Здравейте искам да ви помоля за помощ имам една домашна трябва да отговоря на въпросите:

Символ на какво е пролетнеят дъжд? Какви теми поражда тази символика? С какво са ценни радостта и щастието за човека въприки тяхното мимолетие и илюзорност?

Благодаря Ви предварително

Тихият пролетен дъжд: http://www.libvar.bg/publications/liliev/poems/pesni.html#4

 

Символ: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%BC%D0%B2%D0%BE%D0%BB

 

Текст и признаци на текста: http://www.myschoolbel.info/Pomagalo7BEL/BG_Ezik/1_Text.pdf

 

Как да пишем: http://cheteneto.com/literatura/how_to_write/

 

 

Голяма част от Лилиевата поезия е вдъхновена от природата, която носи копнеж по красота, спокойствие, смирение и много надежди. Със своя символистичен изказ авторът описва природните картини паралелно с човешките емоции и стремежи. Точно с това изразяване става ясен целият смисъл на текста и се разкрива авторската идея. Неговите образи се превръщат в мелодия и хармония, обагрени с цвета на нежността и благозвучието. В лирическата миниатюра „Тихият пролетен дъжд” се наблюдават субективни преживявания и впечатления, родени в душата на поета. Началото на творбата разкрива изгрева на надеждите, новото начало и вярата, че дъждът ще донесе щастие. Конкретният пейзаж и атмосфера са символи на това, което е скрито в човешката душа. Още в първия стих навява чувство за надежда, покой, но и неясен страх. Пролетния дъжд в стихотворението е изобразен осезателно, слухово и зрително. Напоява земята и събужда очаквания за плодородие. Но природата, както и живота, са непредсказуеми и могат да се случат неочаквани обрати, които да погубят надеждите. Градираните отрицателни емоции „сълзи, възторг и уплаха” са внушени в антитезата „колко надежди изгряха”-„колко искрици изтляха” и също така оформят една художествена рамка. Тази художествена рамка огражда най-същественото в миниатюрата. Пролетта и дъждът са символи на възраждащия се живот, пълен с надежди и на пречистващото начало. Словосъчетанието „Тихият пролетен дъжд” има важно ключово значение и се повтаря шест пъти в трите строфи. Това допринася за мелодичността на изказа. Символното значение на „дъжда” се разкрива в две начала:оплодяващ и възраждащ, пречистващ и отмиващ суетата на еднообразието. Той е мигновен, кратък и най-прекрасен. Изгревът, пролетта и дъждът са в унисон с живота на човека. Изгревът символизира раждането на човека. Представата за надежда е изразена чрез глагола „изгряха”, с който асоциираме озаряване, сияние, нещо красиво.Въпросителното местоимение „колко” в „колко надежди изгряха” не означава питане, а носи смисъл на много. „Пролетта” – олицетворение на красотата, свежестта, спокойствието и смирението, подобна на човешкия живот, може да бъде и непредсказуема. Свързваме я с младостта и честата смяна на емоционалните преживявания. Както с красиви моменти, така и с несгоди е осеян човешкия живот. Красивите копнежи са само един миг от съществуването на човека, защото заедно с него ръка за ръка вървят безнадеждността, тъгата и меланхолията. Сълзите, породени от тъга, но също и от радост , заедно с възторг и уплаха дават чувство на очакване на нещо страшно или нежелано, което си противоречи със светлото, с хубавото, с надеждата. И то се конкретизира с последните два стиха „с тихия пролетен дъжд/колко искрици изтляха”. Дъждът отмива надеждите и носи разочарования и покруса. Лирическата миниатюра „Тихият пролетен дъжд” сякаш е част от „колелото на живота”, в което се свързват природата и човека. Един вечен кръговрат, като редуването на годишните времена и основните етапи в развитието на човека. Човекът-неотменна част от тайнството на природата се измерва с нея, а мяра за неговата нравственост е спокойното и мъдрото, но не и примирението към промените на света.

Индивидуалността на човека, неговата уникалност, собствени възгледи и норми са най-голямото му богатство. Те го превръщат в личност. Тяхната загуба е равносилна на духовна смърт.

 

Източник:

http://www.neznam.bg/%D1%82%D0%B8%D1%85%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BD-%D0%B4%D1%8A%D0%B6%D0%B4-%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B9-%D0%BB%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

 

 

 

 

 

Някой може ли да ми помогне по литература до сряда вечерта (19.11.2014)...

Трябва да напиша литературно интерпретативно съчинение на тема "От изгрева до залеза на едно влюбване" (Тихият пролетен дъжд) на Николай Лилиев

 

Благодаря предварително!

Редактирано 17 ноември 201411 г. от Мони Петрова (преглед на промените)

 

Някой може ли да ми помогне по литература до сряда вечерта (19.11.2014)...

Трябва да напиша литературно интерпретативно съчинение на тема "От изгрева до залеза на едно влюбване" (Тихият пролетен дъжд) на Николай Лилиев

 

Благодаря предварително!

 

 

 

Интерпретация означава тълкуване, разбиране.

Отнесена към литературен текст, предполага споделяне на

това, което е достигнало от смисъла му до читателя. Затова

читателят е съавтор на творбата. С разбирането си за нея

той добавя или отнема от казаното. Повече челите

обикновено вникват в многопластовостта на значенията му,

докато по-неизкушените остават на повърхността на

очевидното.

 

Източник: http://myschoolbel.info/PomagaloDZI/Dokuments/Pomagala/LIS.pdf

 

АЛГОРИТЪМ ЗА СЪСТАВЯНЕ НА ПЛАН ЗА

ЛИТЕРАТУРНОИНТЕРПРЕТАТИВНО СЪЧИНЕНИЕ: http://myschoolbel.info/Teachers_Doc/Plan_LIS.pdf

 

http://search.pomagalo.com/?keyword=%E8%ED%F2%E5%F0%EF%F0%E5%F2%E0%F2%E8%E2%ED%EE%20%F1%FA%F7%E8%ED%E5%ED%E8%E5%20%20%20%ED%E8%EA%EE%EB%E0%E9%20%EB%E8%EB%E8%E5%E2&sa=1

Някой може ли да ми помогне по литература до сряда вечерта (19.11.2014)...

Трябва да напиша литературно интерпретативно съчинение на тема "От изгрева до залеза на едно влюбване" (Тихият пролетен дъжд) на Николай Лилиев

По точно трябва ми само теза и аргументативна част...

 

Благодаря предварително!

Някой може ли да ми помогне по литература до сряда вечерта (19.11.2014)...

Трябва да напиша литературно интерпретативно съчинение на тема "От изгрева до залеза на едно влюбване" (Тихият пролетен дъжд) на Николай Лилиев

По точно трябва ми само теза и аргументативна част...

 

Благодаря предварително!

 

Май има навалица от желаещи да напишат ЛИС вместо Вас.

 

https://www.youtube.com/watch?v=ShTJXwB16EA

 

* * *

 

Тихият пролетен дъжд

звънна над моята стряха,

с тихия пролетен дъжд

колко надежди изгряха!

Тихият пролетен дъжд

слуша земята и тръпне,

тихият пролетен дъжд

пролетни приказки шъпне.

В тихия пролетен дъжд

сълзи, възторг и уплаха,

с тихия пролетен дъжд

колко искрици изтляха!

1918

 

 

Голяма част от Лилиевата поезия е вдъхновена от природата, която носи копнеж по красота, спокойствие, смирение и много надежди. Със своя символистичен изказ авторът описва природните картини паралелно с човешките емоции и стремежи. Точно с това изразяване става ясен целият смисъл на текста и се разкрива авторската идея. Неговите образи се превръщат в мелодия и хармония, обагрени с цвета на нежността и благозвучието. В лирическата миниатюра „Тихият пролетен дъжд” се наблюдават субективни преживявания и впечатления, родени в душата на поета. Началото на творбата разкрива изгрева на надеждите, новото начало и вярата, че дъждът ще донесе щастие. Конкретният пейзаж и атмосфера са символи на това, което е скрито в човешката душа. Още в първия стих навява чувство за надежда, покой, но и неясен страх. Пролетния дъжд в стихотворението е изобразен осезателно, слухово и зрително. Напоява земята и събужда очаквания за плодородие. Но природата, както и живота, са непредсказуеми и могат да се случат неочаквани обрати, които да погубят надеждите. Градираните отрицателни емоции „сълзи, възторг и уплаха” са внушени в антитезата „колко надежди изгряха”-„колко искрици изтляха” и също така оформят една художествена рамка. Тази художествена рамка огражда най-същественото в миниатюрата. Пролетта и дъждът са символи на възраждащия се живот, пълен с надежди и на пречистващото начало. Словосъчетанието „Тихият пролетен дъжд” има важно ключово значение и се повтаря шест пъти в трите строфи. Това допринася за мелодичността на изказа. Символното значение на „дъжда” се разкрива в две начала:оплодяващ и възраждащ, пречистващ и отмиващ суетата на еднообразието. Той е мигновен, кратък и най-прекрасен. Изгревът, пролетта и дъждът са в унисон с живота на човека. Изгревът символизира раждането на човека. Представата за надежда е изразена чрез глагола „изгряха”, с който асоциираме озаряване, сияние, нещо красиво.Въпросителното местоимение „колко” в „колко надежди изгряха” не означава питане, а носи смисъл на много. „Пролетта” – олицетворение на красотата, свежестта, спокойствието и смирението, подобна на човешкия живот, може да бъде и непредсказуема. Свързваме я с младостта и честата смяна на емоционалните преживявания. Както с красиви моменти, така и с несгоди е осеян човешкия живот. Красивите копнежи са само един миг от съществуването на човека, защото заедно с него ръка за ръка вървят безнадеждността, тъгата и меланхолията. Сълзите, породени от тъга, но също и от радост , заедно с възторг и уплаха дават чувство на очакване на нещо страшно или нежелано, което си противоречи със светлото, с хубавото, с надеждата. И то се конкретизира с последните два стиха „с тихия пролетен дъжд/колко искрици изтляха”. Дъждът отмива надеждите и носи разочарования и покруса. Лирическата миниатюра „Тихият пролетен дъжд” сякаш е част от „колелото на живота”, в което се свързват природата и човека. Един вечен кръговрат, като редуването на годишните времена и основните етапи в развитието на човека. Човекът-неотменна част от тайнството на природата се измерва с нея, а мяра за неговата нравственост е спокойното и мъдрото, но не и примирението към промените на света.

Индивидуалността на човека, неговата уникалност, собствени възгледи и норми са най-голямото му богатство. Те го превръщат в личност. Тяхната загуба е равносилна на духовна смърт.

 

Източник:

http://www.neznam.bg/%D1%82%D0%B8%D1%85%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BD-%D0%B4%D1%8A%D0%B6%D0%B4-%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B9-%D0%BB%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

 

 

Май има навалица от желаещи да напишат ЛИС вместо Вас.

 

https://www.youtube.com/watch?v=ShTJXwB16EA

 

* * *

 

Тихият пролетен дъжд

звънна над моята стряха,

с тихия пролетен дъжд

колко надежди изгряха!

Тихият пролетен дъжд

слуша земята и тръпне,

тихият пролетен дъжд

пролетни приказки шъпне.

В тихия пролетен дъжд

сълзи, възторг и уплаха,

с тихия пролетен дъжд

колко искрици изтляха!

1918

Благодаря! Заедно с мелодията се получава много добре!