Ли¬рическият герой е в свят на скръбна пустота. Усеща се нещастието, мъката, самотността на един обезверен човек, изгубил пътя в жи¬вота си. В стихотворението описаната есен¬на природна картина е символ на залеза на човешкия живот. Тя поражда тъжни чувства, буди усещане за-обреченост. Повторение¬то на стиха:

    Ръми,

    есен е,

    още повече засилва това усещане, като съ¬щевременно създава и музикално звучене на творбата. Есенният дъжд се свързва със символиката на скръбта, на отчаянието, на залеза, на нощта, на смъртта. Той не е необходим като пролетния, за да възкреси природата, няма прераждаща сила. Обри¬суваният пейзаж внушава чувство на неуютност, на студенина и тишина. Няма го звъна, липсва светлината, както и безбрежната шир. Всичко е прихлупено и мрачно, навяващо тъга и скръб:

    Кръгозори надвесени

    и сплъстени тъми...

    Изградена е картината на един отчужден и тъжен свят, в който лирическият герой е самотен, унесен в „глухи жалби”. Той отново е в своето постоянно меланхолично състоя¬ние и броди сам.

    Трите стихотворения сякаш представля¬ват един неразрушим цикъл, в който щас¬тие и нещастие вървят ръка за ръка, редуват се, преливат едно в друго и в крайна сметка се сливат в океан от чувства.

    Поезията на Лилиев рисува един по-раз¬личен свят, разкрива духовните търсения и стремежи на една чувствителна и самобит¬на натура, кара читателя да търси красивото и доброто не само в света около себе си, но и в себе си.

    Успехи !

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Здравейте имам да пиша ЛИС на тема Природата - израз на душевното състояние в "Тихия пролетен дъжд" . Благодаря ви предварително.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Здравейте искам да ви помоля за помощ имам една домашна трябва да отговоря на въпросите:

    Символ на какво е пролетнеят дъжд? Какви теми поражда тази символика? С какво са ценни радостта и щастието за човека въприки тяхното мимолетие и илюзорност?

    Благодаря Ви предварително

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

    Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

    Регистрирайте се

    Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


    Нова регистрация

    Вход

    Имате регистрация? Влезте от тук.


    Вход